ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№616
гр. Пловдив, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 522 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение от 18.09.2019
г. по НОХД № 430/2019 г., Хасковският окръжен съд e приел, че е налице нарушение
на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснато в
досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление
е привлечен в това качество. Недоволен
от така посоченото определение, с което делото е било върнато на досъдебното
производство, е останал прокурора, който го протестира с искане да бъде
отменено. Постъпило е възражение от
адв. Н.К.в качеството му на защитник на подс. Ж.И.Ж., с което моли протестът да
бъде оставен без уважение. Намира, че е налице непреодолимо нарушение между
описателната и диспозитивната част на внесения обвинителен акт в посочения от
първия съд смисъл, която следва да бъде отстранена по съответния ред от
обвинението. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като
провери атакуваното определение, прие че същият е процесуално допустим, но
разгледан по същество е неоснователен. Настоящият
съд намира, че производството по НОХД № 430/2019 г. по описа на ОС-Хасково е
било образувано след отменително решение № 116 от 16.07.2019 г. по ВНОХД №
282/2019 г. на ПАС, с което делото е било върнато за ново разглеждане от
Окръжен съд – Хасково с конкретни указания за провеждане на разпоредително
заседание. В атакуваното протоколно определение на ОС-Хасково било прието, че
обвинителният акт не отговаря на всички изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Елементите
на вменения престъпен състав не са били очертани ясно и недвусмислено, поради
което делото е било върнато за доразследване. Първият съд се е позовал и на
указанията, дадени със съдебния акт по ВНОХД № 282/2019 г. от въззивния състав
на Апелативен съд – Пловдив, който е отменил присъдата на първата първа
инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание. Прокурорът
релевира доводи за незаконосъобразност на това определение поради яснота на
обвинението по въпросите каква е била опасната зона, предвидимо препятствие ли
е била пострадалата и какви са фактическите и правни изводи на обвинението
относно обективната и субективната страна на деянието, включително и цифровото
посочване на нарушените разпоредби от ЗДвП във връзка със сложната пътна
ситуация. Настоящият
съд намира, че наблюдаващият прокурор е запълнил съдържанието на бланкетния
състав на чл. 343 от НК словно с разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗДвП, както и с нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, докато в диспозитива на
обвинителния акт е релевирал като правна квалификация само първото изр. 1 на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. При обосноваване, обаче, на причинната връзка между
деянието на подсъдимия и престъпния резултат, съображенията за нарушаване на конкретните
норми от ЗДвП следва да се обективират по ясен и недвусмислен начин, което в
случая не е налице. По повод предходно връщане на делото за доразследване, са
били дадени указания, че е необходимо обвинителят да изрази позицията си за мястото,
на което се е намирала пострадалата пешеходка преди удара, както и за това дали
има характеристиките на пешеходна пътека по смисъла на т. 17 от пар. 1 от ДР на
ППЗДвП, но при все това не е било
преодоляно съществуващото вътрешно противоречие в обвинителната теза поради
вменяване на квалифициращото обстоятелство за реализация на пътното
произшествие на пешеходна пътека. В принципен план, действително чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа общо правило, като визира движение с несъобразена с пътната
обстановка скорост, наред с несвоевременна реакция на водача на възникнала
опасност. Самостоятелно чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП касае предвидима опасност,
при която са налице обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва
да подбере скоростта си във връзка с тях, за да бъде адекватен на изискването
за безопасност. Освен това ЗДвП и ППЗДвП предвиждат нарушения и за точно
определени предвидими опасности, за което се говори и в отменителното решение
на първия въззивен състав по съществото на делото. В случая от една страна се
твърди неправилно подбрана по-ниска скорост, несъответна на възможността да се
предприеме дължимото поведение, за да се избегне ПТП. Непредприемането на
подобно императивно предвидено поведение е било обусловено чрез въвеждане на нарушение
по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП от обвинението, като е била дефинирана предвидима
опасност, за която деецът бил длъжен да предприеме съответни мерки. В принципен
план, обаче, едва когато водачът е изпълнил всички свои задължения във връзка с
предвидимите опасности, от гледна точка на закона и съдебната практика, би
могло да се мисли за евентуалната внезапна поява на пешеходец на пътното платно
и да се застъпи и нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В случая са
залегнали и подобни данни. Ето защо, наличните по делото факти предоставят
възможност за двояка трактовка, а правилата на изр. 1 и изр. 2 на ал. 2 на чл.
20 от ЗДвП се намират помежду си в конкуренция, така както теорията и
практиката е приела и за съотношението на разпоредбите на чл. 21 и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. В този смисъл например решение № 510 от 14.11.2008 г. по н. д.
485/2008 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 222 от 26.05.2014 г. по н. д. №
539/2014 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 300 от 03.07.2012 г. по н. д. №
772/2012 г. на ВКС, І н. о. и др. Действително вярна е тезата, че когато са нарушени
общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните им специални
правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, е налице съотношение между основното
правило по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и други текстове от закона и правилника, което е
между общ състав и специални случаи на пътна обстановка. В чл. 20, ал. 2 ЗДвП
са посочени най-обобщено изискванията към водачите на пътните превозни средства
за режима на скоростта, които се отнасят до всички пътни обстановки по време на
движение. В други норми на ЗДвП и ППЗДвП са изброени само някои от съдържащите
се в основното правило за движение типични пътни обстановки като конкретен
израз на условия на движение, при които е налице или е възможно действието на
отрицателен фактор на безопасността като преминаване покрай спирка, преминаване
през пешеходни пътеки и др. Задълженията на водачите на пътните превозни
средства по основното правило по чл. 20 ЗДвП и по конкретните пътни обстановки,
фиксирани в закона и правилника, по същество са едни и същи и следователно,
когато водачите не се движат със съобразена скорост и не вземат предписаните
мерки при възникване на опасност, нарушават едновременно основното и
специалното правило, като по-правилно е да се второто от тях. Независимо от
това, настоящият съд намира, че ако в правната квалификация е инкриминирано
само общото, а не съответното нарушено специално правило, в принципен план няма
да е налице непреодолимо несъответствие /в този смисъл например решение № 39 от
01.03.2018 г. по н. д. № 32/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., с което е било потвърдено
решение № 253 от 15.11.2016 г. по ВНОХД № 498/2017 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд/. По-горе се посочи, че в принципен план едновременното
приложение на правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП е прието за
несъвместимо от гледна точка на закона и съдебната практика по неговото
приложение, но в тази връзка с обвинителния акт все още е налице противоречието,
отбелязано и от състава на ПАС по ВНОХД № 282/2019 г. При все да е вярна тезата
на обвинението, че ако водачът е избрал скорост, по висока от разрешената, но обвинението
приема за доказана възможността за избягване на последиците от произшествието при
движение със скорост, която е по-ниска от разрешената и е съобразена с
обстоятелствата по безопасността, нарушението на съобразената скорост ще се
явява в причинна връзка с настъпилото произшествие /решение № 533 от 31.01.2001
г. по н. д. № 397/2000 г. на ВКС, І н. о./, това не може да става ясно за първи
път от подаден по делото протест, а следва да бъде достъпно за възприемане от
самия обвинителен инструмент. В заключение,
следва да се посочи че в обстоятелствената част
на обвинителния акт не са били описани достатъчно ясно всички основни факти,
обуславящи обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението,
както и участието на обвиняемия в него, като не могат да бъдат преодолени в
цялост по същество от съда, разглеждаш делото, като ограничават правото на обвиняемия да разбере в
извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да организира пълноценно
защитата си. С това протеста се явява неоснователен, а обжалваното определение -
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Воден
от горното Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.09.2019 г. по НОХД № 430/2019 г. по описа на Окръжен съд –Хасково, с което е било прекратено съдебното
производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: