Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1779 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в трайни търговски отношения с
ответника, като му е доставял в изпълнение на сключени договори лекарствени
средства по отделни заявки. Посочва, че по силата на сключен договор за
доставка на лекарствени продукти от 05.01.2009 г. извършил по заявка на
ответника отделни доставки на лекарствени средства за периода на действие на
договора до 31.12.2011 г., като след изтичане на срока на договора страните са
продължили да го изпълняват до 19.01.2012 г. при договорените в него условия.
Твърди, че е издал за извършените доставки съответни данъчни фактури, които са
получени от ответника и които е следва да бъдат заплатени в сроковете съгласно
чл. 2.4. от договора. Посочва, че ответникът му дължи сума за извършени
доставки в размер на 35 271,38 лева главница, за които са издадени фактури
в периода от 14.10.2010 г. до 19.01.2012 г., както и лихва за забава по всяка
фактура до завеждане на иска в размер на 10 759,52 лева, като търси лихва за
забава по всяка фактура, считано от 15.05.2014 г., т.е. за срок от три години
преди завеждане на исковата молба. Твърди, че наличието и размерът на
задълженията са потвърдени от ответника в кореспонденция между страните с писма
потвърждение на задълженията от 22.12.2015 г., 20.11.2014 г., към 31.12.2014 г.
и към 31.12.2015 г. Предвид изложеното иска да се осъди ответникът да му
заплати сума в размер на 35 271,38 лева, представляваща дължима цена за
извършени доставки на лекарствени средства, съгласно описаните фактурни,
обезщетение за забава в размер на 10 759,52 лева, ведно с лихва за забава
върху посочените суми от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът оспорва, че
са касае за периодични плащания. Твърди, че писмото за потвърждаване на
задълженията от 22.12.2015 г. изхожда от ответника и е подписано от неговия
законен представител К.Р.П.и същото представлява по своята същност споразумение
между страните и признаване на задълженията към този момент от ответника. Посочва,
че при доставките са подписвани приемо-предавателни протоколи.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Счита, че не дължи претендираните суми, поради изтекла
погасителна давност, поради което прави възражение за изтекла погасителна
давност, като поддържа, че е приложима тригодишна давност. В допълнение
посочва, че е изтекъл и петгодишен давностен срок за заявените с исковата молба
суми. Оспорва, че са извършени доставки, като твърди, че няма съставени и
подписани надлежно от двете страни приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи предаването на стоките. Твърди, че писмата потвърждение са
подписани от лица без представителна власт, които не могат да правят
волеизявления от името и за сметка на търговеца-ответник, включително да
потвърждават наличието, респективно липсата на дългове към трети лица. С
отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа доводите, наведени в
отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, че на 05.01.2009 г. са сключили договор за доставка на лекарствени
продукти, по който ищецът, като изпълнител се задължава да достави за нуждите
на възложителя-ответник лекарствени продукти, съгласно Приложение № 1,
представляващо неразделна част от настоящия договор, а възложителят да приеме и
заплати същите.
С
чл. 1, ал. 2 от договора е прието, че доставката /доставките/ се извършва/т/ по
заявка на възложителя. Съгласно чл. 2, ал. 4, плащането на доставката
/доставките/ се извършва по банков път, въз основа на издадена фактура в
следните срокове и по следния ред: по банков път с отложено плащане от 90
/деветдесет/ дни, съгласно направено от изпълнителя предложение за това. В чл.
4 е предвидено, че лекарствените продукти ще се доставят в срок до 24 часа,
след получаване на заявка от възложителя.
По
делото са приети като доказателства издадените фактури, описани в исковата
молба за периода от 14.10.2010 г. до 19.01.2012 г., като същите са двустранно
подписани от страна на „М.“ ЕООД и „С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.– С.О.“ ЕООД и
съдържат подробен опис на вида, количеството и цената на доставяните
лекарствени продукти и в тях е обективирано изявление, че стоката е получена.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че в Аналитична оборотна
ведомост на ответника за периода м. 01.2012 г. – м. 12.2012 г., съгласно която
началното салдо/задължението на ответника към ищеца м. 01.2012 г. е било
73 031,58 лева. По информация от счетоводителя на дружеството от м.
01.2013 г. ответникът е започнал да води хронологично покупките от ищеца, като
за периода до м. 12.2012 г. фигурира единствено неплатено задължение в
горепосочения размер без данни по кои фактури на ищеца е формирано това
задължение. Вещото лице посочва,че на 30.12.2016 г. ответникът е закрил
задължения към ищеца в размер на 28 343,31 лева, с основание: „отписване
на просрочени задължения“. Сборът на отписаните задължения по давност /28
343,31 лева на 30.12.2016 г./ + задължението към 31.12.2017 г. /6 927,84 лева/
формира общ размер на задължението към ищеца 35 271,15 лева. От
извършеното изчисление се констатира, че отписаното задължение в размер на
28 343,31 лева се отнася до процесните фактури, издадени през 2011 г. на
обща стойност 28 343,45 лева, като са останали незакрити – 0,14 лева задължение
от 2011 г. В заключението вещото лице изрично завява, че не са му предоставени
дневниците за покупки за процесния период.
С
оглед на така ангажираните писмени доказателства и приетата без оспорване от
страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира за доказано по делото, че
в изпълнение на договора за доставка на лекарствени продукти, сключен на
05.01.2009 г. ищецът е доставил, а ответникът е следвало да заплати стоки, за
които е издал фактури в периода от 14.10.2010 г. до 19.01.2012 г., по които към
датата на исковата молба липсва плащане в общ размер на 35 271,38 лева.
Вярно е, че размерът на задължението на ответника е посочено общо към м.
12.2012 г., но липсата на разбивка по отделните фактури не води до извод, че
доставките не са осчетоводени, тъй като именно от поведението на ответника,
който не е предоставил дневниците за покупки за процесния период, не се
установи по делото този факт. Възражението на ответника, че не е получил
стоките остана недоказано по делото, тъй като в процесните фактури, представени
в оригинал в първото по делото съдебно заседание, изрично е посочено, че
стоката се приета и това обстоятелство е удостоверено с подпис от страна на
ответника. Вещото лице установява при проверка в счетоводството на ответника,
че отписаните задължения през 2016 г. отговарят по размер на търсимите в
настоящото производство вземания по фактури, поради което и следва да се
приеме, че същите са намерили отражение в счетоводството на „С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.–
С.О.“ ЕООД.
В
трайната и последователна практика на ВКС се приема, че фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. Включването на фактурите в счетоводството на ответника по
съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения
смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, която е приложима и в разглеждания случай, а именно: решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009
г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
дължимата сума по процесните фактури, която съгласно заключението на вещото
лице е в размер на 35 271,38 лева. Задълженията са станали изискуеми след
изтичане на предвидения в договора срок на отложено плащане от 90 /деветдесет/ дни след извършване на доставката.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира за доказано, че ищецът е доставил, а ответникът е приел стоките,
подробно описани в приетите по делото фактури, и за ответника е възникнало
задължение да заплати тяхната цена, поради което предявеният иск за главница се
явява изцяло основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер от
35 271,38 лева.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати в срок доставените стоки, поради което
дружеството „С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.– С.О.“ ЕООД е
изпаднало в забава. Изчислената законна лихва за забава върху неплатените
остатъци от сумите по процесните фактури, съобразно заключението на вещото лице
е 10 761,44 лева, което е в по-висок размер от претендирания с исковата
молба, поради което искът следва да се уважи изцяло за периода от 15.05.2014 г.
до 5.05.2017 г.
При формирания извод за основателност на исковете,
следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията
по давност.
Първият спорен между страните въпрос е дали към
процесния договор за доставка е приложима специалната тригодишна давност или
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
При тълкуване клаузите на възникналото правоотношение,
съдът намира, че договорът за доставка на лекарствени продукти от 05.01.2009 г.
определя само общите условия на бъдещите продажби между страните, а конкретните
условия на всяка продажба – количество, вид и цена на доставените стоки, са
предмет на самостоятелно договаряне по повод на отправени от купувача заявки.
Спрямо претендираното с иска вземане е приложима общата петгодишна погасителна
давност, тъй като спорните доставки носят белезите на самостоятелни сделки
/търговски продажби на стоки/, а не на периодична доставки по изпълнение на рамков
договор, поради което породеното задължение не е „периодично плащане“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В разглеждания
случай липсва задължение, чийто падеж да настъпва през предварително определени
интервали от време, тъй като извършването на доставка не е предопределено с
договора, а зависи изцяло от волята на възложителя-ответник. В договора не са
включени клаузи, съгласно които ответникът да е задължен да прави ежемесечни
или през друг известен интервал от време заявки, както и задължение периодично
да се дължи плащане по тях. Така, както са поети правата и задълженията по
договора, ответникът може и да не направи нито една заявка, поради което липсва
основание да се приеме, че процесните вземания по фактурите отговарят на белезите
на „периодичните плащания“, каквито доводи излага ответникът. Ето защо съдът
намира, че към процесните вземания е приложима петгодишната погасителна
давност.
Вторият спорен между страните въпрос е дали е изтекла
общата петгодишна погасителна давност, доколкото последната процесна фактура е
издадена на 19.01.2012 г., а исковата молба е предявена на 15.05.2017 г. или са
се осъществили факти, при които законът предвижда прекъсване на давността.
Ответникът оспорва, че с представени от ищеца писма –
от 29.01.2015 г., подписано от счетоводител А.К.; от 22.12.2015 г., подписано
от счетоводител К.С. и от 28.03.2016 г., подписано също от К.С., е прекъсната
погасителната давност по отношение на процесните фактури. По отношение писмото
с изх. № 317/22.12.2015 г., подписано от гл. счетоводител К.С.С.-В.и управителя
К.Р.П.счита, че със същото ответникът отправя въпрос към ищеца, а не прави
признание на дълг. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС,
по приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, застъпена в решение № 100 от 20.06.2011
г. по т.д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 131 от 23.06.2016 г. по
гр.д. № 5140/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 49 от 04.04.2017 г. по т.д. №
50236/2016 г. на ВКС, ІV Г.О. и др., признаването е едностранно волеизявление,
с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към своя
кредитор. За да е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, то трябва
да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитори или до
негово представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не
само до наличие на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да
бъде изразено и чрез конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към
кредитора. Както е прието в решение № 49 от 04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016
г. на ВКС, ІV Г.О., на което се позовава и ответникът, изявлението на главния
счетоводител на дружеството търговец за признание на дълга прекъсва давността
на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, когато представляващия дружеството не се е
противопоставил на признанието веднага след узнаването му – чл. 301 ТЗ. В
разглеждания случай с писмо до ищеца от дата 22.12.2015 г. ответникът, чрез
законния му представител К.Р.П.изрично е потвърдил, т.е. е признал, че има
задължение към ищеца в общ размер на 58 936,13 лева, формирано към
30.11.2015 г. Процесното първо задължение по фактура № *********/14.10.2010 г.
е с отложено плащане с краен срок 14.10.2011 г., като давността за него изтича
на 14.10.2016 г., като същата следва да се счита прекъсната с подписаното от
представляващия дружеството писмо от 22.12.2015 г. Настоящият съдебен състав не
споделя становището на ответника, че с посоченото писмо само е отправен въпрос,
а не се признава дълга, тъй като видно от съдържанието на писмото, което е
достигнало до знанието на ищеца, а такова потвърждение е направено и с писмото
към 31.12.2015 г., подписано от гл. счетоводител,
„С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.– С.О.“ ЕООД, чрез управителя си е потвърдил, че има
задължение към ищеца. Следователно налице е признание по смисъла на чл. 116, б.
„а“ ЗЗД, което е направено от ответника в рамките на давностния срок, отправено
е и е достигнало до кредитора и същото се отнася до съществуване на самото
задължение, част от което е претендираното с исковата молба. В допълнение
следва да се посочи, че и писмото за потвърждение от 29.01.2015 г. следва да се
приеме като признание на дълга, тъй като при засичане на сумите – крайно салдо
и посочено от управителя задължение към 30.11.2015 г. като размер, същите
съвпадат, поради което е приложима хипотезата на чл. 301 ТЗ, че
представляващият дружеството не се е противопоставил веднага след узнаването за
признатото задължение. Ето защо съдът намира за доказано по делото
осъществяването на факти, които са прекъснали погасителната давност по
отношение на процесното вземане, поради което същото не е погасено по давност.
Предвид
всичко изложено и доколкото ответникът не е заплатил процесните суми, които са
дължими и не са погасени по давност, предявените искове за главница и
обезщетение за забава следва да се уважат изцяло.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени и претендирани разноски в размер на 2 191,24 лева, от които
1 841,24 лева за държавна такса и 350 лева за депозит за вещо лице, и
1 700 евро за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, за който извод съобрази, че делото не се отличава с
изключителна фактическа и правна сложност, извършените по делото процесуални
действия по изслушване на едно заключение, броя на проведените заседания, както
и размерът на дължимия минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, който е 1 910,93 лева. Ето защо претендираният от ищеца хонорар
следва да се намали до размера от 1 000 евро.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД „С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.–
С.О.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати
на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис сграда сума в общ размер
на 35 271,38 лева /тридесет и пет хиляди двеста
седемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща дължима цена за
доставени стоки по фактури, издадени от 14.10.2010 г. до 19.01.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 15.05.2017
г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10 759,52
лева /десет хиляди седемстотин петдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на дължимите суми за доставки, съобразно
издадените фактури за периода от 15.05.2014 г. до 15.05.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.Б.ЗА А.Л.по П.-Ф.З.– С.О.“ ЕООД,
с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати на „М.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис сграда сума в размер на
2 191,24 лева /две хиляди сто деветдесет и един лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице и
сума в размер на 1 000 евро /хиляда евро/, разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: