МОТИВИ
към решение № 355 от 25.09.2019 г. по а.н.д. № 1162
по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н.Д.Н. с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият Н.Н. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.
Редовно призован за съдебно заседание,
обвиняемият Н.Д.Н. не се явява, представлява се от назначения от досъдебното
производство защитник – адвокат К.С. ***.
По пренията защитникът на обвиняемия Н.
пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.12.2016 г. в
Главна дирекция „Национална полиция” гр. София било получено писмо от Посолството
на Република България във Федерална Република Германия с изх. № Ко-31А-77/22.06.2015
г., което било заведено с вх. № 328600-68292/16.12.2016 г., ведно с отнети
свидетелства за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на български
граждани във връзка с извършени от тях нарушения на правилата за движение по
пътищата във Федерална Република Германия. Към полученото от Главна дирекция
„Национална полиция” писмо бил приложен и списък на отнетите български СУМПС в
чужбина през 2016 г. Видно от списъка, СУМПС на обв. Н.Д.Н. е било отнето от германските
полицейски власти за периода от 23.02.2016 г. до 22.04.2017 г. поради извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно – управление на
моторно превозно средство под въздействието на алкохол.
Обвиняемият
Н. знаел, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
било отнето от полицията във Федерална Република Германия, но решил, че трябва
да му бъде издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
На 31.05.2016 г. обв.
Н. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, за да подаде
заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Към изискуемите документи, обвиняемият приложил и декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, заведена с
вх. № 851000-6624/31.05.2016 г. Това била декларация, която се изисква по силата на закон
- чл. 160 от ЗДвП за удостоверяване на обстоятелството, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено, респективно откраднато, за
да бъде то обявено за невалидно и да бъде издадено ново. В тази декларация,
обв. Н. декларирал, че е изгубил своето свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено на 22.06.2011 г. от ОД на МВР -
Добрич на негово име, като в действителност въпросният документ бил отнет по
надлежния ред от германските власти, за това, че обвиняемият е управлявал
моторно превозно средство под въздействие на алкохол. Декларирайки, че е
изгубил свидетелството си за управление на моторно превозно средство, обв. Н.
потвърдил неистина, като въз основа на заявлението и декларацията, на Атанасов
било издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
графическа експертиза № 33/11.08.2017 г., подписът и почеркът в Декларация по чл.
160 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи от 31.05.2016 г. са изпълнени и
принадлежат на Н.Д.Н..
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства –
гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното производство и показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно
производство № 106/2017г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Добрич
писмени доказателства: Списък на отнетите български СУМПС; Заявление за
издаване на БДС; Декларация от 31.05.2016 г.; Справка за лице; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; Справка
за съдимост № 359/2017г.;
Характеристични данни за лице; Справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Република България; Протокол за разпит на свидетеля Т.; Протокол
за графическа експертиза № 33; Протокол за вземане за образци за сравнително
изследване; Протокол за разпит на обвиняем; Служебна бележка от Районна
Прокуратура - Добрич с рег. № 216/03.09.2019 г. и Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България, приобщени по
приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Н.Д.Н. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден
и наказуем по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй
като на 31.05.2016 г. в град Добрич, в писмена декларация с вх. №
851000-6624/31.05.2016 г., която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи се дава пред орган на властта – Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - град Добрич, за удостоверяване истинността на
изложените в декларацията обстоятелства, потвърдил неистина, а именно, че е
изгубил свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено на 22.06.2011 г. от ОД на МВР - Добрич на негово име.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. От
обективна страна обв. Н.Н. в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1
от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи се дава пред орган на властта – Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич за удостоверяване истинността на това
обстоятелство, потвърдил неистина, а именно – че свидетелството му за управление
на моторно превозно средство № *********, издадено на 22.06.2011 г. от ОД на
МВР - Добрич на негово име е изгубено.
От субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съдът намира, че
деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, проявено критично отношение към
извършеното, липсата на образувани други наказателни производства, както и
добрите характеристични данни по местоживеене на обвиняемия.
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто
до триста лева. Обв. Н.Д.Н. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи обв. Н.Д.Н. от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя
размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което наказание би изпълнило
целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид
факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и
съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и
поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане
на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Н.Д.Н.
за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич
сторените по делото разноски в размер на 74.83 лв. /седемдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки/.
На основание чл. 112,
ал. 4 от НПК, с решението си съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи
с
вх. № 851000-6624/31.05.2016 г. в оригинал, след влизане в сила на решението да се
предаде на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Д./
Мотивите към решението са
изготвени на 09.10.2019 г.