Р
Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 12.07.2018
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело № 2782 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Искове
с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** против
ПРОКУРАТУРА на РБ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, с
предявени искове на основание чл.2 т.3
от ЗОДОВПГ, както следва - за претендирани неимуществени вреди – 5000лв. и за
претендирани имуществени вреди – 2250лв.
Твърди се следното: с Постановление за привличане на обвиняем от 02.10.2014г.
по ДП 785/2014г. по описа на Районна прокуратура - Плевен, ищецът бил привлечен
към наказателна отговорност за това, че на 09.03.2014г. в гр.Плевен по
хулигански подбуди причинил на Й.Т.Ф.от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща
се в охлузване и оток на лицето в дясно, подкожен хематом в лявата
тилно-слепоочна област на окосмената част на главата и контузия на дясна
колянна става, довели до разстройство на здравето,временно и неопасно за
живота-престъпление по 131 ал.1 т.12 вр.чл.130,ал.1 от НК, за което е
предвидено наказание - до три години лишаване от свобода.
Последвали
няколко негови явявания в качеството на обвиняем пред разследващ орган.
Предварителното производство приключило
с внасяне на обвинителен акт срещу него
на 05.03.2015г. за това че: на 09.03.2014г. в гр.Плевен по хулигански подбуди
причинил на Й.Т.Ф.от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и
оток на лицето в дясно, подкожен хематом в лявата тилно-слепоочна област на
окосмената част на главата и контузия на дясна колянна става, довели до
разстройство на здравето,временно и неопасно за живота-престъпление по
131,ал.1,т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК. Образувано било НОХД №534/2015г. по описа
на Плевенски районен съд, III.н.с., по които
се провели пет съдебни заседания, в които ищецът се явявал. Производството приключило с
произнасяне на Присъда от 05.01. 2016г, на Районен съд Плевен, III.н.с., с
която бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение, а
предявеният срещу него граждански иск бил отхвърлен изцяло като неосноватуелен
и недоказан.
По повод подаден протест срещу
оправдателната присъда от Районна прокуратура-Плевен и въззивна жалба от
частният обвинител и граждански ищец, пред Плевенски Окръжен съд било
образувано ВНОХД №47/2016г.,с чието решение от 22.03.2016г. била отменена
присъдата на ПРС и делото върнато за ново разглеждане пред друг състав на същия
съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
При повторното разглеждане на делото
(вече под НОХД №700/2016г). от друг съдебен състав, ищецът се явил като
подсъдим в нови шест съдебни заседания. Делото приключило отново с оправдателна
присъда.
По
повод подаден протест срещу втората оправдателна присъда и въззивна жалба от
частният обвинител и граждански ищец, пред Плевенски Окръжен съд било
образувано ВНОХД №170/2017г., по което ищецът се явил в няколко съдебни
заседания. Делото приключило с решение от 26.06.2017г., с което била потвърдена
изцяло постановената оправдателна присъда от РС-Плевен.
През периода от
02.10.2014год. до 26.06.2017год.
ищецът твърди , че преживял изключително сериозни притеснения, негативни
изживявания и неудобства от воденото срещу него продължително и неоснователно
наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. През периода, през
който бил неоснователно обвинен, явявал
се многократно в качеството на обвиняем, а впоследствие и като подсъдим
пред две съдебни инстанции по два пъти, бил поставен в положението на стресиран
и депресиран човек. През този период изпитвал чувство на незаслужена
несправедливост, осъществявана спрямо него, бил потиснат и притеснен,
изпитвал вътрешен дискомфорт, душевни
страдания и мъки. В резултат на това ограничил контактите си с приятели и
близки, срамувал се и пред съседите в жилищния блок, не желаел да излиза със
семейството си след работа, страдал от безсъние, чувствал се притеснен както от
неясния изход на наказателното производство, така и предвид факта, че съпругата
му, която била свидетел на инцидента и също била разстроена, била бременна и
това застрашавало бременността й. Воденото срещу ищеца наказателно преследване
било широко коментирано от живущите в целия жилищен блок.
Като последици от воденото наказателно
производство с всички произтичащи от това допълнителни ограничения и мярка за
процесуална принуда, както и станалите достояние на съседи и приятели действия
на прокуратурата спрямо ищеца, се изтъкват:
настъпило нервно напрежение и психически срив, изолиране от близки и
приятели. Ищецът твърди, че се чувствал неудобно пред свои близки и приятели,
изпитвал чувство на засегнато достойнство на човек и гражданин. Заявява, че е
човек, който винаги добросъвестно спазвал установените в обществото правила,
поради което осъществената несправедлива наказателна репресия спрямо него, предизвикала тежки негативни
последици за името му в обществото, незаслужена обида, унижение, притеснения и
ограничения. Ищецът твърди, че като лице
с чисто съдебно минало, като незадържано лице по какъвто и да било повод преди, изживял значителен стрес, претърпял
нарушаване на емоционалното равновесие, страх за бъдещето, като и страх от това
как околните интерпретират проблемите му с правосъдието.
Описаните изключително силни и продължителни
негативни изживявания, които по естеството си представляват неимуществени вреди
ищецът оценява на 5 000лв, които претендира от ответната страна.
Поради незаконното обвинение срещу
ищецът твърди, че претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар във връзка с
воденото съдебно производство-двукратно в две инстанции в общ размер на 2
250лв.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВПГ да осъди Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да заплати на ищеца сумата от 5000лвлева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан изцяло,
поради привличането му като обвиняем по ДП 785/2014г по описа на РП-Плевен и
като подсъдим по НОХД 534/2015г и НОХД 700/2016г по описа на ПРС и ВНОХД
47/2016г и ВНОХД 170/2017г по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2017г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 2250лв -имуществени вреди, изплатен хонорар за защитник в съдебното
производство в двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна е депозирала отговор чрез прокурор Г.Д., с който исковете се оспорват.
Заявено е, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен характера на претендираните неимуществени вреди, респ. не се обосновава
техния размер с оглед претендираната сума то 5000лв. Оспорва се и размерът на
разходите, направени от ищеца за един адвокат, като са наведени подробни
доводи.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от адв.А.К., която
поддържа исковете и навежда подробни одводи в представена по делото писмена
защита.
Ответната страна, редовно призована, изразява становище чрез
представляващия по делото прокурор от РП-Плевен С.Г., която оспорва иска.
Подробни доводи са навадени в представена писмена защита от прокурор Г.Д..
Контролиращата
страна Районна прокуратура Плевен чрез представляващия я прокурор изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона намира исковете за процесуално допустими, а по същество за основателни.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от същия закон държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В тази връзка съдът не споделя
наведените от ответната страна доводи за това искът да се явява неоснователен
поради обстоятелството в случая не е
налице „незаконен акт, изразяващ се в повдигането
и предявяването на обвинение на ищеца и предаването му на съда“. Твърденията на
ищеца относно времетраенето /от 02.10.2014год. до 26.06.2017год./ на
наказателното производство срещу него - привличане като обвиняем в рамките на
досъдебното производство и продължителността на същото пред всички инстанции не
се оспорват. Безспорно по делото е, че в продължение на три години ищецът се е
явявал първоначално пред разследващите органи по време на досъдебната фаза във
вр. с повдигнатото срещу него обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, а впоследствие продължил да се явява по делата в досъдебната фаза. Следва
да се отчете факта, че първоначалната присъда била отменена и делото върнато на
съда за повторно разглеждане, като производството и двата пъти се развило пред
две съдебни инстанции – Плевенски
районен съд и Плевенски окръжен съд.
Оспорва
се в резултат на продължилото срещу ищеца наказателно производство същият да е
претърпял неимуществени вреди, респ.
според наведените доводи в писмената защита на ответната страна – същите
да са извън обичайните и презюмирани негативни преживявания при предявено обвинениеи за извършено престъпление от общ
характер/притеснение и безпокойство/. Заявява се, че в случая притесненията на ищеца могат да се обвържат сбременността
на съпругата му/с оглед установените около същата факти и обстоятелства/, но не
и с така проведеното срещу него наказателно производство. Изразява се и
становище, че при цененето на свидетелските показания следва да се обърне внимание
на факта, че в това процесуално качество са разпитани съпругата на ищеца и
негови съседи и близки приятели, заинтересовани от изхода на делото.
По
отношение претенцията на ищеца за неимуществени вреди: от показанията на
разпитаните свидетели Р.С., Н.И.А.Б.се установява, че преди да бъде повдигнато
обвинението срещу ищеца същият бил
спокоен човек, с много приятели; ползвал се с добро име сред тях и сред съседите си и често се събирал с тях - както
през седмицата, така и през почивните дни. Установява се, че преди този момент
ищецът не е имал здравословни проблеми, влияещи на неговото емоционално и общо
състояние, на неговия сън и т.н. Напротив, установява се, че в резултат на
повдигнатото обвинение и продължилото във времето наказателно производство, у ищеца настъпила коренна
промяна в негативен за него и за семейството му аспект. У същия се
проявили проблеми със съня; станал неспокоен, започнал да приема успокоителни
лекарства, макар и изрично непредписани му от лекар. През време на
наказателното производство ищецът бил под непрестанно притеснение от това какъв
ще бъде изходът на делото, още повече, че случаят бил широко коментиран от
неговите съседи и общи познати, с които до този момент ежедневно общувал. В
резултат на този стрес у него и притесненията от добилата широко достояние
случка между него и съседката му Й. Ф., ищецът престанал да се среща с
познатите си и съседите си. Същевременно в същия онзи момент съпругата му била
в началните месеци от бременността си и
то след два поредни неуспешни опита да забременее ин витро. Семейството се опитвало от седем
години да има свои деца и то все без успех, поради което когато това очаквано
за тях събитие се сбъднало, то съвпаднало като момент с образуваното и
провежданото срещу ищеца наказателно производство. Поради тази причина ищецът изпитвал притеснения и за своята
съпруга, и за все още неродените си деца. Неговото напрежение се предало и
на съпругата му, като предвид
състоянието й тогава и предвид коментариите на живущите около тях, семейството предпочело
да напусне жилището в ***и да отиде да живее в семейна къща в ***. Впоследствие
семейството на ищеца закупило друг апартамент в гр.Плевен, в друг жилищен
район. От показанията на свидетелите се установява, че въпреки постановената
оправдателна присъда, ищецът и съпругата му повече не могли да живеят спокойно
в старото си жилище и понастоящем не контактуват толкова често със старите си
познати, както преди това. Съдът приема,
че по делото е доказано по несъмнен начин, че описаните по-горе негативни
преживявания и състояния на ищеца и на
семейството му са пряко свързани като последица от проведеното срещу
него в продължение на три години наказателно производство. В случая съдът не
намира за състоятелен довода на ответната страна ищецът да е преживял „обичайни“
и „презюмирани“ негативни преживявания. Нито в правната теория, нито в
съдебната практика има легално определение за такъв тип преживявания, а от
друга страна същите биха подлежали на обезщетение, а искът се оспорва изцяло. В тази връзка следва
да се отбележи, че размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост, като във всеки отделен
случай следва да се вземе предвид от една страна времетраенето на провежданото
наказателно производство, конкретното обвинение, а от друга – характерът на
личността, в случая на ищеца; неговото обществено положение, професия,
установен преди това бит и навици, семейството му и отношенията на същия с
членовете му, както и отношенията му с неговите приятели, съседи, колеги и
т.н.; съдебното му минало и др. Преживяванията, отношението и последиците в
резултат на едно наказателно преследване са различни при различните хора. В
случая по делото се установява, че ищецът е с чисто съдебно минало, не е бил
конфликтна личност, не е имал каквито и да било проблеми, налагали намесата на
органите на реда и т.н. Установява се, че провеждането на наказателното
производство срещу него съвпаднало по време от самото начало с момент, колкото
очакван, толкова и критичен и проблематичен за семейството – бременността на
съпругата му. Установява се, че макар да не
посетил лекар специалист, ищецът прибягнал до обичайни успокоителни
лекарства, което се потвърждава от показанията на свидетелите по делото. В
случая ищецът не твърди да е преживял изключително тежък психически срив,
крайна депресия и т.н., а твърди, че
прибягнал до самолечение, което все пак успяло да му осигури за съответния
период от време някаква степен на спокойствие за него и за семейството му. Съдът
приема, че следва да кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели. Сам по себе си фактът, че едната свидетелка е съпруга на ищеца, а
другите двама-негови съседи и приятели, не е пречка за това същите да имат това
процесуално качество. С оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът взе под
внимание възможната тяхна степен на заинтересованост от изхода на делото – от
една страна, но от друга - намира, че показанията им са непротиворечиви и не се
опровергават от други, събрани в хода на делото
доказателства. Не е налице причина, поради която за съда да е налице
каквото и да било съмнение в това, че свидетелите са дали показанията си,
казвайки истината, за което предварително им е разяснена и наказателната
отговорност за лъжесвидетелстване. Все в тази връзка следва да се посочи, че на
ответната страна е дадена възможност на
свой ред да сочи доказателства в подкрепа на развитата теза по делото, но
такива не са представени.
С оглед
изложеното, като съобрази периода на проведеното спрямо ищеца наказателно
производство и доказателствата за претърпените от него болки и страдания съдът
намира, че следва да му присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
искания от него размер 5000лв., ведно със законната лихва, считано от
26.06.2017год.
По отношение претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер 2250лв.: съдът приема за доказана претенцията
изцяло, т.к. в тази връзка делото е попълнено с писмени доказателства. По
делото се установява, че през
времетраенето на наказателното производство ищецът е бил упълномощил един
адвокат - адв.А.К., за което законът му дава възможност и същият се е
възползвал от същата. Наведените от
ответната страна доводи във вр. с прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар съдът не споделя. Както беше посочено, развилото се спрямо ищеца
наказателно производство е протекло в две фази и при повторно разглеждане на
делото в съдебната такава. Претенцията на ищеца е за възнаграждение за един
адвокат и заплатеният /в договорите е отразено, че е извършено заплащане в
брой/ от ищеца хонорар не се явява прекомерен предвид разпоредбите на Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съпоставен с
проведените общо 14 съдебни заседания по делата, налагащи явяване на адвоката
само във фазата на съдебното производство. Искът е изцяло основателен, следва
да бъде уважен, като се присъди и законната лихва от датата на подаването на
исковата молба в съда.
С
оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от него разноски в общ размер 730лв. Представен е списък на разноските – л.66 от делото.
Воден от горното съдът,
Р е ш и :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ П.н.Р.Б.
***, Съдебна палата, ***ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата
5000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан изцяло по НОХД №700/2016г по описа на Плевенски районен съд,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2017г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ П.н.Р.Б. ***, Съдебна палата, ***ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2250лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на проведеното спрямо него наказателно производство, приключило
с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД №700/2016год. по
описа на Плевенски районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 24.04.2018год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ П.н.Р.Б. ***, Съдебна палата, ***ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в
общ размер 730лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
съдия: