ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260118 08.02.2021 год. гр.Добрич
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
осми февруари
2021 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№67/2021 год. за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на подадена от М.А.К. частна жалба рег.№ 260217/28.01.2021 год. срещу
определение № 260076/30.12.2020 год. по ч.гр.д.№ 379/2020 год. на Районен съд
Тервел за прекратяването на
производството и изпращане на ч.гр.д.№ 379/2020 год. на надлежния по правилата на местната подсъдност на
Софийски районен съд.
С доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение се претендира отмяната му и връщане на делото на ТРС за
произнасяне по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
При
данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател му е връчено на дата
19.01.2021 год. частна жалба рег.№ 260217/28.01.2021 год. ,изпратена по пощата
на дата 26.01.2021 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ,във връзка с чл.62
ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата е основателна въз основа на
фактически констатации и правни изводи както следва:
М.А.К.
е подал заявление рег.№ 260715/07.12.2020 год. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Б.Н.А. за парични вземания в размер на 2 000 лв.-главница по
договор за паричен заем от 15.07.2018 год.,която заемна сума е следвало да бъде
върната в срок до 90 дни и 434.44
лв.-мораторна лихва,натрупана за периода 15.10.2018 год.-04.12.2020 год.
Длъжникът е с постоянен адрес *** и
настоящ такъв в гр.София.
С обжалваното определение,съдът е
приел,че длъжникът се явява потребител по смисъла на легалната дефиниция на §
13 т.1 от ДР на ЗЗП,поради което заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде
подадено до съда,в чийто район се намира настоящия му адрес.
Вземането,предмет на заявление рег.№
260715/07.12.2020 год. е такова по
смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД-сключен между две физически лица договор ,по
силата на който е предоставена в заем
парична сума със задължение за връщането
й в срок до 90 дни . Вземането,предмет
на заявление рег.№ 260715/07.12.2020 год. няма белезите на такова ,основано на потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1
от Закона за потребителския кредит- предоставен на потребителя кредит под
формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата
услуга чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По
смисъла на закона, не може всеки кредит, предоставен от юридическо или
физическо лице на физическо лице, да
бъде определян като "потребителски кредит", респ. да попада под
приложното поле на защита на ЗПК във връзка със ЗЗП.
След
като взаимоотношенията между страните, в настоящия случай, се уреждат от общите
разпоредби на облигационното право- чл. 240 ЗЗД, неприложима е сочената
от ТРС разпоредба на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.Заявлението си кредитора-заемодател
е отправил до компетентния по смисъла на чл.411 ал.1 изр.1-во от ГПК-този по
постоянния адрес на длъжника в гр.Тервел-Районен съд Тервел.
С
оглед на горното,прекратяването на производството по делото и изпращането му на СРС е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено.
По
тия съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 260076/30.12.2020 год. по ч.гр.д.№ 379/2020 год. на Районен съд
Тервел за прекратяването на
производството и изпращане на ч.гр.д.№ 379/2020 год. на надлежния по правилата на местната подсъдност на
Софийски районен съд и ВРЪЩА делото на
Районен съд Тервел за произнасяне по подаденото от М.А.К. заявление рег.№
260715/07.12.2020 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.Н.А..
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.