№ 202
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100505753 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 166104/01.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6439/2016 г. по описа на
СРС, 174-ти състав е прието за установено, че В.И. Х., ЕГН ********** дължи на „ Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 541,77 лева, представляваща главница за отдадена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с абонатен номер
049116 за периода от м.12.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.08.2015 г. до окончателното им изплащане, сумата от 113,31 лева
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2013 г. до
18.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 50156/2015 г. по описа на СРС, 27 състав, като са отхвърлени исковете чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 541,77 лева и 113,31
лева до пълния претендиран размер до пълните предявени размери съответно от 689,69 лв. и
149,36 лв., както и е осъден В. ИВ. Х. да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 58,56 лева,
представляваща разноски сторени в хода на ч.гр. д. № 50156/2015 г. по описа на СРС, I ГО,
както и разноски в размер на 452,83 лева, представляващи сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски съобразно уважената част от исковите
претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника В. ИВ. Х.. Оспорва количеството в
мегаватчаса, получено от Т.С. ЕАД за два отоплителни сезона 2016 г. - 2018 г., счита, че
търговецът е длъжен да докаже количеството на стоката, която продава. Оспорва статута на
1
Топлофикация АД, твърди, че между доставчика на услугата и и клиента няма
облигационно отношение, поради липсата на индивидуален договор, сочи, че съобщението
към фактура е неразбираем документ Счита, че е нарушен принципа на равнопоставеност,
тъй като двете експертизи изпълняват задачи, поставени само от Т.С. АД. Сочи, че по делото
не са представени фактури от класически тип за отоплителния сезон, както и че
експертизите са работили само по поставени от ищеца въпроси. Отправя искане до съда за
отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с която
оспорва подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен номер 049116 и е използвала доставяната от
ищеца топлинна енергия в периода м.12.2012 г. до м.04.2014 г. за сумата от 689,69 лева,
ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 149,36
лева – мораторна лихва за забава от 31.01.2013 г. до 18.08.2015 г. Претендира и направените
по делото разноски за заповедно и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер: конкретно оспорва количеството доставена
електроенергия, оспорва статута на ищеца, оспорва наличието на индивидуален договор
между страните.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том
I, рег. № 1252, дело № 37 от 2012 г. В. ИВ. Х. е собственик на апартамент № 10, находящ се
ж.к. „*******“ , блок *******.
Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от:
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формулярите
за отчет от 28.05.2013 г. и 09.06.2014 г., заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената от вещото лице инж. Таня Калпачка
съдебно-техническа експертиза, се установява, че за абоната се разпределя топлинна енергия
за отопление на имот с 5 броя отоплителни тела с уреди, за сградна инсталация според
пълния отопляем обем в апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от един
водомер подновен през м. 02.2013 г. Общата сума за топлинна енергия, начислена
прогнозно от ищеца за абоната е 1211,86 лева за процесния период, от която 702,36 лв. за
отопление на имот, 286,34 лв. за сградна инсталация и 223,16 лв. за битово горещо
водоснабдяване, а изравнителната сума е -575,79 лева, или потребената сума за процесния
период е в размер на 636,07 лева. През процесния период в абонатната станция на ЕС е
действал общ топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена
от вещо лице И.Г. се установява, че при извършена проверка в отдел „Съдебни вземания“ на
ищцовото дружество начислените суми за процесния период не са платени. При извършена
проверка в ищцовото дружество по абонатен номер за периода м. 12. 2012 г. до м. 04.2014 г.,
начислените фактури са на стойност 1211,86 лева, от които 53,04 лева – цена услуга за
дялово разпределение, като са приспаднати 463,90 лева – изравнение за ФДР за период
2013/2014 г. и 111,31 лева, в резултат на извършено плащане на 10.10.2013 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
като същите са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
2
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивника, че липсва обигационно отношение.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е
въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
По делото е установено, че въззивникът – ответник притежава вещно право на
собственост върху процесния апартамент, а от СТЕ се установява, че сградата е
топлофициранана, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
първоинстанционният съд правилно е приел, че е клиент на топлинна енергия, а
възражението и в тази насока е неоснователно.
3
Релевираното във въззивната жалба оспорване на статута на „Т.С.“ ЕАД, съдът
намира за неоснователно. В конкретния случай, ищецът е търговско дружество - еднолично
акционерно дружество , което отговоря на изискването на чл. 26, ал. 1 ГПК, доколкото е
лице, регистрирано по ТЗ съгласно вписване в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и е надлежно представлявано по настоящото дело
съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 ГПК и чл. 32, ал. 1 ГПК. Други възражения относно
статута на дружеството не са относими в настоящото производство по предявен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Неоснователно е възражението, че не било доказано количеството доставена
топлинна енергия за процесния период. Количеството доставена топлинна енергия се
установява по делото чрез приетите индивидуални справки за използваната топлинна
енергия за процесния период, формулярите за отчет от 28.05.2013 г. и 09.06.2014 г. и
изслушаното и прието като неоспорено заключение на съдебно- техническата
експертиза/СТЕ/, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено. Съдът като съобрази общата сума за топлинна енергия, начислена прогнозно от
ищеца за абоната и установените изравнителни суми, които следва да бъдат приспаднати от
прогнозно начислените такива, намира, че реално потребената топлинна енергия от
ответника е в размер на 600,04 лева, както правилно е приел първоинстанционния съд. В
първоинстанционното производство не са заявени доказателствени искания от ответника за
допускане на съдебно-техническа експертиза, а изслушаното по делото заключение на СТЕ
не е оспорено от ответника – настоящ въззивник, съгласно протокол от съдебно заседание от
26.11.2019 г. – /л. 117/ от делото на първа инстанция. С оглед на което съдът намира, че
възраженията на въззивника в тази посока са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че неплатеният размер на задължение
на ответника за топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер
на 541,77 лева, като обстоятелството, че посочената сума не е платена от ответника е
установена от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Заключението на
ССчЕ е прието като неоспорено от ответника по делото, като не са заявени доказателствени
искания за допускане на допълнителна или повторна експертиза, поради което и при
преценката му по чл. 202 ГПК, съдът го кредитира като компетентно, обективно и
обосновано.
Релевираното във въззивната жалба оспорване на доставеното количеството в
мегаватчаса, получено от „Т.С.“ ЕАД за два отоплителни сезона 2016 г. - 2018 г. е
неотносимо, доколкото процесният период е м.12.2012 г. – м.04.2014 г.
Доводите във въззивната жалба на ответника за непредоставяне на фактури са без
значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът дължи заплащането без значение дали ищцовото дружество е издало фактури
за тези доставки. Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от
доставката ѝ до топлоснабдения имот, а не от фактурирането ѝ.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.
00 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166104/01.08.2020 г., постановено по гр. д. №
6439/2016 г. по описа на СРС, 174-ти състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че
В.И. Х., ЕГН ********** дължи на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 541,77 лева,
представляваща главница за отдадена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, с абонатен номер 049116 за периода от м.12.2012 г. – м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015 г. до окончателното им
изплащане, сумата от 113,31 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.01.2013 г. до 18.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 50156/2015 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК В.И. Х., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 50 лв. - разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5