Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
269/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Е.Д.П. срещу З. „Б.И.“
АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени множество
леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, обусловили поотделно и в
своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както
и психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен
стрес, световъртеж, затвореност, чувство на тревожност, напрегнатост и страх от
движение на автомобили, всички описани вреди – пряка и непосредствена последица
от настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.07.2019 г., около
09.30 часа, в района на град ***, на 1 км. от
бензиностанция „***“, в посока град ***, по вина на И.Й.Ж. - водач на лек
автомобил ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищцата Е.Д.П. твърди,
че на 06.07.2019 г., около 09.30 часа, пътувала заедно
с ***, който управлявал лек автомобил марка ***, в посока град *** Ищцата сочи,
че е седяла на предна дясна седалка. Заявява, че в района на
град ***, на 1 км. от бензиностанция „***“,
движейки се в колона в лявата лента на еднопосочно пътно платно, лекият
автомобил марка ***“ бил застигнат и блъснат отзад от лек автомобил ***, с
водач И.Й.Ж.. Твърди, че произшествието било посетено от органите на ОД МВР – ***
и бил съставен Протокол за ПТП № ***
Ищцата
сочи, че в резултат на удара между леките автомобили последвали последователни
удари на главата й, като първо ударила тилната си област в подглавника на
седалката. Заявява, че след това отскочила напред, но предпазният
колан я пристегнал към седалката, като в резултат на камшичния удар получила
първоначално силна уплаха и болки в областта на врата и дясната част на гръдния
кош, както и в задната част на главата от удара в подглавника.
Ищцата
твърди, че след настъпилото ПТП, с помощта на намиращите се наоколо хора, била
положена на банкета и посъветвана да посети болнично заведение, тъй като
продължавала да бъде замаяна и да й се гади. Сочи, че след
осъществения медицински преглед в Спешното отделение на „МБАЛ - ***“ АД не са установени счупвания и тежки травми в засегнатите
области.
Ищцата
заявява, че след връщането в дома й в град Варна чувството за тревожност и
слабост се засилили, като същата била в състояние на силен посттравматичен
стрес.
Твърди, че през деня, следващ настъпилото ПТП, започнала да изпитва силно главоболие
и световъртеж, скованост в областта на врата, изпитвала затруднения при
движенията на главата. Заявява, че болката в дясната половина
на гръдния кош ставала по-отчетлива и й създавала дискомфорт при дишане.
Твърди, че в продължение на три седмици останала вкъщи, тъй като губила
чувството си за равновесие, появил се шум в ушите и замъгляване на погледа й. Сочи,
че общото й неразположение и болки продължили около месец, през което време
избягвала да се движи, станала избухлива и затворена, изпитвала страх да се
приближава до пътната мрежа.
Ищцата
заявява, че на 25.11.2019 г. депозирала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение при ответното дружество, от което получила отговор,
че не е в риск и няма основание за изплащане на исканото обезщетение, тъй като
за ПТП не е съставен предвидения в Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд документ.
Ищцата
заявява, че всички посочени неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от осъщественото на 06.07.2019 г. ПТП по вина на водача И.Й.Ж., който
към датата на застрахователното събитие бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
По изложените съображения, ищцата е предявила исковата си претенция,
като се претендират и сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба, както и прави искане за уважаване на заявената искова претенция. Представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва се наличието на причинен деликт от водача на
лек автомобил ***, застрахован при ответното дружество, и по-конкретно механизмът на твърдяното ПТП, вината на деликвента за причиняването
му, реализирането на твърдяните от ищцата неимуществени вреди, причинната
връзка между тях и произшествието, както и съдържанието и
законосъобразността на представения Протокол за ПТП от 06.07.2019 г. Направено
е възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради неползване
от последната на защитен предпазен колан. Оспорва се размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Направено
е искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, евентуално за
намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Претендират се направените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание ответното дружество не се представлява. Постъпили са писмени становища по
същество на спора, като се иска отхвърляне на претенцията като неоснователна. Представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че на 06.07.2019 г., около
09.30 часа, в района на град ***, на 1 км. от бензиностанция „***“, в посока
град ***, е реализирано ПТП с участници *** – водач на лек автомобил марка ***
и И.Й.Ж. – водач на лек автомобил ***, за което е съставен Протокол за ПТП № ***
Безспорно е също така, че към датата на реализираното ПТП – 06.07.2019 г.
водачът И.Й.Ж. е бил застрахован по договор за „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
Приобщен по делото е Протокол за ПТП № ***, издаден от служители на МВР, по данни на участниците
в произшествието. От
протокола се установява, че на 06.07.2019 г. около 09:30 часа, в посока град ***, е реализирано
ПТП с участници *** – водач на лек автомобил марка *** и И.Й.Ж. – водач на
лек автомобил ***. Посочено е, че виновният водач И.Й.Ж. не е оставил достатъчно разстояние до спиращия пред него автомобил като е
блъснал същия, а последният от своя страна е отскочил напред и ударил стоящия
пред него лек автомобил.
Приложена е медицинска документация относно здравословното състояние на ищцата от датата на процесното ПТП, като в същата е
констатирано от съответните специалисти, че пострадалата има оплаквания от
болки в главата, врата и гръдния кош, като е конктактна, с мек корем и болки
вдясно на гръдния кош. Медицинската документация е взета предвид при изготвяне заключението по приетата СМЕ.
Видно от приложеното писмо от 11.12.2019 г. от
ответното дружество до ищцата, последната е заявила извънсъдебно обезщетителната си претенция към ответника, като последният е отказал заплащане по същата
поради липса на изискуемите по закон документи, удостоверяващи ПТП с пострадали
лица.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото
на чл.
172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят *** твърди, че познава ищцата от около
6-7 години поради общите им бизнес дела, като в началото на месец юли 2019 г.
пътувал заедно с пострадалата от *** в пососа *** Сочи, че времето било
слънчево и ясно, но пътят бил много натоварен, като те се движели в лявата
пътна лента, спирайки и тръгвайки. Заявява, че колата зад тях се ударила много
силно в тяхната, след което управляваният от него лек автомобил ударил стоящата
отпред кола. Твърди, че по време на ударите с колата ищцата стояла на предна
дясна седалка и била много стресирана, не можела да си движи врата, гадело й
се, като свидетелят побързал да я изнесе от колата на ръце и я поставил до
мантинелата. *** сочи, че много от пътуващите хора спирали и се притекли на
помощ, след което свидетелят е занесъл на задната седалка на колата и след
пристигане на органите на реда я откарал за преглед в болница.
Свидетелят ***Д. твърди, че познава ищцата от около
15 години по работа, като знае за претърпяно от нея ПТП в началото на месец юли
2019 г. около град ***. Сочи, че непосредствено след прибирането на ищцата в
дома й отишла да нощува при нея, като пострадалата била много изнервена, имала
болки, не говорела. Заявява, че с ищцата повикали нейн познат лекар, който й
изписал болкоуспокояващи. Свидетелката твърди, че след инцидента ищцата била
нервна, изплашена, не говорела много, имала главоболие и бучене в ушите, болки
в гърдите /като свидетелката показва с ръка от лявото до дясното рамо/ и
затруднено дишане, като изпитвала страх да излиза и да шофира. Сочи, че болките
в гърдите на пострадалата продължили около две седмици, тези във врата – около
месец, а главоболието и виенето на свят продължили до скоро, като в този период
ходила да й пазарува и помага.
Свидетелят И.Й.Ж. твърди, че е участвал в ПТП на 06.07.2019
г., на изхода на Булгас в посока Крайморие, след
бензиностанция „***“, като се движил в лявата пътна лента при много натоварен
трафик. Сочи, че е управлявал лекия си автомобил с около 60 км в час, ударил
движещия се пред него лек автомобил, а последният ударил превозното средство
пред него. Заявява, че по колите имало
материални щети, но не е имало пострадали лица, с изключение на
психологическите аспекти.
По делото е изслушано заключение на комплексна
Съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като вещото лице сочи относно
механизма на процесното ПТП, че лекият автомобил, в който се е возила ищцата,
се е движил в лявата пътна лента и е бил ударен от движещия се зад него
автомобил, след което МПС с пострадалата се е изместило напред по посока на
движението си и е ударило превозното средство пред него. Констатирано е, че
вследствие на ПТП са настъпили материални щети за леките автомобили и болеви
усещания за ищцата в областта на главата, шията и дясната половина на гръдния
кош, които следва да са отминали в рамките на няколко дни. По отношение на оплакванията
за шум в ушите и световъртеж експертът е посочил, че същите нямат потвърджение
в медицинската документация по делото.
Съгласно заключението на назначената по делото
Съдебно-психологична експертиза, към
настоящия момент ищцата се
чувства много по-стабилна емоционално, отколкото непосредствено след процесното
ПТП. Въпреки това, все още не е преработила ефективно последното и не го е
подредила в съзнаваното си психично поле, поради което са налице някои
симптоми, които повишават, макар и леко, тревожността й, водят до
психичен дискомфорт и на моменти - до песимистично настроение, но освидетелстваната прави и
опити да мисли реално и даже по-оптимистично. От вещото лице са изведени
някои симптоми, които оформят леко повишена тревожност, свързана с нарушения на
съня, неопределени страхове, фиксация върху здравословното състояние, на
моменти, неустойчивост на вниманието, ангажиране с мисли за болест и смърт. Вещото лице е посочило, че ищцата
не е ползвала специализирана помощ, а само се е консултирала със свой познат лекар, както и с
джипито си. Приемала е болкоуспокояващи, както и атаракс за нормализиране на съня,
който й бил изписал познатият
доктор, като експертът намира, че предприетите
мерки са били подходящи, но недостатъчни. Установено е, че ищцата със свои
усилия и собствени мерки, които е предприела /изолирала се е на село по време
на извънредната обстановка, спазва препоръките на домашния си лекар, вече прави
опити да мисли и по-оптимистично/ се опитва сама да се възстановява. На този етап, поради все още недостатъчно ефективната преработка на
претърпяното ПТП и последвалия стрес от него, й е необходима консултация със
специалист - психотерапевт, а при необходимост и от терапевтични сесии.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на исковата претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловено от пълното и главно доказване от страна на ищеца на реализирането на спорното ПТП; виновното причиняване
на същото от деликвента; наличието на валидно застрахователно правоотношение
между последния и ответното дружество към момента на ПТП; претърпяните по вид и
обем неимуществени вреди (телесни увреждания, болки, страдания и негативни преживявания);
причинната връзка между тях и деликта; размера на дължимото обезщетение за тях
и изпадането в забава на ответника.
Представения по делото Протокол за ПТП от 06.07.2019 г. е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и
ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното (аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП),
относно факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, местоположението на участниците спрямо пътното
платно и датата и часа на посочените факти, като същият не е оспорен от участниците в инцидента.
Установените от Протокол за ПТП от 06.07.2019 г. обстоятелства се
потвърждават и от преките и непосредствени впечатления
на разпитаните по делото свидетели, двама от които са преки очевидци и участници в произшествието, като единият в качеството си на делквент признава неизгодни за него факти на противоправното
му и виновно поведение.
Несъмнена на следващо място е и
противоправността на действията на деликвента при произшествието, след като той е нарушил
действащи правила на Закона за движение по пътищата относно поведението
на участниците в движението съобразно пътната сигнализация на място.
От представената медицинска документация, от
показанията на свидетелите *** и ***Д., както и от заключението по изслушаната
комплексна Съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установяват
следните болестни състояния при пострадалата, а именно: че непосредствено след
процесното ПТП ищцата е имала мек корем и болки вдясно на гръдния кош, като е
била много стресирана, не можела да си движи врата, гадело й се. За период от
около две седмици след инцидента ищцата била нервна, изплашена, не говорела
много, имала болки в гърдите и затруднено дишане, около месец след процесното
ПТП изпитвала болки във врата, а около половин година след инцидента имала
главоболие, бучене в ушите и виене на свят.
По отношение на психилогичното състояние на ищцата
вещото лице по назначената Съдебно-психологична експертиза
установи, че пострадалата все
още не е преработила ефективно претърпяното ПТП и не го е подредила
в съзнаваното си психично поле, поради което са налице някои симптоми, които
повишават, макар и леко тревожността й, водят до психичен
дискомфорт и на моменти, до песимистично настроение. Констатирани са нарушения
на съня, неопределени страхове, фиксация върху здравословното състояние, на
моменти, неустойчивост на вниманието, ангажиране с мисли за болест и смърт. Експертът е установил, че ищцата е приемала
болкоуспокояващи, както и атаракс за нормализиране на
съня, като предприетите
мерки са били подходящи, но недостатъчни, поради все още наличните
симптоми и
към момента е
необходима консултация със специалист - психотерапевт, а при необходимост и от
терапевтични сесии.
От заключенията по изслушаните комплексна Съдебна
автотехническа и медицинска експертиза и Съдебно-психологична експертиза и от
свидетелските показания се установява причинната
връзка между механизма на процесното ПТП и претърпените от ищцата увреждания.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, като същата е установена в Протокол за ПТП № *** и е призната от виновния водач, разпитан като свидетел в настоящото производство. Поради това и при липса на данни в противния смисъл, съдът приема и вината за доказана.По тези групи съображения съдът намира за доказан деликтен фактически състав,
обезвреда на последиците от който следва да бъде извършена от ответника,
предвид безспорното му качество на застраховател по договор за "Гражданска
отговорност на автомобилистите" с причинителя към момента на
произшествието.
Възражението на ответника за причиняване на деликтния резултат
от другия участник в злополуката останаха абсолютно недоказани. От Протокол за ПТП от 06.07.2019 г., от заключението
по назначената комплексна Съдебна автотехническа и медицинска експертиза и от
показанията на свидетелите *** и И.Й.Ж. се установи виновността на последния в
осъществяване на процесното ПТП.
Неоснователни
са на следващо място възражениято относно неспазване на формата, съдържанието и
реда на издаване на процесния протокол за ПТП. Настъпването на
застрахователното събитие и механизмът на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени
доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив, константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че
обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и на протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и автотехническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо
в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, като липсата на такъв протокол не препятства доказване на застрахователното
събитие чрез други доказателствени средства.
Недоказано остана и възражението на ответното дружество за съпричиняване. От медицинската документация относно
здравословното състояние на ищцата, от
Протокол за ПТП № *** /в частта относно описаните
щети на увреденото МПС/, от показанията на свидетелите ***, /посочващ, че
когато е извадил ищцата от колата, дясната врата е била смачкана и се отворила
трудно/ и на ***Д. /която твърди, че пострадалата се е оплаквала от болки в гърдите
и показва с ръка от лявото до дясното рамо/, както и от изслушаното заключение
по назначената комплексна Съдебна автотехническа и медицинска експертиза се изясни, че пострадалата е била с поставен предпазен колан при ПТП, като настоящият съдебен състав намира, че с оглед спецификата и мястото на удара на процесното МПС, предпазният
колан не е можел да предотврати уврежданията по пострадалата.
С оглед направените изводи за доказан деликтен фактически състав в настоящото съдебно производство, следва да бъде определен размер на
дължимата обезвреда за същия.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52
ЗЗД. Посочената разпоредба предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалата и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а обусловен от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалата, прогнозите за нейното възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалата усилия за преодоляване на последиците и други..Като съобрази визираните критерии
настоящият съдебен състав намира, че претендираният размер на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 2 500 лева
съответства на установените по вид и обем
физически болки и страдания, както и негативни психо-емоционални преживявания,
в тяхната съвкупност, като в полза на ищцата следва да
бъде присъдена и законната лихва върху посоченото обезщетение от датата на
предяваване на иска – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъдат уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени и направените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният представител на ищцата е представил списък на разноските, като са
претендираните следните суми: 100 лева – внесена държавна такса, 400 лева –
депозит за комплексна Съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, 200 лева – депозит за Съдебно-психологична експертиза
и 500 лева – адвокатско възнаграждение, ведно с доказателства за заплащане на
последното в брой. От насрещната страна е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като
минимално предвиденият размер на същото, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възражения (в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
- ДВ, бр. 28/2014г.), е 405 лева. Настоящият съдебен
състав, като съобрази фактическата и правна сложност на производството,
обстоятелството, че същото е протекло в три открити
съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ищцата
процесуални действия намира, че в полза на същата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 500 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който не се явява прекомерен.
С оглед на посоченото, направеното от ответната страна в отговора на искова молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени множество леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, обусловили
поотделно и в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок,
посттравматичен стрес, световъртеж, затвореност, чувство на тревожност,
напрегнатост и страх от движение на автомобили, всички описани вреди – пряка и
непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено
на 06.07.2019 г., около 09.30 часа, в района на град ***, на 1 км. от бензиностанция „***“, в посока град ***, по вина на И.Й.Ж.
- водач на лек автомобил ***, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, основание чл. 432, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1 200 (хиляда и двеста) лева - разноски за настоящото
производство, от които: 100 (сто) лева –
внесена държавна такса, 400 (четиристотин) лева –
депозит за комплексна Съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, 200 (двеста) лева – депозит за Съдебно-психологична експертиза и
500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми
следва да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: