О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. Пловдив, 10 февруари
2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 45/2020 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от „Е.Е.л.“ ООД *** против определение № 2491/03.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 204/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ
гр.с., в частта, в която е прекратено производството по делото в частта по иска
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че определението е
немотивирано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го
отмени и да върне делото на окръжния съд с указания производството по делото да
продължи и по двата предявени иска, а ако съдът приеме, че в рамките на
служебното начало съдът следва да се произнесе изрично по допустимостта на
предявените претенции, да върне делото на окръжния съд на друг състав с
указания да бъде оставена без движение исковата молба за уточняване на правен
интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и едва след това да продължи производството по делото. Претендира деловодни
разноски.
Ответниците по
частната жалба Л.В. и Д.К. не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба
е подадена в срок, налице са всички
други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. № 204/2018
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. е образувано по предявените
от „Е.Е.л.“ ООД *** против Л.И.В. и Д.А.К. обективно и субективно съединени
искове по чл. 135 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, съединени при условията
на евентуалност. Ищецът твърди, че първата ответница е била управител и
представляващ дружеството за периода 26.11.2014 г. – 26.04.2017 г., на
28.06.2016 г. тя изтеглила от банковата сметка на ищеца в „У. Б.“ АД сумата
6 000 лв., но не я е отчела и не я е изразходвала в негова полза, поради
което „Е.Е.л.“ ООД счита, че се явява кредитор на В. за тази сума, като,
знаейки за задължението си, на 28.10.2016 г. тя сключила договор с втората
ответница, с който е прехвърлила собствения си недвижим имот, за да избегне
възможността да бъде осъществено принудително изпълнение върху него от ищцовото
дружество и други кредитори, а самата сделка била привидна, тъй като страните
не са целели предвидените в нея правни последици, записаната в нотариалния акт
цена била привидна и между страните по нея не е осъществено плащане, първата
ответница продължила да живее в апартамента, а ответниците били в приятелски
отношения и К. е извършила услуга на В., спасявайки апартамента й от
принудително изпълнение, знаейки за увредата. Предвид изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него
сделката, обективирана в н.а. № *************г. на нотариус П. М. с рег. № ***
и с район на действие района на Пловдивския районен съд, а при условията на
евентуалност - да бъде прогласена нищожността на същия договор като привиден
като абсолютно симулативен. Претендира разноски.
С обжалваното
определение окръжният съд е отменил определенията си от съдебно заседание на
05.11.2019 г., с които е дал ход на устните състезания по делото и ги е обявил
за приключени, и е прекратил като недопустимо производството по делото в частта
по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД /поради техническа грешка е посочено пр.
2, но това не променя волята на съда с оглед съдържанието на обжалвания акт/
поради липса на правен интерес у ищеца от провеждането му.
Настоящият състав
не споделя направения от окръжния съд правен извод.
Както вече беше
посочено, по делото са предявени два иска, съединени при условията на
евентуалност – главен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и евентуален такъв по чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, която поредност е била изрично посочена от ищеца в
молба от 02.02.2018 г. и възприета от окръжния съд в изготвения проекто-доклад
по чл. 140 от ГПК с определение № 2152/29.10.2018 г., приет като окончателен в
съдебно заседание на 20.11.2018 г.
При спазване на
диспозитивното начало в гражданския процес окръжният съд следва да се произнесе
в тази поредност по предявените искове, като искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД може да бъде разгледан, в т.ч. съдът да обсъди неговата допустимост, едва
след сбъдване на процесуалното условие – отхвърляне на главния иск, което в
случая не е налице.
Следователно
определението в обжалваната му част е преждевременно постановено и като такова
следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за произнасяне по
главния иск.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че на ищеца не е била дадена възможност да
обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД при направеното възражение от страна на ответника в писмените
му бележки, като след връщане на делото следва да бъде задължен ищецът да
мотивира правния си интерес от евентуалния иск.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 2491/03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 204/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с., в частта, в която е прекратено
производството по делото в частта по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
ВРЪЩА делото на
същия състав на Пловдивския окръжен съд за разглеждането му съобразно дадените
в настоящето определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.