П Р О Т О К О Л
№ 89
гр. Пловдив, 20
февруари 2020 г.
П.СКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
Членове: ЕМИЛ МИТЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Перпелов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 70 по описа за 2020 година.
Производството е по чл. 64, ал. 6, 7 и 8 от НПК - Образувано е по частна
жалба на Т.А.Д. - обвиняем по досъдебно производство № 127/2020
г. по описа на * РУ „Полиция“ при ОД МВР П., депозирана
чрез служебния му защитник –
адв. Д. П., против определение от 14.02.2020 г. на
Окръжен съд П. по ЧНД №
296/2020 г., с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д..
На именното повикване в 10:29 часа се
явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Т.А.Д.
се явява лично и с назначения си служебен защитник - адв. Д. П..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв. П.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Т.Д.: Също.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
се частната жалба.
На страните се разясниха правата по чл.
274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за
отводи към състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Т.Д.: Не възразявам да се разгледа делото за мярката ми за
неотклонение от този състав.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи и за други доказателства.
Да
се даде ход на съдебните прения.
С оглед
становищата на страните, че
нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Поддържам жалбата. Моля да определите
по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ми Д.. Към написаното в жалбата ще
добавя само няколко неща.
Действително, обвиняемият Д. е осъждан
неколкократно, но моля да имате предвид, че най-тежката присъда, която той е
получавал, е била условна. Някак не ми звучи логично през далечната 2006 г. да
е било възможно той да получи условна присъда, и то за престъпление с предвиден
по-висок максимум на наказанието, а именно от 10 до 20 години лишаване от
свобода, а през 2020 г., когато вече са налице предпоставките за реабилитация,
да бъде задържан под стража.
На следващо място ще посоча, че все
пак той има постоянен адрес и при добро желание на този адрес би могла да се
изпълнява една друга мярка за неотклонение.
Последният ми довод е обстоятелството,
че двамата му съучастници, както са посочени в обвинението, на този етап не са
задържани и в този смисъл се очертава едно разследване, което предполагам няма
да бъде кратко и мярката за неотклонение „задържане под стража“ в този смисъл
би била прекалено тежка.
Моля в този смисъл да се произнесете като отмените
определението на *окръжен съд и уважите жалбата ни.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.А.Д.: Съгласен съм с това, което каза
адвокатът ми. Моля да промените мярката ми за неотклонение в по-лека от
„задържане под стража“.
Обръщам ви внимание, че съм изложил
признания. Сега казвам и на вас, че признавам, че съм се опитал да прокарам в
обръщение двете банкноти от по 50 лв., признавам и предходните си опити да
прокарам в обръщение други банкноти. Б. М.ми даде банкнотите. Той направо ни
тероризираше и трябваше да правим това, което той каже. Дори в колата ме удряше
по главата. Тероризираше мен и братовчед му Д. И. Д.. Затова и ние с Д. извършихме
тези деяния.
Аз съм от Б. и работя в един сервиз при
братовчед ми. Шофьор и работник съм там. Братовчед ми държи този сервиз. Той се
намира в комплекс „И.“ – Б., където е големият парк.
Нямам лично мнение каква да е мярката
ми за неотклонение, но моля да не е „задържане под стража“. Моля такава да ми е
мярката, че да ходя да се подписвам в полицейското управление.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите
определението на *окръжен съд като правилно и законосъобразно.
Считам, че лицето следва да е с тази мярка за
неотклонение по няколко причини. Не се спори за обоснованото предположение. То
е налице, предвид разпита на множеството свидетели.
Считам, че следва да обърнете внимание, че е налице
опасността той да се укрие или извърши престъпление по няколко съображения.
Опитал се е да прокара в обръщение неистински банкноти по
50 лв. на два пъти в едно и също населено място. Освен това, от доказателствата
по делото, особено от разпита на свидетеля И. А., се установява, че това лице,
заедно с другите си съучастници, в периода 09 – 10 февруари 2020 г., само на
територията на П., са прокарали в обръщение такива банкноти от 50 лв. в повече
от 60 магазина. Тази интензивна дейност предстои да се изяснява допълнително. В
момента обвиняемият сочи, че ще съдейства. Ако се окаже едно такова съдействие,
а предстои установяване на други обстоятелства и факти, това ще улесни
разследването. Освен това, лицето извършва дейност в различни населени места.
Затова се придвижва от Б. към П., за да не бъде установена тази дейност. Тази
инкримини-рана дейност е вършена и в други градове – в С., напр, т.е. предстои
събиране на доказателства за установяване на една крупна, интензивна дейност,
вкл. установяване от къде са били придобити банкнотите.
Освен това, от справката за съдимост се установява, че
той е активно криминално проявено лице. Последната му присъда е от 2006 г. Следва
да се обърне внимание, че едно от условията при постановяване на присъдите е те
да въздействат предупредително спрямо лицето. Може да се счете, че той е
реабилитиран, но присъдите са важни при преценка на смекчаващите и отекчаващите
отговорността обстоятелства. Така приема и ВКС – че заличените осъждания са
лоша характеристична данна за дееца.
Целите в чл. 36 от НК са да се въздейства предупредително
на лицето да не върши друго престъпление. Очевидно, присъдите не са оказали
какъвто и да е резултат при тази интензивна престъпна дейност.
Предстои разследване и може би не могат да намерят
другите лица, за да бъдат задържани.
Реплика на адв. П.: Относно периода
09 – 10 февруари 2020 година, искам да обърна внимание, че става въпрос
по-скоро за опити за прокарване на фалшиви банкноти.
Дуплика на ПРОКУРОРА: Съгласно чл.
18 от НК опитът е наказуем със същия размер наказание като довършеното
престъпление. При положение че едно лице е извършило само в П. над 60 опита,
считам, че е достатъчно тежко това
престъпление, за да се счете, че следва да е налице корекция във връзка с
опита. Освен това, в крайна сметка според
чл. 26 от НК се преценя общата престъпна дейност на лицето и когато тя, вкл. в
други градове на страната, е довършена, квалификацията ще бъде за довършено
престъпление.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Т.А.Д.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
П.ският
апелативен съд, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
срещу първоинстанционното определение не се явява основателна.
Окръжният
съд правилно е преценил наличието на предпоставките за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение по отношение на обвиняемия – предположението за извършване на
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление от негова страна
се обосновава от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, подробно изброени и коректно интерпретирани в атакуваното
определение, а опасността от извършване на престъпление се очертава като
реална.
Защитната
теза не е насочена към атакуване на първата от изброените предпоставки.
Напротив, в частната жалба изрично се сочи, че жалбоподателят се готви да
изложи самопризнание. Възразява се по отношение съображенията, с които е
аргументиран изводът за наличие и на опасност от извършване на престъпление. В
тази връзка се обръща внимание на ниската стойност на инкриминирания предмет.
ПАС
споделя приложения от окръжния съд подход, който не е игнорирал факта на
споменатата ниска стойност, а го е съпоставил с факта на продължаваната
престъпна дейност, изпълнена в съучастие, с данните за идентични посегателства,
в които Д. е участвал, и с неговото обременено съдебно минало. Подобни сведения
сочат на закономерност на инкриминираните посегателства, която свидетелства за
изграден престъпен навик. Реабилитацията за многобройните минали осъждания на Д.,
на която обръща внимание адв. П., очевидно няма потенциал да заличи въпросната
престъпна закономерност, доколкото тя демонстрира г о т о в н о с т да се накърняват
защитаваните от наказателното право обществени отношения при благоприятна
възможност.
ПАС
вярва на жалбоподателя, че планира да направи подробни самопризнания; впрочем
той вече е оказал съдействие на полицията, като е посочил търговските обекти, в
които часове преди инкриминираните деяния е опитал да прокара в обръщение
неистински банкноти. Въпросното съдействие на разследването обаче не говори за
някакво кардинално личностово преобразяване, така че не може бездруго да
изключи коментираната опасност от извършване на престъпление. С подобен слаб
капацитет да повлияят на решението за мярката за неотклонение са и данните за
полагане на труд, които първият съд правилно е обсъдил на основание чл. 56, ал.
3 НПК.
Споделими
са и съображенията, с които е обоснована и опасността от укриване.
В
заключение – мярката за неотклонение „задържане под стража“ е взета с коректни
мотиви. ПОС е прав в извода си, че най-тежката мярка за неотклонение се явява
единствено подходящата за обвиняемия Д. – мярката, която съобразява
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и е годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Предвид изложеното, П.ският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 176 от 14.02.2020
г., постановено по
ЧНД № 296/2020 г. по описа на *окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на Т.А.Д. - обвиняем по досъдебно производство № 127/2020 г. по описа
на * РУ
„Полиция“ при ОД на МВР *.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:51 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: