Р Е
Ш Е Н
И Е
15.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 145 2 0 2 1 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на деветнадесети май 2 0 2 1 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: И. ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 123 по описа на КнАдмС за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Директорът на ОД на МВР – Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 обжалва Решение № 260087/05.03.2021 г. по а.н.д. № 1263/2020 г. на Дупнишки районен съд. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.
Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което районния съд неправилно е отменил ЕФ и моли същият да се потвърди. Моли за присъждане на минимален размер на разноски за ответната страна, при евентуално отхвърляне на жалбата.
Касаторът - редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба е редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. № 2452 от 18.05.2021 г. от адв. И.Г., процесуален представител на ответника, с което уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Оспорва касационната жалба, а по същество счита решението на Районен съд – Дупница за законосъобразно и моли да се остави в сила. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски по делото.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба, а въззивното решение счита за правилно и обосновано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 1263 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е отменен ЕФ Серия Г № 0022789/16.08.2020 г., издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. В. М., е наложено административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал. 4, във вр. с чл. 638 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането.
Отмененият от ДРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление ***, за това че на 16.08.2020 г., в 20:45 часа в на АМ Струма, км. 53 + 900, в посока София, с АТСС СПУКС ARH CAM S1 е заснето МПС „Б Х.А.Т.“ с рег. № *** собственост на „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, като при извършена проверка е установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, към която препраща разпоредбата на чл. 647 ал. 3 от КЗ, досежно липсата на описание на нарушението от обективна страна – изпълнително деяние и съставомерните от обективна страна елементи на деянието. Според съда, посочената правна квалификация не може да замести липсата на описание. По съществото на спора е посочил, че липсата на описание на нарушението лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. По посочените правни доводи съдът е отменил фиша.
Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивната инстанция и ще остави в сила решението на ДРС като правилно по следните съображения:
Правилен е извода на съда за нарушение на процедурата при издаване на оспорения електронен фиш.
Наложеното с фиша административно наказание е за деяние по чл. 638 ал. 1 т. 2 от КЗ, установено с АТСС, съгласно възможността по чл. 638 ал. 4 от КЗ. Формата за налагане на наказанието е посредством електронен фиш по правилото на чл. 647 ал. 3 от КЗ. Нормата на чл. 647 ал. 3 от КЗ препраща за условията и реда за издаване на фиша към правилата на ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП в съдържанието на фиша следва да има данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Посоченото съдържание представлява задължителните реквизити на фиша. В случая по делото липсва описание на нарушението. Отсъства съставомерното за отговорността по чл. 638 ал. 1 т. 2 от КЗ изпълнително деяние и предвидените в санкционната норма обективни предели на обвинението. Практически не е ясно за какво деяние е наложено административното наказание. Посочената във фиша правна квалификация не може да замести липсата на описание на нарушението, тъй като същата има значение на самостоятелен реквизит и от нея не могат да се установят конкретните за случая съставомерни елементи на деянието от обективна страна. При това положение, правилен е извода на районния съд за допуснато нарушение на процедурата по издаване на фиша. Нарушението на процедурата е съществено, водещо до неясно обвинение. Това е достатъчно основание за отмяна на фиша без да е необходимо разглеждането на спора по същество.
С оглед изхода на спора ще присъди на ответника направените разноски по делото, съгласно представените доказателства за това.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 260087/05.03.2021 г. по НАХД № 1263/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил да заплати на „ Е.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.В. М., чрез адв. И.Г., със съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, направени разноски по делото, които са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по този вид дела.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: