Решение по дело №14277/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 16.04.2018 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.СВЕТЛА АТАНАСОВА

при секретаря Сн.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14277 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 19.07.2017 г. по гр.д. №1420/17 г., СРС, ГО, 41 с-в ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Р.Б.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 5 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,изразяващи се в психоемоционален стрес, отразил се изключително неблагоприятно върху еволюцията на диабета и язвената болест, довел до завишен процент на намалена трудоспособност от 78 % на 86 %, обостряне на симптоматиката на съществуващи при същия заболявания, изпитвани от него чувство на срам и притеснение, ограничаване на социалните му контакти, конфронтации с близките му, вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. б , пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.З НК, за извършване на което е оправдан с влязло в законна сила на 08.03.2016 г. решение по ВНАХД № 3135/2015 г. по описа на СГС, НО, XVI въззивен състав, ведно със законна лихва от датата на влизане на решението в сила - 08.03.2016 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за разликата над сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, отразил се изключително неблагоприятно върху еволюцията на диабета и язвената болест, довел до завишен процент на намалена трудоспособност от 78 % на 86 %, обостряне на симптоматиката на съществуващи при същия заболявания, изпитвани от него чувство на срам и притеснение, ограничаване на социалните му контакти, конфронтации с близките му, вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.З НК, за извършване на което е оправдан с влязло в законна сила на 08.03.2016 г. решение по ВНАХД № 3135/2015 г. по описа на СГС, НО, XVI въззивен състав, до пълния предявен размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на Р.Б.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 460 лева, представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.

                 Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част,с която не е уважена исковата претенция над сумата 5 000 лв.Твърди, че решението  е неправилно,в противоречие  материалния и процесуалния закон и необосновано.Съдът не направил необходимата преценка на писмените,гласните доказателства и съдебно-медицинската експертиза,които са източник на данни за вида,интензитета  и продължителността на причинените на ищеца вреди.Липсва обсъждане ,че ищецът е подготвял контракт за работа в република Казахстан и поради образуваното досъдебно производство не е могъл да пътува зад граница и е преустановил преговорите за работа с партньорите си от Казахстан.Това сринало социалния му статус.Не е оценено,че работоспособността на ищеца се е намалила,предвид последващото експертно решение на ТЕЛК.Не е отчетено ,че ищецът е научен работник с правосъзнание различно от средностатистическия правонарушител и този процес е бил изпитание в живота му.Размерът  на претърпените неимуществени вреди  бил занижен. 

               Моли да бъде отменено решението на СРС  и искът  да бъде уважен изцяло.Претендира разноски.

               Въззиваемият  не е депозирал отговор на въззивната жалба.

               Предявена  е въззивна жалба от ответника срещу решението в осъдителната част като твърди да е неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Не е доказана пряката причинно-следствена връзка на претърпените вреди от незаконното действие на правозащитните органи ; не е отчетено ,че свидетелката Дроздина е бивша съпруга на ищеца и е възможна нейна заинтересованост; съдебното производство е приключило в кратък срок,както и му е наложена най-леката мярка „подписка“.Размерът е завишен,несъобразен с икономическия стандарт на живот в страната.Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск,алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

По жалбата на ищеца

             С обжалваното решение районният съд е уважил предявения от Р. против П.на РБ  иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  на осн. чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан .

             Срещу ищеца е било образувано наказателно производство и същият е бил обвинен в  престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б“б“пр.2 от НК-за това ,че при управление на МПС при маневра ляв завой нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП по непредпазливост и причинил средна телесна повреда на  мотоциклетист движил се попътно на автомобила ,за което престъпление НК предвижда  лишаване от свобода  до 3 година или пробация  като мярка за неотклонение е била“подписка“.

                  Наказателното производство е завършило с решение ,влязло в сила на 08.03.2016 г.,с което Р. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение .Продължителността на наказателното производство е общо 1 година и 6 месеца .

                 Нормата на чл.2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданина. Държавата може да накърни законно това право, единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършеното престъпление по реда, предвиден в нпк.

                 Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред.

      Престъплението причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС не е тежко умишлено престъпление  предвид заплахата от наказанието -тригодишно лишаване от свобода или пробация.

                  Воденото наказателно преследване ,продължило 1 година и 6 месеца безспорно е причинило на ищеца морални страдания, поради  изпитвания страх от това да бъде осъден за такова  престъпление на лишаване от свобода ,макар и алтернативно да е  предвидена пробация.В същото време ,на 30.10.2014 г.,П.е изготвила постановление с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност ,поради наличие на предпоставки на чл.78 а и налагане на административно наказание.  Периодът на наказателното преследване  е кратък ,а обвинението не е за тежко престъпление.Взетата мярка за неотклонение“подписка“е най-леката такава.

               По делото са събрани доказателства за  негативното отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката на ищеца.

              Софийски градски съд споделя изводите на районния съд относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на П.на РБ за претърпените неимуществени вреди при условията на чл. 2, ал. 1, т.3  ЗОДОВ по предявения  иск за вреди в резултат на притеснения, негативни психични преживявания,поради повдигнато и поддържано незаконно обвинение .

                По делото е безспорно установено, че наказателното преследване е продължило 1г.и 6 мес. .Лицето е било привлечено като обвиняем за извършване на  леко престъпление. Тези обстоятелства  са се отразили на ищеца,който е претърпял твърдените неимуществени вреди. Конкретни данни за тези претърпени  вреди се съдържат в показанията на свидетелите по делото,които съдът възприема изцяло като непротиворечиви и дадени в резултат на лични наблюдения. В резултат на преживения стрес от наказателното преследване на ищеца е влошено соматичното здравословно състояние ,повлияно е на диабета и язвената болест,повишена е степента на неработоспособност.Според свидетелите ищецът е имал предложение да подпише договор за работа в Казахстан,но той не подписал такъв,защото можело да се наложи да бъде съден и издирван.Няма доказателства за невъзможност за пътуване извън граница.Според разпитания свидетел ищецът е защитил докторат през процесния период.

 

               По останалите възражения във въззивната жалба СГС препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.

               Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението.Отчетени са в достатъчна степен вида, характера и интензитета на преживените неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на П.за период от 1 г. и 6 мес.–от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда .

           Определеният размер от 5 000 лв.напълно ще обезщети  ищеца ,предвид икономическите и социални фактори в страната.

           От изложеното по-горе следва ,че жалбата на ищеца е неоснователна и следва да се остави без уважение.

               

          По жалбата на ответника

В рамките на първоинстанционното производство е доказан  фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Доказано е по делото, както повдигнатото обвинение по отношение на ищеца, фактът на оправдаването, така и претърпените от него вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Същите са доказани, както с гласни доказателствени средства, така и с използването на специалните знания на вещо лице чрез приетата съдебно - медицинска експертиза.

             Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че не били обсъдени наведените в отговора на исковата молба възражения ,с което се навежда твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила.Такива били възраженията ,свързани с мерките на процесуална принуда,липсата на друга мярка за процесуална принуда извън взетата мярка за неотклонение,както и обстоятелството,че производството било приключило в П.с предложение за приложение на чл.78а от НК,както и че оправдателната присъда на въззивния съд не била протестирана.Обстоятелството,че не му била определена по-интензивна мярка за неотклонение и това,че оправдателната присъда не била протестирана не обуславят по-малък размер и интензитет на вредите,респективно по-нисък размер на дължимото обезщетение.

Напълно ирелевантен е фактът и за срока за проведеното наказателно производство.Ищецът  не е претендирал вреди от проведено производство в неразумен срок.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба относно това.че размера на обезщетението не бил намален по съображения за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец.Нито в отговора на исковата молба,нито във въззивната жалба се съдържат ясно изразени мотиви за това в какво се състои съпричиняването на вредата.В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел,че не са установени действия от страна на ищеца,които да са допринесли за увреждането.

Напълно неоснователно е твърдението във въззивната жалба,че не били ангажирани каквито и да било доказателства за претърпените вреди и връзката им с незаконните действия на Прокуратурата.

От страна на ищеца са допуснати и разпитани двама души свидетели ,които са източник на данни за това,че наказателното производство срещу него  му е причинило психо-емоционален стрес,обостряне на съществуващите соматични заболявания, промяна в неговия професионален и личен статус.

Съдът е допуснал,изслушал и приел съдебно-медицинска експертиза,която въз основа на наличната медицинска документация и личен преглед на ищеца е дала констатации,че може да се приеме за установено,че заболяванията ,от които страда Р. са претърпели неблагоприятно развитие в следствие на преживения психоемоционален стрес.Налице е причинно-следствена връзка между влошаване на соматичното здравословно състояние и преживения стрес,изразяващо се в  задълбочаване на усложненията на захарния диабет,на артериалната хипертония,на язвената болест и други описани заболявания,документирани с повишения процент на намалена работоспособност от второто експертно решение на ТЕЛК.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК при преценка на показанията на св.Дронзина като не била обсъдена евентуална нейна заинтересованост.От факта,че  тя е  бивша съпруга на ищеца не може да се направи извод за евентуална нейна заинтересованост.

Неоснователно е и оплакването за несъобразеност на определения от съда размер на обезщетението с икономическите условия на живот в страната в контекста на материалния стандарт.Ищецът е научен работник, работил в чуждестранни университети,контактувал с международни контрагенти.

          Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с критериите на чл.52 ЗЗД -с икономическите и социални условия в страната.Той е съответен на претърпените неимуществени вреди,за което съдът се мотивира по-горе по жалбата на ищеца.

         Жалбата на П.е неоснователна и следва да се остави без уважение.        

         Изводите на двете съдебни инстанции  съвпадат, поради което обжалваното решение  следва да се потвърди .

Пред въззивната инстанция ищецът е сторил 750 лв.разноски за адвокат,които следва да бъдат присъдени.

     Предвид изложените съображения, съдът

                                                                        Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение  от 19.07.2017 г. по гр.д. №1420/17 г., СРС, ГО, 41 с-в

  ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Р.Б.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 750 лева, представляваща разноски за адвокат във въззивното производство.

  Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                           

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                                                      2.