Р
Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. С., 30.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова в. гр. д. № 7661 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 71681/21.03.2019 г. на СРС, 65 с - в, по гр. д. № 19957/2018 г. е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че :
- Д.Х.К., ЕГН: ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ***,
сумата от 1 007, 08 лева - 4/6 част от цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г. и 46, 68 лв. -
4/6 част от цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., за имот с абонатен № *****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.11.2017 г.
до изплащането, като искът за главницата е отхвърлен до пълния предявен размер
от 1 195, 28 лв. и за периода 01.05.2014 г. -
31.10.2014 г. и изцяло са отхвърлени исковете
за установяване на задължения за лихва за забава на главницата за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. до 10.11.2017 г. в общ размер на 169, 87 лева.
- Х.Х.К., ЕГН: ********** и В.Х.К., ЕГН: ********** дължат на „Т.С." ЕАД, ***,
всеки от тях по отделно, следните суми : 251,77 лв. - 1/6 част от цена
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. -
30.04.2017 г. и 11,67 лв. – представляващи 1/6 част от
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2017 г., за имот е абонатен № *****, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 15.11.2017 г. до плащането, като са отхвърлени исковете за цена на
ТЕ до пълните предявени размери от 298,
82 лв. и за
периода 01.05.2014 г. - 31.10.2014 г. и изцяло са отхвърлени исковете за лихва за забава на главницата за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. до 10.11.2017 г. в общ
размер на 42, 46 лв. срещу всеки от ответниците.
Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и
заповедното производства.
Недоволен от решението само в отхвърлителните части е останал
ищеца „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения
за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа,
че неправилно СРС е приел, че част от задълженията са погасени по давност, като
се позовава на чл. 33, ал. 1 от ОУ. Според ищеца, ОУ на дружеството са
публикувани по установения в закона ред, ответникът не е възразил срещу
прилагането им и е бил длъжен да заплаща месечните си задължения за ТЕ в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. След този срок
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението
за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. СРС не е съобразил, че сумите по
общата фактура, издадена през м. 07.2015 г., стават изискуеми едва на 16.09.2015 г., от който момент следва да се
приеме, че започва да тече давностния срок за вземанията, а заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 15.11.2017 г. С подаване на заявлението давността е
прекъсната. Поради това неоснователно СРС е приел, че е налице погасяване по
давност на част от вземанията. Моли да се отмени решението в оспорените
отхвърлителни части и да се уважат
изцяло исковете. Претендира разноски за въззивната инстанция, в това число за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемите страни - ответниците Д.Х.К., Х.Х.К. и В.Х.К., не са подали отговор на жалбата по реда на чл. 263 ГПК. В съдебно
заседание, чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна и молят
да се остави без уважение, като се потвърди решението в оспорените части.
Основателно СРС е приел, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
Претендират
разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Правят възражение за присъждане на разноски на
ищеца.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Като
съобрази изложените от страните доводи и възражения и събраните по делото
доказателство по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд. Съдът проверява служебно
решението единствено за нарушения на
императивните материалноправни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата
пороци.
Предявените пред първоинстанционният съд обективно
съединени искове са установителни, при
квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване
дължимост на суми за разходвана топлинна енергия, дялово разпределение и лихви
за забава върху тях на процесния имот в процесния период.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част - производството е
образувано след подадено в срок възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК. Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена и респективно
решението на СРС е постановено срещу ответниците разделно при квоти 4/6 срещу първата и по 1/6 част от задълженията -
срещу останалите двама ответници.
Решението се
оспорва от ищеца само в частта, в
която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в останалата неоспорена от ответниците уважителна част,
относно признатите с него задължения за главница и лихви.
Въззивният съд приема, че в
съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответниците на
собственици на топлоснабдения имот, при квоти 4/6 за първия ответник и по 1/6 за останалите двама, на
апартамент № 367, находящ се в гр. С., ж.к. „*********, с абонатен № *****, което не е спорно между страните
и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства. Основателно
СРС е направил извод, че между страните за процесния период е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени
доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответниците документи,
касаещи дяловото разпределение за периода и заключението на приетата пред СРС и
неоспорена СТЕ, която съдът кредитира.
Според
експертизата топлинната енергия за индивидуално отопление е начислена въз
основа на данните от наличните в имота 3 броя индивидуални разпределители, щранг
лира в банята и водомер, с изключение на отоплителен сезон м. май 2016 г. - м.
април 2017 г., за който не е осигурен достъп и е начислена топлинна енергия на
максимална мощност, съобразно правилата на Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на
ищеца.
