Мотиви по ВАНД № 4671/2019 г. по описа на Софийски
градски съд Наказателно отделение, 9
въззивен
състав
С решение от 26.07.2019 г. по НАХД № 12633/2018 г., СРС, НО, 134-ти състав е признал обвиняемия П.М.Д. за невиновен
в това, на 23.04.2018 г. за времето от 14:45 часа, в гр.София, жк „Младост 1”,
на бул. „Андрей Сахаров” и кръстовище с бул. „Йерусалим”, в близост до
вход-изход на метростанция „Младост 1”, управлявайки лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с ДКН ********да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - като слязъл от
автомобила и нанесъл два удара с ръка, вследствие от които е счупил заден
панорамен прозорец на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с ДКН *******,
управляван от К.И.С., като деянието е извършено при управление на МПС, поради
което и на основание чл.378, ал.4. т.2 НПК го оправдал по обвинението за
престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Със същото решение обвиняемият Р.И.М. е
признат за невиновен в това на 23.04.2018 г. за времето от 14:45 часа в
гр.София жк „Младост 1”, на бул. „Андрей Сахаров” и кръстовище с бул.
„Йерусалим”, в близост до вход-изход на метростанция „Младост 1” да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - изритване с крак по задна дясна броня и удар с крак
по дясно огледало за обратно виждане на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”
с ДКН *******, управляван от К.И.С. - поради което и на основание чл.378, ал.4.
т.2 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 НК разноските
по делото са оставени за сметка на Държавата.
Срещу така постановения акт е постъпил
протест от Софийска районна прокуратура, в който са релевирани доводи за
неговата неправилност. Сочи се, че по безспорен начин е доказано участието на
обвиняемите в престъплението като възведените обвинения се подкрепят от
проведените разпити и други действия по разследването. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което Д. и М. да бъдат
признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
В публичното съдебно заседание,
представителят на прокуратурата поддържа подадения протест по изложените в
същия мотиви и уточнява, че не може да се съгласи със становището на предната
инстанция, че счупването на задно стъкло на автомобил с крак в центъра на гр.
София е единствено неприемливо поведение. Намира за недопустимо тълкуването на
ситуацията като търсене за разрешение на личен проблем от страна на обвиняемия Д.,
тъй като по този начин се дава предимство на реторсията и избягване на държавна
принуда. Според прокурора събраните доказателства свидетелстват за
съпричастността на обвиняемите в извършване на престъплението, но безспорно
следва да бъде отчетено и наличието на афект. Настоява се за постановяване на осъдително
решение.
Пред въззивния съд обвиняемият Д. се
явява лично. В съдебните прения заявява, че в момент на ярост е счупил стъклото
на пострадалия като пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Обвиняемият М. е редовно призован, но не
се явява, за да изложи личната си позиция по спора.
Софийски градски съд, като взе предвид
сезиращия го документ, изложените в него доводи и протестираното решение, съобрази
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК
констатира, че са налице основания за отмяната му и постановяване на ново
осъдително решение по отношение на повдигнатите спрямо обвиняемите Д. и М. обвинения.
Настоящият въззивен състав преценява, че
първостепенният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е
приобщил всички писмени доказателства, събрани на досъдебната фаза, които
допринасят за пълноценното изясняване на обективната истина по делото.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от доказателствените материали, обсъдени
в мотивите му. Настоящият състав констатира, че районният съд е пропуснал да посочи
извършеното от обвиняемия М. ритане с крак по дясното странично огледало за
задно виждане на автомобила на свидетеля С., поради което фактическата картина
следва да бъде допълнена по следния начин:
Обвиняемият П.М.Д. е роден на *** г. в
гр. Пловдив, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование,
студент, с адрес: гр. София, жк. „*********ЕГН: **********.
Обвиняемият Р.И.М. е роден на *** г. в
гр. Перник, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, работи
като продавач консултант в „Д.“ ООД, с адрес: гр. София, жк. „Младост“ 2, бл. *********,
ЕГН: **********.
На 23.04.2018 г. обв. Д., обв. М., св. М.и
св. С. били заедно като се придвижвали с лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № РВ ******, собственост на
св. К.Д.. Обв. Д. управлявал автомобила, обв. М. седял на предна дясна седалка
до него, а двете момичета се возели отзад.
Около 14:45 часа обв. Д. *** като
предприел маневра ляв завой към ул. „Анна Ахматова“. Зад него се движел св. С.,
който управлявал лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДКН *******. При
потеглянето от автомобила на св. Д. изхвърчал станиол от цигари, който обв. М.
изхвърлил през прозореца. Св. С. се възмутил и подал звуков и светлинен сигнал.
Обв. Д. възприел сигналите и спрял, за да види какъв е проблемът. При спирането
на автомобила на обв. Д., св. С. отправил забележка за изхвърления боклук като
между лицата от двата автомобила се стигнало до размяна на реплики, след което
св. С. продължил движението си по същата улица. Обв. Д. продължил след него,
тъй като се движели в една посока. Докато се движели св. С. на няколко пъти
натискал спирачките и засичал автомобила на обв. Д., което провокирало
последния да предприеме маневра изпреварване. След като изпреварил св. С., обв.
Д. спрял управлявания от него автомобил пред автомобила на св. С. и двата
автомобила били в покой. Обв. Д., провокиран от поведението на св. С. се
насочил към неговия автомобил, за да попита за причината за поведението му. По
това време св. С. се намирал в управлявания от него автомобил. Докато вървял
към автомобила на св. С. обв. Д. се намирал непосредствено пред него. В същия
момент св. С. рязко подал газ и потеглил срещу обв. Д.. За да се предпази, обв.
Д. подпрял с крак предната броня на автомобила, но св. С. не спрял, а продължил
движението си. Обв. Д. се подпрял с двете си ръце на предния капан на
автомобила на св. С. в опит да го спре, но св. С. продължил да подава газ,
което принудило обв. Д. да отскочи встрани, за да не бъде прегазен. Обв. М.,
който също бил излязъл от автомобила, нанесъл удар с крак в областта на задния
десен калник на автомобила. Св. С. продължил движението си. Обв. Д., ядосан от
случилото се, се качил в управлявания от него автомобил и решил да последва св.
С.. Двамата се движели по ул. „Анна Ахматова“ с посока на движение бул. „Андрей
Сахаров“, след което продължили по посока на бул. „Александър Малинов“. Св. С.
направил десен и ляв завой и се насочил отново към ул. „Анна Ахматова“ като
през това време обв. Д. се движел след него. На светофара на ул. „Анна
Ахматова“ и бул. „Александър Малинов“ св. С. направил ляв завой и се насочил по
посока на жк „Младост“ 4, като междувременно позвънил на спешен телефон 112. На
кръстовището с ул. „Андрей Сахаров“ св. С. завил надясно по посока на бул.
„Йерусалим“. На светофара на кръстовището на бул. „Андрей Сахаров“ и бул.
„Йерусалим“ светофарната уредба светела забранителен червен сигнал, което
принудило св. С. да спре. През цялото време обв. Д. се движел непосредствено
зад него. При спирането на автомобила на св. С., обв. Д. спрял зад него, след
което двамата с обвиняемия М. излезли от колата си и се насочили към автомобила
на св. С., като приближавайки го, обвиняемият М. изритал дясното странично
огледало за задно виждане, а междувременно обвиняемият Д. нанесъл удари с ръка
по задното стъкло, вследствие на което същото се счупило. Тъй като от счупването
на стъклото обв. Д. получил наранявания на ръката, обв. М. се качил да
управлява вместо него и напуснали местопроизшествието.
Св. С. останал на място и подал сигнал
за случилото се. Местопроизшествието било посетено от служители на 07 РУ-СДВР и
бил извършен оглед на управлявания от св. С. лек автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали,
а именно:
Гласните доказателствени средства -
обясненията на обвиняемия П.М.Д. (л.26-л.27); обясненията на обвиняемия Р.И.М.
(л.27); показанията на свидетеля К.И.С. (л.14-л.17, л.24-л.25, л.36-л.39 от досъдебното
производство); показанията на свидетелката К.М.Д.(л. 19 от досъдебното
производство); показанията на свидетелката Л.Е.С. (л. 35 от досъдебното
производство) и показанията на свидетелката С.Б.М.(л.34 от досъдебното производство).
Писмените доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост с рег. № 7096/27.04.2018 г. на
СРС (л.50 от досъдебното производство); справка за съдимост с рег.№
7118/27.04.2018 г. на СРС (л.52 от досъдебното производство); протокол за оглед
на местопроизшествие (л.11-л.12 от досъдебното производство), протоколи за
разпознаване на лица по снимки (л.27-л.33 от досъдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л.40 от досъдебното производство), заповеди за
задържане на лице (л.43, л.44 и л.47 от досъдебното производство); протоколи за
обиск по ЗМВР (л.45 и л.48 от досъдебното производство); писмо от Дирекция
„Национална система 112“ на МВР (л.54 от досъдебното производство), както и от
прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Веществени доказателства – 1 брой
компактдиск с надпис „Maxell”, CD-R, поставен в
хартиен плик с надпис „Kodak Express
Digital Solitions”(л.42
от досъдебното производство); три броя снимки, поставени в хартиен плик с
надпис „Kodak Express Digital Solitions”(л.41 от досъдебното производство); 1
брой компактдиск с надпис „Ridata”, CD-R и обозначена с
черен маркер дата „23.04.2018 г.“.
При направения самостоятелен анализ на
събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че предходният
съд необосновано не е кредитирал показанията на свидетеля С. и е допуснал
превратно тълкуване при съпоставката им с останалите доказателствени източници.
Констатираните съществени противоречия и неправилна интерпретация налагат
по-подробно и задълбочено обсъждане на доказателствата, съгласно разпоредбата
на чл.305, ал.3, изр.2 НПК.
Все в коментирания аспект и противно на
приетото от районен съд, въззивният състав дава вяра на показанията на
пострадалия С., досежно механизма на извършване на деянията, техните времеви и
пространствени параметри и авторството им. Разказът на този свидетел е
еднопосочен, вътрешнобалансиран и пресъздава събитията хронологично с присъщата
на утвърден спомен логична последователност. Същият дава изключително пунктуално
описание на маршрута, по който се е движел, причината за пререканието му с
обвиняемите и поантата на конфликта. Тези характеристики на съдържанието на
свидетелските показания при сравнителен анализ с останалите гласни
доказателствени средства, включая обясненията на обвиняемите са значим белег за
достоверността на поднесената чрез тях информация. Последната не се разколебава
и от приложените по делото писмени находки. Направените изводи са съобразени и
с обстоятелството, че свидетелят има качеството на пострадало лице от
обсъждания инцидент и е възможна негова заинтересованост от изхода на
производството. Ревизиращият съд категорично не може да се съгласи със
становището, че обвиняемите Д. и М. не са извършили възведените прояви,
базирано на дадените от тях обяснения и показанията на свидетелките М.и С..
На първо място прави впечатление, че
районният съдия при анализа си е допуснал неточност в името на пострадалия С. и
еднократно го е нарекъл „Спасов“, което не може да бъде прието като механично
недоглеждане, поради естеството на грешката, а по-скоро съдебна непрецизност,
критично погледната, заради пестеливостта на доказателственото обсъждане. На
следващо място в същия дух личи, че са разменени имената на обвиняемите при маркирането
на процесните действия. Посочено е, че Д. е бил лицето, нанесло удари с крак по
дясната врата на автомобила, а М. е счупил задното му панорамно стъкло, а
всъщност всички сведения сочат обратното. Правилно, обаче, не е дадена вяра на
твърденията, че пострадалият С. не е провокирал с поведението си обвиняемите,
както и че не е направил опит да удари с автомобила си обвиняемия Д..
Цитираните твърдения са изолирани и неподкрепени от доказателствената маса, но
и напълно опровергани от изложенията на свидетелките М.и С., които са преки
очевидци на случилото се, незаинтересовани, за разлика от обвиняемите, и по
думите им „ако П. не се беше отдръпнал и не беше отскочил от пътя…другият
шофьор щеше да го прегази“. В този смисъл настоящия състав не възприема с
доверие тази част от показанията на пострадалия С. и ги игнорира при своите
изводи. Идентично е положението и относно сочената от него употреба на ключ за
гуми при счупването на задното стъкло на автомобила му. Без напълно да изключва
възможността обвиняемият Д. в процесния момент да е държал подобен инструмент,
въззивният съд не може да се съгласи, че това е средството, с което е извършено
деянието. Безспорно се установи, че въпросното повреждане е получено вследствие
на удар с ръка по стъклото, за който свидетелстват както самите обвиняеми, така
и придружаващите ги момичета. По-важното обаче е, че твърдението е оборено от
самия С., който при проведените между него и обвиняемите очни ставки заявява,
че „не може да е напълно сигурен кой е ударил стъклото и с какво“.
Значително подробни и спомагащи за
внасяне яснота по спорните факти, съдът намира обясненията на обвиняемите Д. и М.,
които признават стореното и оспорват само тази част от показанията на пострадалия
С., в която се отрича провокативното му поведение. В съответствие с
процесуалните норми същите са дали обяснения, в които прозира двояката им
правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицата упражняват в пълен обем правото си на защита. В тази
насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на
общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване на
дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Този съд е на мнение, че
съжденията на обвиняемите не са лишени от разум и резон, а са в унисон с
показанията на всички свидетели, които са възприели афектираното им състояние. Техните
разкази са еднопосочни и последователни касателно обстоятелството, че свидетелят
С. умишлено е шофирал пред колата на обвиняемите, засичал ги е, набивал е рязко
спирачки и не им е разрешавал да го изпреварят. Не се констатират и
разминавания в това, че отключващ фактор за упоритото преследване на свидетеля С.
е насочването на автомобила му към обвиняемия Д. и опитът му да го сгази. От
обясненията се разрешава и полемичното счупване на задното стъкло, като
обвиняемият Д. пояснява, че е нанесъл удар с ръка, което се потвърждава и от
свидетелките С. и М., а другият обвиняем макар и да не е сигурен с какво е
счупено същото свидетелства за посегателството върху него и последващата рана
на приятеля му, която е трябвало да се промие.
По отношение поведението на обвиняемия М.,
категоричното му присъствие в създалата се ситуация със съответните субективни
измерения и характеристиката на престъплението се констатира еднозначност на
обясненията му, със заявеното от другия обвиняем и пострадалия С.. Поднесените
от него факти намират пълно отражение както в протокола за оглед на
местопроизшествие, така и в спомените на обвиняемия Д.. Между тях се разкриват
устойчиви сходства, позволяващи извода, че пресъздадената от този обвиняем
обстановка отговаря на действителния развой на събитията. Обясненията на
обвиняемия М. са житейски правдиви и съответстват в цялост на описаните
събития. Те намират подкрепа в и разкриват хармонично единство и с протоколите
за очни ставки.
Значими като източник на информация за редица
обстоятелства, свързани с деянията се явяват и показанията на разпитаните по
делото свидетелки М.и С.. Тази инстанция намира за ценни въпросните
показанията, тъй като са преки, непосредствени и напълно незаинтересовани,
именно поради което и изключително важни за процеса. При цялостна служебна
проверка и аналитично обсъждане на разказите им не се констатират сериозни
амплитуди относно меродавните за предмета на доказване факти. Показанията на
тези свидетели търпят надлежна проверка чрез съпоставката помежду им с
останалите доказателствени материали, като резултатът не указва съществени
противоречия и изключващи действителността на споделените факти алогизми.
Предвид изложените по-горе аргументи съдебният състав прецени, че обсъдените
дотук показания съдържат онази пряка доказателствена информация за процесния
случай, респ. за обстоятелствата предшестващи, съпътстващи и следващи го, годна
да ги конституира като основни източници на доказателства, върху които съдът
гради изводите си по същество. Тези изявления притежават качествени характеристики,
за да дадат нужното на наказателния процес достоверно, обективно и точно знание
за събитията, при което са извършени деянията и техния автор.
Неспособстващи за разкриване на
обективната истина са показанията на свидетелката Д.. С тях се установява
единствено, че последната е собственик на управлявания от брат й /обвиняемия Д./
лек автомобил „Фолксваген поло“. Липсата дори на косвена връзка на това гласно
доказателствено средство с главния факт в процеса обосновава пренебрегването му
от събраната доказателствена съвкупност.
Релевантни данни в съзвучие с гласните
сведения се извличат и от приложените по делото писмени доказателствени
средства. Протоколът за оглед на местопроизшествие очертава следите от
противоправното поведение, дадени под формата на счупени, изкривени и пукнати
автоелементи – все обстоятелства указващи пряко на механизма на престъпните
посегателства. Описанието на фактите в протокола предлага обзор върху
заварената на мястото обстановка, както и възможност непосредствено да се
наблюдават съществени характеристики на намерените там вещи. Безспорно е
констатирано, че от ритането с крак на обвиняемия М. дясното огледало за задно
виждане е „силно изкривено“, а от ударите с ръце на обвиняемия Д. задното
панорамно огледало е „силно напукано с две дупки“ в него.
Важими за процеса са и протоколите за
разпознаване на лица по снимки, като недоумение буди у настоящия състав
заключението на районния съд за липсата им на кореспонденция с останалия
доказателствен материал. Този способ на доказване е извършен чрез изпълване на
всички процесуални изисквания – проведен е разпит преди него, декларирано е желание
за разпознаване по фотоснимки и е бил в присъствието на поемни лица. Признанието
на обвиняемите и показанията на свидетелките напълно корелират с отразените при
тези действия по разследване резултати. В приложените към протоколите
фотоалбуми се съзира надлежно подбрани лицеви образи със значително сходство във
външния вид на персонажите. Безапелационно свидетелят С. дава подробно описание
на обвиняемите и с необходимия ейдетизъм
ги разпознава. Въззивният съд допуска, че за съхраняването на паметовите
възприятия немалка роля са изиграли и представените от свидетеля, с протокол за
доброволно предаване, фотоизображения, реализирани посредством мобилния му
телефон. Този протокол на първо място удостоверява факта на предаване на
описаните в него книжа – техния брой, съдържание и на второ - установява връзката
на последните с лицето, което ги е предало. Уместно е да се отбележи, че
доброволното предаване не е посочено изрично в чл. 136 от НПК като способ за
доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа,
претърсването, изземването и др. В практиката обаче не съществува спор, че то е
един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства като не
е задължително то /приобщаването/ да се осъществи единствено чрез извършване на
претърсване и изземване. Протоколът за доброволно предаване е годен да послужи
за установяване на описаните в него обстоятелства и за това, защото не е
нарушен реда за съставянето му. В случая, обаче, същият не може да се цени
съвкупно с останалите доказателствени материали, тъй като по отношение на съдържащите
се в него фактически констатации не е направено необходимото за проверка на
достоверността му чрез назначаване на съдебнотехническа експертиза, която да
даде отговор дали въпросните изображения са манипулирани по някакъв начин.
Акуратно контролираният съд е кредитирал
без съмнение и писмото от Дирекция „Национална система 112“ на МВР, в което
недвусмислено се сочи, че в темпоралния порядък на деянията на инкриминираната
дата действително са постъпили сигнали на тел.112 от два мобилни номера, единият
от които съвпада със заявеното от свидетеля С. обаждане от личния му телефон.
Така обсъжданите процесуални документи
съдът намира за съобразени с установения в съответните разпоредби в НПК
регламент за техните реквизити и форма, като отразените в същите факти
корелират напълно със свидетелските показания и най-вече с изявленията на
свидетеля С., като подкрепят и признанието на обвиняемите. Доколкото приема, че
приложените протоколи за действия по разследването удовлетворяват изискванията
на процесуалния закон и тяхното съдържание се подкрепя от останалите
доказателства и доказателствени средства по делото, съдът ги кредитира и ги
обсъжда като част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда
изводите си по същество.
Констатация за чистото съдебно минало на
обвиняемите М. и Д. районният съд правилно е направил въз основа на приложените
и приети по делото като писмени доказателства справки съдимост.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция е на становище, че решаващият съд е направил
погрешни правни изводи и намира, че анализът на доказателствените материали
както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод
за това, че от обективна страна обвиняемият П.М.Д. на 23.04.2018г. за времето
от 14.45 часа в гр. София, жк „Младост 1“ на бул. „Андрей Сахаров“ и кръстовище
с бул. „Йерусалим“ в близост до изход на метростанция „Младост 1“, управлявайки
лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДКН РВ ****** е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство, като последното обстоятелство ангажира отговорността
на обвиняемия Д. именно по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Настоящите фактически констатации
обуславят подвеждането под наказателна отговорност на обвиняемия Р.И.М. за
това, че на 23.04.2018 г. за времето от 14.45 часа в гр. София, жк „*****на
бул. „Андрей Сахаров“ и кръстовище с бул. „Йерусалим“ в близост до изход на
метростанция „Младост 1“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по
чл.325, ал.1 НК.
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения основани на нравствеността и определящи поведението
на хората в процеса на обществения живот.
Изпълнителното деяние може да бъде
извършено само чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4/74г., Пленум на ВС, т.
2 „непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви скандализиращи
обществото. Под „грубо нарушение“ ВС разбира действия, чрез които се изразява
брутална демонстрация против обществения ред и се нарушават важни държавни,
обществени, лични интереси или съществено се засягат нормите на нравствеността.
„Явно неуважение“ към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. Престъплението е налице,
когато посочените признаци са осъществени кумулативно.
Квалифицираният признак деянието да е
извършено при управляване на моторно превозно средство, касаещ обвиняемия Д., е
нова законова промяна, въвеждаща завишена отговорност, предизвикана и от
охраняването на обществените отношения, свързани с пътната безопасност, чиято
значимост не може да бъде пренебрегната. Такива действия с оглед ескалиращото
насилие по пътищата, следва да бъдат превантивно избягвани или коригирани.
Затова и законодателят в разпоредбата на чл. 325, ал. 3 от НК е предвидил
по-висока обществена опасност на този вид престъпни прояви, когато са свързани
с управление на МПС.
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е необходимо деецът
да съзнава всички признаци на състава, като поначало престъплението се
осъществява с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, но е възможно
извършването му и при евентуален умисъл.
При тези теоретични постановки контролираният
съдебен състав е стигнал до алогичните заключения, че обвиняемите не са осъществили
повдигнатите им обвинения. Гореописаните действия, според въззивния съд, обаче
представляват както престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 НК, така и такова по
основния състав, тъй като същите са укорими, морално и обществено неприемливи.
Неправилно контролираният съд е заел позицията, че ударът с ръка и счупването
на стъклото на автомобила на пострадалия С. не е постъпка, скандализирала
обществото. Агресивното поведение на обвиняемия Д., макар и предизвикано,
провокирано и мотивирано не променя факта, че от една страна се засяга
неприкосновеното право на собственост, а от друга транспортната сигурност. При
всички положения, автомобилни пререкания и преследвания, съчетани с повреждане и
то в немалка степен на моторно превозно средство по възлови и натоварени
булеварди на столицата, сочат на незачитане на установения правопорядък, на нормите
на нравствеността и морала. Извършените действия са годни да предпоставят и
бъдещи произшествия, тъй като съгласно протокола за оглед на местопроизшествие
на бул. „Андрей Сахаров“ в близост до входа на метростанция „Младост“ 1 са намерени
парчета от счупено стъкло.
За действията на обвиняемия М. също не
се намира извинение, защото неговото предикатно изхвърляне на боклука по време
на движение е изначално неприемлива проява, стояща в разгара на раздора. От
обясненията на обвиняемия Д. личи, че М., още при направената му от пострадалия
забележка е бил готов да реализира физическо прикосновение с последния.
Некритичното му отношение и ниският праг на раздразнение са индикатор за
латентната му лична обществена опасност. За наличието на хулиганския мотив се
съди по това, че постъпките му са извършени без смислена причина, без конкретен
повод за вражда между него и пострадалия, което ги обяснява единствено като
открита проява на незачитане на обществото като цяло и на отделната личност.
Неиздържани и необосновани са мотивите на районния състав за недоказаност на
обвинението. Тотално неверен е аргументът на съда, че единствените данни за
осъщественото от обвиняемия М. деяние се съдържат в дадените от него обяснения.
В горните абзаци при обсъждането на доказателствата се установи, че ясни белези
от запретената реакция са инкорпорирани в обясненията на обвиняемия Д.,
протоколите за очни ставки и протоколът за оглед на местопроизшествие.
Макар да не се изисква публичността да е
елемент от състава на престъплението, то следва да се отбележи, че същото е
извършено на публично място /кръстовище на големи булеварди/, през светлата
част на денонощието, натоварен пътен и пешеходен трафик и пред свидетелите С. и
М., които заявяват, че е имало и размяна на крясъци, събиращи вниманието на
околните. Осъществените действия са неприемливи, в разрез със съществуващите
морално-етични норми за човешко общуване и чрез тях обвиняемите открито и
непринудено са демонстрирали незачитане на обществото и на отделната личност.
От субективна страна деянието на
обвиняемия Д. е извършено при форма на вина евентуален умисъл. Съдът се
съгласява с обстоятелството, че действията му са ответна реакция на поведението
на пострадалия С., който е застрашил първия с насочването на автомобила си
срещу него и подпирането му на капака, което естествено обосновава появата на
личен мотив. Обвиняемият Д. обаче не е съобразил, че с поведението си е
допуснал хулиганските действия като страничен резултат. Същият напълно е
съзнавал, че постъпките му са извършени публично, пред множество хора, на
кръстовище, при червен сигнал на светофара. В тази връзка неуместно е оплакването
на прокурора при Софийска градска прокуратура срещу тезата на районен съд, че
обвиняемият Д. е търсил разрешение на личен проблем от човек, който според
субективното му възприятие е искал да посегне върху телесната му
неприкосновеност. Този извод не е лишен от логика, но предната инстанция изцяло
е игнорирала обществената опасност на
коментираната проява, което е довело до нарушение на материалния закон. Въпреки
това резонна е ремарката на представителя на прокуратурата за отваряне пътя на
реторсията и избягване на държавната принуда, тъй като застрашителните действия
на пострадалия С. не регламентират правото на обвиняемия Д. да отговаря на
същите, извършвайки вмененото му престъпление. Явно в разрез с правната логика
и доктрина, според проверявания съд мотивът за публичното и демонстрираното
унизително отношение над С., прави действията на обвиняемия Д. морално и
житейски оправдани. Нещо повече, поначало наличието на личен мотив не е
несъвместим с хулиганските мотиви. Това ВКС е изразявал многократно в своята
константна практика по въпроса /вж.Р 485-87/, както е подчертано изрично и в Решение
№ 65/08.03.2010г. по н.д.№718/2009 г. на ВКС, според което "тяхното
съчетаване /на хулиганските с чисто личните мотиви/ е не само психологически
възможно, но и стоящо в основата на умисъла на престъпното хулиганство", а
"оскърбленията, побоищата, телесните повреди и други действия, извършени
по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, ако са извършени
публично, в присъствието на много хора и изразяват едновременно с това евнтуалния
умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото". Съгласно
Р № 432/72 г. на ВКС, престъпния състав на чл.325 НК ще бъде осъществен и
тогава, когато деецът извърши непристойни действия, с които засяга честта и
достойнството на отделен гражданин, независимо от това дали са присъствали и
други, доколкото публичността не е задължителен елемент от обективна страна за
извършване на престъплението.
Настоящият състав макар да отчита
раздразненото състояние и на обвиняемия М., породен от недопустимите прояви на
пострадалия С. и изразената приятелска солидарност спрямо Д., не може да приеме
действията му като допълнително следствие от недвусмислен приоритет на пряко
преследвана цел. Умисълът на този обвиняем е бил пряк. Същият е съзнавал, че не
трябва да нарушава автомобилния интегритет на пострадалия, че застрашава
транспортната безопасност на хората, движещи се по тези пътища и въпреки това двукратно
е посегнал върху превозното средство на С., при това на обществено място. Категорично
не се разкрива личен мотив, доколкото страните не се познават, нямат семейни
или интимни взаимоотношения, нито имуществени, облигационни такива, датиращи от
по-раншен период от време, а застрашаването на приятеля му не може да оправдае интензитета
на демонстрираната агресия. Както вече беше споменато индикация за избухливия
нрав на обвиняемия М. в инкриминираната ситуация е констатирана още при
първоначалните реплики между страните.
