Решение по дело №359/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

19.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

10.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

359

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000089/ 21.02.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, но само в частта, с която на основание чл.175А ал.1 от ЗВдП му е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят Х.М. *** го счита за неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че обективно фактите не отговарят на обективната истина и на това, за което му е наложена санкция по ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в обжалваната част като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят М. не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество настоява, че нарушението не е доказано и деянието не е извършено. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, тъй като нарушението не е извършено.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия е постъпила молба, с която заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, както и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 13.02.2020г. свидетелят В.В.- полицейски служител в РУ- Кърджали, бил на работа за времето от 7.00ч. до 19.00ч. По разпореждане този ден сутринта се намирал на кръстовището образувано от бул.Христо Ботев с ул.Райко Жинзифов в гр.Кърджали за осигуряване на безопасността на движението по придвижване на ученици към училище „П.Р.Славейков“. Около 7.50ч. той се намирал на бул.Христо Ботев в гр.Кърджали заедно с колега с патрулен автомобил на около 20 метра от ул.Райко Жинзифов. Свидетелят В. бил извън автомобила, когато видял лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К0490ВВ, който идвал от ул.Райко Жинзифов и при завиване по бул.Христо Ботев преди пешеходната пътека подал рязко газ, завил волана и така се изместила задницата на автомобила и се чул звук от гумите. След това овладял управляваното от него МПС и продължил по пътя си. Виждайки това свидетелят В.В. се качил в патрулния автомобил и тръгнал след описания автомобил. Не след дълго го спрял и му извършил проверка. При нея установил, че жалбоподателят Х.М. управлява спряното превозно средство, в което нямало пътници. От там водачът бил отведен в РУ- Кърджали за взимане на отношение по случая. По този повод свидетелката Р.Х., след като изслушала колегите си и водача, съставила акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 21.02.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите В.В. и Р.Х., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 89/ 13.02.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейският служител В. е очевидец на нарушението и подробно описва поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Този свидетел лично е възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Х.М., поради което показанията му бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее по делото не бяха представени никакви други доказателства, които да ги оборват.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 09.03.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 04.03.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Х.М. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят подавайки рязко газ при завиване, при което задницата на автомобила се изместила поради загуба на сцеплението на задните гуми, от които се издал звук. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не следва да се произнася досежно т.2 на наказателното постановление, тъй като в тази част няма подадена жалба, поради което е влязло в законна сила.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че фактите не отговаряли на обективната истина по делото, тъй като безспорно се установи, че е извършено административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1947- 000089/ 21.02.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали в частта, с което са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение извършено на 13.02.2020г. в гр.Кърджали на чл.104Б т.2 от ЗДвП от Х.А.М. *** с ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Х.А.М. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                                   Районен съдия: