Решение по дело №766/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н., против Решение № 27/10.02.2023г., постановено по НАХД № 1031/2022г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

С решението е отменено наказателно постановление № 02-2200189 от 29.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Геша 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свети Влас, община Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.В.П., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда; Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати на „Геша 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свети Влас сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение и е отхвърлена претенцията на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, „Геша 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свети Влас да му заплати юристконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд в противоречие с материалния закон е намерил наличие на доказателства за друго извършено нарушение, а не това, за което с наказателното постановление е наложена санкция.Посочва, че към момента на извършване на проверката трудов договор е бил сключен, като се позовава на графика за разпределение на смените между работниците.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Геша 18“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И., намира касационната жалба за неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Аргументи излага в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С отмененото от съда наказателно постановление „Геша 18“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател на 15.06.2022г. в 13,30ч е допуснало до работа в обект бистро „Геша“, находящо се в гр. Свети Влас, стопанисвано от дружеството лицето Феодора П.а Щербаченко, назначена на длъжност „готвач“, преди да й бъде връчено уведомлението по чл. 63, ал.3 от КТ, заверено от НАП.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 63, ал.3 от КТ и е приложена санкционната разпоредба на чл. 414, ал.3 от КТ.

Като е анализирал събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът е приел, че на 15.06.2022г. Щ. (към момента на извършване на проверката) не е работила в изпълнение на сключения по-късно, макар и същия ден, трудов договор, което означава първо, че отношенията през този ден, обхващащ и периода на проверката, до времето на сключването на трудовия договор, не са се уреждали въз основа на сключен в писмена форма трудов договор, което навежда на друг вид нарушение (напр. чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът е полаган през тази част от работния ден не въз основа на трудов договор, за работодателя не може да възникнат задължения, респ. да се иска от него да бъдат спазвани тези, предвидени в чл.63, ал.3, чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.

Поради това е преценил, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставило неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Съдът счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт е извършена правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство, доказателства.

По делото е доказано, че на 15.06.2022г. в 13,30 Феодора П.а Щербаченко е работила в процесния обект, като е приготвяла салати. Тази дейност е извършвала във връзка с графика за работното време, според който същата е следвало да полага труд първа смяна. Първата смяна е с продължителност от 10.00ч. до 19.00ч. с обедна почивка от 14.00 до 15.00ч., а втора смяна- от 13.00ч. до 22.00ч. с почивка от 18.00 до 19.00ч.

Тук съдът отбелязва, че включването на работника в графика за работното време не предполага автоматичен извод за наличие на сключен трудов договор в писмена форма.

Отделно от това в хода на проверката, в 13.31ч., Щербаченко саморъчно е попълнила декларация по чл.402 от КТ, в която е посочила условията, при които полага труд, но изрично е отбелязала, че няма сключен писмен трудов договор.

Вярно е, че по делото е представен трудов договор, сключен на 15.06.2022г., в който е указано, че работникът следва да постъпи на работа на същата дата. В този документ обаче, не е посочен час на постъпване.

Единствената информация за часа на сключване на договора се съдържа в справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, когато е заверено и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ- 14.17 часа.

При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че най- ранният момент, в който работничката е полагала труд въз основа на сключен писмен трудов договор е в 14:17 часа на 15.06.2022г., а до този час тя е била допусната до работа и е осъществявала трудови функции в полза на дружеството не въз основа на трудов договор, а въпреки липсата на сключен в писмена форма такъв.

След като в 13.30 ч. на 15.06.2022г. Щербакова е установена да полага труд без наличие на сключен трудов договор в писмена форма, то е налице нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, а не тази по чл.63, ал.3 от КТ.

Без да е налице валидно сключен трудов договор работодателят няма задължение, а е и невъзможно да връчи на работника уведомление за регистриран трудов договор.

Поради това деянието, за което е приложена разпоредбата на чл.414, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.3 от КТ е несъставомерно.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/10.02.2023г., постановено по НАХД № 1031/2022г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: