Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9928
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9928/20209 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Д.Л.И. ЕГН **********
*** срещу решение №85538 от 13.05.2020 г по гр.д.№64862/18 г на СРС , 57 състав , с което е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ да се осъди З. „Л.И.“ АД *** ЕИК ******** от гр.София да му
заплати сумата от 1250 лева частичен иск от 5000 лева - обезщетение
от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени
вреди – увреждане на
л.а.Дайхатцу Териос с рег.№********от ПТП на 18.08.2016 г на пътя гр.София – с.Драгичево по вина
на водача на л.а.Пежо 306 с рег.№********ВК ; ведно със законната
лихва от 10.10.2016 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът
излага доводи
за недопустимост и неправилност
на решението на СРС , тъй
като са допуснати множество процесуални нарушения , включително не са допуснати
САТЕ и свидетелски показания и не е ясен действителният размер на имуществените
вреди . Въззивникът няма да може да търси остатъкът от вредите по друго дело ,
както и не може да се измени иска по размер пред въззивната инстанция в обжалваната част .
Въззиваемата
страна е подала
отговор , в който оспорва въззивната
жалба и счита решението
на СРС за законосъобразно .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното
решение е връчено на въззивника на 10.06.2020 г ,
поради което въззивната жалба от 23.06.2020 г / по пощата/ е
подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли частичния иск СРС е
приел , че безспорно е настъпило процесното ПТП , а ответникът е застраховател
по „ГО“ на виновния водач . Ответникът е заплатил на 14.10.2016 г на ищеца –
преди завеждане на делото – сумата от 1397,59 лева обезщетение , с което е
погасил процесното вземане чрез плащане .
Решението на СРС е правилно .
С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил основателността на иска с твърдения , че е заплатил
обезщетението за имуществени вреди на ищеца и е приложил платежно нареждане за
сумата от 1397,59 лева от 14.10.2016 г . В единственото о.с.з на 26.11.2019 г
ищецът не се е явил и не е бил представляван . Не е взел становище по извънсъдебното плащане
, нито е поискал увеличаване на размера на частичния иск.
При тези данни първоинстанционният съд
правилно не е допуснал исканите от ищеца доказателства – събирането им е било
безпредметно. Както е посочено в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение
№3/2016 от 22.04.2019 г на ОСГТК на ВКС с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от
спорното субективно материално право . Останалата част на материалното
право не е предмет на делото и принципно е безцелно да се събират
доказателства за установяване на точния му размер . Действително , ако
ответникът е оспорил частичния иск по основание и размер , по делото по
частичния иск би могло да се съберат редица доказателства касаещи касаещи и
остатъка от спорното право . Според т.2 от Тълкувателно решение №3/2016 от
22.04.2019 г на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане , произтичащо от същото право . В случая частичният
иск е отхвърлен , но не защото е недоказан , а защото ответникът е заплатил
претендираният размер на частичния иск , с което е признал правопораждащите
факти на цялото вземане . В такъв случай не може да се приеме , че въззивникът
няма да може да търси остатъкът от вредите по друго дело . Според настоящия съд
вземането на ищеца за остатъка не е било предявено и не е отречено със СПН , а
правопораждащите факти са признати от ответника. Този въпрос обаче е
ирелевантен в настоящото въззивно производство . Както правилно посочва
въззивникът , дори да се съберат доказателства за по-висок действителен размер
на вредите , то ищецът не би могъл да измени иска си пред въззивния съд .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Поради цена на иска под 5000 лева на
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №85538 от 13.05.2020 г по гр.д.№64862/18 г на СРС , 57 състав .
ОСЪЖДА Д.Л.И. ЕГН
********** *** да заплати на З. „Л.И.“ АД *** ЕИК ******** от гр.София сумата
от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.