РЕШЕНИЕ

 

 

                                                Номер………../……….

   

                                       Година 2021                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На деветнадесети януари                        Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4606 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А.Е.К." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Г.М., депозирана чрез адвокат Т.Р. -ВАК, против Наказателно постановление № 03-012675 от 18.06. 2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

      В жалбата се моли за отмяна на НП. Не се оспорва, че дружеството не е изплатило възнаграждения на своя служител в установените срокове, но се сочи, че е изпълнено допълнително дадено предписание от ИТ и възнаграждението е изплатено на служителката изцяло на 28.05.2020г.. Алтернативно се пледира за измяна на НП в посока намаляването на наложената имуществена санкция, тъй като за дружеството не били констатирани други нарушения.

 

     В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.Р., която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за отмяна на НП или за редуциране на наказанието до законоустановения минимум.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     През месец април 2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. Р.П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-гр.Варна  от работници за неспазване на трудовото законодателство. В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор с лицето В.К.Ц.,  платежна ведомост за заплати за м.02.2020г., вътрешни правила за работната заплата, било установено, че В.Ц.  работела във възз. дружество на длъжност продавач-„фармацевт магистър, управител на аптека“ . На база на представените документи, св.П.  установила, че за Ц., съобразно установената в трудовия договор и в правилата за работна заплата периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения за Ц. следвало да се изплащат до 10-то число на следващия месец. Констатирала още, че за м.02.2020г. от страна на възз. дружество не било изплатено уговореното и начислено  трудово възнаграждение в размер на 1250.80 лв. в срок до 10 март включително.

   Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2009514/07.05.2020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които било да се изплати уговореното месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.февруари 2020г. за работника В.П. в срок до 28.05.2020г. Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на 07.05.2020год..

     За констатираното нарушение на 07.05.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012675, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 11.03.2020год., към който момент следвало да бъдат изплатено трудовото възнаграждение на работника Ц.. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството, която го подписала без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило писмено възражение.

          На 18.06.2020год., въз основа на акта и материалите по АНП, АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..

     В съдебно заседание показания е дала св.Р.П. – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието представляващия дружеството и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в уговорените срокове на начисленото месечно трудово възнаграждение за месец февруари 2020г на работника В.Ц.. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

     Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

    Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

     От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен  извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

     По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец февруари 2020г. има качеството работодател по отношение на В.Ц., като и че на за този месец на работничката не е изплатено в уговорените срокове т.е. до 10.03.2020г.  месечното трудово възнаграждение в размер на 1250.88лв. . За този месец от страна на работодателя е било начислено визираното възнаграждение , но същото не е било изплатено в уговорения срок до 10.03.2020г.. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2020гг., график  за същия месец, ТД случен между Ц. и въззивника,  вътрешни правила за работната заплата в дружеството. Не е спорно и това, че заплатата на Ц. не е изплатена в срок до 10-то число на следващия месец. Следователно уговореното и дължимото за месец  февруари 2020год.  възнаграждение на работничката Ц. е следвало да бъде платено в пълен размер до 10.03.2020г.- вторник работен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на  възнаграждение в пълен размер.

     В случая, съдът намира, че правилно е определена датата на извършване на нарушението-11.03.2020г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Поради това дружеството е следвало да изплати пълният размер на заплатата в първия работен ден следващ 10.03.2020г., който е 11-ти март 2020г. Ето защо правилно е била определена датата на нарушението.

      Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работничката в предприятието му –Ц. за месец февруари 2020г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал.3 от КТ.

     КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията на Р България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.

       В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатата не са били изплатена в пълен размер  в определения срок няма.

      В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо определените с Конституцията права на работниците, поради което и може да бъде субект на адм.наказателна отговорност, каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.

      С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ. По делото липсват доказателства нарушението да е било отстранено от въззивника.  В жалбата и в пренията по същество се се претендира, че дружеството е отстранило нарушението в дадения от органите на Д“ИТ“ в протокола по извършената проверка, срок , а именно на 28.05.2020г.  Възз. дружество обаче не е ангажирало доказателства кога е сторено това, а от показанията на актосъставителя е видно, че същото не е сторено до приключване на проверката в инспекцията.Фактът на последващо плащане на дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като правомерно поведение на дружеството, което да доведе до отпадане на административно наказателната му отговорност или да задейства прилагането на привилегирован състав на КТ.  Съгласно чл. 415в ал. 1 КТ маловажни са онези нарушения на императивно разписани задължения по КТ, които са отстранени веднага след установяването им по реда, предвиден в кодекса, и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Настоящата инстанция, обаче счита, че нормата на чл. 415в ал.1 от КТ е неприложима в конкретният случай. Нормата гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1. нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2. от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Настоящата инстанция е събрала гласни  доказателства, от които обаче не може да се почерпят данни, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му, доколкото конкретни данни дали и кога точно е изплатено от страна на възз. дружество трудовото възнаграждение не бяха установени. Поради това и съдът намира, че не се касае за незабавно отстраняване на нарушението след извършване на проверката, което води и до липсата на първата предпоставка залегнала в нормата на чл. 415в ал.1 от КТ а именно отстраняване на нарушението веднага след неговото откриване. 

    Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола ПР2009514/07.05.2020год.- общо 9 на брой , като част от тях – 6 на бр., без процесното, са свързани с неизплащането на работната заплата на същата работничка Ц. в уговорените срокове. От същото безспорно са произтекли вредни последици за работника.

     Съдът намира, че правилно е определена и санкционната разпоредба, а именно чл.414, ал.1 от КТ, съгласно  която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол ПР2009514/07.05.2020год., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.1 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1500 лв..

 

      С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО / съдебното заседание е продължила само 9 минути, в които е разпитан един свидетел и са приобщени материалите по АНП/,  намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 60,00 /шестдесет / лева. 

    

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-012675 от 18.06. 2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „А.Е.К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Г.М. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди лева/ лв. на основание на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лв. на 1 500 /хиляда и петстотин / лв.

 

       ОСЪЖДА „А.Е.К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Г.М. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 80,00 /осемдесет / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №4606/2020г. по описа на ВРС.

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: