Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 10.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на десети октомври
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Антон Стефанов като разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 8636
по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Х.П.Д. против Фонд за гарантиране на
влоговете в банките, с която е предявен иск с правно основание чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4 от отменения
Закон за гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр.
62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ /обн. ДВ
бр. 62/14.08.2015 г./, с които се иска осъждане на фонда да заплати на ищеца
сума в размер на 129 000 лв., представляваща гарантиран размер по влог в „К.т.б.“
АД /КТБ АД/ /в несъстоятелност/.
Ищецът твърди, че с решение №
73 от 20.06.2014 г. КТБ АД е поставено под специален надзор от УС на БНБ.
Поддържа, че на 29.10.2014 г. е придобил чрез договор за прехвърляне на вземане
сумата от 129 000 лв., представляваща спестовен влог с титуляр Е. Д.Й., като на
същата дата Б.та е осчетоводила прехвърлянето на вземането съгласно одобрено
решение на квесторите на КТБ АД и в изпълнение на заповед № 3-2732/27.10.2014
г. и на същата дата ищецът е уведомил квесторите на Б.та по смисъла на чл.99 ЗЗД. Поддържа се, че с решение № 138/06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на
КТБ АД. Твърди се, че ищецът е установил, че не фигурира в списъка на
квесторите по чл.7, ал.3 от Наредба №23,
поради което на 07.01.2015 г. е подал възражение по чл.10, ал.2, но му е
отказано да бъде коригиран списъка.
Твърди се, че отказът е незаконосъобразен с твърдението, че е налице
хипотезата на чл.4, ал.1 ЗГВБ /отм./ и не може задължението на ответника да
отпадне на основание чл.4, ал.3 с редакцията му от 28.11.2014 г.
На 06.12.2016 г. е постъпил
отговор от ответника.
На първо място оспорва иска
като недопустим с твърдението, че вземането на ищеца е включено в списъка на
приетите вземания, по които не са направени възражения по чл.66, ал.7, т.1 от
ЗБН под № 7379 с поредност по чл.94, т.7 от ЗБН и като вземане, което не е на
вложител. Твърди се, че със СПН е установено, че процесното вземане на ищеца е
към КТБ АД, а не към Фонда и че същото вземане не е влог, респ. не представлява
вземане на вложител и не е гарантирано от системата за гарантиране на
влоговете, поради което и исковете се явяват недопустими, предвид наличието на
влязло в сила съдебно решение по спора и производството по делото следва да
бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
Съдът намира това възражение
за неоснователно.
Предмет на настоящия спор е
дали ищецът е бил вложител по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ (отм.), дали
вземането му е било гарантирано по ЗГВБ (отм.) и дали фондът е дължал
изплащането му. Тези факти не са установени със СПН между настоящите страни в
производството по несъстоятелност с включването на вземането в списъка по чл.67,
ал.7, т.1 от ЗБН. С включването в списъка, което безспорно се установява при
справка от ТР и при липса на възражение, се установява между ищеца и КТБ АД-в
несъстоятелност, че ищецът има вземане в размер на 129 118,99 лв. /което не
съвпада с процесната сума/, възникнало до една година преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност по договор за цесия /без
посочена дата/. Въпрос по основателността на иска е дали това вземане е
гарантирано и дали едно и също вземане може да възникне на две различни
основания.
По същество ответникът оспорва
исковете като неоснователни.
Ответникът Фонд за гарантиране
на влоговете в банките оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договор
за цесия от 29.10.2014 г. не поражда правно действие и съответно не води до
възникване на претендираното от ищеца правоотношение по влог между него и КТБ в
несъстоятелност. Твърди се, че договорът е нищожен, като сключен при
заобикаляне на закона. Поддържа се, че страните по процесната цесия са сключили
договора с цел да преодолеят законова забрана, с която се въвежда горен праг на
гарантирания депозит на едно лице и на всяка от тях да бъде изплатена като
гаранция възможно най-голяма сума от притежаваните от тях средства по влогове в
КТБ, както и сума по-голяма от императивно установения максимум в закона.
Поддържа се, че частичната
цесия, както и волеизявлението за получаване на гарантираната сума от цесионера
и ищец в производството представлява верига от правни действия, които сами по
себе си може и да не противоречат на повелителни норми, но заобикалят
нормативно регламентираната система за гарантиране на влоговете в банките,
както и реда за удовлетворяване на кредитори в банковата несъстоятелност, с
което постигат забранен от законодателството правен и икономически
резулат-получаване на суми в по-висок размер от максимално установения за
влоговете на Е. Йорданова.
При условията на евентуалност
заявява нищожност на договора, поради противоречие със закона и с добрите
нрави. Твърди, че на ищеца е изплатена гаранция относно всички негови влогове,
които е притежавал в КТБ към момента на отнемане на лиценза на Б.та, с
изключение на сумата предмет на процесната цесия. Твърди, че на цедента в
договора също е изплатен гаранция по влоговете в максималния й размер от 196
000 лв. Оспорва факта, че представените с исковата молба уведомления за
извършени цесии са получени от КТБ и не е извършено надлежно уведомяване на
длъжника КТБ от предишния кредитор. Твърди, че процесната сума не може да бъде
квалифицирана като влог, което се потвърждава и от факта, че ищецът не е
възразил срещу приемане на вземането му по т.7 на чл.94 от ЗБН.
Моли съда да отхвърли
предявените искове и да присъди разноски на ответника, съобразно изхода на
делото.
В срока по чл.372 от ГПК
ищецът не депозира допълнителна искова молба и не изразява становище по
възраженията на ответника.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в
депозираните по делото писмени бележки. Заявява възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по
съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски
по списък.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове по съображения изложени в депозираните по делото отговор и
писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Спор между страните по фактите няма.
Не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. КТБ АД
е поставено под специален надзор от УС на БНБ. На 29.10.2014 г. ищецът придобил
чрез договор за прехвърляне на вземане сумата от 129 000 лв., представляваща
спестовен влог с титуляр Е. Д.Й., като на същата дата Б.та е осчетоводила
прехвърлянето на вземането съгласно одобрено решение на квесторите на КТБ АД и
в изпълнение на заповед № 3-2732/27.10.2014 г. и на същата дата ищецът е
уведомил квесторите на Б.та по смисъла на чл.99 ЗЗД. С решение № 138/06.11.2014
г. УС на БНБ отнема лиценза на КТБ АД. Между страните е прието за безспорно обстоятелството, че
към момента на цесията цедента Е. Д.Й. е притежавала влог в размер на 317
865.68 лв.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че Е. Д.Й. се е
разпоредила с пълния гарантиран размер по влоговете в размер на 196 000
лв. на 04.12.2014 г. Установява се, че общата сума по влоговете на Х.П.Д. към
29.10.2014 г. е 64 332,39 лв., а към 06.11.2014 г. в размер на 0,00 лв. На
06.11.2014 г. е осчетоводена цесия на името на цесионера Х.П.Д. в размер на 129 000
лв. Установява се, че ищецът се е разпоредил с гарантирания размер по влоговете
в размер на 64 411,80 лв. на 04.12.2014 г.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4 от отменения Закон за
гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр. 62/14.08.2015
г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ /обн. ДВ бр.
62/14.08.2015 г./,
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът за гарантиране на влоговете в банките
изплаща задължения на съответната Б. към нейни вложители до гарантираните
размери, когато Българската народна Б. е отнела издадената лицензия за банкова
дейност на търговската Б.. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ(отм.), гарантирания
размер, за изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една Б. независимо
от броя и размера им до 196 000 лева.
Първото
спорно по делото обстоятелство е дали ищецът има качеството на вложител.
Отговорът
на този въпрос е положителен. Понятието
"вложител" има легално определение в ЗГВБ (отм.), което е дадено с
нормата на § 1, т. 3 от ДР, съгласно
която то е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни
условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от
временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. При определяне
качеството на вложител следва да се има предвид и легалната дефиниция на
понятието "влог", която е дадена с разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), в която е посочено, че влогът представлява
парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече
лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на
обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда Б.та е
длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни
условия.
Тълкуване
на посочените законови дефиниции води до извода, че правното качество вложител
предполага алтернативно наличието на две групи предпоставки - едно лице се
счита вложител когато: съгласно приложимите законови и договорни условия има
право да получи от Б.та парични средства по банкова сметка, ***, открита на
името на едно или повече лица или съгласно приложимите законови и договорни
условия има право да получи от Б.та кредитните салда, произтичащи от временните
положения в резултат на обичайни банкови сделки. Видно е, че условието "да
произтичат от обичайни банкови сделки" се отнася единствено до кредитните
салда, произтичащи от временни положения, но не и до паричните средства, налични
по банкови сметки, които са две отделни категории суми, всяка от които сама по
себе си представлява влог по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), и лицето, което има право да получи всяка една
от тях има качеството на вложител. Т.е.,
наличието на право да бъдат получени от Б.та парични средства по банкова
сметка, ***т на това право като вложител без значение какъв е видът на сметката
и дали средствата в нея му се следват в резултат на сключена между него и Б.та
банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се
квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи.
Доколкото по делото се установи, че към 06.11.2014 г. ищецът е лице, което е
титуляр на субективното право да получи паричните средства по банкова сметка, ***.06.2013
г., въз основа на сключен и произвел действие, включително спрямо Б.та-длъжник,
договор за цесия, то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител
от първата категория лица, посочени в разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.).
По
възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 29.10.2014 г. на
основание чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД-поради заобикалянето на закона.
Настоящият съдебен състав приема, че същото е основателно. Съображенията за
това са следните:
Заобикаляне на закона е налице,
когато с позволени средства се постига забранен от закона резултат. От значение
е субективното отношение на страните по договора-те имат за цел постигане на
забранения от закона резултат. Заобикалянето на закона е уредено като
самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст
основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява
забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението
на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за
да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да
съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат
чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните
извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни
резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона.
Безспорно договорът за цесия като
форма, страни и съдържание отговаря на изискванията на чл. 99, ал.1 ЗЗД, респ.
не противоречи на закона.
С този
договор обаче страните са целели забранения от закона резултат, а именно да
получат суми над гарантираната в размер на 196 000 лв. Доказан е и
субективния елемент, противно на твърдението на ищцовата страна.
Субективното отношение на
страните като вътрешно психическо състояние, в повечето случай не може да бъде
доказано пряко, поради което следва да се извърши анализ на събраните косвени
доказателства и обективни факти, които са в отношение на зависимост с
релевантния субективен елемент.
Съдът и след анализ на събраните
по делото косвени доказателства, намира, че и двете страни по договора за цесия
са имали цел да постигнат забранения резултат.
Първото
косвено доказателство е времевия период, в който е сключена сделката. Безспорно
процесния договор за цесия е сключен на 29.10.2014 г., т.е. след поставянето на
Б.та под специален надзор на 20.06.2014 г. и дни преди отнемане лиценза на Б.та
на 06.11.2014 г.
На второ
място както ищеца - цесионер, така и третото за спора лице - цедента по
договора са имали влогове в КТБ, като този на цедента е надвишавал сумата от
196 000 лв., а именно: 317 865.68 лв., а този на ищеца е бил в размер на
64 332,39 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ
(отм.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в
една Б. независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Ако Е. Д.Й. не беше
направила частична цесия по влога си, тя щеше да има право да претендира
гарантирания размер по влога й 196 000 лв. /вече изплатен/, като на основание
чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.) Фондът се суброгира в правата на вложителя към Б.та.
За останалата част до пълния размер по влога от 121 865,68 лв., Йорданова ще
трябва да предяви вземането си по реда на чл. 63 от Закона за банковата
несъстоятелност и да очаква разпределение на осребреното имущество, като
кредитор от 4-ти ред по чл. 94, ал. 1, т. 4б ЗБН – вложител с вземане, което не
е покрито от системата за гарантиране на влоговете, ако осребреното имущество е
достатъчно.
От друга
страна, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.) в приложимата редакция преди
28.11.2014 г., Фондът не изплаща гарантирания размер на влоговете на лица,
придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога
след вземане на решението на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та. По аргумент на
противното цесионерите, придобили вземанията си към Б.та преди постановяването
на Решение №138/06.11.2014 г. УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, както е
в настоящия случай, не са обхванати от изключението в чл. 4, ал. 3 ЗГВБ (отм.)
и следователно имат право да искат изплащане на гарантирания размер по станалия
в резултат от извършените цесии съвместен влог.
При това положение и вследствие
извършената частична цесия от първоначалния влог в размер на 317 865,68
лв., Фондът реално трябва да изплати 325 000 лв. на двамата кредитори. На
ищеца: 129 000 лв. от цесията, на Е. Йорданова 196 000 лв.-гарантирания
размер. Т.е. Фондът реално ще е изплатил 325 000 лв. на двамата кредитори,
вместо да изплати гарантираните 196 000 лв. на първоначалния титуляр, ако цесията
не се бе случила. За разликата от 129 000 лв. Фондът се нарежда за
разпределение на осребреното имущество от синдика (ако остане за него),
суброгирайки се в правата на всеки получил гарантирания си размер вложител.
Правният и финансовият резултат със сигурност са различни в двете разглеждани
хипотези.
С оглед на гореизложеното съдът
намира,че процесния договор от 29.10.2014 г.,с който Е. Д.Й. е прехвърлила на Х.П.Д.
свое вземане от КТБ АД в размер на 129 000 лв. е сключен с цел да се заобиколи
разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗГВБ(отм.) и да се постигне незаконния резултат
негарантирани от ФГВБ парични средства да се претендират за изплащане от трето
лице. Постигнатият
от страните по сделката неправомерен резултат се изразява в отклоняването от нормативно
установения ред за удовлетворяване на кредитори /вложители/ на банки, изпаднали
в неплатежоспособност.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение 4 110 лв. и депозит вещо лице 300 лв.
По възражението на ищеца с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно.
При материален интерес в размер
на 129 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза точно на сумата от
4 110 лв. Под този минимален размер Съдът не може да слезе.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Х.П.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** адвокат С.Ж.
против Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр. София, ул. „*******иск с правно
основание чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4
от отменения Закон за гарантиране влоговете в банките /отменен със ЗГВБ, обн.
ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./, вр. с §5 от ПЗР на ЗГВБ
/обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г./, с които се иска осъждане на фонда да заплати на
ищеца сума в размер на 129 000 лв. /сто двадесет и девет хиляди лв./,
представляваща гарантиран размер по влог в „К.т.Б.“ АД /КТБ АД/ /в
несъстоятелност/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Х.П.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** адвокат С.Ж. да заплати
на Фонд за гарантиране на влоговете в банките гр. София, ул. „*******сумата от
4 410 лв. /четири хиляди четиристотин и десет лв./ разноски направени от
ответника, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при
участието на „К.т.Б.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от постоянните синдици А.Н.Д. и К.Х.М. в
качеството на трето лице помагач на страната на Фонд за гарантиране на
влоговете в банките гр. София, ул. „*******.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: