Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.Русе,3. VІІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 19 юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева гр.д.№ 667 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от И.М.И. против Й.К. за заплащане на възнаграждение по сключен
договор за правна помощ,първоначално заявен като частичен за сумата 12800
евро,а в хода на производството увеличен до пълния размер от 90872,16 евро и
лихва за забава върху главницата в размер на 39156,77 евро.Съгласно договора от
22.Х.2001 год.ответницата му възложила да извърши необходимите действия за
реституиране на одържавено недвижимо имущество в град Русе по ул.“Гурко“ № 13 и по ул.“Славянска“№ 12.В чл.4 от договора
страните уговорили заплащане на възнаграждение в размер на 25% от пазарната
стойност на реституираното имущество,определена към датата на
реституцията.Твърди,че е изпълнил в пълен обем възложените му правни действия
като в продължение на около година събирал необходимите документи,отнасящи се
до правото на ответницата да поиска възстановяване на собствеността ,след което
подал заявление до Областен управител на област Русе за деактуване
на двата имота.Поради отказ на последния предявил иск за собственост,по който е
образувано гр.д.№ 3118/2003 год.В развилото се триинстанционно
производство ВКС отменил решението на въззивния съд и върнал делото за ново
разглеждане пред РОС.Делото приключило със спогодба,с която е признато правото
на собственост на ответницата върху 9/20 ид.части от
имота по ул.“Гурко“№ 13 и върху 12/20 ид.части от имота по ул.“Славянска“№ 12.Така делото
приключило на 13.VІІ.2007 год.Ищецът твърди,че по инициатива на областната
управа на град Русе е извършена пазарна оценка на реституираното имущество
,възлизаща на 421 274,67 евро.Съгласно уговорката по договора за правна
помощ дължимото възнаграждение ,определено на тази база,възлиза на
105 318,66 евро.След настъпване на падежа за плащане на
възнаграждението,ответницата престанала да контактува с ищеца и не заплатила
дължимата сума.Въз основа на тези обстоятелства ищецът иска от съда да осъди
ответницата да заплати следващото се възнаграждение и обезщетение за забава в
размерите,посочени по-горе.
В постъпил в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответницата оспорва иска.Твърди,че не е подписвала договор за
правна помощ с ищеца с твърдяното от последния съдържание.Оспорва обема на
свършена работа.Според нея действията по възстановяване на собствеността по
административен ред се свежда до попълване на бланково заявление и представяне
на доказателства за евентуално правоприемство,а
всички документи по отчуждаване на имуществото се съхраняват в Областната
администрация.Възразява също да е налице точно изпълнение на задълженията-не
била информирана за хода на делото,дори информация за сключената с държавата
спогодба получила не от ищеца,а от трети лица,при това много по-късно.Твърди,че
ищецът не е изпълнил и задълженията да управлява реституираните имоти
добросъвестно и в неин интерес като в тази насока се позовава на подадените
повече от две години по-късно декларации за придобиването им и то по повод на
извършена без нейно знание и съгласие замяна на част от имотите.Забавата при
декларирането на имотите и липсата на отразяване в тях,че са паметници на
културата,както и че сградата по ул.“Гурко“№ 13 не се
обитава,причинили на ответницата имотна вреда в размер на 6771,96
лева,представляваща сбор от неплатен данък НИ,такса за битови отпадъци,лихва за
забава и такса за вписване,които е осъдена да заплати по гр.д.№ 4555/2015
год.на РРС.Със тези суми,към които включва и размера на платените разходи по
чл.62,т.1 и т.2 ЗМДТ прави възражение за прихващане срещу евентуално дължимото
възнаграждение по договора за правна помощ.
Ответницата навежда възражение за
нищожност на клаузата по т.4 от договора,обосновано с противоречие със закона и
противоречие с добрите нрави.Размерът на договореното възнаграждение сочи на
явна несправедливост,което го прави несъвместимо с установените норми на
поведение и общоприет морал.По подробно развити в този смисъл възражения иска
клаузата да се обяви за нищожна,като поддържа,че ако се установи наличие на
договор за правна помощ,то възнаграждението следва да се определи по данъчната
оценка на имотите.
Съдът,като взе предвид твърденията,обясненията
и възраженията на страните, и след като
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа
страна следното:
С нотариално заверено пълномощно от
21.ІХ.2001 год.ответницата Й.К. упълномощила ищеца адвокат И.М. с праватада я представлява пред: Община Русе и Областната
управа на град Русе по всички въпроси,отнасящи се до възстановяване на
собствеността върху отчуждени недвижими имоти,бивша собственост на нейни
наследодатели, като подава молби,заявления,жалби и подписва необходимите
документи; всички съдилища и особени юрисдикции в страната по делата,отнасящи
де до наследствените й имоти,да предявява искове и води дела в защита на
имуществените й интереси;пред административни,финансови и други органи по
въпросите,касаещи тези имоти и се снабдява с необходимите документи,както и
пред всички физически и юридически лица;след възстановяване на собствеността да
продаде имотите на лица и при условия по негово усмотрение.
На 22.Х.2001 год.между страните е сключен
договор за правна помощ ,с който ищецът в качеството на адвокат се задължил да
издири необходимите доказателства,установяващи правото на собственост на
клиента;да осъществи пълна правна защита относно реституирането на следното
одържавено недвижимо имущество:1.къща с двор по ул.“Генерал Гурко“№
13 и 2.къща с двор и магазин по ул.“Славянска“№ 12.Ответницата,от своя
страна,като клиент се задължила да предостави на адвоката цялата документация и
информация,с която разполага,касаеща правото на собственост върху одържавените
имоти и друго имущество,както и такива,отнасящи се до наследствените й права.Поела
е задължение да упълномощи адвоката по съответния ред с права за
представителство пред компетентните власти в страната,съдилища,физически и
юридически лица по всички въпроси,отнасящи се до възложената адвокатска
работа.В чл.4 от договора ответницата се задължила да заплати възнаграждение в
размер на 25 % от пазарната стойност на реституираното имущество,изчислено към
датата на реституция/към момента с който е призната за собственик по съответния
ред-влизане в сила на съдебно решение,административен акт или друго/.Падежът на
задължението за плащане на възнаграждението е уговорен в чл.5-7 години след влизане
в сила на съответния акт,признаващ правото на собственост върху имотите,а в
случай на финансова компенсация вместо реална реституция плащането следва да се
извърши в едномесечен срок от получаване на сумата.Уговорено е също задължение
на адвоката да управлява и отдава под наем реституираните имоти срещу допълнително
възнаграждение.
С решение № 243 от 29.Х.2002 година
по гр.д.№ 455/2002 год.на Кубратски районен
съд,влязло в сила на 15.ХІ.2002 год.са установени по отношение на Българската
държава наследствените права на ответницата Й. К..Съдът счита,че това
доказателство следва да бъде обсъждано по делото и за представянето му не е
настъпила процесуална преклузия.Твърдението за образуване на съдебно
производство за установяване правата на ответницата върху процесните имоти,инициирано
от ищеца като неин пълномощник и съдебното решение за доказване на това
твърдение,са представени от ищеца в писмена молба и са в рамките на
процесуалните възможности по чл.143,ал.2 ГПК ищецът да поясни и допълни
исковата молба и представи доказателства във връзка с направените от ответника
оспорвания.Именно в отговор на оспорените от ответницата обем от извършени
действия в изпълнение на сключения договор,последният е уточнил и конкретизирал
извършените фактически и правни действия за постигане на уговорения с договора
за правна помощ резултат.
На 2.ХІІ.2002 год.ищецът в
качеството на пълномощник на ответницата е подал заявление до областния
управител на област Русе ,в което е посочил,че по силата на ЗВСОНИ за нея като
наследник на посочените в заявлението лица е възстановена собствеността на
недвижими имоти в град Русе по ул.“Гурко“№ 13 и
ул.“Славянска“№ 12 ,въз основа на което е поискал деактуването
им.Към заявлението са приложи подробно описани
писмени доказателства.По заявлението областният управител се е
произнесъл с отказ със заповед от 18.ІІ.2003 год.
По предявен от ищеца иск за
собственост пред РРС е образувано гр.д.№ 3118/2003 год./приложено към
настоящото/.Районният съд е постановил решение № 61 от 16.ІV.2004 год.,с което
е признал правото на собственост на Й. К. върху следните недвижими имоти:дворно
място от 1567 кв.метра в град Русе по ул.“Гурко“№ 13 заедно
с апартамент № 3 от масивната едноетажна жилищна сграда от 270 кв.м,с
прилежащото му таванско помещение и 40% ид.части от
общите части на сградата,цялата масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 290
кв.м и дворно място с площ от 490 кв.м в град Русе по ул.“Славянска“№ 12с
построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 318 кв. състояща се от
магазин на партера и първия етаж,таван и маза,двуетажна масивна сграда-склад от
58 кв.м и едноетажна масивна сграда-склад от 41 кв.м.В производството пред
Окръжния съд по ВГД № 618/2004 год.е постановено решение № 384/26.VІІ.2004
год.,с което решението на районния съд е частично отменено в частта над 9/20 ид.части за имота по ул.“Гурко“№
13 и над 12/20 ид.части за имота по ул.“Славянска“№
12 и исковете в тази част са отхвърлени.По жалба на ищеца пред ВКС е образувано
гр.д.№ 2989/2004 год.ІV г.о. и с решение от 7.VІ.2006 год.решението на РОС е
отменено и делото върнато за ново разглеждане пред окръжния съд.При новото
разглеждане на делото под № 665/2006 год.страните по него са постигнали
спогодба,съгласно която правата на Й.К. са установени на 9/20 ид.части от имота по ул.Гурко“№
13 и на 12/20 ид.части от имота по ул.“Славянска“№ 12,одобрена
от съда с определение от 6.VІІ.2007 год.
По първия от спорните по делото
въпроси обвързани ли са страните от договора за правна помощ от 22.Х.2001
год.съдът дава положителен отговор.Той се основава на заключението на
графологичната експертиза,извършило изследване на автентичността на подписа на
ответницата върху него със сравнителни образци от подписа на Й.К.,при което е
констатирано съвпадение на следните общи
и частни графични признаци:посока и форма на движение;разположение точка на
начало и край на движение;относително месторазположение на
движението;разположение точка на пресичане.В устните пояснения в съдебно
заседание в отговор на поставени от страните въпроси вещото лице твърди,че не е установил различия между подписите в договора и тези в ползвани
сравнителен материал.Експертът сочи,че съвпадащите признаци са с висока
квалификационна стойност, индивидуализират пишещия и са достатъчни за крайния
извод,че подписите за клиент в договора са положени от ответницата.Що се отнася
до липсата на точка над последната буква от фамилното име на ответницата/начинът
по който е изпълнен подписа върху договора за правна помощ/ и наличието на
такава в ползвания сравнителен материал,то вещото лице пояснява,че се касае за
вариант в изпълнение на подписа,който не може да окаже влияние върху крайното
заключение.Чрез експертизата се установява също,че липсват признаци за зарисуване,имитиране,подправяне или пренасяне на подписите,положени
за клиент в договора за правна помощ.Съдът възприема изцяло това заключение
като компетентно,пълно и обосновано и приема,че страните са сключили договора
за правна помощ от 22.Х.2001 год.
Отношенията между адвокат и клиент
по повод оказване на правна защита и съдействие,включително процесуално
представителство,сходни с предмета на договора за поръчка ,уреден в ЗЗД,имат
своята специална регламентация в Закона за адвокатурата.Съгласно разпоредбите му адвокатската дейност за правно съдействие и
защита на свободите,правата и законните интереси на физически и юридически лица
се осъществява чрез устни и писмени консултации,становища по правни
въпроси,изготвяне на книжа-молби,тъжби,заявления и др.,свързани с възложената
от клиента работа,представителство пред органите на съдебната власт,пред
физически и юридически лица,срещу уговорено между адвоката и клиента
възнаграждение.Законът предполага възнаграждението да бъде уговорено с
договор,но това изискване няма императивен характер.Във всички случаи,дори и да
липсва договор,адвокатът има право да получи възнаграждение за положения труд.В
разглеждания случай страните са постигнали договореност за заплащане на
резултативен хонорар при благоприятен за ответницата изход на извършената от
адвоката работа,дължим в определен срок-7 години след възстановяване на
собствеността върху одържавени от
наследодателите й недвижими имоти на територията на град Русе Действащият ЗА в
чл.36,ал.4 изрично регламентира възможността за договаряне и заплащане на
резултативен хонорар,който да бъде дължим след приключване на делото и да се
определя от неговия изход,с изключение на защитата по наказателни дела и
граждански дела с нематериален интерес.В Закона за адвокатурата /отм.2004 год./липсва
аналогична норма,но няма и изрична забрана за договаряне на хонорар съобразно
изхода на делото,с изключение на забраната в чл.17 от Наредба № 1/1999
год./отм./за защита по наказателни дела и граждански искове в наказателното
производство.Поради това съдът приема,че с договора за правна помощ от
22.Х.2001 год.и конкретно с клаузата по т.4 не е допуснато нарушение на закона.
С процесния договор ответницата е предоставила
на ищеца широк кръг правомощия за реализиране на крайната цел,които включват
както извънпроцесуални ,така и процесуални действия
чрез които да се постигне реституция на недвижимите имоти по ул.“Гурко“№ 13 и
ул.“Славянска“№ 12 в град Русе.Съдът приема,че ищецът е изпълнил задълженията
си –извършил е действия,насочени към установяване наследствените права на
ответницата чрез воденето и цитирано по –горе решение на районен
съд-гр.Кубрат,подал е заявление пред управителя на Област Русе ,към което е приложил и документи,с които се
е снабдил като декларации по ЗЕГПНС,решения на комисията,контролен
лист,докладна записка, скици, актове за държавна собственост и др.Тук следва да
се отбележи,че в т.2 от договора ответницата се е задължила да му предостави
необходимата информация и документи,с които разполага относно одържавените
недвижими имоти и наследствените си права,но от разменената между страните
кореспонденция/писмото на л.102 от 28.ІХ.2001 год./с доказателства,че е
наследник на своя баща.Имотите са одържавени от други лица и доколкото те са
напуснали отдавна страната,били са граждани на други държави и др.п.,то
очевидно е съставлявало трудност да се установят наследствените права на
ответницата,което е наложило и воденето на иск.След последвалия отказ на
областния управител за деактуване на имотите,ищецът е
предявил иск за собственост срещу Българската държава по отношение на двата
имота,производството по което беше коментирано по-горе и приключил със
спогодба,установяваща правата на ответницата върху 9/20 ид.части
от имота по ул.“Гурко“ и 12/20 ид.части
върху имота по ул.“Славянска“№ 12. Така съдът приема,че ищецът е изпълнил
задълженията си по чл.1 от договора.Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответницата за допуснати пропуски от страна на ищеца във водене на делата на
ответницата ,в резултат на което не се е постигнал по-добър възможен ,според
нейната теза,резултат.Ответницата е ангажирала ищеца да извърши определен обем
от фактически и правни действия за
достигане на благоприятен за нея резултат и този избор е извършен свободно,с ясно
съзнание за поетите и от двете страни задължения по договора за правна помощ,в
какъвто смисъл са изричните им изявления ,отразени в него.Няма данни волята й
при сключване на договора да е опорочена или да е действала под натиск.Дори и
да се приеме,че мотивите за сключване на договора не са продиктувани от
конкретен материален интерес,а са основно от морално-етичен характер при
зачитане волята на по-възрастни родственици и
уважение към паметта и културното наследството на нейния баща,то това по
никакъв начин на влияе върху формирания от съда извод и не освобождава
ответницата от задължение да плати възнаграждение на адвоката за извършената
съгласно договора работа. Съдът не обсъжда и извършените от ищеца действия по
извършена замяна с част от недвижимите имоти,доколкото те са извън предмета на
процесния договор,определен в чл.1 и са били предмет на друг правен спор.
Адвокатът има право да получи
възнаграждение за положения труд.Страните са договорили резултативен хонорар в
размер на 25 % върху пазарната стойност на реституираните имоти,определена към
момента на възстановяване на собствеността с административен акт или съдебно
решение.Както вече се посочи,с тази договорка не се нарушават законови норми.В
ЗА такава възможност е изрично уредена в чл.36,ал.4 ,като законът не ограничава
нито размера,нито процента на възнаграждението. Установената свобода на
договаряне обаче е ограничена от императивните правила на закона и добрите
нрави.И в специалния закон наред с прогласената свобода на договаряне на
възнаграждението между адвокат и клиент се съдържа ограничение в нормата на чл.36,ал.2
ЗА,предвиждаща че възнаграждението следва
да е справедливо и обосновано.Когато договореното възнаграждение сочи на явна
несправедливост,то тя е несъвместима с установените в обществото норми на
поведение и морал.В съдебната практика непротиворечиво и последователно се
приема,че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите.Противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални,неписани норми в обществения живот,от гледна точка на
които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни
последици.Независимо,че законът не забранява уговаряне на възнаграждение в процент
върху определен материален интерес и съобразно постигнат резултат,то това само
по себе си не означава ,че подобна уговорка не може да противоречи на добрите
нрави.В разглеждания случай страните са уговорили дължимото възнаграждение да
се определи в процент върху пазарната стойност на реституираните имоти към
датата на съдебното установяване на правото на собственост на ответницата.От
заключението-основно и допълнително на вещото лице К.,се установява,че
пазарната стойност на двата имота към този момент възлиза на общо 710922
лева/380349 лв.за имота по ул.“Славянска“№ 12 и 330573 лв.за имота по ул.“Гурко“№ 132,при което възнаграждението в размер на 25 %
възлиза на 177730,5 лева или 90872,16 евро.При съпоставяне на стойността на
имотите и размера на възнаграждението,както и обема на извършената работа,съдът
приема,че то не само възмездява ищеца за изпълнение на задълженията му по
договора,но и го обогатява неоснователно,което води до нарушение на добрите
нрави,правната последица от което е нищожност на клаузата по т.4 от
договора.Законът за адвокатурата прогласява принципа за възмездност
на адвокатския труд и воден от него,съдът счита,че нормата на чл.4 от договора
следва да се замести с разпоредбите в ЗА,уреждащи адвокатското възнаграждение и
Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатското възнаграждение,към
която същите препращат.Според чл.7,ал.2 от същата размерът на възнаграждението
се определя съобразно материалния интерес по делото.Според съда материалния
интерес в случая е данъчната оценка на реституираните имоти към датата на
установяване на правата на ответницата ,т.е.13.VІІ.2007 год.,към който момент
страните са се съгласили да бъде определено дължимото възнаграждение.Данъчната
оценка на 12/20 ид.части за имота по ул.“Славянска“№
12 е 81774,06,а за 9/20 идз.части за имота по ул.“Гурко“№ 13 е 36439,16 лв.съгласно представеното
удостоверение от Община Русе,отдел „Местни данъци и такси“/на л.198 от делото/.Съдът,като
съобрази разпоредбите на чл.2,ал.5,чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата определя
адвокатското възнаграждение за всяка инстанция в размер на по 4606,39
лева/2983,22 лв.за иска за собственост за имота по ул.“Славянска“№ 12 и 1623,77
лева по иска за имота по ул.“Гурко“№ 13/,или общо в
размер на 18425,56лв,чиято равностойност в евро е 9420,84 евро.
Ответницата е възразила ,че в резултат
на неточно изпълнение на задължението за управление на реституираните имоти от
страна на ищеца тя е претърпяла имуществени вреди,представляващи платен без
основание ДНИ,платена в по-голям размер такса битови отпадъци и разноски в
производството по гр.д.№ 4555/2015 год.,които била осъдена да заплати на трети
лица след прогласяване на договора за извършена през 2010 год.замяна на
недвижими имоти за нищожен и е поискала тази сума да бъде прихваната срещу
задължението й за заплащане на възнаграждение.Съдът счита възражението за
частично основателно.Страните не са договорили допълнително възнаграждение за
действията по управление на имотите,които ищецът е поел,но това не го
освобождава от задължението да извърши работата добросъвестно,точно и в интерес
и защита правата на клиента.За процесните имоти ищецът е подал декларация по
чл.14 ЗМДТ на 10.VІІІ.2010 год./на 136-143 от делото/,в които не е отбелязал
обстоятелството,че двете сгради по ул.“Славянска“№ 12 и ул.“Гурко“№
13 притежават статут на архитектурно строителна и художествена недвижима
културна ценност с категория „местно значение“,в какъвто смисъл по делото са
представени писмени доказателства.В този случай тя не дължи данък недвижими
имоти .В декларациите не е отбелязано също,че имотите няма да се ползват през
цялата година.Съгласно чл.16,ал.5 от Наредба № 16 за определянето и
администрирането на местните такси,цени на услуги и права на територията на
Община Русе такси за сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битови отпадъци не се събира за
имотите,които не се ползват през годината,което се отбелязва в изрична
декларация.Дължи се само компонента „Обществена хигиена“,която видно от
заключението на вещото лице Т. за целия период от 2007 до 2010 год. е 0,6
промила,а за процесните имоти възлиза на 67,39 лева,а лихвата за забавено
плащане е 11,64 лева.Вместо това за имотите е събрана такса 481,71 лева или 402,68 лв.повече. За имота по
ул.“Славянска“№ 12 е платен недължим данък недвижими имоти и лихви общо в
размер на 1751,43 лева,а за имота по ул.“Гурко“№
13 сумата възлиза на 490,18 лева.Така общият размер на задължението
възлиза на 2644,29 лева.До този размер съдът намира възражението за прихващане
за основателно.Възражението за платена в повече такса за вписване на протокола
за спогодба не е доказано по основание и размер.Не е налице основание за
ангажиране отговорността на ищеца за разноските,които ответницата е осъдена да
заплати на трети лица в производството по гр.д.№ 4555/2015 год.
Така след приспадане на насрещното
задължение за прихващане дължимата от ответницата сума за възнаграждение по
договора за правна помощ е 15781,27 лева или 8068,84 евро.До този размер искът
се явява основателен и доказан и следва да се уважи,а в останалата част да се
отхвърли като неоснователен.
Искът за заплащане на лихва за
забава върху дължимото възнаграждение също е частично основателен.Съгласно
условията на договора за правна помощ ответницата е следвало да заплати сумата
на 13.VІІ.2014 год.За периода до завеждане на иска тя дължи законна лихва в
размер на 6796,21 лева или 3474,85 евро.До този размер искът следва да се
уважи,а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска.Представени са доказателства за направени в
хода на производството разноски в размер на 10567,46 лева ,от които му се
дължат 938,16 лева съобразно изхода от
спора.
Ответницата също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска.В производството тя е направила
разноски общо в размер на 2255 лева.,от които й се дължат 2054 лева.По
компенсация ищецът следва да й заплати 1115,84 лева.
На основание чл.38,ал.2 ЗА съдът
осъжда ищцата да заплати на адвокат С.К. възнаграждение в размер на 1207,32
лева.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Й.К. с постоянен адрес в гр.Цюрих,Конфедерация Швейцария,род.на 23.VІ.1972 год.
да заплати на И.М.И. ***,ЕГН ********** сумата 8068,84 евро,представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ от 22.Х.2001 год.,ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 8.Х.2018 го.до окончателното й изплащане ,както и сумата 3474,85 евро,представляваща лихва за
забавено плащане за периода 13.VІІ.2014 год.-8.Х.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на възнаграждение по договор за правна помощ над сумата 8068,84
евро до 90 872,16 евро,както и иска
за забавено плащане за периода 13.VІІ.2014 год.-8.Х.2018 год.над размера от
3474,85 евро до 39156,77 евро .
ОСЪЖДА
Й.К. с постоянен адрес гр.Цюрих, Конфедерация Швейцария да заплати на адвокат С.К.
*** сумата 1207,32 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска
на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
И.М. *** да заплати на Й.К. 1115,84 лева разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: