О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №1205
град София, 05.12.2019г.
Апелативният специализиран наказателен съд, втори
състав, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНАИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиев ВНЧД № 607/2019
г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал.1 и 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат С.Д.- защитник на подсъдимия С.Ц.М.
срещу определение от 21.11. 2019 г. по
НОХД № 3898/2019 г., деветнадесети състав на СНС, с което съдията-докладчик е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.
В жалбата на защитата се счита, че е налице
несъответствие между постановлението за привличане на обвиняем и диспозитива на
обвинителния акт, досежно териториалния обхват, тъй като в постановлението било
записано, че групата е действала на
територията на Република България и по конкретно град Монтана, град Казанлък и
с. Помеждин-обл. Монтана. В диспозитива на обвинителния акт обаче град Казанлък
и село Помеждин не били вписани, което било пречка на обвиняемия да разбере
обвинението и било съществено нарушение
на процесуалните правила. Обръща се внимание на записаното в обстоятелствената
част, че осъденото лице Ч. като член групата действал на територията на град
Казанлък и с жалбоподателя поддържали телефонна връзка, както и осъденото лице П.,
който бил действал на територията на село Помеждин, област Монтана. Счита се,
че неяснотата в обвинението относно познанството на подсъдимия М. с осъденото лице Ч., което било опосредствано
чрез осъденото лице П. , било съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушаване на правото му на защита. Относно обвинението по чл. 339 НК, за което
е обвинен подс. М. се счита, че изпълнителното деяние държане на боеприпаси не е
било конкретизирано и липсвали конкретни факти и обстоятелства в тази насока,
както и знание за въпросното държане, което било основание за връщането на
делото.
Иска се да бъде
намален размера на определената „Гаранция в пари“ от три хиляди лева на хиляда
лева, като основания за това се сочат напредналата му възраст и налични
заболявания и да се постанови акт, с който да се приеме, че са налице сочените
процесуални нарушения.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се
запозна с наведените от защитата доводи,
намира частната жалба срещу определението на съдията-докладчик от 21.11.2019г.
по НОХД № 3898/2019 г. на СпНС за неоснователна.
На 11.10.2019 година срещу С.М.Ц. повторно е внесен обвинителен акт в СНС
за престъпления по чл. 321 ал.3, т.2 вр.
с ал.2 и чл.339 ал.1, пр.2 и е образувано НОХД № 3898/2019 г.
На 21.11.2019 г. в разпоредително заседание съдът се е
произнесъл по реда на чл. 248 ал.1, т.3
т.1 , 2 и 3 НПК като е направил извод, че не са налице съществени и
отстраними процесуални нарушения в ДП, които да са довели до нарушаване правата
на подсъдимия, поради което не е уважено искането на защитата за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Изменен е и
размера взетата мярка спрямо подсъдимия М. „Гаранция в пари“ , като е намален
размера ѝ от пет хиляди лева на три хиляди лева.
Въззивният съд намира, че не са налице противоречия
в обвинителния акт и в обжалваното определение
на СНС. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт „Обвиняемия
осъществявал престъпната си дейност на Територията на Република България и
конкретно в град Монтана с прилежащото и землище където живеел“. Правилно е
преценено, че стеснението на местоизвършването на престъплението, не води до
нарушаване на процесуалните правила. Ясно е посочено в определението, че предмет
на разследване е дейност на подсъдимия на територията на град Монтана и област
Монтана. Обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт не са записани
село Помеждин и град Казанлък не означава противоречие между обстоятелствена
част и диспозитив, тъй като село
Помеждин е на територията на област Монтана. Град Монтана и прилежащото му
землище и град Казанлък са на територията на република България, както
е записано в обстоятелствената част на атакувания акт. Поради това твърдението
за противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния
акт предмет на производството пред
първата инстанция като неоснователно въззивният съд отхвърля.
Що се отнася до
твърдяната липса на описание на
фактическите обстоятелства свързани с противозаконно държане на боеприпаси по
чл. 339 НК, въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния съд, че
ясно е посочено, че подсъдимият е държал в къщата си , т.е упражнявал фактическа
власт върху тях. Посочено е и, че деянието е извършено под формата на пряк
умисъл, т.е. налице е описание на
съставомерните признаци съгласно изискванията на чл. 246 НПК.
По отношение на
претендираното изменение на мярката за неотклонение, правилно първостепенният съд е преценил, че
следва да бъде намален размера на
„Гаранцията в пари“ от пет хиляди лева на три хиляди лева. Посочените
съображения, за продължителния период на действие на тази мярка, налично добро процесуално
поведение, липса на опасност от укриване, влошеното му здравословно състояние,
обстоятелството, че е пенсионер, се споделят изцяло от въззивната инстанция. От
друга страна обаче наличието на обвинение за две тежки умишлени престъпления,
както и обременено съдебно минало са
пречка за корекция на така определения
размер на паричната гаранция, поради което не са налице основания за
изменението в тази част. Не следва да се пренебрегва и факта на минало осъждане
на подс. М.. Видно от справката му за съдимост по НОХД 1363/2017г. на РС
Монтана в сила от 17.08.2017 г. М. е осъден за престъпление по чл. 339 ал.2 НК
на наказание лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок от
три години по реда на чл. 66 НК.
Деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено в изпитателния срок.
По
изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 ,вр. с чл.341 ал.2 ,вр. с
чл.249 ал. 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК Апелативният специализиран наказателен съд
намира, че атакуваното определение на Специализирания наказателен съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, на което
основание
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания
наказателен съд от 21.11.2019 г. по НОХД
№ 3898/2019г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: