Определение по дело №38127/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42752
Дата: 29 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110138127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42752
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110138127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1
КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка“, наложени с 2 броя заповеди
съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.1012 г. на директора на Център за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) – гр. София.
Ищцата С. Д. К. твърди, че по силата на трудов договор № 136 от 01.11.2017 г. работи
по трудово правоотношение с ответника Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) –
гр. София, в рамките на което изпълнява длъжността „парамедик“. Поддържа, че със
заповед № 66/28.06.2023 г. й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснато
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа,
която счита за незаконосъобразна по следните съображения: оспорва да е нарушила
трудовата дисциплина, тъй като първият работен ден за нея се явява 18.05.2023 г., за който е
представила болничен лист № 20231093044/18.05.2023 г., а освен това е предупредила
служители в ЦСМП, че няма да може да поеме нощното дежурство на 17/18.05.2023 г.
Заявява, че със заповед № 67/29.06.2023 г. й е наложено второ дисциплинарно наказание
„забележка“, но за допуснато нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение, която
също счита за незаконосъобразна по следните съображения: не става ясно в какво се състои
вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, заповедта няма необходимото
съдържание съгласно изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не е посочено фактическото
основание за налагане на заповедта, доколкото нарушението не е описано с неговите
съществени белези от обективна и субективна страна, не е посочен час на извършването му
и служителят, подал докладната записка, респ. който се твърди да е бил нагрубен, както и
конкретните действия, в които се изразява поведението на служителя, а единствено
оценъчни съждения на работодателя относно поведението й. Допълва, че е проявила
стремеж за изпълнение на т. 8, 20, 26 и 27 от раздел IV на длъжностната си характеристика,
а именно: правилно и безопасно да експлоатира линейката, да познава наличната техника и
др. Счита, че ответникът не се е съобразил с изложените от нея писмени обяснения и
приложението към тях, а освен това е наложил несъразмерно тежко наказание, доколкото в
правната му сфера не са настъпили никакви вреди, както и не става ясно доколко е
съществено неизпълненото задължение. Поддържа, че е действала добросъвестно, задавайки
адекватни въпроси с оглед естеството на работата – да опазва живота и здравето на
пострадали и болни хора. Оспорва с поведението си да е допуснала уронване на доброто
1
име на работодателя, тъй като изказването на мнение и поставянето на въпроси не следва да
се квалифицира като такова, а освен това няма данни да го е злепоставила пред трети лица.
Обобщава, че сама по себе си липсата на мотивираност на заповедта опорочава и
процедурата по чл. 195 КТ, тъй като за работника съществува неяснота относно
нарушенията, които му се вменяват. Сочи, че в тежест на работодателя е да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдяните от него нарушения. Предвид тези
съображения, моли съда да отмени наложените й със заповед № 66/28.06.2023 г. и заповед
№ 67/29.06.1012 г. дисциплинарни наказания „забележка“. Претендира и разноски.
В стока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Център за спешна медицинска помощ
(ЦСМП) – гр. София е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при
твърдението, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.
192, ал. 1 КТ, а освен това са в достатъчна степен мотивирани и конкретизирани. Заявява, че
въз основа на докладна записка с вх. № 75-487/12.06.2023 г. до директора на ЦСМП – гр.
София и работния график за м. май става ясно, че по време на нощното дежурство на
17/18.05.2023 г. ищцата не се е явила на работа, като представеният от нея болничен лист
обхваща периода от 18.05.2023 г. до 22.05.2022 г. Сочи, че не е имало формална пречка за
издаване на болничен лист и за 17.05.2023 г., който е денят на настъпване на временната
неработоспособност, позовавайки се на чл. 6, ал. 4 от Наредба за медицинската експертиза, в
която се предвижда възможност за издаване на болничен лист и за предходна дата. Допълва,
че от страна на ищцата не са дадени разяснения защо не е поискала от личния си лекар
болничният лист да е с начална дата - 17.05.2023 г., на която тя е следвало да се яви на
работа, а освен това тя не е представила надлежен документ, от който да е видно, че е
посетила кабинета на личния си лекар на 17.05.2023 г. Счита, че непредставянето на
оправдателен документ за отсъствие от работа на 17.05.2023 г. представлява нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа. Допълва още, че
въз основа на докладна записка с вх. № 75/470/05.06.2023 г. до директора на ЦСМП – гр.
София става ясно, че на 05.06.2023 г. ищцата се е държала арогантно и безотговорно при
изпълнение на служебните си задължения, напускайки след това кабинета на дежурния
техник – механик, който не е могъл да предаде зачисления й автомобил, като при
последващия разговор тя също се е отнесла подигравателно и непристойно, използвайки
изразите „дори да ми предадеш автомобила, толкова и ще работя“ и „пусни докладна ако
можеш да пишеш“. Уточнява, че с посочените действия тя е допуснала нарушение на т. 29
от длъжностната характеристика за проява на уважение, коректност и толерантност към
колегите, без да се допуска поведение, накърняващо достойнството и правата на отделната
личност и да не използва пренебрежителни и обидни думи, както и на т. 43 от същата за
съгласуване на работата с другите служители в атмосфера на сътрудничество, координация
и толерантност и с поведението си да не възпрепятства изпълнение на техните трудови
ангажименти, допускайки по този начин нарушение на чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото
правоотношение. Допълва, че са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, налагайки най-
лекото дисциплинарно наказание „забележка“, съобразявайки наличието на предходни
наложени такИ. за непристойно поведение от 13.01.2023 г. и за шофиране на служебен
автомобил без документи за правоуправление от 02.02.2023 г., както и липсата на проявена
самокритичност от нейна страна, но също така и степента на значимост на изпълняваната от
нея длъжност. Счита оспорените заповеди за мотивирани в достатъчна степен след
съобразяване на дадените от ищцата обяснения и при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
С тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира и разноски.
По доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ
Характерът на търсената с този конститутивен иск защита, а именно: признаване
2
незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „забележка“ изисква
установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и
законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание,
като установи и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания, в т. ч.
и осъществяването от ищцата на твърдяните дисциплинарни нарушения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществуващо между
страните трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 136 от
01.11.2017 г., в рамките на което ищцата заема длъжността „парамедик“ при ответника, като
с 2 броя заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.1012 г., връчени й на
30.06.2023 г., на същата са наложени дисциплинарни наказания „забележка“ на посоченото в
тях основание.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Следва да се приемат представените от ищцата писмени доказателства, като тяхната
относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на спора.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели
при режим на довеждане от всяка от страните за установяване на посочените от тях
обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама
свидетели при режим на довеждане от всяка от страните (общо четири) за установяване на
посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.02.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3