В
заключение експертизата е определила, че дължимите суми за топлоенергия за процесния
имот в размер на общо 1 510, 67 лв. за периода от м. 04.2014 г. до
30.04.2017 г.
По основния довод на ищеца във
въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не
са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
към момента на подаване на заявлението на 15.11.2017 г., въззивната
инстанция намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа.
За задълженията след м. 03.2014 г. (каквито са
процесните), приложение ще намерят ОУ от 2014 г. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно – до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца.
Следва
да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г.
в една обща фактура, не променя падежа на общото задължение и същото не се
дължи от датата на издаване на общата фактура (м. 07.2015 г.), каквито
твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно
чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното
следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ. Обратното
би означавало да се даде възможност на ищеца да измества периода на
изискуемостта на периодичните задължения, като го съобразява с течението на
срока на погасителната давност за тях, което би било в противоречие с нормата
на материалния закон.
Както
основателно приема и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.11.2017 г. течението на давността е
прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница
за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до м. 10.2014 г. включително.
Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от
м. 11.2014 г. до м. 04.2017 г., които съдът е определил по размер, на основание чл. 162 ГПК, до
който размер решението не е оспорено от ответниците и е влязло в сила.
Настоящият
състав също приема, че до определените от СРС размери исковете за главницата за доставена ТЕ са
основателни, а за разликата над тези размери до пълните предявени такива и за
периода от м. 05.2014 г. до м. 10.2014 г. исковете са неоснователни, като погасен по давност. Законосъобразно исковете
срещу всеки от ответниците по главницата за погасения по давност размер и
период са били отхвърлени. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по
атакуваното решение в тази част.
Доколкото
не са изложени конкретни съображения относно отхвърлената част от исковата са
сумите за главница за дялово разпределение над уважените размери за всеки от
ответниците, настоящият състав споделя изложеното от СРС за дължимост на тези
суми до установения размер и отхвърлянето на исковете до пълния предявен
размер.
По иска за лихви за забава по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 01.11.2014 г. до 10.11.2017 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, за погасените по давност вземания по главницата, посочени
по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви, по смисъла на чл. 119 ЗЗД, както е приел и СРС.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата
на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружеството.
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на
ответниците (фактурата) са публикувани
на интернет - страницата му, недоказано е останало изпадането им в забава за
изпълнение на процесните задължения за топлинна енергия за непогасения по
давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.
Относно
отхвърлените претенции за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, в жалбата не се излагат конкретни съображения. Настоящият състав не намира
основание за промяна на извода направен от СРС - за недължимост на такива
лихви. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че не са ангажирани доказателства за изпадане на
длъжниците в забава за задълженията за заплащане на суми за дялово
разпределение, при липса на покана за заплащането им и даване на срок за
изпълнение. Искът е изцяло неоснователен – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото изводите на СГС съвпадат с
тези на районния съд, решението в оспорените отхвърлителни части следва да се потвърди както е постановено.
Този извод се отнася и до решението
в частта по присъдените разноски, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски в производството пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски имат въззиваемите страни -
ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът присъжда разноски в размер 300
лв. за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗАдв, в
полза на адв. П., представител на тримата ответници.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71681/21.03.2019 г. на СРС, 65 с -
в, по гр. д. № 19957/2018 г. в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.-
С.“ ЕАД, с ЕИК*********както следва : срещу Д.Х.К., ЕГН: ********** за главницата за доставена ТЕ над размер от 1 007, 08 лева - 4/6 част от цена за доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния
предявен размер от 1 195, 28 лв. и за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г., и изцяло
са отхвърлени исковете за установяване на задължения за лихва за забава на
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.11.2014 г.
до 10.11.2017 г. в общ размер на
169, 87 лв., а срещу Х.Х.К., ЕГН:
********** и В.Х.К., ЕГН: **********,
са отхвърлени исковете над размер от по
251,77
лв. - 1/6 част от цена за доставена от дружеството топлинна
енергия до пълните предявени размери от по 298, 82 лв. (срещу всеки от тях) и за периода 01.05.2014
г. - 31.10.2014 г., както и изцяло са
отхвърлени исковете за лихва за забава на главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. до 10.11.2017 г. в общ размер на
42, 46 лв. срещу всеки от ответниците, както и в частта по разноските, присъдени в тежест на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
останалата уважителна част - като
неоспорено от ответниците.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на адвокат А.В.П., с личен № ********, с адрес : гр. С.,
бул. „********ет. ********чрез, адвокатски
хонорар пред СГС в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.