№ 6553
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100508167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 18.04.2022 г., постановено по гр. дело №27922/2020 г. по
описа на Софийския районен съд,69 състав е признато за установено по иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът П. П. дължи на ищеца „А1 Б.“
ЕАД сумата от 505,08 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
ползвани услуги за месечни абонаментни такси и електронни съобщителни
услуги за периода от 23.01.2018 г. до 23.08.2018 г., начислени по договор
№*********, както и сумата от 2 526,82 лв., представляваща цена на
закупени и неплатени устройства на изплащане, ведно със законната лихва
върху главниците от 04.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.12.2019 г. по ч. гр. дело №70263/2019 г. по описа на СРС, 69
състав, като е отхвърлен искът за признаване за установено дължимостта на
сумата от 1 788,77 лв., представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договор.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „А1 Б.“ ЕАД в
отхвърлителната част с оплаквания за неправилност. Въз въззивната жалба се
излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата за
неустойка е нищожна като определена в размер на всички вноски до края на
договорния период. Заявява, че претендираната сума е сбор от сумите по
спогодба, сключена между мобилния оператор и КЗП по гр. дело
№12268/2014 г. на СГС, а именно: сбор от три стандартни месечни
1
абонаментни такси без ДДС, пропорционална част от получената отстъпка от
цената на получените услуги, пропорционална част от получената отстъпка от
цената на закупените устройства във връзка с ползването на тези услуги и
цената на невърнато устройство по ценова листа, предоставено за ползване на
процесните услуги. Предвид изложеното се поддържа, че процесната
неустойка не е нищожна, нито неравноправна, поради което в тази част
решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата П. П., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа се,
че с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено по
несъмнен начин, че сумата от 1 788,77 лв. представлява неустойка,
сформирана от сбора на всички месечни вноски за закупени устройства на
лизинг, дължими до края на лизинговия период. Заявява се, че в случая
неправомерно е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите вноски,
като същата не е обявена на длъжника по надлежния ред. Според въззиваемия
е налице и противоречие с правилата на Закона за потребителския кредит.
Предвид изложеното се иска потвърждаване на постановеното
първоинстанционно решение като правилно и отхвърляне на подадената
срещу него въззивна жалба.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
уважителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Следва да се уточни на първо място, че предмет на въззивно обжалване
е решението единствено в частта, в която първоинстанционният съд е
отхвърлил претенцията на ищеца за неустойка в размер на 1788,77 лв. и за
въззивника е налице интерес от обжалване на първоинстанционното решение
единствено в тази част. Във въззивната жалба се поддържа, че
претендираната сума е сбор от сумите по спогодба, сключена между
2
мобилния оператор и КЗП по гр. дело №12268/2014 г. на СГС, а именно: сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, пропорционална част
от получената отстъпка от цената на получените услуги, пропорционална част
от получената отстъпка от цената на закупените устройства във връзка с
ползването на тези услуги и цената на невърнато устройство по ценова листа,
предоставено за ползване на процесните услуги. Въпреки това въззивният съд
констатира, че с исковата молба сумата се претендира на основание чл. 54,12
от ОУ и Приложение №1, приложени към исковата молба. Изрично в
исковата молба се посочва, че сумата е начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната, съгласно разпоредбите за
отговорност по Приложение №1 към договор №********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден
№М5639351.
В разпоредбата на чл. 54.12 от ОУ, приложени към исковата молба, се
предвижда, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забава на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 месеца. Видно от
приложените писмени доказателства отговорността на абоната, съгласно
приложение №1 от 23.04.2017 г. към договор №********* е уредена в глава
6.3. Клаузата на чл. 6.3.1. от приложението предвижда, че ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен
по инициатива или по вина на абонамента, преди изтичане на срока на
ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер до изтичане на съответния
срок на ползване. Изрично е предвидено, че размерът не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни вноски в случаите, когато
абонатът е физическо лице.
Настоящата инстанция намира така уговорената клауза за неустойка за
валидна. В случая тези неустойка не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетяват изправната страна, изпълнила
своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на
добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечната клауза.
Въпреки това обаче с доклада по делото по иска по чл. 92 ЗЗД
първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че е в негова тежест да
докаже наличието на облигационно правоотношение между страните,
наличие на валидна клауза за неустойка, както и предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на абоната. В настоящия случай ищецът
не е провел пълно и главно доказване, че договорът е прекратен по вина или
по инициатива на абоната, поради което недоказан е останал искът по чл. 92
ЗЗД.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката е договорна клауза, която обезпечава
вредите от неизпълнение на договора от една от страните. Клаузата за
3
неустойка може да бъде предвидена от контрагентите за обезпечаване на
различни вреди и за различни форми на неизпълнение, напр. – забавено
изпълнение, некачествено изпълнение или за разваляне //ТР №7/2014 г. по т.
дело №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ . В настоящия случай страните са
предвидили неустойка за разваляне на договора по вина или по инициатива на
потребителя/абоната, дължащо се на забава на плащането на дължимите суми
от абоната е продължила повече от 124 месеца. Такива факти обаче по делото
нито се твърдят, нито се доказват, следователно ищецът не може да
претендира последиците от такава клауза, без да докаже предпоставките за
нейното възникване.
Предвид изложеното искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като недоказан. Макар и по други мотиви, изложени от
въззивния съд, е налице съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, поради което първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.04.2022 г., постановено по гр. дело
№27922/2020 г. по описа на Софийския районен съд,69 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4