Обобщавайки всичко гореизложено,
въззивният съдебен състав в рамките на правомощията си, намира за рационално да
отмени постановеното от районен съд оправдателно решение и да признае
обвиняемите П.М.Д. и Р.И.М. за виновни в извършване на престъпление по чл.325,
ал.3 вр. ал.1 НК и чл.325, ал.1 НК.
За престъплението по чл.325, ал.1 НК
законодателят е предвидил в условията на алтернативност две санкции – първата е
в относително определен размер – лишаване от свобода до две години, а втората е
пробация, кумулативно към тях е предписано и общественото порицание. Наказанието
за квалифицираното хулиганство е лишаване от свобода до три години и лишаване
от право по чл.37, ал.1, т.7 НК.
При провеждането на дейността по
справедливо отмерване на следващото се на обвиняемия Д. наказание се установява,
че са налице предпоставките за приложение на института „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на
чл.78а, ал.1 НК. За престъплението по чл.325, ал.3 вр. ал.1 НК се предвижда до
три години наказание „лишаване от свобода“, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл.78а НК, като няма данни за причинените от деянието имуществени
вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на
чл.78а от НК е необходимо да съществуват кумулативно предвидените в ал.1
положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива, визирани в ал.7 на
същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него престъпление,
като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки. Нормата на чл. 78а
от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира
наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на
наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК/.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението настоящият състав съобрази, че като смекчаващи факти не следва
да се третират липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и
на наложени наказания по реда на раздел IV
от НК, тъй като същите са отчетени от законодателя като предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
поради което не могат да бъдат едновременно и смекчаващи обстоятелства при
определяне на отговорността на дееца, тъй като това би означавало едни и същи
факти да бъдат взети предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е
целта на закона. В контекста на смекчаващите отговорността обстоятелства,
проследявайки линията на защита на Д., може да се сподели становището, че той е
признал вината си, изразил е искрено съжаление и критично отношение към
извършеното от него, като настоящия съд наред с това обсъжда младата му възраст,
афектното му състояние, породено от действията на пострадалия С. и добрите му
характеристични данни.
Съдът отчита в тежест на дееца това, че
непристойната проява е извършена на публично място, в присъствието на
свидетели, на натоварено пътно кръстовище посред бял ден.
Досежно обвиняемия М. също са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Признанието на вината, съжалението за постъпката, силното раздразнение,
младата възраст и липсата на отрицателни сведения за личността на обвиняемия отново
се открояват като смекчаващи отговорността обстоятелства. Укорими и негативни
се явяват както липсата на самокритичност и импулсивност, така й публичността
на непристойните действия.
Така обсъдените дотук данни за
обвиняемите и извършеното от тях недвусмислено свидетелстват за личности без устойчивост
на престъпните нагласи като е налице инцидентност на поведението. Съдът обаче
може да приеме, че процесните прояви са израз и на недостатъчна аналитична
дейност и наивитет, тъй като по делото са налични достатъчно доказателствени
данни, позволяващи извод в тази насока. Същевременно, възрастта на Д. и М. може
да се определи като младежка, с присъщата й сприхавост и недооценъчност -
същите са имали навършени 23 и 25 години към инкриминираната дата. В резюме се
налага впечатление за обществен опасна проява, чийто отключващ фактор се явява нисък
праг на търпимост към мнението и критиката на околните.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. При съвкупната преценка
на наличните, обуславящи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че за инкриминираното по делото престъпление следва да определи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер над
минималния и под установения условно среден такъв, а именно глоба в размер на 2
000 лева за всеки от обвиняемите поотделно. Това наказание изцяло съответства
на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С него в пълна степен ще се
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху обвиняемите
като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. В същото време ще се даде възможност на Д. и М.
да се поправят и превъзпитат, без да бъдат демотивирани от едно ненужно тежко
наказание и би ги стимулирало за в бъдеще да се въздържат от извършване на
подобни противообществени прояви.
Така мотивиран, въз основа на
изтъкнатите фактически и правни доводи, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.