РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500824 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 7765/23.03.2022 год.
депозирана от С. В. Г., ЕГН ********** от гр. П., ***, чрез през процесуалния
му представител адв. Д.Б., против Решение № 476/14.02.2022 год.,
постановено по гр.д. № 1642/2021 год. по описа на Районен съд–Пловдив, ХIV
гр. състав, в частта с която е признато в отношенията между Етажна
собственост на сграда, представляваща Търговски комплекс „***“,
представлявана от „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД и С. В. Г., че последният дължи
сумата от 220,44 лв. главница, представляваща разходи за стопанисване и
управление на общи части на първия етаж на сграда за периода от януари
2020 год. до юни 2020 год., за обект № *** - Магазин на първия етаж на
сградата, собственост на С.Г.. Решението на първоинстанционния съд в
посочената част се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт като вместо това отхвърли иска като изцяло
неоснователен. Претендират се разноски съгласно представения списък с
направени такива.
1
Въззиваемата страна Етажна собственост на сграда, представляваща
Търговски комплекс „***“, представлявана от „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, чрез
процесуалния представител адв. Е.А. оспорва жалбата като неоснователна,
моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск предявен от Сграда в режим
на ЕС – ТК „***“ със законен представител „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК ***,
Югоизточна промишлена зона, ул. ***, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К. с
представител „***-2002“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. Е.А. против С. В. Г., ЕГН **********. Твърди се, че
ответникът е собственик на магазин в ЕС, представляващ обект № 63 на
първия етаж от сградата, като се иска от съда да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 436,43 лв.,
представляваща неплатен остатък от дължими разходи за стопанисване,
поддържане и управление на общите части на първи етаж на сградата за
периода от м. 01.2020г. до м. 06.2020 год. вкл. Твърди се, че общите части на
сградата, прилежащи към обектите от първия етаж на сградата, са
стопанисвани и управлявани съгласно договор за управление, сключен между
ЕС, чрез управителя „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД и дружеството „***-2002“
ООД, сключен на 21.06.2010 год. Сключването на този договор е производно
на взетото решение по т. 1 от дневния ред на Общо събрание на етажната
собственост, проведено на 10.06.2010 год. Управителят, чрез обслужващото
дружество „***-2002“ ООД, заплаща разноските за почистване, дребни
ремонти, както и всички консумативи, свързани с поддръжка на инсталациите
на сградата и всички дължими плащания към трети лица. Разпределението на
2
дължимите от съсобствениците разходи за управление и поддръжка на
общите части на първия етаж на сградата, се осъществява съгласно
императивната норма на чл. 51 ЗУЕС – по равно, според броя на
собствениците и ползвателите. На първия етаж в сградата са ситуирани общо
90 самостоятелни обекта, притежавани от по един собственик на недвижим
имот, или общо 90 собственици. В табличен вид са посочени възникналите за
периода от 01.2020 г. до 06.2020 год. вкл. разходи за съсобствениците за
поддръжка и управление на общите части на първия етаж. Претенцията се
твърди да е дължима от ответника в качеството му на собственик на
самостоятелен обект, представляващ магазин, с административен адрес: гр.
Пловдив, бул. ***, ТК „***“, ет. 1, обект № ***. Ответникът многократно е
уведомяван за дължимите суми за поддръжка и управление, като на същия е
представен и надлежен способ за изпълнение, но доколкото към момента от
последния не са постъпили плащания за припадащите му се разходи, за
ищецът е налице правен интерес от предявения иск..
Ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, като
е признал за установено, че С. В. Г. дължи на Етажна собственост в сграда
ТК „***“ сумата от 220,44 лв. – главница, представляваща разходи за
стопанисване и управление на общи части на сграда в режим на ЕС, относно
първи етаж, за периода месец януари 2020 год. – месец юни 2020 год., за
обект № ***, и е отхвърлил иска за разликата над 220,44 лв. до 436,43 лв., за
която сума е била издадена Заповед № 4351/06.08.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8189/2020 год. по описа на
ПОС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
3
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд на основание чл.
272 от ГПК, поради което касателно фактическата обстановка, настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Няма спор между страните, че ответникът е собственик на магазин №
***, разположен на първия етаж на Сграда в режим на етажна собственост ТК
„***“, както и че Управителен орган на сградата е дружеството „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ ООД по силата на решение на общото събрание, обективирано в
Протокол за провеждане на Общото събрание на етажната собственост от
10.06.2010 год./ на л. 11 от гр.д. № 1642/21 год.,ПРС /. Решенията, гласувани
от ОСЕС на 10.06.2010 год. и обективирани в цитирания протокол от същата
дата са влезли в сила, доколкото от ответната страна в спора не са събрани
доказателства да е осъществена процедурата по чл. 40 от ЗУЕС по отношение
на което и да е от тях. Последното обосновава извода, че взетите решение са
стабилизирани, валидни са и са породили целените правни последици. Сред
посочените решения е и това, с което се оправомощава избрания управител
да сключи договор за управление на първи етаж на ТК „*** ***“ с
дружеството „*** – 2002“ ООД. С оглед на взетото решение е сключен и
Договорът от 01.06.2010г. между „Сиенит Инвест“ ООД и *** -2002“ ООД.
Общото събрание на ЕС чрез управителя си е възложило мандат на „*** –
2002“ ООД, съгласно ЗУЕС да предприема всички действия за събиране на
дължимите суми за поддръжка на общите части на самостоятелни обекти на
първия етаж от сградата, като предприема съдебни и извънсъдебни действия
срещу собствениците на самостоятелни обекти. Ето защо съдът намира, че
оплакването във въззивната жалба, че дружеството не е разполагало с правата
да сключва договори от името на етажната собственост, доколкото
компетентността, която му е възложена с решението на ЕС не дава такива
права, се явяват неоснователни.
4
Що са касае до възражението, че след приемане на разпоредбата на
чл.19 ал.8 ЗУЕС и изтичане на предвидения в нея двугодишен срок,
договорът с „„*** – 2002“ ООД се е прекратил по силата на закона, поради
което липсва валиден договор и ответникът не дължи претендираните суми.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
насока, че процесният договор не е за управление за етажна собственост по
чл.19 ал.8 ЗУЕС, защото с него дружество „*** – 2002“ не придобива
права по смисъла на чл.23 ЗУЕС. Управител на ЕС продължава да бъде
дружество „Сиенит инвест“ АД, като само за част от задълженията му в
това качество, по отношение на част от обектите в сградата на първия етаж,
са възложени на трето лице. Предвид на това, съдът намира, че е
неприложима разпоредбата на чл.19 ал.8 ЗУЕС, поради което така
релевираното оплакване е неоснователно.
По силата на чл. 6 ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен
да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата. Няма спор, че ответникът е собственик на обект в сграда за
процесния период. В счетоводството на „*** 2002“ ООД са надлежно
осчетоводени фактури, доказващи извършени плащания по поддръжка и
управление на общите части на първия етаж на етажната собственост за
процесния период. Събраните доказателства доказват извършването на
описаните разходи за поддръжка на първия етаж от етажната собственост.
При заплащане на разноските за поддръжка и управление на първия етаж не
следва да вземат участие собствениците на самостоятелни обекти, находящи
се на втория и третия етаж, предвид метода на разпределение на разходите
възприет от ЕС с решението по т. 1 от ОС на 10.06.2010 г.
Гореизложеното обосновава извода, че предявеният иск се явява
основателен и доказан в уважения от първоинстанционния съд размер,
поради което първоинстанционния акт в обжалваната част следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски за
въззивното производство, които съгласно представения договор за правна
защита и съдействие на л. 25 от настоящото дело са в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/14.02.2022 год., постановено по
гр.д. № 1642/2021 год. по описа на Районен съд–Пловдив, ХIV гр. състав.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ЖК „***“, бл.**,
да заплати на ЕС – ТК „***“ със законен представител „СИЕНИТ ИНВЕСТ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК ***,
Югоизточна промишлена зона, ул. ***, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К.,
с представител дружеството „***-2002“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, 1023, Ж.К. „***“ бул. ***, представлявано
от управителя Й. М. П., чрез процесуалния представител адв. Е.А., сумата от
300 лв. /триста лева/, представляващи разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6