РЕШЕНИЕ
№ 418 / 19.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
Г. ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №
265 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“, № 1,
чрез Изпълнителния директор доц. д-р Г. Н., срещу Решение № 27 от 26.01.2021г.,
постановено по а.н.дело № 1572 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г., с
което е отменено Наказателно
постановление № 13-32 от 27.08.2020 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол
- Южна България“, Пловдив към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
с което на Г.П.Г., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 32 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите, на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите е наложена глоба в размер на 1500,00 лв., а на
основание чл. 90, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите са отнети в
полза на държавата въдици – три броя „дънни“, марка „Теlесаrр”360,
както следва: 1.1 въдица с четири секции, с два бр. единични куки към тях
царевично зърно с пластмасово топче и с макара марка „TECTONIC 5000“; 1.2
въдица с четири секции, бяло на цвят влакно, с монтирани три броя куки, макара
марка „AVIATOR DMR 60“ ; въдица с пет секции, синьо на цвят влакно, с монтирани
три броя куки и към тях царевично зърно с пластмасово топче, макара марка, AVIATOR“.
3. Жалбоподателят счита, че решението на
районния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва се констатацията
на съда, че като неопровергани следва да се приемат твърдения на Г., че на
въпросната дата той е бил в грешка, като е смятал, че е отишъл да лови риба на
баластриера „Ветрен дол“, а на баластриера „Лозен“, на която риболовът по време
на забраната е бил разрешен. Като неправилен е счетен и извода, че
административното нарушение е не съставомерно от субективна страна, както и че
не е налице пряк и евентуален умисъл за неговото извършване. Възразява се също
така относно извода, че процесното нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е извършен улов на риба в малко количество –
един брой от вида „шаран“, както и че до отпадане на забраната е оставало по-малко
от девет часа.
Сочи се, че съобразно точка Раздел Г, т. 18 от
Приложение №1 към ЗРА, периодът на забрана за улов поради размножаване на риба
в рибностопански обекти, намиращи се под 500 надморска височина е от 15 април
до 31 май, а информацията за надморската височина на язовирите е общоизвестна и
общодостъпна, както и че съобразно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, в понятието
„риболов“ се включва и дейността по поставяне на разрешени уреди и средства във
водата за улов, т.е. не е необходимо да е уловена риба, за да се приеме, че се
извършва риболов, по смисъла на ЗРА.
Поддържа се, че в случая не са налице смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен
на обществена опасност. В този смисъл се сочи, че със ЗРА се цели опазване на
рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и
обогатяване на рибните ресурси във водните екосистеми, като за да бъде
постигната тази цел, законът трябва да се спазва стриктно от гражданите и също
така стриктно да се прилага от компетентните органи по изпълнението му. Според
административния орган, обстоятелствата относими към извършеното нарушение,
релевират съществено засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с
опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието на рибата с оглед
незастрашаване на нейната популация. Пояснява се, че при формалните нарушения,
каквото е процесното по чл.32, ал.1 от ЗРА, независимо дали са настъпили вреди
или други общественоопасни последици, нарушението е съставомерно с простото му
извършване, без значение от неговия резултат. Случаят е именно такъв, като е
без значение както броя на уловената риба, така и последващото отстраняване на
последиците от нарушението чрез връщането й във водата, извършено от
контролните органи на Сектор "Рибарство и контрол – Пловдив“ на ИАРА.
4. Ответника по касационната жалба Г.П.Г., ЕГН **********
***, чрез процесуалния си представител адв. М., в представен по делото писмен
отговор е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд
в обжалваното съдебно решение.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая решаващия съд
неправилно е приел, че нарушителя Г. е объркал мястото на което е осъществил
риболов. Според прокурора обаче, с оглед конкретиката на случая, правилно
деянието е било квалифицирано като маловажно, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ІІ. За допустимостта :
6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което
същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от Г.П.Г., ЕГН **********, срещу НП № 13-32 от 27.08.2020 год. на
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, Пловдив с което нему, за
нарушение на чл. 32 ал.1 от ЗРА, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложена
глоба в размер на 1500,00 лв., а на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата въдици - три броя „дънни“, марка „Теlесаrр”360, както
следва: въдица с четири секции, с два бр. единични куки към тях царевично зърно
с пластмасово топче и с макара марка „TECTONIC 5000“; въдица с четири секции,
бяло на цвят влакно, с монтирани три броя куки, макара марка „AVIATOR DMR 60“ ;
въдица с пет секции, синьо на цвят влакно, с монтирани три броя куки и към тях
царевично зърно с пластмасово топче, макара марка, AVIATOR“.
Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия В № 0017004 от 31.05.2020г.,
съставен от Надежда Атанасова Христоскова, на длъжност гл. инспектор в Сектор
„Рибарство и контрол – Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол – Пловдив“. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 31.05.2020г., в 15:40 ч., на баластриера
„Ветрен дол”, намираща се в землището на с. Ветрен дол, общ. Септември, Г. е
извършвал любителски риболов с 3 бр. въдици в работно положение, през период на
забрана за риболов поради размножаване на рибата, съгласно чл. 32, ал. 1 и
Приложение № 1, б. „Г”, т. 18 от ЗРА и Заповед № РД 09-350 от 15.04.2020г. на
министъра на земеделието, храните и горите. Уловената риба била един брой от
вида ’’шаран” и е била върната обратно във водата, след установяването на
нарушението.
Акта е връчен лично на нарушителя на 31.05.2020г.,
като е отбелязано възражението „…С
мисълта, че съм на баластриера „Лозен“ в това ми е грешката…“
Това описание на противоправното деяние и неговата
правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл.
70, ал. 1 от ЗРА е наложил процесното административно наказание и на основание чл.
90, ал.1 от ЗРА е постановил отнемане на вещите с които е осъществен риболова.
8. По административно наказателната преписка и
съответно по първоинстанционното дело са приобщени :
- Заповед № РД09-25 от 21.01.2014г. и №
РД09-1177 от 20.12.2019г. на министъра на земеделието и храните с която са
определени служителите, които са компетентни да съставят актове за установяване
на административни нарушения и да издават наказателни постановление по реда на
ЗРА ;
- Заповед № РД-09-350 на министъра на
земеделието, храните и горите с която с която е забранен улова на риба през
периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗРА и е разрешен любителския риболов през периода на забраната в
отделни обекти, между които и баластриера при с. Лозен.;
В хода на първоинстанционното производство е
разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който в показанията си подробно е описал
обстоятелствата при които е установено административното нарушение.
9. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел за неспорни в процеса
фактите, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, Г. е
извършвал любителски риболов, че в деня на извършването му е действала
забраната по чл. 32, ал. 1, във вр. с Приложение № 1, б. „Г”, т. 18 от ЗРА,
както и че водният обект, в който е извършван риболовът, не е попадал сред
изключенията в прежде посочената министерска заповед, в които може да се
извършва любителски риболов и в периода на забраната.
Прието за установено е обаче, че в случая Г. е
бил в грешка, като е смятал, че е отишъл да лови риба не на баластриера „Ветрен
дол”, а на баластриера с. „Лозен“, на която риболовът по време на забраната е
бил разрешен именно с посочената вече министерска заповед. Счетено е, че тази
позиция на Г. е била последователна още от момента на образуване на
административно наказателното производство.
С оглед приетите за установени факти в съдебното
производство, решаващия съд е счел, че са налице предпоставките на чл. 93, т. 9
от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно
нарушение като маловажно. Отчетено е, че деянието за което жалбоподателят е
санкциониран се изразява в нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА, извършено чрез улов
на риба в малко количество – един брой шаран. Същият след извършената проверка
от контролните органи е бил върнат незабавно във водата, което сочи на липса на
реални вредни последици от нарушението. Съобразено е също така, че нарушението
е било извършено в последния ден на установената забрана, като от следващия ден
на 01.06.2020г., уловът е бил разрешен, т.е. по-малко от девет часа преди
отпадане на забраната. Посочено е също така, такова нарушение Г. върши за първи
път, като направен извода, че в случая е налице изключително ниска степен на
обществена опасност на деянието.
ІV. За правото :
10. Съобразно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, във
водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други
водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В
Раздел Г, т. 18 от въпросното Приложение № 1, е предвидена забрана за риболов във
водни обекти, намиращи се до 500,00 м. надморска височина в периода от 15 април
до 31 май.
Според чл. 70, ал. 1 от ЗРА, който лови риба и
други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и
чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.
В чл. 93, т. 9 от НК е пояснено, че „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН(действалата към момента
редакция от ДВ, бр. 105 от 1991 г.), за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
11. В рамките на тази материална и
административно наказателна правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба и по съществото на
правния спор, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно квалифицирането на процесния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
12. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Както правилно е констатирал първостепенния съд,
формалното осъществяване на противоправното деяние от страна на Г. не е бил
спорен между страните. Очевидно то съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Съвкупния анализ на приобщените по делото
доказателства обаче, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, което
обосновава квалификацията му като маловажен случай при който, посредством
прилагането на правилото на чл.28 от ЗАНН биха били постигнати целите на
специалната превенция, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Каза се, за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с
оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед описаните в предходния раздел
факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на имуществена санкция дори в минимално предвидения в нормативния
акт размер, се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената
опасност на деянието.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 27 от 26.01.2021г., постановено по а.н.дело № 1572 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ :
1. /п/
2. /п/