Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 95 27.02.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1481 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от С.Ф., действащ чрез съдебен адресат а.. З.Ц.-САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника Ю.Б.Ю. с ЕГН********** ***, били налице сключени Договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015г. за номер 0897/488262, с доп. споразумение № ********* от 24.10.2015г., както и Договор за лизинг от 24.10.2015г., при което влязъл в сила нов абонаментен план по първия договор и на ответника е предоставено молибно устройство „SAМSUNG GALAXI А 5 Black” с цена 450,47лв. и е уговорено изплащане на 24 месечни лизингови вноски в размер на 19,59лв. с ДДС всяка, предвидено е също те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните услуги.за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска от 19,99лв. с ДДС.Излага, че за дължимите плащания по тези договори, ищецът е издал фактури, а именно- фактура № **********/01.10.2016г. с начислени суми за разговори, месечни такси и лизингови вноски, от които претендира 66,69лв., фактура № **********/01.11.2016г. с начислени суми в размер на 87,86лв., фактура № **********/01.12.2016г. с начислени суми в размер на 59,57лв., фактура № **********/01.01.2017г. с начислени суми(след приспадане) в размер на 5,41лв., както и фактура № **********/01.02.2017г., в която след предсрочното прекратяване на договорите от страна на ищеца, са включени неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на длъжника в размер на 340,90лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 176,31лв. с ДДС, като от задължението за неустойка, ищецът претендира частично сума в размер на 99,99лв., т.е. претендираната сума по тази фактура е в общ размер от 276,30лв. Сочи, че с оглед на посочените обстоятелства и доколкото е останало задължение по посочените фактури, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 433/35.04.2019г. по ч.гр.д. № 741/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпили са писмени молби с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, излагат се подробни съображения.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на ответника а..О.Н. -ТАК,исковете се оспорват, като неоснователни, доколкото кредиторът не е изложил обстоятелства относно надлежното прекратяване на договорите и уведомяване на длъжника за упражненото право от кредитора за това, а претенцията за заплащане на неустойка се оспорва като нищожна, по арг. от чл.26,ал.1,пр. трето от ЗЗД; иска отхвърляне на претенциите като неоснователни.В съдебно заседание възраженията за липса на доказателства за надлежно прекратяване на договорите и за нищожност на неустоечната клауза се поддържат от особения процесуален представител на ответника а..О.Н.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015г. за номер 0897/488262, с доп. споразумение № ********* от 24.10.2015г., както и Договор за лизинг от 24.10.2015г., се установява наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с всеки от тези договори, като договорът за мобилни услуги първоначално е бил със срок от 24месеца, а с допълнителното споразумение срокът е продължен до 24.10.2017г., а договорът за лизинг е сключен със срок от 24 месеца до 24.09.2017г. От представените по делото фактури, а именно- фактура № **********/01.10.2016г. с начислени суми за разговори, месечни такси и лизингови вноски, от които претендира 66,69лв., фактура № **********/01.11.2016г. с начислени суми в размер на 87,86лв., фактура № **********/01.12.2016г. с начислени суми в размер на 59,57лв., фактура № **********/01.01.2017г. с начислени суми(след приспадане) в размер на 5,41лв., както и фактура № **********/01.02.2017г., в която след предсрочното прекратяване на договорите от страна на ищеца, са включени неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на длъжника в размер на 340,90лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 176,31лв. с ДДС, като от задължението за неустойка, ищецът претендира частично сума в размер на 99,99лв., т.е. претендираната сума по тази фактура е в общ размер от 276,30лв., се установява, че на ответника са предоставяни услуги по сключените договори, като данни те да са заплатени, по делото не са събрани.От представената от ищеца Последна покана за доброволно плащане от 02.01.2017г. се установява, че ищецът е поканил ответника за заплати дължимите суми в десетдневен срок от датата на поканата, но по делото липсват доказателства същата изобщо да е изпращана до ответника, както и такива, поканата да е получена от последния.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Настоящото производство е за установяване съществуването на вземания в размер на 141,17лв. за ползвани услуги по договор за мобилни услуги и доп. споразумение към него и 99,99лв. частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 254,67лв. лизингови вноски по договор за лизинг, за което са издадени пет фактури, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 24.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 433/35.04.2019г. по ч.гр.д. № 741/2019г. по описа на РСТ, обосновани с твърдения за предсрочно прекратяване на двата договора от страна на ищеца поради неплащане на задълженията на ответника по тях, като в доказателствена тежест на ищеца е възложено установяването на обстоятелствата относно наличието на договорни отношения с ответника, по които последният не е изпълнил задълженията си за плащане, размерите на същите, както и относно валидното разваляне на договорите и наличието на предпоставките за начисляване на неустойка в претендирания размер, като ответникът следваше да докаже възраженията си.В тази връзка, съдът приема за основателни доводите на процесуалния представител на ищеца за неотносимост на възраженията на процесуалния представител на ответника относно недействителността на договора при позоваване на разпоредбите на ЗПК, доколкото в случая се касае до договори за мобилни услуги и лизинг, а не за потребителски кредити. Основателни са, обаче възраженията на а..Н.-ТАК за липса на доказателства за валидно разваляне на договорите поради неизпълнение, респ. за извършено уведомяване на длъжника за това, поради следното: Видно от представените доказателства, ищецът е изготвил покана до длъжника, но липсват доказателства тя да е изпратена, респ. да е достигнала до него, поради което съдът приема, че договорите не са развалени с едностранно изявление от страна на ищеца.Следва да се отчете, обаче, обстоятелството, че същите са с изтекли срокове, а именно-договорът за мобилни услуги е изтекъл на 24.10.2017г., а договорът за лизинг-на 24.09.2017г.по делото липсват доказателства за това дължимите суми в размер на 141,17лв. за ползвани услуги по договор за мобилни услуги и доп. споразумение към него да са платени от ответника, в чиято доказателствена тежест е установяването на този факт, поради което следва да се приеме, че сумата от 141,17лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 433/35.04.2019г. по ч.гр.д. № 741/2019г. по описа на РСТ, е дължима, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения установителен иск и неговото уважаване, ведно със законната лихва от 24.04.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД, а доколкото не е спорна и дължимостта на сумата на непогасени лизингови вноски в размер на 254,67лв., то и установителния иск за съществуването на посоченото вземане е основателен и доказан в предявения размер и следва да бъде уважен, иск за присъждането й съдът приема за основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.Относно съществуването на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 99,99лв., съдът приема следното:От събраните писмени доказателства по делото е установено, че ищецът е предприел действия по едностранно разваляне на двата договора с ответника, като основният въпрос е дали развалянето е извършено в съответствие със закона и дали същото е породило целените правни последици, като в тази връзка, съдът приема следното: В случая ищецът се позовава на правото си едностранно да прекрати договора за мобилни услуги в хипотезата на т.11 от договора и чл. 19,б.”в” от ОУ, а именно-поради неплащане на дължимите суми в срок, като видно от съдържанието на посочените разпоредби, в тях е уговорено право на оператора да прекрати договорите, а в т.11 от тях-че потребителят следва да заплати неустойка в размер на оставащите абонаментни такси. Това, обаче, не сочи на извод за автоматично прекратяване на договора, нито изключва задължението на оператора да уведоми потребителя за решението си да прекрати договора.Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, а когато договорът е сключен в писмена форма(както е и в случая), то по арг. от разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. второ от ЗЗД и изявлението за разваляне следва да е обективирано в писмена форма, а също и да е достигнало до другата страна по договора.В случая ищецът не твърди да е отправил до ответника изявление по см. на чл. 87,ал.1 от ЗЗД, което да е получено от него, при което следва да се приеме, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на релевантните факти по чл. 87,ал.1 от ЗЗД, обуславящи правото му да претендира заплащането на неустойка, като последица от валидно упражнено право за едностранно разваляне на договора за мобилни услуги. Доколкото съдът приема, че такова валидно разваляне на договорите не е налице, то на това основание не е възникнало в полза на ищеца и правото да начислява претендираната неустойка.Отделно от това, дори и при валидно разваляне на договорите, съдът счита, че предявеният иск за установяване съществуването на вземане за такава неустойка би бил неоснователен, поради следното: Действително, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент в този см. т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС). При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилния оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата и нарушава принципа за справедливост, поради което съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД, като този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът претендира само част от тази неустойка(в този см. и константната практика на ВКС - Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.). С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за съществуването на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015г. за номер 0897/488262, с доп. споразумение № ********* от 24.10.2015г., в размер на 99,99лв., е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
съдът приема, че съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца в
заповедното производство разноски в размер на 385лв. той има право на 307,23лв.,
а от тези, направени в исковото производство в размер на 100лв. д. такса,
360лв. платено а.. възнаграждение и 200лв. депозит за особен представител или
общо 660лв. има право на 526,68лв., или общо в размер на 833,91лв., определени
по съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез а.. З.Ц.-САК, съдебен адрес ***, против Ю.Б.Ю. с ЕГН********** ***, за сумата от 141,17лв., неплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015г. за номер 0897/488262, с доп. споразумение № ********* от 24.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-24.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 254,67лв. непогасени лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-24.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 433/35.04.2019г. по ч.гр.д. № 741/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда №
6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез а.. З.Ц.-САК, съдебен адрес ***, против Ю.Б.Ю. с ЕГН********** ***, установителен иск за съществуване на
вземане в размер на 99,99лв., част от неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 433/35.04.2019г. по ч.гр.д. №
741/2019г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ю.Б.Ю. с ЕГН********** ***, да
заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., действащи чрез а.. З.Ц.-САК, съдебен адрес ***, " разноските в заповедното и в исковото производство в
размер общо на 833,91лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: