РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 13.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2555 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че по силата на
сключен с Д.З.З.договор за ипотечен кредит от 11.09.2006 г. му е предоставил
сумата в размер на 40 000 лева със срок на издължаване 240 месеца, считано от
неговото усвояване на 14.09.2019 г. Твърди, че З.се е задължил да връща кредита
на равни месечни вноски, съгласно погасителен план с падежна дата 14-то число
на месеца, ведно с възнаградителна лихва формирана от
базовия лихвен процент за този вид кредит, който към датата на сключване на
договора е 3,69 % плюс надбавка от 9,3%, както и да заплаща такси съобразно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните в сила към датата на плащане. Твърди, че последната платена в пълен размер
вноска е тази за м. февруари 2010 г. Сочи, че на 18.10.2010 г. З.е починал и ответниците З.Д.М. и Н.Д.П. са
негови наследници по закон – дъщери, които с решение № 88/02.12.2016 г. на РС
гр. Царево са приели наследството на починалия Д.З.З..
Сочи, че ответниците са извършили няколко плащания по договора за кредит, след
което преустановили плащанията, като е налице забава с повече от 90 дни, поради
което счита да са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и твърди с изявлението, му обективирано в исковата молба и достигнало
до ответниците с връчването й, да е обявена предсрочната му изискуемост.
Претендира осъждане на ответниците за падежирала и предсрочно
изискуема главница в размер на 36 532,88 лева, договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 02.03.2010
г. – 22.02.2018 г. в размер на 37850,63 лева и обезщетение на забава по т.
20.1 от Общите условия към договора за кредит за периода 15.03.2010 г. –
22.02.2018 г. в размер на 1108,14 лева, такса за управление, за периода до
22.02.2018 г. в размер на 1045,00 лева и застраховка обезпечение в размер на
1163,15 лева. Претендира от ответниците по ½ част от горните суми
с оглед наследствените им квоти. Претендира законната лихва и разноски.
Ответниците З.Д.М. и Н.Д.П. оспорват исковете. Твърдят, че клаузите от договора за ипотечен кредит на чл. 7, чл. 11, чл. 13, чл. 14 в частта, в която е уговорено, че кредитополучателят е запознат с тарифата на банката, чл. 15, както и клаузите на т. 8.1, 9.1, 20.2, 20.3, т. 21.3, 25.1 и т. 25.2 от общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, приложени от ищеца, да са нищожни като неравноправни. Твърдят Тарифата на банката за таксите и комисионните никога да не е представяна нито на техния наследодател, нито на тях, поради което оспорват задължението за такси. Правят възражение за погасителна давност. Оспорват изпадането си в забава, тъй като банката не е отправяла до тях покана за плащане преди предявяване на иска. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница, възнаградителна лихва и такси в претендирания размер.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че на 11.09.2006 г. между ищеца и Д.З.З.е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът предал в заем на ответника сумата от 40 000 лева, със срок на издължаване 240 месеца от датата на неговото усвояване, с падежна дата 14-то число на месеца. В чл. 7 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка в размер на 9,3 процентни пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3,69%. В чл. 11 е предвидено, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора, а в чл. 13 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. Според чл. 14 от договора кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към датата на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора, съгласно действащите към същата дата нормативни актове. Според чл. 15 кредиторът има право да прави изменения и допълнения на общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. Предвидено е, че за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката.
Според т.8.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити банката има право да променя базовият лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, а в т.9.1 е предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. В т. 20.2 от общите условия, при забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до превяване на иск се начислява допълнителна надбавка над договорната лихва от 10%, т. 20.3 от общите условия предвижда, че при наличие на предпоставките за лихва за просрочие по един кредит, банката може да приложи същата и по друг такъв на същия кредитополучател, независимо от редовността му. Точка 21.3 предвижда същото по отношение на предсрочната изискуемост. В т. 25.1 от договора е предвидено, в предложение първо, че кредитополучателят дължи на кредитора такса за управление на кредита, която всяка година на падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя при Банка ДСК, в т. 4 е предвидено, че кредитополучателят дължи други обявени от кредитора такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането. Според т.25.2 – кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране Тарифа на Б.Д. ЕАД за таксите и комисионните.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че Д.З.З.е починал на 18.10.2010 г и е оставил за свои наследници по закон двете си дъщери З.Д.М. и Н.Д.П., които видно от решение № 88/02.12.2016 г. на РС гр. Царево са приели наследството му.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза заемната сума е усвоена на 14.09.2020 г., като в периода на начисляване на възнаградителна лихва до датата на предявяване на иска размера на възнаградителната лихва не е изменян, както и кредитът не е счетоводно отнесен от банката като предсрочно изискуем. Според отговора на въпрос на ответника № 8 в „Б.Д.“ ЕАД няма алгоритъм/формула, съгласно които да се определя тежестта на отделните компоненти, въз основа на които в методологията на Банката е предвидено да се определя/изменя базовия лихвен процент. При липса на такава формула, определяща значението и относителната тежест на тези компоненти тяхната промяна няма как да бъде отразена върху размера на възнаградителната лихва като част от месечните анюитетни вноски. Според отговора на вещото лице по въпрос на ответника № 15 от датата на усвояване на кредита до първото просрочие погасените вноски са равни на начислените, поради което липсва надплащане на суми по договора за кредит. Според заключението по въпрос на ответника № 4 размерът на първоначално договорената лихва към датата на завеждане на исковата молба е в размер на 55340,59 лева, описани в таблица 13 , а платената такава – в размер на 17 849,96 лева на дължимата договорна лихва по приложения от ищеца погасителен план е в размер на 77 834,23 лева, а погасителният план би следвало да има различен вид – този на таблица 12 – стр. 37 – 41 от експертизата, при който дължимата договорна лихва за целия период на кредита е 51 948,94 лева. Според заключението общият размер на платените суми по договора за кредит е в размер на 21 118,54 лева. От тази сума 161,46 лева са отнесени за погасяване на санкционираща лихва, сумата от 3467,12 лева – за погасяване на главница и 17489,96 лева – за възнаградителна лихва. Доколкото до дата, до която са отнасяни плащанията няма промяна на първоначално уговорения размер на погасителните вноски, съдът намира, че плащанията са отнесени правилно за главница, възнаградителна и санкционираща лихва.
По възражението на ответниците за неравноправност на клаузите на чл. 7, чл. 11, чл. 13, чл. 14 в частта, в която е уговорено, че кредитополучателят е запознат с тарифата на банката и чл. 15, както и клаузите на т. 8.1, 9.1, 20.2, 20.3, т. 21.3, 25.1 и т. 25.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
Кредитополучателят по процесния договор за кредит е физическо лице, на които е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което то има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ответниците се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, а според ал. 2 от нормата не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящия случай част от оспорените клаузи са част от общи условия, като както за тях, така и по отношение на останалите клаузи, от страна на ищеца, чиято е тежестта на доказване на този факт (арг. специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП) не са ангажирани доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание.
След като по делото не е установено от „Б.Д.” ЕАД, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за ответника са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че оспорените клаузи са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияят върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и те могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при решаване на настоящия спор съдът следва да провери освен това дали оспорената клауза не попада в някой от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 на чл. 143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии, дадени в цитираната норма.
Съдът намира, че доколкото оспорването на ответниците в клаузите на чл. 7 от договора и т. 8.1 и 9.1 от Общите условия е единствено досежно възможността за промяна на БЛП, то действителността им ще бъде разгледана заедно в настоящото изложение при извършване на преценката дали са неравноправни по смисъла на специалните хипотези на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в текста на цитираните по-горе клаузи на договора за кредит се установява, че с тях е предвидена възможност за банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени размера на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска. В тези клаузи изрично е посочено, че промяната зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква и всички изменения в съдържанието на неговата основна престация по този договор, направени от банката, стават задължителни за него.
Следователно с цитираните договорни клаузи се предвижда правото на „Б.Д.”
ЕАД едностранно да променя условията на сключения с ищците договор за кредит, поради което и за да се
приеме, че тези уговорки не накърняват защитими итереси
на потребителя, то съгласно правилото на чл. 143, т. 10 ЗЗП, условията, при
които търговецът може да променя съдържанието на сделката следва да са изрично,
изчерпателно и на разбираем език посочени в самия договор. Ако с посочените
уговорки се позволява на банката да променя условията на договора на
непредвидено в него основание за това, то те следва да се квалифицират като
неравноправни.
В случая на първо място, следва
да се посочи, че в нито една от оспорените договорни клаузи не са посочени
условията, при които банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент,
представляващ един от компонентите при изчисляване размера на дължимата от
кредитополучателя годишна лихва. Такива предпоставки не са предвидени по обща
воля на страните и в нито една друга от уговорките, представляващи част от
съдържанието на сключения между тях договор. Не е конкретизирано дали банката
ще има право едностранно да променя уговорките по сделката, единствено при настъпване на някакви обективни условия,
какви са те, или пък упражняването на това право ще зависи само от волята на
управителните органи на търговеца, без да е задължително и необходимо това да е
обвързано от настъпване на някакво конкретно събитие.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза основанията, при настъпване на които банката извършва промяна на базовия лихвен процент, са предвидени в Методология за определяне на базисен лихвен процент, приета въз основа на взето решение на КУАП на банката, ето защо следва да се отговори на въпроса дали посочените в тази методология условия са станали част от съдържанието на процесния договор за кредит, или не.
По делото не са налице доказателства, че наследодателят на ищците, към момента на подписване на договора е бил запознати с методологията, на която се позовава ответника и която е едностранно издадена от него, както и че е изразил съгласие условията, предвидени в нея, да станат част от съдържанието на възникналите между страните облигационни отношения.
Дори да се приеме, че цитираната методология, представлява по своята същност общи условия, при които банката сключва договори за кредит с физически лица, доколкото в нея се съдържат отнапред установени от банката условия, касаещи определянето на размера на базовия лихвен процент и неговото изменение за срока на действие на договора, то не се променя извода на съда, че същата не може валидно да обвърже страните и да стане част от съдържанието на сделката за банков кредит, сключена между тях, тъй като по аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ те е следвало да се съгласят с нея писмено.
Ето защо и клаузите, предвидени в методология за определяне на базисен лихвен процент, не представляват част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит, поради което е без значение, че в тях са посочени условията, при които банката единствено може едностранно да промени базовия лихвен процент. Съгласно изричната норма на чл. 143, т. 10 ЗЗП, за да бъде една клауза в договор, сключен с потребител равноправна, условието, при което за търговеца е предвидена възможността едностранно да променя договора, трябва да е изрично предвидено в самия договор, а не в друг акт на търговеца, който освен това не се доказва да обвързва валидно потребителите.
Предвид изложеното съдът намира, че посочените разпоредби от договора за ипотечен кредит и общите условия към него са нищожни и като такива не са породили действие. Ето защо дължимата лихва по договора за кредит за целия срок на договора, при липса на индивидуално предоговаряне, е в размер на първоначално уговорения от 12,99 %.
В разпоредбите на чл. 11, чл. 13, чл. 14 от договора, както и на т. 25.1 и т. 25.2 са свързани с обвързването на кредитополучателя с Общите условия и Тарифата на банката, в т.ч. и нейните изменения, поради което възражението за действителността им ще бъде разгледано заедно.
По своята правна същност Тарифите на банките представляват отнапред установени от търговеца Общи условия, тъй като определят парични задължения за неопределен период от време и се прилагат за неограничен кръг от правни субекти-кредитополучатели, като тези уговорки стават част от клаузите на договорното правоотношение при сключване на абсолютни или относителни банкови сделки. Сключването на договор с потребител при действието на общи условия и тарифи е подчинено на специални правила, уредени в чл. 147а и чл. 147б ЗЗП, за договори, сключени преди влизане в сила на разпоредбите на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП, приложение намират общите правила на чл. 16 ЗЗД и чл. 298 ТЗ (в този смисъл виж. решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., ТК). Съгласно императивната норма на чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Когато обаче за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването- чл. 298, ал. 2 ТЗ. Както е посочено по-горе, договорът за банков кредит е формална сделка- чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан от новите Общи условия, кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги приема.
Следователно с
горепосочената клауза от процесния договор се създава
значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на банката се
предоставя правото по всяко време на действието на договора едностранно да
определи по свое усмотрение размера на различните банкови такси, заплащани за
използване на предоставения финансов ресурс. Същевременно в оспорената клауза
/или в други клаузи/ не е предвидена възможност договорът да бъде прекратен
безусловно от кредитополучателя при изменение на Общите условия, предвиждащо
увеличаване на размера на таксите и комисионните, поради което същата се явява
неравноправна съобразно чл. 143, т.
12 ЗЗП, което води до нейната нищожност- чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
Разпоредбите на т. 20.2, 20.3, т. 21.3 от Общите условия на банката за жилищни кредити касаят обявяването на кредита от страна на банката за предсрочно изискуем, начисляването на неустойка за забава в размер на 10 процентни пункта над възнаградителната, както и последиците на забавата по един кредит на кредотополучателя спрямо друг. Съдът намира, че не следва да обсъжда действителността на тези клаузи, тъй като на първо място, ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост преди връчване на исковата молба за отговор, не твърди такава да е настъпила във връзка с друг договор и не претендира неустойка за забава в размер на 10 процентни пункта, а претендира единствено неустойка по т. 20.1 от Общите условия.
По настъпването на предсрочната
изискуемост на дължимата главница.
Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 139/05.11.2014, по т. д. 57/2012 г. на ВКС, с връчване на исковата молба, в която е обективирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, същата настъпва с получаване на преписа от исковата молба от ответника.
Възраженията на ответниците, че до датата на предявяване на иска не са получили покана от ответника съдът намира за неоснователни. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 63 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1528/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС поканата, която изисква разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. „При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи.“
Установява се по делото, че след откриване на наследството на Донко З.наследниците му са извършвали плащания по договора за кредит – на 14.03.2011 г. е извършено последното погасяване на главница, а на 10.04.2013 г. – на санкционираща лихва, като в отговора на исковата молба се съдържа изрично признание на тези обстоятелства.
Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба за отговор на ответниците е настъпила предсрочната изискуемост на цялата дължима главница.
По възражението за погасителна давност.
Вземанията за главница по договор за банков кредит и такса за управление се погасяват с общата погасителна давност от 5 години, а тези за до говорна лихви и лихва за забава – с 3-годишна давност – арг. чл 111, б. в ЗЗД. С предявяване на иска давността се прекъсва. Исковата молба е подадена на 23.02.2018 г. Ето защо погасени по давност се явяват вземанията за главница и такси за управление с падеж, настъпил преди 23.02.2013 г. и за възнаградителна лихва по погасителни вноски с падеж настъпил преди дата 23.02.2015 г.
Ето защо искът за главница е основателен за погасителни вноски с настъпил падеж в периода 14.03.2013 г. – 14.03.2018 г. - последна вноска, преди настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба за отговор на ответниците - на 10.04.2018 г- на ответника З.М.; съответно до 13.04.2018 г. с оглед датата на връчване на исковата молба на ответника Н.П. на 18.04.2018 г., както и за предсрочно изискуема главница по вноски с падеж след тези дати. Общата сума, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на сумата от 27966,25 лева, изчислена като разлика между дължимата сума за този период съгласно погасителен план по таблица 12 от експертизата от 31433,37 лева и платената до този момент главница в размер на 3467,12 лева. С оглед наследствените дялове на ответниците искът за главница следва да бъде уважен за сумата от по 13983,13 лева по отношение на всеки един от ответниците и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК на база данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по таблица 12, дължимата договорна лихва по вноски с падеж в периода 13.02.2015 г. – 14.03.2018 г. е в размер на 9176,94 лева. Искът следва да бъде уважен спрямо всеки един от ответниците за по ½ част от тази сума, т.е. за по 4588,47 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
От страна на ищеца, чиято е доказателствената
тежест в процеса не са ангажирани доказателства за начислените такси за
управление, като предвид изложените по-горе мотиви относно нищожността на
клаузите за изменение в Тарифата на банката, приложим е размерът на таксата,
уговорен в Тарифата, действаща към момента на сключване на договора за кредит. Установява се от представената
с исковата молба Тарифа на банката към датата на сключване на договора за
кредит, че размерът на уговорената годишна такса за управление е 95,00 лева,
като вземането за същата е изискуемо на първия ден от всяка следваща година.
Непогасени по давност са таксите за управление за периода 2014 г.-2018 г. в общ
размер на 475,00 лева (95*5=475,00 лева). Искът следва да бъде уважен спрямо
всеки един от ответниците за по ½ част от тази сума, т.е. за по 237,50 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер.
От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса не са ангажирани никакви доказателства за размера, падежа и плащането на застраховка обезпечение, поради което искът за това вземане следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
В чл. 20.1 от Общите условия на банката е предвидено, че при забава в плащане на месечните вноски с повече от 7 дни остатъкът от главницата се олихвява с договорената възнаградителна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Уговорката по своя характер е за неустойка за забава в размер на 3 процентни пункта. Установява се от заключението на приетата счетоводна експертиза, че наследодателят на ответниците е изпаднал в забава на 14.08.2007г., като ежемесечно с оглед размера на забавените главници от банката е начислявана санкционираща годишна лихва в този процент.
Вземането за неустойка за забава се погасява с 3-годишна давност, поради което непогасени по давност са вземанията за неустойка за забава за периода 14.03.2015 г. – 22.02.2018 г., която изчислена от съда на база данните от таблица 14 към експертизата възлиза в размер на 753,82 лева. Искът следва да бъде уважен спрямо всеки един от ответниците за по ½ част от тази сума, т.е. за по 376,91 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по ½ част от сторените от ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат в размер на 1831,20 лева, т.е. да заплатят по 915,60 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на по 835,15 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З.Д.М., ЕГН: ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ сумата от 13983,13 лева – представляваща ½ част от падежирала на и след 14.03.2013 г. главница, в т.ч. и предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 11.09.2006 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 237,50 лева – представляваща ½ част от годишни такси за управление за периода 2014 г. – 2018 г., сумата от 9176,94 лева представляваща ½ част от дължима договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 13.02.2015 г. – 14.03.2018 г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 376,91 лева – неустойка за забава за периода 14.03.2015 г. – 22.02.2018 г. , както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 915,60 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 18266,44 лева и по вноски с падеж до 13.03.2013 г., иска за такса за управление до пълния предявен размер от 1104,08 лева и за такси за периода 2010 г. – 2013 г., иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 18925,32 лева и за периода 02.03.2010 г. – 12.02.2015 г., иска за такса за неустойка за забава до пълния предявен размер от 554,07 лева и за периода 15.03.2010 г. – 13.03.2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за ½ част от застраховка обезпечение в размер на 581,57 лева дължима за периода 14.12.2010 г. – 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН: ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ сумата от 13983,13 лева – представляваща ½ част от падежирала на и след 14.03.2013 г. главница, в т.ч. и предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 11.09.2006 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 237,50 лева – представляваща ½ част от годишни такси за управление за периода 2014 г. – 2018 г., сумата от 9176,94 лева представляваща ½ част от дължима договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 13.02.2015 г. – 14.03.2018 г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 376,91 лева – неустойка за забава за периода 14.03.2015 г. – 22.02.2018 г. , както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 915,60 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 18266,44 лева и по вноски с падеж до 13.03.2013 г., иска за такса за управление до пълния предявен размер от 1104,08 лева и за такси за периода 2010 г. – 2013 г., иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 18925,32 лева и за периода 02.03.2010 г. – 12.02.2015 г., иска за такса за неустойка за забава до пълния предявен размер от 554,07 лева и за периода 15.03.2010 г. – 13.03.2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за ½ част от застраховка обезпечение в размер на 581,57 лева дължима за периода 14.12.2010 г. – 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *****да заплати на З.Д.М., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 835,15 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *****да заплати на Н.Д.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 835,15 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: