РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1641/9.9.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На девети септември                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1995  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  О.П.Д.с ЕГН ********** в качеството му на управител на „ Д.С.Т.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление ***  срещу НП № 03-009855/23.05.2018 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

            В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, а се иска приложението на чл.28 от ЗАНН, като изложените доводи в тази насока са свързани с това, че допуснатото нарушение се дължи на кратките срокове за започване и приключване на строителните работи в КК Св.Св. Константин и Елена. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция.

В съдебно заседание дружеството редовно призовано, не се представлява.

            Въззиваемата страна – Д „ИТ“ Варна се представлява от ст юк Ошавкова, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН № 03-009855/10.05.2018 год., затова, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 02.05.2018 год. на строителен обект / хотел / находящ се в КК Св.Св. Константин и Елена , както и от представената документация в Д ИТ Варна се установи че работодателят „Д.С.Т.“ ЕООД е допуснал до работа лицето И.Б.А.с ЕГН ********** на длъжност „общ работник”, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП . Нарушението е извършено на 02.05.2018 год. в 11,15 часа на строителен обект – хотел, находящ се в       УПИ II-140, кв. 23, КК Св.Св. Константин и Елена гр.Варна към който момент е следвало да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП.

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.62,ал.3 от КТ.

Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, който в графата бележки и възражения  направил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са или направени възражения  пред АНО.     

Въз основа на така съставения акт,  Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна,  издал на НП № 03-009855/23.05.2018 год., с което за извършено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл414,ал.3 от КТ наложил на  дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв..

            Разпитан в хода на съдебното производство св. Д.Д.  потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на процесната дата с колегите и извършили проверка на строителен обект в КК Св.Св. Константин и Елена, където имало множество фирми, една от които била „Д.С.Т.“ ЕООД. С колегата и П.М. съставили констативен протокол , описали имената на хората, установени по време на проверката, които от своя страна декларирали данните си. По отношение на установеното лице И.Б.А.бил представен трудов договор от 01.05.2018 год.,  който бил регистриран в ТД на НАП Варна късно вечерта на 02.05.2018 год., след проверката.За посоченото нарушение и бил съставен АУАН.

            Със съгласието на страната съдът е заличил като свидетел П.М..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Д „ИТ“ Варна, въз основа на Заповед № 071/12.01.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, като АУАН също е съставен от компетентно лице. 

АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и съответстващата на това задължение забрана, съдържащата се в ал.3 от същата норма, а именно - работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които не само е сключил писмен трудов договор, но и на които е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП.

В случая при проверката е установено, че И.Б.А.с ЕГН ********** е работел на длъжност «общ работник» в строителен обект с  УПИ I-140, кв.23 КК Св.Св. Константин и Елена, гр.Варна, изпълняван от „Д.С.Т.“ ЕООД .

Видно от приложена по преписката Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№ 22388183190284/02.05.2018 год.,21,47 часа  е, че към момента на проверката работодателят е допуснал до работа посочения работник без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от компетентната ТД на НАП. При тези факти, настоящия състав на съда намира, че „Д.С.Т.“ ЕООД е осъществил от обективна страна визираното в наказателното постановление нарушение. 

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – невръчване на уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди постъпването му на работа.Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие на възникнало трудово правоотношение. Съдът намира, че към момента на проверката от контролните органи се установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение между дружеството-нарушител и И.А.: две страни (работодател и работник); определено място на работа (строителен обект на работодателя); заемането на конкретно определена длъжност (общ работник); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (590 лв.); периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 08,00 ч. – 17,00 ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.

От събраните по делото доказателства - идентификационна карта и декларация по чл.399 от КТ, се установява, че дружеството-жалбоподател отговаря на изискванията на КТ за работодател / пар.1, т.1 от ДР на КТ/.

 По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Правилно е била ангажирана отговорността на „Д.С.Т.“ ЕООД в  качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

        В процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, в каквато насока са исканията на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед посоченото в чл.415в,ал.2 от КТ, че нарушения в лимитативно изброените случаи, сред които и тези по чл.63,ал.2 от КТ не се считат за маловажни.

        Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че размера на наложената имуществена санкция от  3000 лв.  е  необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното.

        Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

        По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                          Р  Е  Ш  И :

        ИЗМЕНЯ НП № 03-009855/23.05.2018 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което на „ Д.С.Т.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от  О.П.Д.с ЕГН ********** в качеството му на управител за извършено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

      

                                                                                  СЪДИЯ В РС ВАРНА: