Решение по дело №142/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  142                                                  26.04.2018 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и седми март                                                                    2018 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  Павлина Георгиева,

Прокурор: Вероника Караколева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 142 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Образувано е по искова молба на Е.В.И., чрез адв. Балтаджиев с която твърди, че във връзка с изявлението на началника на Инспектората към Община Стара Загора, при извършена от тяхна страна проверка в 12-то ОУ "Г.Гърбачев" Стара Загора имало констатирана липса на 5233 литра нафта и по повод публикацията във вестник Старозагорски новини на 13.10.2009 г. със заглавие „Конфликт на интереси с мирис на нафта в 12 ОУ" окръжният прокурор на Стара Загора се самосезирал и наредил да се извърши проверка по случая. След приключване на проверката по нареждане на Районна прокуратура Стара Загора било образувано досъдебно производство № 41/2010 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора. На 15.07.2010 г., ищецът бил привлечен като обвиняем по това досъдебно производство, в качеството си на помагач, за присвояване на средства от Община Стара Загора - сумата от 7559,74 лева. Едновременно с повдигането на обвинението му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 2000 лева. На 30.08.2010 г., по нареждане на прокуратурата, бил задържан в Старозагорския следствен арест по обвинението, че присвоил средства от бюджета на общината в размер на 7559,74 лева и за това, че бил въздействал на двама свидетели на обвинението. Гаранцията била отнета в полза на държавата. На 09.02.2011 г., докато бил в ареста, отново бил привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване на сумата от 47413,80 лева, за фиктивни доставки на гориво и на сумата от 8900 лева, за фиктивни граждански договори за ремонти на училището. На 16.03.2010 г. бил освободен от ареста и му била наложена мярка за неотклонение „домашен арест" до 15.11.2011 година. След това бил мярката била сменена с парична гаранция от 2500 лева. На 01.04.2011 г. наблюдаващия по делото прокурор го привлякъл за трети път като обвиняем за това, че в периода 31.12.2008 г. до 08.04.2010 г. като помагач, в съучастие с извършителя В.М., присвоил сумата от 47413,80 лева за фиктивни доставки на гориво, а в периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. в съучастие с другите двама извършители В.М. и В.Т. присвоил сумата от 8900 лева, за т.нар фиктивни граждански договори за извършване на ремонт на училището. На 28.06.2010 г. бил привлечен четвърти път като обвиняем, отново в качеството му на помагач, за това че, през периода от 31.12.2008 г.- 30.04.2009 г. в гр. Стара Загора, в съучастие с В.С.М., като извършител, умишлено я улеснил чрез съвети - за организиране на фиктивни доставки на гориво, за счетоводното им обосноваване в 12 ОУ- Стара Загора и за извършване на разпореждания за плащане от делегирания бюджет на 12 ОУ- Стара Загора към сметка на „Нарцис 66"ООД-гр.София и отстраняване на спънки - осигуряване и склоняване на лица, които да извършват юридически действия и действия по разпореждане със суми по сметките на търговско дружество от името на „Нарцис -66"' ООД -гр.София да присвои чужди пари-сумата от 26 467,50 лева от делегирания бюджет на 12-то ОУ „Георги Гърбачев" гр.Стара Загора, като деянието било в големи размери; през периода от 01.05.2009г.- 30.04.2010г. в гр.Стара Загора, в съучастие с В.С.М., като извършител, умишлено я улеснил чрез съвети за организиране на фиктивни доставки на горива, счетоводното им обосноваване в 12 ОУ Стара Загора и за извършване на разпореждания за плащане от делегирания бюджет на 12 ОУ Стара Загора към сметка на „Нарцис 66" ООД гр.София и отстраняване на спънки - осигуряване и склоняване на лица, които да извършват юридически действия и действия по разпореждане със суми по сметките на търговско дружество от името на „Нарцис 66" ООД гр.София, да присвои чужди пари - сумата от 20 946,30 лева от делегирания бюджет на 12 ОУ „Георги Гърбачев" гр.Стара Загора, като деянието е в големи размери.; в периода от 01.04.2009г.-09.07.2009 г., в гр. Стара Загора, в съучастие с В.Ж.Т. и с В.С.М., като съизвършители, умишлено ги улеснил, чрез съвети и отстраняване на спънки - осигуряване и склоняване на лица, които да подпишат документи, да присвоят чужди пари-сумата от 8 900,00 лева от Делегирания бюджет на 12 ОУ „Георги Гърбачев" гр.Стара Загора фиктивни граждански договори за ремонт на училището, като за улесняването на длъжностното присвояване били извършени и други престъпления, които по закон не се предвиждало по-тежко наказание, а именно такива по чл.316, вр. с чл.308,ал.1 от НК, като в периода от 01.04.200г. - 09.07.2009 г. съзнателно се ползвал от документи с невярно съдържание - официални такива - разходи и касови ордери и по чл.316,вр. с чл.309,ал.1 от НК, като в периода от 01.04.2009г. - 09.07.2009г., съзнателно се ползвал от документи с невярно съдържание - частни такива - граждански, като от него за самото им съставяне не можело да се търси наказателна отговорност. Престъпление но чл. 202,ал.2,т.1,вр. с ал.1,т.1,вр, с чл.201,вр- с чл.26,ал.1,вп. с чл.20,ал.4,вр. с ал.1 от НК. След приключване на разследването бил изготвен обвинителен акт от РП Стара Загора, който бил внесен за разглеждане от съда. Образувано било НОХД № 1453/2011г. по описа на РС Стара Загора. С присада № 115/13.06.2014г. постановена по НОХД №1453/2011г. на РС Стара Загора го признали за невиновен по повдигнатото му обвинение за присвояване на средства от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г.Гърбачев" за фиктивни доставки на гориво за училището, в размер на 47413.80 лева и го оправдали. По другото обвинение за присвояване на средства от делегирания бюджет на училището за фиктивни граждански договори за извършен ремонт на коридорите на училището за сумата от 7559 лв., го признало за виновен и го осъдили условно на 2 г. лишаване от свобода, с 4-ри години изпитателен срок. В срока за обжалване подал жалба срещу постановената присъда, в частта й в която бил признат за виновен и осъден. В срока за обжалване бил подаден протест от прокуратурата срещу постановената от съда оправдателна присъда, с искане същата да бъде отменена и да бъде осъден и по обвинението за присвоени пари за фиктивни доставки на гориво за училището. Във връзка с подадените жалба и протест било образувано ВНОХД № 1235/2014 г. по описа на ОС Стара Загора. С решение № 197/10.12.2014г. постановено по ВНОХД № 1235/2014г. ОС Стара Загора потвърдил оправдателната присъда на РС Стара Загора. Решението било окончателно и влязло в сила на 10.12.2014 година. По време на извършване на следствено - процесуалните действия по време на предварителната проверка 2009 г., назначена от окръжния прокурор на Стара Загора и след образуването на досъдебно производство № 41/2010г., в публичното пространство - вестниците, телевизията и интернет, излезли материали в които се твърдяло, че бил присвоил средства от зареждането на училището с гориво, в съучастие с директора на училището В.М.. Тази медийна кампания имала за цел да нагнети общественото мнение срещу него, като предварително се създавала нагласа у обществото и в съда, като част от това общество, че той присвоил тези средства и бил виновен по така повдигнатото му от прокуратурата обвинение. За времето на проведеното досъдебно производство, претърпял много унижения и страдания. Знаел, че не бил извършил престъплението за което го обвинявали, но въпреки това те го третирали като престъпник и бил привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение, че бил извършил гореописаното престъпление - присвояване на средства от бюджета на училището от фиктивни доставки на гориво. Шумната медийна кампания срещу него целяла да се създаде представа за един отявлен престъпник, който задължително трябвало да бъде осъден. Независимо дали имало доказателства или не. Месец и половина след като бил привлечен като обвиняем, бил арестуван. Това веднага се разчуло из града. Майка му му казвала, че се коментирало, че било доказано, че бил откраднал парите за нафтата на училището, за това лежал в ареста и че щели да го осъдят най-малко на десет години. Майка му, сестра му и зет му го успокоявали, че докато не приключило разследването не се знаело какво щяло да стане. Окуражавали го, че всичко щяло да бъде на добра страна, тъй като те знаели, че не бил извършил нищо, но бил изключително притеснен, след като виждал как без никакви доказателства лежал в ареста. След 6 месеца и половина, след като излязъл от ареста забелязал колко се било променило отношението на хората към него. Негови приятели започнали да го избягват и да го наричат престъпник. Той също се отдръпнал, казва им, че не бил присвоил средства от училището за нафтата, но каквото и да кажел не му вярвали. Когато образували НОХД №1453/2011г. донякъде се поуспокоил, защото си мислел, че вече щели да спрат издевателствата на прокуратурата чрез законно поддържаните мерки за процесуална принуда и че вероятно щели да му отменят мярката за неотклонение „домашен арест“, но това не се случило. Бил предаден на съд по време на изтърпяване на мярката му „домашен арест“ и се искало да бъде осъден за нещо което не бил извършил. За всяко заседание отивал с огромно притеснение, въпреки че знаел, че не бил извършил нищо от това, в което го обвинявали. Тези повече от 5 години на наказателното производство били най-лошите години в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятали за престъпник, нямало ден, в който да не изпитвал страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост щяла да му донесе следващия ден. През времето през което бил задържан под стража и домашен арест, не можел да упражнява трудова дейност и се наложило майка му да го издържа и храни, което било голям срам и унижение за него. За задържането си мислил, че било умишлено с цел да се признаел за виновен и да сключи споразумение с прокуратурата, както и да се повлияло на съда при вземане на мерките за неотклонение и произнасяне по същество на делото. Влошило се здравословното му състояние и започнал да вдига високо кръвно налягане. В началото на месец ноември, се разболял от салмонелоза. В ареста му дали развалена храна и се разболял. Лекували го до 21.11.2010 г., като бил на системи и лекарства почти един месец. По време на задържането му се уронило доброто му име и авторитета му, а дори и след оправдателната присъда съдът не реабилитирал името му, както е длъжен да го стори по закон. Твърди, че в резултат на несправедливо заведеното наказателно производство спрямо него по отношение на обвинението от страна на прокуратурата за присвоени пари от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г. Гърбачев" Стара Загора, във връзка с фиктивни доставки на гориво, претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в следното: злепоставяне пред обществото, близки и приятели, унижаване, опозоряване и омаскаряване, уронване на авторитета и достойнството му, стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие. Чувство на безсилие и онеправданост. Изгубване на доверие в националните институции, безсъние, влошаване на здравословното му състояние, загуба на многобройни часове от живота му за участие в наказателното производство. Ето защо, моли да бъдат призовани на съд и след като се установят сочените по - горе обстоятелства, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника - Прокуратурата на Република България да му заплати по предявения иск сумата от 100 000 - дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 197 от 10.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 1235 по описа на ОС Стара Загора за 2014год., а именно: 10.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора взема становище, че счита за недоказана исковата претенция по основание и размер. В съдебно заседание, представителят на ОП Стара Загора поддържа всички възражения, изложени в отговора на иск.молба. Намира, че в хода на съдебното дирене не били събрани доказателства, които да докажели исковата претенция и не било налице факт. състав, с което да се ангажирала отговорността на прокуратурата. На първо място, следвало да се посочи, че нак. производство било приключило с влязла в сила присъда, с която ищецът частично бил оправдан относно повдигнатите обвинения, а в същото време с влязла в сила присъда бил осъден за длъжностно присвояване, за което му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, с 4 години изпитателен срок. Доколкото това обстоятелство не било известно на двама от свидетелите намира, че техните показания не следвало да се кредитират с пълно доверие, тъй като същите по-скоро предали лични впечатления за собствените си преживявания, отколкото за такива на ищеца. Същите не живели в едно домакинство, а дори към настоящия момент твърдели, че ищецът се намирал в чужбина, но не могли да кажат нито кога бил заминал, нито къде. Твърденията, че вследствие на воденето нак. производство, настъпили здравословни и психически отклонения, които налагали лечение били напълно неоснователни, а медицински документи за такива не били представени. Моли при обсъждане на доказателствата по делото да бъде обърнато внимание, че МН "Задържане под стража" по ДП, била взета за обвинение, за което ищецът след това бил осъден и признат за виновен с влязла в сила присъда. Счита, че не била налице незаконна взета МН "Задържане под стража" и в този смисъл не било налице незаконно обвинение, за което да се търсило обезвреда на неимуществени вреди. По отношение на твърденията за преживяно заболяване в ареста, същото не можело да ангажира отговорността на държавата, защото нямало писм. доказателства в тази насока и не била доказана причинна връзка, която да ангажира отговорността на прокуратурата. По отношение на продължителността на воденото производство моли, да бъде вземато под внимание обстоятелството, че самото ДП, което се наблюдавало и водило от прокуратурата продължило в разумен срок - една година, като прокуратурата не можела да носи отговорност за продължителността на съдебното производство, тъй като било извън нейните правомощия. С оглед изложеното дотук счита, че по настоящето дело не са доказали конкретни вреди и не била доказана причинна връзка между тези вреди и незаконно обвинение, доколкото не било направено и не са посочени доказателства, които да разграничат вредите и причинната им връзка с обвинението, с което бил признат за виновен и вреди с обвинението, за което бил признат за невиновен. Алтернативно ако бъде прието, че формално било налице и бил осъществен в някаква степен факт. състав по ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, доколкото бил налице влязъл в сила диспозитив за част от обвиненията, то моли да бъде прието, че претендираното обезщетение било изключително завишено, не отговаряло на стандарта в РБ и било в рязко противоречие с принципа на справедливост, както било посочено в отговора към ИМ. В сравнение със средногодишния доход в страната за 2014 г. било видно, че претендираното обезщетение се явявало в размер на 20 годишен доход. Моли алтернативно да не бъде уважаван размера, като изключително завишен и в рязко противоречие с принципа на справедливост. Относно разноските намира, че адв. хонорар е твърде завишен, поради което ако бъде уважена част от иска да бъде намалено и претендираното адв. възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

От събраните по делото доказателства, се установява, че на 15.07.2010 год. ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 41/2010 г. по описа на ОДМВР Стара Загора. С привличането му като обвиняем спрямо него била взета мярка за неотклонение "парична гаранция".

 

На 25.07.2011г. бил изготвен обвинителен акт от РП Стара Загора, който заедно с досъдебното производство бил внесен за разглеждане в РС Стара Загора, където било образувано НОХД № 1453 по описа на съда за 2011 год.

 

С влязла в сила Присъда № 115 от 13.06.2014 г., постановена по НОХД № 1453/2011 г. по описа на РС Стара Загора, ищеца е признат за виновен за длъжностно присвояване на сумата 7 559 лв. за периода 01.04.2009 г. – 09.07.2009 г., а по обвинението за остатъка от сумата 56 313,80 лв. и по обвинението в големи размери, както и за периода 31.12.2008 г. – 01.04.2009 г. и 10.07.2009 г. – 30.04.2010 г. за невинен и оправдан. 

 

Във връзка с подадените жалба и протест било образувано ВНОХД № 1235/2014 г. по описа на ОС Стара Загора. С решение № 197/10.12.2014 г.  постановено по ВНОХД № 1235/2014 г. на ОС Стара Загора била потвърдена оправдателната присъда на РС Стара Загора, като решението окончателно влязло в сила на 10.12.2014 година.

 

От показанията на разпитаната свидетелка Н.Г.И. се установява, че била запозната с целия процес, който завършил с оправдателна присъда за сина й. От старозагорски вестник научила за това и но се запознала, подробно за случая от нейната дъщеря. Казала й, че брат й бил задържан и бил в ареста. Разбрала, че всичко било много сериозно и трябвало да потърси адвокат. Познавала сина си и знаела, че нямал нито да излъже, нито щял да открадне. Възпитала го да работи и човек, който работел не крадял. Много услужливо веднага се намесила прокуратурата и започнала разследване. Всичко това се отразило на всички и най-много на него. Там го заразили със салмонела и близо месец бил между живота и смъртта. Не им давали и свиждане, спял на земята, не пускали никой и тя трябвало непрекъснато да ходи в ареста, за да му носи храна, дрехи, да го гледа. Първо шест месеца, след това осем месеца бил под домашен арест. Не можел нито да работи, нямал пари. Наложило се да си продаде апартамента, за да може да го издържа. Синът и казвал, че няма да напусне РБ, защото тук бил роден и си обичал родината, но се оказало така, че не искал да се връща вече тук. Намразил страната. Докато бил много весел, радостен, спокоен, разсъдлив, станал избухлив, нервен, вдигнал кръвно, започнал да се отнася с всичко по друг начин. Нещо, което не било характерно за него. Започнал да се срамува и се наложило тя да бъде по-силна и да му вдъхвала доверие и вяра, и да му казвала, че трябвало да устоява. Когато го съобщавали по телевизията излязло, че бил най-големия престъпник в България, а когато го оправдали си замълчали. Домашният арест бил в с. Ягода. Там бил при негов познат, при приятел в имота му. Ходила там, когато бил в домашен арест. Носила му храна, гледала го, той не трябвало да излиза никъде. Видяла, че след като бил в ареста, тогава започнали всички промени и започнало всичко да се получава. След като излязъл от ареста загубил приятели, познати. Той се срамувал, защото знаел че хората, роднините говорели зад гърба му. Още имало една част от делото, която продължавала и не знае да бил осъден.

 

Свидетелката Д.В.З. установява, че цялата кампания се отразила на самочувствието му, на здравето му, на цялото им семейство, не само на него. Ищецът бил ведър, лек характер, но се затворил в себе си. Родителите им били моралисти, баща им винаги се е гордеел с него. След тази сага, която още продължавала, ищецът заминал за чужбина и не искал да се прибира. Откакто го изкарали от ареста не се били виждали с баща им. Баща им мислел, че той още бил в затвора, защото ходели хора и му казвали, че сина му бил осъден. Брат й се срамувал, защото той винаги бил неговата гордост. Писало се по вестници, телевизии, интернет. Тя знаела, че той бил невинен и бил оправдан. Той не бил осъден. В момента бил в чужбина. Работел там. Знаела, че не е добре с кръвното. Откакто бил в ареста и откакто започнали тези разследвания започнал да вдига кръвно. Знаела, че в ареста му носили лекарства за кръвното. За нея било много време, защото всяка седмица трябвало да бъде с майка им, не знаела дали има година или не. Ходила била всяка седмица, рядко били случаите, когато не ходила в ареста, защото имало стълби, багажи, средства. Той се чувствал неудобно, че го издържала майка му, сестра му. Не искал да вижда никой.

 

Свидетелят К.С.Н. установява, че познавал ищеца от 2000 г. Той бил управител на фирма за скрап и работел за него във фирмата. След 8 – 9 години прочел във вестниците, че бил обвинен за фиктивна доставка на горива към някакво училище, 12 ОУ. После го арестували и 6 – 7 месеца бил в ареста. Фирмата вече била фалирала и след години го видял, но не бил същия. Оправдали го по делото за доставката на гориво, но бил за нещо осъден, но не знаел за какво. Когато работил при него бил весел, майтапчия, шегувал се с работниците. След това се променил изцяло, затворил се в себе си. Клиенти, работници го питали дали наистина било така, дали бил престъпник, но той им казвал, че нямало такива неща. След като го арестували и го пуснали от ареста, веднъж го видял в града и казал, че тук нямало да работи и щял да отива някъде навън.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

         При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконно обвинение, по което е оправдан с влязлата в сила присъда по НОХД № 1453/2011 г. на РС- Стара Загора, за неоснователен.

 

С посочената присъда ищецът е признат за виновен в извършването на това престъпление, за което му е наложено и наказание лишаване от свобода с изпитателен срок. С нея той е оправдан единствено относно квалифициращите белези на същото, като е приложен основния състав на чл. 202, ал.1 от НК. Престъпното деяние се характеризира с обективни и субективни за него признаци, съвкупно формиращи основен престъпен състав на даден вид престъпление. Квалифициращите признаци само допълват този състав като утежняващи обстоятелства, обосноваващи и по-тежко по вид и размер наказание. В този смисъл те имат отношение единствено към обема на наказателната отговорност, но не формират самостоятелен престъпен състав. Именно поради това, правомощие на наказателния съд е при неустановеност на квалифициращите признаци да приложи основния състав на престъплението, за което е и повдигнато обвинението.

 

Така е процедирано и в настоящия случай. Ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за квалифициран състав от НК. С влязлата в сила присъда той е признат за виновен в извършването на това престъпление по основния състав. Видно от присъдата по обвинението за остатъка от сумата до 56 313,80 лева, както и за периода 31.12.2008 – 01.04.2009 г. и 10.07.2009 г. – 30.04.2010 г.  ищецът е признат за невиновен, т. е. отречени са само квалифициращите му признаци, за които е оправдан. При това положение действията на прокуратурата по повдигането на обвинение в извършването на това престъпление не са незаконни, предвид наличието на осъдителна присъда по него, при което не е налице основание за ангажиране на отговорността й по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

 

Предвид горното, съдът намира, че предявения от ищеца срещу ответника иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, разноски на ищеца се следва да бъдат присъждани.

 

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.В.И.,, ЕГН **********,*** чрез адв. Б. против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 1453/2011 год. по описа на РС Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………….