Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия Н.Г. *** за две престъпления по чл.131, ал.2 т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл. 343В, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание участващия по делото прокурор
подържа обвинението против подсъдимия така
както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се установява
фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявените му обвинения, а наказанието за престъплението по чл.343В следва да бъде в размер на една година лишаване
от свобода,а за ддвете престъплениея
по чл.131 от НК следва да му се наложи наказания от по четири месеца лишаване
от свобода, като на основание чл.23 ог НК му се
определи общо наказание.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу
подсъдимия от К.В.Б. и И.А.Г. в размер на по 3000лв. за причинените им
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.. Б. и Г. са
конституирани и в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимия участва в съдебно
заседание лично и с упълномощен защитник – адвокат. Признава се за
виновен, като заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт. Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че наказанието на подзащитния му следва да бъде определено в
условията на чл.58А от НК към минималния предвиден от
закона размер.
Повереника на
гражданските ищци и частни обвинители пледира за уважаване на гражданските
искове в пълен размер, така както са предявени.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371
т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвителният акт.
Подсъдимият Н.Г. ***
е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.
С НП №
15-0813-000168/03.04.2015г. на Началника на Сектор „ПП при ОДМВР гр. Я., влязло
в сила на 15.06.2015г., на осн. чл.177 ал.1 т.2 пр.1
от ЗДвП, на подс. С. било наложено административно
наказание за управление на МПС, без да е правоспособен водач.
Въпреки, че бил наказан
по административен ред с посоченото наказателно постановление, в едногодишен
срок от влизането му в сила /15.06.2015г./, на 28.01.2016г., в гр.Я., подс. С. привел в движение и предприел управление на лек
автомобил марка „БГ4В" с рег. № У 2941 АК, по ул. „***". Заедно с
него в автомобила пътувала свидетелката Д.Г.Г..
Съобразно
утвърден график на дежурствата от Началника на РУ-Я., на за времето от 19:00 ч.
на 28.01.2016г. до 07:00 ч. на 29.01.2016г., свидетелите К.В.Б. - „***" в
група „ООР" на сектор „*** - Я. при ОДМВР-Я., И.А.Г. - „***" на
сектор „*** - Я. при ОДМВР-Я. и И.Ж.Ж. - полицай
стажант в ОДМВР-Я., с полицейски униформи със съответните отличителни знаци и
полицейски автомобил обозначен със съответните отличителни знаци, изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на пътното движение
в гр. Я..
В гр. Я., на ул.
„***" до кръстовището с ул. „***", около 19:40 ч., по време на
движение полицейските служители видели лекият автомобил марка „БМВ" с
рег.№ У 2941 АК и разпознали водача - подс. С.. Тъй
като знаели, че подсъдимия няма Свидетелство за управление на МПС, предприели
действия за проверка на водача. Свид. Б., който бил
на предната дясна седалка на полицейския автомобил, по време на движение, през
прозореца на вратата подал сигнал със „Стоп палка" към подс.
С., с което с конклудентни действия му разпоредил да
спре автомобила. Същевременно свид. Г., който
управлявал полицейския автомобил включил светлинен и звуков сигнал. Въпреки
посочените полицейски разпореждания подс. С. не спрял
автомобила и продължил. Полицейските служители с полицейския автомобил го
последвали. Последвало преследване по различни улиците на града. Същевременно
след поискано съдействие от полицаите в преследването на автомобила управляван
от подсъдимия се включил и друг полицейски екип с полицейски автомобил, в
състав свидетелите Я. Г.К., Л.Н.Д. и Я.К.К.. В
определен момент, подс. С. спрял автомобила на
паркинг до бл.5 на ул. „***", където със свид. Г.
слезли от него. В този момент на мястото пристигнали свид.
Г., Ж. и Б.. Последният разпоредил устно на подсъдимия да представи документи
за проверка. Подс. С. не изпълнил това разпореждане и
побягнал. Тримата полицейски служители го последвали с автомобила, а полицаите
от другия екип тръгнали пеш след него. Около 20:20
часа, подс. С. ***. Свид. Г.
и свид. Б. се насочили към него и му разпоредили да
спре. Подсъдимият отново се опитал да избяга. Двамата го последвали и
застигнали. Полицейските служители предприели действия по задържане. Подс. С. оказал яростна съпротива, като се дърпал и се
опитвал да удари полицаите. В определен момент подсъдимият нанесъл удар с ръка
в областта на лицето на свид. Г.. От този удар
последният изпитал силна болка. Непосредствено след това подс.
С. нанесъл удар с глава в областта на лицето на свид.
Б.. От този удар последният изпитал силна болка. Въпреки съпротивата, полицаите
успели да поставят белезници на ръцете на подсъдимия. В същото време на мястото
пристигнали полицейските служители от другия екип. Подс.
С. бил задържан и отведен в РУ-Я..
След направена
справка, полицейските служители установили, че подс. С.
не притежава свидетелство за управление на МПС. За констатираното нарушение на
ЗДП, на подс. С. бил съставен АУАН, за нарушение на
чл.150 от ЗДВ.
От заключенията
на изготвените по делото съдебномедицински експертизи от вещото лице - д-р Й.С.,
се установява следното:
На свид. К.В.Б. е било причинено: болезнен травматичен оток на
меките тъкани в областта на лицето и кръвонасядане в
лявата скулна област. Описаните увреждания са му
причинили „Болка и страдание".
На свид. И.А.Г. е
било причинено: болезнен травматичен оток на меките тъкани и кръвонасядане в дясната челно-слепоочна област. Описаните
увреждания са му причинили „Болка и страдание".
Подсъдимият
С. е осъждан три пъти, включително и със Споразумение одобрено с Определение № ***
г. по НОХД №*** г. на ЯОС на четири
месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок
от три години, за извършено престъпление по чл.354 а, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
както от направените от подсъдимия признания, така и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на две престъпления по чл. 131 ал.2 т.4 , вр.чл.130, ал.2
НК, тъй като на
на 28.01.2016 г., около
20:20 часа, в гр. Я., на ул.
***, чрез нанасяне
на удар с глава в лявата скулна област, е причинил на полицейски
орган - К.В.Б. - „***" в група „ООР" на сектор „Охранителна полиция" към РУ - Я. при ОДМВР-Я., при изпълнение на служебните
му задължения, лека телесна повреда,
изразяваща се в болезнен травматичен оток на меките
тъкани в областта на лицето и кръвонасядане
в лявата скулна област, които увреждания
са причинили болка и страдание на Б. и на същата дата и място, чрез нанасяне на удар с юмрук
в дясната челно-слепоочна област, е причинил на полицейски орган
- И.А.Г. - „***/" в група „ООР" на сектор „Охранителна
полиция" към РУ - Я. при ОДМВР-Я., при
изпълнение на служебните му задължения,
лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен травматичен
оток на меките
тъкани и кръвонасядане в дясната челно-слепоочна област, които увреждания
са причинили болка и страдание на Г.
Непосредствения обкт на престъплението по чл. 129
ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е
нанесъл на св.Б.. удар с глава в лявата скулна
област, а на свидетеля Г. удар с юмрук в областта на дясната челно слепоочна
област. Касае се до посегателство, което е от естество да причини болка или
страдание. В разглеждания случай леката
телесна повреда е била причинена на полицейски орган, каквито са Б. и Г., и
това е станало по време и във връзка с изпълнение на служебните им задължения
по осигуряване на обществения ред и разкриване на престъпления или нарушения.
Проявената от подсъдимия агресия спрямо полицейските служители е била насочена
към накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалите.
Свид К.В.Б. на длъжност „***"
в група „ООР" на сектор „Охранителна полиция към РУ - Я. при ОДМВР-Я., е „***".
Свид. И.А.Г. на длъжност „***/"
в група „ООР" на сектор „Охранителна полиция към РУ - Я. при ОДМВР-Я., е „***".
При осъществените деяния, пострадалите Б. И Г. са имали качеството на
„полицейски орган", като от длъжностната им характеристика се установява
какви са били функционалните им задължения към момента на извършване на процесното деяние и именно в това им качество, при
изпълнение на служебните им задължения, са им били причинени леките телесни
повреди, поради което е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.131 ал.2
от НК.
Деянията са осъществени с пряк умисъл, тъй като подс.С.
е осъзнавал противообществения му характер и се е стремил да причини телесна
повреда на св.Б. и Г.., с цел да покаже пренебрежение към неговата личност и към длъжностното им качество.
Поради това съдът прие, че са налице всички признаци от състава
по чл.131, ал.2, пр.4, във вр. с чл.130, ал.2 НК и призна подс.С..
за виновен в авторство на тези две престъпления.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че обвиняемият С.,
както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК,
тъй като на
28.01.2016г., около 19:40 ч., в гр.Я., на ул. „***" до
кръстовището с ул. „***", управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 318 И" с рег.№ У
2941 АК, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за такова
деяние - НП № ***. на Началника на Сектор
„ПП" при ОДМВР гр.Я., влязло в сила на
15.0б.2015г., за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление на
МПС
По време на съдебното следствие безспорно се установи, както авторството на
деянието, така и факта, че същото е извършено в рамките на едногодишния срок от
влизане в сила на цитираното НП на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Я., с което
подсъдимия също е бил наказан за управление на МПС без съответното СУМПС. Както
вече се посочи по-горе, НП е било връчено на подсъдимия на 05.06.2015г. и е
влязло в сила на 15.06.2015г. Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено
на 28.01.2016г., т.е.,седем месеца от предходното му наказване по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Безспорно, подсъдимият е
управлявал МПС от категория „В” по смисъла на чл.150а, ал.2, т.4 от ЗДвП (която
категоризация е установена именно с оглед определяне правоспособността на
водачите), без да притежава СУ, тъй като, както вече се посочи, същият не
притежава такова. В случая се касае за престъпление на просто извършване, тъй
като за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносен резултат.
От субективна страна С. е
извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че предприема
управление на МПС от категория „В”, каквото е управлявания от него лек
автомобил по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, без да притежава СУМПС,
след като вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, и пряко
е целял именно това. Т.е., същият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на извършеното, както и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това
е искал и целял тяхното настъпване.
Предвид изложеното, съдът
намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, поради което с присъдата си го призна
за виновен по този текст от НК.
Относно
вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид
следното:
Съдебното следствие се
проведе по правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършеното от
подсъдимия престъпление
по чл.343В, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
глоба от 500 до 1200 лв.
.
При индивидуализирането
на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на този
вид престъпление, която се обуславя от
непосредствения обект на засягане. Това
са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта,транспортните средства и съоръжения и здравето и живота на хората, респ.
на всички
участници в движението по пътищата. В този смисъл управлението
на МПС без свидетелство за управление при хипотезата на конкретната
правна норма съставлява престъпление с висока степен на
обществена опасност, която не следва
да се подценява
или омаловажава. На следващо място
съда се съобрази
и с представените справки за извършени от
подс.С.. нарушения
по ЗДвП, с наложените наказания по административен ред за това,
които очертават подсъдимия като системен нарушител
с подчертана характерна упоритост за нарушаване
на правилата за движение. Наред
с това съда отчете и обстоятелството, че подсъдимия е осъждан вече за престъпление по чл.343В, ал.2 от НК При определяне на конкретния
размер на наказанието, съдът отчете и смекчаващите вината обстоятелства, а именно направеното самопризнание и проявеното разкаяние и критичност, както и младата му възраст. На тази основа, при
превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът прие, че за
осъществяване на генералната и най-вече индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия
да бъде наложено
наказание в размер на една година лишаване от свобода,
което на основание чл.58А от НК, намали с една трета , на осем месеца лишаване
от свобода. И глоба в размер на 500 лв.
Тъй
като разпоредбата на чл.343г от НК е неприложима за престъпления по ал.2 на
чл.343в от НК, а и както вече се посочи С. е неправоспособен, съдът не наложи
на обвиняемия наказание лишаване от право да управлява МПС.
За извършените от подсъдимия престъпления по чл.131, ал.2, т.4, вр.
чл.130, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години.
При определяне на конкретния
размер на наказанията за тези две престъпления, съдът отчете от
една страна предишните осъждания на С. и смекчаващите вината обстоятелства, а именно направеното самопризнание и младата му възраст и му определи наказание от
по шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58А, ал.1 от НК
намали на четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът определи едно общо наказание в
размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”.
Като взе предвид множеството престъпления, извършени за една нощ , на основание чл. 24 от НК, съдът увеличи
размера на така определеното наказание
на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”,
което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „Строг режим”.
Както вече бе посочено подсъдимият С. е осъждан три пъти, включително и със
Споразумение одобрено с Определение № *** г. по НОХД №*** г. на ЯОС на четири месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, за извършено
престъпление по чл.354 а, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че спрямо С.
са налице законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение на присъдата, постановена по НОХД № *** год. по описа на ЯОС. Присъдата
е влязла в сила на 06.08.2013 год. и съгласно правилата за броене на сроковете
визирани в чл.183 от НПК, определеният с нея тригодишен изпитателен срок изтича
на 06.08.2016 г. Престъплението, предмет на НОХД № *** год. на ЯРС е извършено
в периода 28.01.2016 год. т.е. в рамките на определения с присъдата по НОХД ***
год. изпитателен срок и има за последица
привеждане в изпълнение на горната присъда и наложеното с нея наказание от четири
месеца лишаване от свобода, тъй като
също е умишлено, от общ характер, и за него също му е наложено наказание
лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът
намери, че в случая спрямо С. действително са налице предпоставките на чл.68,
ал.1 от НК и с оглед разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 ал.1 от ЗИН определи
първоначален строг режим в затвор на изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание.
Досежно предявените граждански искове
за неимуществени вреди: При горния изход на делото съдът прецени предявените граждански искове за обезвреда
от страна на |К.Б. и И.Г. за основателни, тъй като в резултат на причинените им
леки телесни повреди от страна на
подсъдимия гражданските ищци – Б. и Г. са претърпели значителни болки и страдания за
един продължителен период от време. При определяне конкретния размер на
гражданския иск съдът изходи от вида и
характера на причинените телесни увреждания и прие исковете за доказани и
основателни до размера на 1000 лв., до който размер ги уважи, като за
разликата до предявения такъв от по 3000лв. ги отхвърли.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение,
на осн. чл. 189 ал.3 НПК съдът го осъди
да заплати Държавна
такса върху уважения размер на предявените граждански искове в размер на 80 лв.
и 20 лв. разноски по делото в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
ЯРС, както и направените по делото разноски в размер на 230 лв. в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР
гр. Я..
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на гражданските ищци направените
от последните съдебни разноски в размер на по 500 лв.
Причина за осъществяване на деянието са незачитане на установения в
страната правопорядък, липса на задръжки и ниска правна и обща
култура.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: