Р Е
Ш Е Н
И Е № 249
Гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и
с участието на прокурора Константин
Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н. дело № 233 по
описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от РИОСВ – Стара Загора, чрез упълномощен процесуален
представител юриск.П., против решение № 28/03.06.2022 г., постановено по АНД № 172/2021
г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно
постановление № 32 от 26.08.2021 г. на Директора на РИОСВ гр. Стара Загора, с
което на "КонтурГлобал Марица изток 3" АД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ситняково“ №
48 е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите /ЗВ/, за нарушение чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в
нарушение на приложимия материален закон – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора, съдът
неправилно е приел противоречие между фактическото описание на нарушението,
посочената като нарушена правна норма и санкционната такава по чл.200, ал.1,
т.6 от ЗВ. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за
отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да
бъде потвърдено издаденото НП.
Пред касационната
инстанция жалбата се поддържа с писмено становище от упълномощен процесуален
представител с изложени доводи в подкрепа на наведените оплаквания.
Ответникът
по касационната жалба "КонтурГлобал Марица изток 3" АД гр. София, в
писмен отговор и в молба чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата и моли решението на Районен съд Гълъбово да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Гълъбово се е развило по жалба на "КонтурГлобал Марица
изток 3" АД гр. София против наказателно постановление № 32 от 26.08.2021
г. на Директор РИОСВ гр. Стара Загора, с което на ответника по касация е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1 500.00 лева, на основание чл. 200, ал.
1, т. 6 от Закона за водите /ЗВ/, по повдигнато административно наказателно обвинение
с АУАН № 32/31.05.2021г. за нарушение чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. От фактическа
страна въззивният съд е приел, че на 06.04.2021 г. е извършена проверка от
експерти на РИОСВ Стара Загора и Регионална лаборатория Стара Загора по
задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от ТЕЦ "КонтурГлобал
Марица изток 3" АД с. Медникарово, общ. Гълъбово, в повърхностен воден обект
/река Соколица/ и за спазване на индивидуалните емисионни ограничения, съгласно
Таблица 10.1.2.4 към Условие 10.1.2.4 от Комплексно разрешително № 52/2005 г.,
актуализирано с Решение № 52-Н0-И0-А3/2017 г., отразена в протокол за проверка
№П-0000018/06.04.2021 г. Направените физикохимични анализи на взета водна проба
(Протокол от изпитване на отпадъчни води №12-0497/19.04.2021 г. на Регионална
лаборатория Стара Загора към ИАОС) в Пробовземна точка №3 (W3) „Дренажни води
от сгуроотвал "Искрица 1" в река Соколица, с посочени координати,
показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), въведени с
Комплексно разрешително №52/2005г., актуализирано с Решение № 52-Н0-И0-АЗ/2017
г., по показател Желязо-общо, както следва: желязо-общо - 5,6 мг/л при ИЕО -1,0
мг/л. Прието, че ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток-3" АД не е изпълнило
задълженията си съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите - да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с ИЕО на комплексно
разрешително, а именно Условие 10.1.2.4. да зауства отпадъчни води, от
площадката в река Соколица, единствено при спазване на условията, посочени в
Таблица 10.1.2.4. от Комплексно разрешително №52/2005 г., актуализирано с
Решение № 52-Н0-И0-А3/2017 г.
За
да отмени наказателното постановление Районен съд Гълъбово е приел, че е
извършена неправилна правна квалификация на констатираното административно
нарушение. Направил е анализ на нормативната уредба и е разграничил съставите
на чл. 200, ал. 1, т. 2 и чл. 200, ал.
1, т. 6 от Закона за водите. Посочената като санкционна разпоредба на чл. 200,
ал. 1, т. 6 от ЗВ, не съдържа като съставомерен елемент неспазването на
условията на разрешението за водоползване, нито поставя изискване за специално
качеството на субекта на отговорността. Това го е мотивирало да постанови
решение за отмяната на наказателното постановление.
Решението
на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съдът
споделя мотивите на районният съд, поради което и на основание чл.221, ал.2,
изр.2 от АПК препраща към тях без необходимост от преповтарянето им в цялост.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, задължителен реквизит на наказателното
постановление е посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Това
законово изискване предполага посочване, както на нарушената законова
разпоредба, така и санкционната такава. Несъмнено в конкретния случай е налице
противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на нарушението,
посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната
правна квалификация на деянието като нарушение по чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ. Смесването на
съставите на две различни административни нарушения при описанието на
нарушението и неговото квалифициране, освен че води неяснота на обвинението, не
позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган
по фактите и по приложението на закона. Описаното деяние на дружеството е
квалифицирано като нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, изразяващо се в
неизпълнение на задължение водоползвателят да поддържа необходимото качество на
водата в съответствие с индивидуалните емисионни ограничения на комплексно
разрешително, а именно Условие
10.1.2.4 от Комплексно разрешително № 52/2005 г., актуализирано с Решение №
52-Н0-И0-А3/2017 г.
Констатацията,
че физиохимичният анализ на взета проба отпадъчни води от посочената точка на
заустване с посочени географски координати показва превишение на индивидуалните
емисионни ограничения, въведени с Комплексното разрешително по показател желязо,
се свързва с неизпълнение от водоползвателя - титуляр на разрешителното, на
задължението по чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ - да поддържа необходимото качество на
водата в съответствие с условията на разрешителното. Изцяло се споделя извода
на въззивния съд, че с оглед законово дефинираното разграничение между
понятията "емисионни норми" и "индивидуални емисионни
ограничения" /чл. 120 от ЗВ/, нарушаването на емисионните норми се свързва
с неспазване на нормативно установените стойностите за веществата и
показателите за качеството на отпадъчните води, а неспазването на определените
с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни
ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително. Ето
защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е
приел, че обвинение, основано на неизпълнение от водоползвател - титуляр на
разрешително, на задължението по чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното,
поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с
условие по комплексното разрешително, следва да се квалифицира като нарушение
по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, която разпоредба предвижда санкция за физическо
или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното.
Няма
обратен аргумент в сочената от касатора регламентация по Наредба № 2 от
08.06.2001 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване. Действително в чл. 38, ал.2 от Наредба № 2 от
08.06.2001 г. е предвидено, "че по смисъла на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ за
ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, се счита: 1. заустването на отпадъчни
води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ и 2. заустването на
отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за
заустване, като съгласно чл. 38, ал.2 от Наредбата по смисъла на чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за
заустване индивидуални емисионни ограничения. Посочената наредба е издадена в
изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите
компетентност по чл. 135, ал.1, т.13 от ЗВ с наредба да регламентира реда и
начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в
разрешителните за заустване. Но с подзаконовия нормативен акт по чл. 135, ал.1,
т.13 от ЗВ, нито може да се разширява /съотв. ограничава/ приложното поле на
законово регламентираните в чл. 200, ал.1, т.2 и т.6 от ЗВ
административнонаказателни състави; нито може да се дефинира съдържанието на
установените със закона съставомерни изпълнителни деяния; нито да се дава
тълкувание със задължителен характер на смисъла, вложен от законодателя при
определянето като административни нарушения "нарушаването на емисионните
норми" и "ползването на водни обекти без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното".
Законово въведената диференциация на понятията емисионни норми и индивидуални
емисионни ограничения, вкл. и от гл. т. на реда и начина на тяхното определяне,
обуславя извод, че неспазването на определените в разрешителното индивидуални
емисионни ограничения, представлява ползване на воден обект, водностопанско
съоръжение или системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното и
съответно съставомерно изпълнително деяние по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Не
намира нормативно основание и възражението на касатора, че под "условия в
разрешителното" по смисъла на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ се има предвид
всички други условия, свързани със заустването, извън определените с
разрешителното индивидуални емисионни ограничения. Както беше посочено,
нарушаването на нормативно установените емисионни норми и изисквания е различно
от неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води
индивидуални емисионни ограничения, поради което последното се субсумира в административно
наказателния състав по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не по чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ.
С
оглед на изложеното, обоснован е направения от въззивния съд извод, че
допуснатото нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, от една страна, а от друга
липсата на изискуемата се връзка между фактическото обвинение, правната му
квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба, е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
По
изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 28 от 03.06.2022 г., постановено по АНД № 172/2021 г. по описа
на Районен съд Гълъбово.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.