О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, I -ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Атанасова в.н.ч.д. № 487/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХХІІ НПК.
Образувано е по частна жалба на
адвокат С.Х.– повереник на частния тъжител по нчхд № 21865/2018г. срещу определение на Софийски районен съд,
НО, 22- ри състав от 05.11.2019г., постановено по горепосоченото дело. След
прекратяване на воденото срещу подсъдимия Н.П.И.наказателно производство с
атакуваното определение районният съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК е осъдил частния тъжител С.Н.Т. да заплати на подсъдимия Н.П.И.сторените от
последния разноски във връзка с водене на делото, а именно – 500 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според
жалбоподателя неправилно районният съд е осъдил частният тъжител да заплати на
подсъдимия разноски. Излага твърдения, че тъжителката не следва да носи
отговорност за това, че не е била своевременно уведомена от служителите в
ОПП при СДВР за подписаната още на
23.01.2019г. декларация от подсъдимия Н.И., че не той, а друго лице е шофирало
автомобила на процесната дата. Сочи, че ако е била уведомена своевременно за
последното, би оттеглила тъжбата си на много по- ранен етап. Поддържа, че никой
не е уведомил жалбоподателката, че за връчването на съответния АУАН се издирва
друго лице, а именно - А.Н.М.във връзка с реализирането на административно –
наказателната му отговорност. Сочи се, че разноски не се дължат и поради обстоятелството,
че защитникът на подсъдимият е представил договор за правна помощ от дата
04.06.2019г. едва след като производството е било прекратено на основание чл.
24, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1 от НПК и въпреки че вече са били проведени три
открити съдебни заседания по делото. Твърди, че преди това по делото е било
представено само пълномощно от 30.01.2019г. от защитника на подсъдимия. Излага
съображения, че представянето на договор за правна помощ след прекратяването на
производството представлява злоупотреба с права от страна на защитата. Навежда
твърдения, че съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски до
края на откритото съдебно заседание, но същият няма право да се произнася за
същото в закрито съдебно заседание. Направени са доказателствени искания да
бъде призован за разпит младши инспектор Е.П., който е бил запознат с преписка
№ Е853/2018г. и с декларираните от подсъдимия обстоятелства, че И.не е
управлявал МПС-то на конкретната дата, с цел да се установят твърденията на
жалбоподателката в частната жалба. Направено е и искане да бъде изискан от ОПП
при СДВР заверен препис от преписката, за която отговаря младшия инспектор.
Препис от жалбата е изпратена на Н.П.И.чрез
адв. К., като отговор е постъпил от защитника на подсъдимия. Излага съображения,
че определението на СРС по чл. 306, ал.
1, т.4 НПК по нчхд № 21865/2018г. е
законосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока. Моли същото да
бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.
Съдът, като се запозна с делото,
доводите и възраженията изложени в частната жалба и като прецени
доказателствата по делото намира за установено следното:
В
проведеното на 15.10.2019г. открито съдебно заседание по нчхд № 21865/2018г.
СРС, НО, 22-ри състав е намерил, че са налице основанията на чл. 289, ал. 1,
вр. с чл. 24, ал. 5, т.4, вр. ал. 1 НПК
- оттеглена жалба от страна на частния тъжител, поради което е прекратил
производството по делото. В същото
съдебно заседание е направено искане от защитника на подсъдимия да му бъдат
присъдени адвокатските разноски по делото в размер на 500 лв., като е помолил
да му бъде предоставена възможност да представи справка за внесения адвокатски
хонорар. Съдът е намерил, че доколкото към датата на последното по делото
открито съдебно заседание не е наличен документ, удостоверяващ заплащане на
разноски от страна на подсъдимия, то съдът е в хипотезата на липса на възможност
да се произнесе по направеното искане от адв. К. – защитника на подсъдимия. С
молба от 18.10.2019г. адв. В.К.е представил по делото договор за правна защита
и съдействие от 04.06.2019г., удостоверяващ платеният хонорар в размер на 500
лв. адвокатско възнаграждение. С
определение от 05.11.2019г. на основание чл. 190, ал. 1 от НПК районният съд е
осъдил частния тъжител С.Н.Т. да заплати на подсъдимия И.сумата от 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. За постановеното определение частният тъжител
е уведомен на 02.12.2019г., като на 09.12.2019г. (видно от пощенското клеймо) е
депозирана и частна жалба срещу определението по чл.306, ал.1 т. 4 от НПК.
Същевременно по делото с депозираният отговор на тъжбата е представено и
пълномощно с дата 30.01.2019г., видно от което подсъдимият Н.И. е упълномощил като
свой защитник адв. В.К..
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че депозираната частна
жалба е допустима. Подадена е
срещу подлежащ на въззивна проверка по глава ХХІІ-ра съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 306, ал. 3, от НПК, от процесуално легитимирано да
обжалва лице в законоустановения седемдневен срок от връчване на препис от
атакувания акт (видно от пощенското клеймо същата е постъпила в пощата
на 09.12.2019г.)
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 190,
ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и
с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на
оправдателната присъда или определението, с което се прекратява наказателното
производство.
Въззивният съдебен състав намира, че
възражението на жалбоподателката, че не е била уведомена своевременно от
служителите в ОПП при СДВР за подписаната от подсъдимия Н.И. декларация от
23.01.2019г., че последният не е управлявал процесния автомобил на конкретния
ден, е неоснователно, тъй като както е видно от материалите по делото тъжбата е
била подадена от същата още на 27.12.2018г., т.е. много преди да бъде подписана
въпросната декларация от подсъдимия по делото. За да бъде направена преценка по
делото дали се дължат разноски на основание чл. 190, ал. 1 НПК поради
прекратяване на производството при оттеглена тъжба от Т. е без значение на
какъв етап е било прекратено същото след депозирането на тъжбата от тъжителката,
т.е. дали е станало малко след като е била подписана въпросната декларация от
подсъдимия или на по- късен етап в производството. С оглед на неоснователността
на направеното от жалбоподателката възражение направените доказателствени
искания в частната жалба се явяват ирелевантни за спора и не следва да бъдат
уважени.
Следващото направено от
жалбоподателя възражение, че разноски не се дължат и поради обстоятелството, че
защитникът на подсъдимия е представил договор за правна помощ от дата
04.06.2019г. едва след като производството е било прекратено на основание чл.
24, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1 от НПК и въпреки че вече са били проведени три
открити съдебни заседания по делото, се явява също неоснователно. Съгласно
Тълкувателно решение № 36 от 06.11.1990г. по н.д. № 27/1990г., ОСНК на ВС съдът
е длъжен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен
или наказателното производство бъде прекратено. В конкретния случай е налице
втората от двете хипотези – наказателното производство е било прекратено на
основание чл. чл. 24, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1 от НПК и поради това СРС е
следвало да се произнесе служебно по въпроса за разноските, което същият е
сторил с определението по чл. 306 НПК след прекратяване на производството. При
постановяване на определението си по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, СРС не е
допуснал нарушение на материалния закон. Възложил е на частния тъжител
направените от подсъдимия разноски, в
случая за адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и
съдействие, сключен между подсъдимия и адв. Кантусис. Предмет на този договор е
оказване на правна помощ и съдействие, изразяващо се в процесулано
представителство по нчхд № 21865/2018г. по описа на СРС до окончателното му
приключване във всички съдебни инстанции. Освен това страните са договорили и
възнаграждение за 500 лева, които са били заплатени в брой. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателката за незаконосъобразност на атакуваното
определение поради представянето на посочения договор на по- късен момент от
този на упълномощаването и прекратяването на производството. Действително, след
сключването му страните са били длъжни да го представят по съответното дело, но
същият няма характер на доказателство, относимо към обстоятелствата от предмета
на доказване, както и не е обвързващ с надлежността на упълномощаването. В
конкретния случай е от значение фактът, че този договор е бил сключен на
04.06.2019г., в хода на висящото и неприключило наказателно производство от
частен характер, по което Н.И. е имал качеството на подсъдим. Поради изложеното
въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно в тежест на частния
тъжител първоинстанционният съд е възложил разноските, заплатени от подсъдимия И.за
водене на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, СГС, НО, І-ви въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на СРС, НО, 22-ри състав от 15.10.2019г. по нчхд № 21865/2018г. по описа на
СРС, НО, 22-ри състав, с което частният тъжител С.Н.Т. е осъдена да заплати на
подсъдимия Н.П.И.направените от последния разноски за адвокатско възнаграждание
в размер на 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.