№ 335
гр. Ямбол, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330100886 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Х. Р. С., в качеството му на баща и законен представител на
малолетната Д. Х. С., двамата от гр.Я., срещу Община „Т.“-гр.Я., в която се твърди, че
малолетната ищца е претърпяла вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на
02.10.2022 г. в с.К., обл.Я.. Ухапването е било в областта на средната трета на бедрото на
десния крак, в резултат от което е получила болезнени рани. Кучето е съборило детето на
земята и е захапало дясната му длан. Наранено е било и лявото му коляно. От раните се е
стичала кръв. Детето е плачело от болка и ужас. Виковете на дядо му, който е успял да
предпази от ухапване другата си внучка, са прогонили животното. Повикан е бил екип от
Спешна помощ, който е извършил промивка и друга обработка на раните, както и направил
превръзка. На 03.10.2022 г. участъците около раните от ухапване са били зачервени, оточни
и детето е имало температура. Личният лекар, при който родителите са завели детето, го е
насочил към хирург. При прегледа от него е извършено почистване, промиване на раните и
поставяне на ваксина „***“. Раната на бедрото въпреки размерите й не е зашита, за да не се
инфектира и да се „чисти“. През следващата седмица през ден са извършвани медицински
процедури в спешния център във връзка със смяната на превръзки, а след това в
продължение на 15 дни в домашни условия раните са промивани и обработвани с
медикаменти. Ищцата е прегледана и от съдебен лекар, констатирал вида и състоянието на
травмите, усещаните болки. Повече от 10 дни ищцата не е могла да си служи с дясната ръка,
а повече от 20 дни- да се придвижва спокойно вследствие на ухапването на десния крак.
Преживяла е стрес, който не е отшумял до момента. Все още се страхува при вида на кучета
и се стряска, когато чува лай. След инцидента е започнала вечер да се буди от сън и да не
може да заспива, да говори насън. Ползва услугите на психолог. Не желае да посещава с.К.,
където дядо й и баща й имат вили. На бедрото е останал белег, който се вижда и загрозява
1
крайника. Вредите са в резултат от това, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
упражнява контрол над изоставените животни на територията на общината, да
идентифицира и регистрира кучетата, да спазва изискванията за защита на животните в
приюти и места по чл. чл. 47 ал.3 от ЗЗЖ.. От съда се иска да постанови решение, с което
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, като оспорва, че ухапването е причинено от
бездомно куче. Твърди, че кучето е стопанисвано от лице, живущо на улицата, където е
нападнато детето. Счита и че не е положена дължимата грижа от придружителя на ищцата за
опазване на здравето и телесната й цялост и е налице съпричиняване на вредите. Твърди, че
общината е изпълнила задълженията си по ЗЗЖ, като е взела мерки за предотвратяване на
агресивното поведение на животните и не е задължена да го предотврати напълно. На
територията на селото няма безстопанствени кучета. Общината е приела и изпълнява План
за действие за овладяване на популацията на такива животни. Сключила е договори във
връзка с дейността на общинския приют за безстопанствени животни в с.Р.. Намира иска за
завишен по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва до датата на подаване на
исковата молба.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищцата е била нападната и ухапана от куче на посочената в
исковата молба дата в с.К., обл.Я.. Разпитан като свидетел, очевидецът Р. С. - дядо на
ищцата -сочи, че с двете си внучки е вървял в с. К. на ул. „***, като до № *** са спрели до
свой орех, за да оберат падналите орехчета. Докато е взимал от тях, е чул детето да изревава.
Било е захапано от едно едро кафяво куче за крачето. Детето е коленичило на земята и е
започнало да плаче. Кучето се е насочило към другото му внуче, но дядото е успял да го
вземе и да прогони животното. То е побягнало в посока към селската чешма. След това,
носейки малкото дете и държейки за ръка по-голямата Д., чиито дясно бедро и дясна
ръчичка са кървели, са се прибрали вкъщи. Децата са плачели стресирани. Дошла е линейка
и полиция по сигнал на тел.112. Лекарят е превързал раната след направена промивка.
Препоръчал е на другия ден да отидат в „Спешния център“, за да се направи допълнителен
преглед. Децата преди инцидента са контактували с домашните кучета на дядо си и баща си,
но след ухапването се плашат и странят. Страхуват се от кучета. Ищцата при вида им се
стъписва, дърпа се към свидетеля и го хваща за ръката. Една седмица след ухапването не са
посещавали дома на дядо си, а когато са дошли, ищцата леко е накуцвала с десния крак. На
мястото на ухапването е останал белег.
Свидетелят описва кучето като голямо, улично, което е виждал преди това от около
месец-два да ходи из селото, събирало се е и с други улични кучета- скитащи, бездомни, за
които никой не се грижи. Кучето е нямало марка, нито каишка или намордник. Свидетелят
2
сочи, че съседката Т. от № *** има две големи кучета, затворени в клетка. Има и едно
малко, което бяга по двора, но него не го е виждал на улицата. Не е виждал съседката да
храни уличното куче, което е ухапало детето.
Свид. Р. С. –майка на ищцата-дава показания, че е видяла след инцидента децата си,
много притеснени. Д. е имала рани на ръцете, коляното и бедрото. Децата са били
неспокойни вечер и затова родителите са решили да посещават психолог, за да се
предотвратят психическите последствия. Събуждали са се с плач. Когато видят куче, все
още имат притеснения. Наскоро са видели друго куче- черно, също средно на ръст и са се
притиснали към майка си, прибирали са се у дома си. Кучето не ги е нападнало, но са се
страхували от него. В селото има кучета по улиците, без каишки и марки. Кучето, ухапало
детето, няколко месеца преди това е ходело по улицата. След случая е изчезнало.
На следващия ден след ухапването по раната е имало загнояване и се е наложило
посещение в болницата. Около седмица на детето са правени превръзки там. В „Спешния
център“ са му поставили ваксина за тетанус. След това на родителите е било обяснено, как
да се грижат за раните сами. Според свидетелката са го правили много време за по-голямата
рана. И сега детето се маже с крем, за да заличи белезите- по-големия на крака. Преди
инцидента ищцата много е обичала животните и е искала да стане ветеринарен лекар.
Нямала е никакви притеснения от тях, но след случая се страхува, по- специално от такъв
тип кучета, средни на ръст. Болката от раните е търпяна според свидетелката доста време.
Детето е изживявало и притеснения- и за ръката, и за крака. Заради тях и заради
поведението му при вида на куче- да пищи и се притиска в майка си, и заради неспокойния
сън, родителите са решили да посещава психолог. Понастоящем има някакво успокоение.
В Жалба вх. № ***/04.10.2022 г., подадена от Р. М. С. до ответната община, е направено
оплакване от кучетата на съседите. Свидетелката сочи, че е заявила в жалбата си пред
общината, че процесното куче е на съседката, защото е предположила това, тъй като
инцидентът се е случил в района на нейния имот. Не е говорила със съседката. Кучето не е
било никога в нейния двор. Винаги е било на улицата. Не е било вързано, улично куче е.
Свидетелката не е виждала съседката да го храни или да поставя къщичка за него. Имало е
такава навън, на улицата. В момента няма.
В ДП №***/2022 г. на РУ – „Т.“ се съдържат протоколи за разпит на множество лица, вкл.
свидетелите по настоящото дело, съседите от имота на ул.“*** №***- и посочената от
общината в отговора на исковата молба Т. С. Н., като всички сочат, че кучето е било улично,
а последната е започнала да го храни от съжаление, че е гладно и с цел бъдещо опитомяване
от неин познат, пожелал да го вземе у дома си. Заявила е, че животното е започнало да стои
в един стар варел на улицата, до входната врата на имота й. След инцидента познатият й е
взел кучето със себе си.
Ищецът е представил Фиш за спешна медицинска помощ № ***/02.10.2022 г., издаден от
д-р Ж., в който е удостоверено, че 8-годишната ищца е била ухапана от куче по дясната длан
и дясното бедро. На пациента е направена промивка и превръзка на раните.
3
Според представеното Съдебномедицинско удостоверение № ***/2022 г. от 03.10.2022 г.,
ищцата е имала рани: на ръката- в основата на дясната длан- окръглена рана с диаметър
около 7-8 мм, отзад на средната част на дясното бедро, около средата и малко нагоре, две
рани с подобни характеристики на разстояние 4-5 см, с болезнен оток на тъканите, като
болките са се засилвали при опипване с ръка и движение на крайника; охлузване на
повърхността на лявата колянна става около 4-5 см и болки, засилващи се при опипване с
ръка.
В Становище след проведени консултации от 31.01.2023 г. от психолог М. М. се сочи, че
ищцата посещава кабинета й от октомври 2022 г.- 3-4 сесии месечно. В началото е
наблюдавана повишена тревожност от посттравматичния стрес от ухапването. След няколко
сесии се наблюдава известно успокоение, но детето още се сеща за случилото се с емоция на
страх и неприязън и е тревожно. Терапевтичната работа продължава за свеждане до
минимум на последствията.
По делото е представено Решение №***/27.07.2021 г. на Общински съвет „Т." за приемане
на Програма и план за действие за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община „Т." 2021 - 2024 г. Не е представена самата програма.
Представени са Протокол за сътрудничество peг.№*** /14.12.2015г. относно
споразумение между общината и МВР, Дирекция НС „112“, Допълнителни споразумения
***2/31.12.2021 г. и ***/03.01.2023г. към трудов договор №***/05.10.2015г. за длъжността
„***“ в приют за безстопанствени животни, Договор ***/30.05.2022 г. между общината и
„Три Д“ ЕООД за услуга с предмет "Залавяне, транспортиране и маркиране на
безстопанствени кучета на територията на Община „Т." до приюта за безстопанствени
животни в с.Р.", Договор ***/28.03.2022г. и Договор ***/20.03.2023г. за услуга с предмет
"Ветеринарномедицинско обслужване на общински приют за безстопанствени животни в
с.Р., Община „Т." в т.ч. наблюдение на здравословното състояние на кучетата в общинския
приют", Фактура ***/06.10.22г., Фактура ***/15.03.2023г. с приложени копия от регистри,
съдържащи датите и местата на прегледани кучета, манипулациите и използваните
лекарствени средства и материали, Фактура № ***14.03.2023г., Фактура № ***/01.02.2023г.,
Фактура № ***08.12.2022 г, Фактура № ***/28.09.2022г., Фактура № ***/08.08.2022г. и
Фактура № ***/18.07.2022г. за изпълнени дейности по залавяне, кастрация и маркиране на
безстопанствени кучета на територията на Община „Т.", Протоколи за залавяне на
безстопанствени кучета на територията на Община „Т.". В документите не фигурира с.К..
Към отговора са приложени документите по преписката, образувана по Жалба вх.
№***/04.10.2022 г. от Р. С. до Община „Т.": Заповед № ***/19.10.2022г. на Кмета на Община
„Т." за назначаване на комисия за проверка по жалбата, Протокол от извършена проверка на
26.10.2022 г. в с.К., Констативен протокол *** и Предписание №***, двата от 26.10.2022г.,
издадени от д-р В. П.-главен инспектор при ОДБХ-Я., Констативен протокол *** и
Предписание №*** от 28.10.2022 г., издадени от също д-р В. П.-главен инспектор при
ОДБХ-Я., писмо с изх. №***/1/ от 02.11.2022 г. до Р. С.. Според документите при
проверката в с.К. на посочените адреси от жалбоподателката са установени само домашните
4
кучета на съседите, вкл. четири кучета на Т. С. Н., намиращи се в имота й.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.49 от ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС
(Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г., г. к., ІІІ г. о.) това е правната
квалификация на исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомни
кучета. Задълженията на общината по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган, не представляват административна дейност
и не са проява на властнически компетенции; касае се до фактически действия, възложени
на общината със закон.
Искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа на друго лице
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В случая фактическият състав е налице. Настъпило е увреждане, за което отговаря
ответникът.
Основният спор по делото се е концентрирал върху това, дали кучето, ухапало ищцата, е
безстопанствено. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в тази връзка.
Съгласно §1 т. 1 от Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и
отчетност, на която разпоредба се позовава пълномощникът на ищеца, "безстопанствено
куче" е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на
обществено място без надзор. Наредбата е приета на осн. чл. 40 ал.2 от Закона за защита на
животните. Решението на общинския съвет, копие от което е представено от ответника,
също се основава на чл. 40-на ал.3 от него, задължаващ общинските съвети да приемат
програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната
община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2.
В Решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че
според трайната съдебна практика на ВКС, застъпена в редица решения по чл. 290 ГПК:
решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №
377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о., тежестта за доказване на факта, че
кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му,
доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и
свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други
възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.
По делото свидетелите сочат, че кучето е живеело на улицата. Забелязвано е на
обществени места няколко месеца преди ухапването на детето. Същите обстоятелства са
заявявани и по досъдебното производство, където се е наблягало на поведението на Т. С. Н.,
5
която е започнала да храни бездомното куче. Твърденията на ответника в отговора, че
същата е стопанисвала кучето, не се потвърждават от данните по делото. Свидетелите сочат,
че тя е отглеждала като свои други кучета в имота си, както е и установено при проверката
от общинската комисия по сигнала на майката на ищцата. Проявеното от лицето съжаление
чрез даването на храна не прави уличното куче собственост на хранещия го, дори и то да
намира убежище в оставена до имота му вещ (варел, считан от свидетелката С.а за къщичка).
Желанието и поведението на лицето да подпомогне намирането на стопанин на кучето,
който да го вземе в дома си, не следва да се счита, че е променило статута на
безстопанственото животно. То не е имало маркировка, нито каишка, за да се счита за
домашно, а и пребиваването му на улицата го характеризира като безстопанствено според
критериите на легалното определение по §1 т.1 от цитираната Наредба.
Чл. 47 ал.3 изр. 2 от Закона за защита на животните възлага на общините надзора и
грижите за безстопанствените кучета, вкл. настаняването им във временни приюти,
определени от съответния общински съвет и изградени от органите на местната власт
съобразно с чл. 41 ал.2. Съгласно чл. 49, отговорните за надзора и грижата лица,
организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и
реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3. Чл. 50 установява
задължение на организациите и лицата по чл. 49, вкл. общините, да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В съответствие
с практиката на ВКС (Решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, Решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) съдът
е дал указания на ответника да докаже, какви мерки за ограничаване на агресивното
поведение на безстопанствени кучета е предприел, какви действия е извършил в изпълнение
на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета. ВКС е
приел, че когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. В цитираното Решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., ІІІ г.
о. на ВКС е прието също, че от значение е дали прекият причинител на деликта е положил
дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42
ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ. Екскулпирането е възможно, само ако
общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа -
изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното
агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите,
организационни и други възможности на общината.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за предприетите от него мерки в
с.К. за изпълнение на законовите му задължения. Приета е програма от общинския съвет
(чийто текст не е представен), сключени са договори във връзка с общинския приют за
безстопанствени животни в с.Р., но няма данни за извършени действия в изпълнение на
същите в населеното място, където е възникнал инцидента с ищцата. С.К. не фигурира в
регистрите за извършените ветеринаромедицински действия с кучета, в които са изброени
6
други села. Не са налице достатъчно доказателства за предприетите мерки и представянето
на документите от ответника не може да се приравни на пълно главно доказване на
релевантния факт от страната, носеща доказателствената тежест за него съгласно чл. 154
ал.1 от ГПК. Гласните доказателства сочат наличието на улични кучета в селото към
02.10.2022 г. и към настоящ момент, което обстоятелство се отрича от ответника. Само
сключването на представените договори не означава, че общината е предприела
последователни и адекватни мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета и ограничаване на агресивното им поведение. Няма данни за контрола от страна на
ответника по изпълнение на възложените с договорите задължения на трети лица. Поради
това не е доказано, че общината е положила дължимата грижа, както е изтъкнал ВКС в
горепосочените решения, а от това са настъпили вреди.
Що се касае до размера на вредите, следва да се вземе предвид, че пострадалият е дете, на
ниска възраст. За неукрепналата детска психика възникналата стресова ситуация е сериозно
сътресение, което родителите не са подценили и са потърсили психологична помощ. В
представения от самия ответник с отговора документ е обсъдено от психолога
посттравматичното стресово разстройство, довело до тревожност, наблюдавана и към
януари 2023 г. Свидетелите дават показания и за придобит страх от кучета, който преди това
не е бил налице. Същият продължава да се проявява в срещи с подобни животни. Т.е. налице
е продължително засягане на психиката. Преживеният шок и ужас е допринесъл и за
нарушението на съня, както свидетелства майката на детето. Касае се за роднини, чиито
показания съдът кредитира съобразно чл. 172 от ГПК, доколкото съответстват на
обичайните последици при подобно събитие и са житейски логични и обосновани. Става
въпрос за очевидци, каквито могат да бъдат най-близките на пострадалото дете, като
полагащи грижи за него. Св. С. –очевидец на ухапването- сочи и на кървене от раните.
Наложила се е обработката от лекар, както в деня на ухапването и в следващата го седмица.
Продължили са и след това грижите за дезинфекция на раните, за предотвратяване на
възпаление, т.е. проведено е около двуседмично лечение. За претърпените травми, болки и
страдания се съдържат данни в съдебномедицинското удостоверение, издадено на
следващия ден след ухапването. Свидетелите сочат и че ищцата е ходела накуцвайки, докато
е траело лечението, а понастоящем е останал белег на крака й, за който не е сигурно, че ще
се заличи. Поради гореизложеното съдът счита, че искът следа да бъде уважен в предявения
размер.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по аналогични случаи. С Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 5000 лв. за понесените от
малолетното дете болки и страдания, като е отчетена ниската му възраст, неукрепналата
детска психика, факта че е нападнато внезапно от множество кучета. Съдът е изтъкнал, че не
са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът
предизвиква, стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания,
които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер. В Определение №
7
50481 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 1554/2022 г., ІІ г. о. на ВКС е обсъждан случай, за който е
прието, че независимо от взетото от общинския съвет решение за създаване на звено
"Дейности по контрол на популацията на безстопанствените кучета" към ОП "Общинско
обслужване" и за създаване на организация за общински приют на територията на общината
и финансирането на дейността му, мерките за осъществяване на надзор върху
безстопанствените кучета не са проведени ефективно. Прието е, че овладяването на
популацията на бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и целенасочени
усилия, а не еднократен акт, както и че подаването на сигнали не е задължение, а право на
гражданите. Поради това, че общината не е положила необходимата грижа по предписаните
от закона действия, е налице бездействие на органите й във връзка с изпълнение на
вменените от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета,
вследствие на което са последвали вреди за малолетния ищец на възраст към датата на
инцидента - 9 години. За причинените телесни увреждания, с продължителност на лечебния
период общо около 3 седмици, с претърпяна от ищеца психическа травма, е прието, че
сумата 8000 лева представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Предвид решенията по тези аналогични случаи следва да се приеме, че исканото
обезщетение не е прекомерно. Ответникът не е ангажирал доказателства за твърдяното от
него съпричиняване на вредите, напротив, гласните доказателства сочат, че не е имало
никакви действия от страна на детето или дядо му, довели до ухапването. Събирането на
орехи не е от такова естество, да причини увреждането.
Исканата законна лихва следва да се присъди от датата на увреждането, доколкото
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Т.“-гр.Я., пл. „******, Булстат № ******, да заплати на Д. Х.
С. от гр.Я., ******, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Х. Р. С.,
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от
безстопанствено куче на 02.10.2022 г. в с.К., обл.Я., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в
размер на 1000 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
8
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9