№ 347
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100600642 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 22.11.2024 година, постановена по НОХД № 8316 от 2024
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти
състав, подсъдимата К. Т. К. е призната за ВИНОВНА в това, че на 18.11.2023
година, около 04:40 часа, в град София, по ул. „Слатинска“ пред № 9 с посока
на движение от ул. „Иван Щерев“ към ул. „Боян Магесник“, управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“, рег. № *********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 на
хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с инвентарен номер № ARB0147, проба 01322, съгласно чл.6 ал.9
от Наредба №1/19.07.2017 година издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 година в
сила от 29.09.2017 година) - „При отказ на лицето за изследване, употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се установява въз
основа на показанията на техническото средство или теста“ - престъпление
по чл.343б ал.1 от НК.
На подсъдимата са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
1
за срок от една година и три месеца, „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева,
както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от една година и три месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от три години.
На основание чл.59 ал.4 от НК от така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МПС“ е приспаднато
времето, през което подсъдимата К. К. е била лишена от това право по
административен ред.
Със същата присъда на основание чл.343б ал.5 от НК, в полза на
държавата, е отнето моторното превозно средство - лек автомобил „Пежо
206“, рег. № ********* (на съхранение в 01 РУ-СДВР), ведно с 1 бр. автоключ.
С присъдата е определено вещественото доказателствено средство –
флаш памет (л. 44 ДП) да бъде върнато на Н.П., а вещественото доказателство
– фискален бон (л. 59 ДП) да остане по делото, като вещ без стойност, до
унищожаването му.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, К. Т. К. е
осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата от 50.16 лева – деловодни
разноски, както и по сметка на СРС - 50 лева – деловодни разноски.
Срещу постановената от СРС присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимата К. – адвокат Е. П., с която моли въззивния съд да
отмени първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива, а така също и да постанови нова присъда, с която да оправдае
подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
В допълнение към жалбата се поддържа, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и несправедлива поради липса на обективен
анализ и превратно тълкуване на доказателствения материал. Адвокат П.
посочва, че акта за установяване на административно нарушение е
единственото основание на обвинителния акт, като в същото време се
оспорват показанията на свидетелката А.. Твърди се, че тя не е видяла
автомобила на посоченото в обвинението място и показанията са
противоречиви. Подчертава се, че обвинението трябва да бъде доказано по
несъмнен начин, а не да почива на предположения. Според защитата,
безспорните доказателства се отнасят само за района на бензиностанцията,
където МПС е изминало 10-15 метра. Цитира се Решение № 175 от 24.06.2015
г. по н. д. № 297 / 2015 г. на ВКС, 3-то нак. отделение, според което
управление на автомобил на паркинг след употреба на алкохол, без да има
други МПС или пешеходци, може да се приеме за малозначително деяние
поради липса на обществена опасност. В жалбата се изтъкват смекчаващи
вината обстоятелства – подсъдимата е неосъждана, няма нарушения по ЗДвП
и има добри характеристични данни. С допълнението към въззивната жалба се
поддържа искането за оправдаване на подсъдимата и отмяна на присъдата или
алтернативно да се намали наказанието.
2
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Я. – адвокат В.С. –
поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея.
Според защитата първоинстанционният съд е постановил присъдата при
непълнота и едностранчива преценка на събраните по делото доказателства и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се,
че СРС е обсъдил доказателствата едностранчиво и мотивите към присъдата
не почиват на доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, а почиват на предложения и процесуална измислица. Посочва се,
че не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е
управлявала собствения си автомобил на 18.11.2023 година, още повече да го
е привела в движение. Изложени са твърдения, че съдът е придал неоправдана
тежест на съставения акт за установяване на административно нарушение,
изготвен по сведения на неочевидец и при това не е отстранил съществените
противоречия в показанията на свидетелката А. относно конкретното място и
посока на движение на автомобила. Отбелязва се също, че съдът не е обсъдил
в необходимата взаимовръзка показанията на свидетеля К., които по
съдържание опровергават обвинителната теза, нито е обезпечил с категорични
и несъмнени доказателства авторството на подсъдимата по отношение на
инкриминираното управление на моторното превозно средство. Поради това
изводите в мотивите почиват върху предположения, а не върху
доказателствено подкрепени факти, като не са преодолени съмненията
относно обективните и субективните признаци на деянието. Защитата
акцентира, че първоинстанционният съд е пренебрегнал и възможността
поведението да бъде квалифицирано като малозначително по чл.9 ал.2 от НК,
което, наред с чистото съдебно минало и положителните характеристични
данни на подсъдимата, обуславя извод за явно несъразмерно наложено
наказание.
В хода на съдебните прения прокурорът, счита постановената присъда
на СРС за правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната
жалба и допълнението към нея за неоснователни. Посочва, че са събрани
всички необходими доказателства, които кореспондират изцяло с установената
фактическа обстановка. Прокурорът намира обвинението за доказано от
свидетелските показания, които съдът е кредитирал, така и от проведените
разпознавания, заключението на изготвената видеотехническа експертиза и
наличните писмени доказателства. Излага съждения, че първоинстанционната
присъда е правилна и в частта за вида и размера на наложените наказания.
Смята, че в производството пред районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло
като законосъобразна и обоснована.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея
доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
3
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и
допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата К. Т. К. е родена на ********* година в град София,
българка, българско гражданство, работи, омъжена, неосъждана, адрес: гр.
София, ж. к. ********* ЕГН **********. Към 18.11.2023 година тя била
правоспособен водач на моторно превозно средство - имала издадено по
установения ред свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, категории М, В.
На 18.11.2023 година подсъдимата К. била алкохолно повлияна, след
като употребила неустановено количество вино. Въпреки това, около 04:40
часа, тя се качила в лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ********* (нейна
собственост) и го привела в движение, шофирайки в гр. София, по ул.
„Слатинска“, с посока на движение от ул. „Иван Щерев“ към ул. „Боян
Магесник“.
На ул. „********* била ситуирана бензиностанция от търговската
верига на ОМВ, на която подсъдимата спряла автомобила на колонка № 3,
където заредила гориво, след което се насочила към касата, за да заплати
стоката.
Свидетелката Н. А., служител на бензиностанцията, забелязала, че К. се
държи странно и я попитала - дали е пила алкохол, при което подсъдимата й
отговорила, че е пийнала малко, но нямало проблем. А. усетила, че
събеседничката й лъха на алкохол.
След като свидетелката А. разбрала, че клиентката няма средства да
заплати, подала сигнал с паник бутон, в резултат на което, след около десет
минути, пристигнал патрул на СОТ 161. Междувременно А. сигнализирала и
на спешен тел.112.
При пристигане на патрула на СОТ 161, подсъдимата К. се държала
агресивно, като направила опит да потегли с автомобила си, но била спряна от
служители на СОТ 161 – свидетелите И.К.К. и Е.Б.Н., до идване на
4
полицейския патрул.
Пристигналите по сигнал полицейски служители - Б.А.Б. и С.Г.С.
установили миризма на алкохол и поведение на подсъдимата, които им дали
основание да поискат съдействие за тестване на водача за алкохол и
наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР.
При тестване за употреба на алкохол с Алкотест дрегер 7510, №
ARB0147, номер на проба 01322, извършено в 05:44 часа на 18.11.2023 година,
била отчетена положителна проба от 1.62 на хиляда. В резултат на това, на
подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване 0179018 и тя била
съпроводена от полицейските служители до МБАЛМ „Св. Анна-София“АД -
гр. София, където отказала да даде биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: обясненията на подс. К. (л. 60-гръб); показанията на
свидетелите И.К. (л. 35-гръб и частично четени от л. 31 ДП), Е.Н. (л. 36 и
частично четени от л. 32 ДП), Н. А. (л. 42-гръб и частично четени от л. 30
ДП), Б.Б. (л. 43-гръб и частично четени от л. 28 ДП) и С.С. (л. 44-гръб и
четени в цялост от л. 29 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 12 ДП;
протокол за доброволно предаване и флаш памет, съдържаща запис от
охранителните камери на бензиностанцията за инкриминираната дата л. 59
ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 24 ДП); протоколи за
разпознаване (л. 34 ДП); АУАН (л. 36 ДП); ЗПАМ (л. 48 ДП; л. 49 ДП); картон
на водач (л. 50 ДП); талон за изследване (л. 51 ДП); разпечатка от дрегер (л. 52
ДП); справка за собственост на МПС (л. 53 ДП); протокол за медицинско
изследване (л. 54 ДП); протокол за техническа проверка (л. 55 ДП); лист за
преглед (л. 62 ДП); декларация (л. 63 ДП); заключение на ВТЕ (л. 39 ДП);
справка за съдимост (л. 11).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
5
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е
правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи досежно
направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.
Доказателствената съвкупност, обсъдена и преценена от Софийския
районен съд, по обективен и безпристрастен начин води до несъмнен извод
относно авторството и механизма на инкриминираното деяние, което
подсъдимата е извършила, поради което въззивната инстанция се
присъединява към всички направени от първата инстанция фактически и
правни констатации.
Установената фактическа обстановка почива на последователни,
конкретни и взаимнодопълващи се свидетелски показания, които първата
инстанция е обсъдила пълно и съобразно изискванията на чл.107 ал.5 от НПК,
като обосновано е кредитирала една група от свидетелски показания за сметка
на друга.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката Н. А. – касиерка
на бензиностанция ОМВ, разположена на ул. „********* в град София. През
нощта на 18 ноември 2023 година същата била нощна смята на работа. Малко
след 04.00 часа забелязала лек автомобил „Пежо 206“ да спира на трета
колонка, като наблюдавала непосредствено ситуацията, тъй като е нямало
други клиенти. Шофьорът – момиче, която А. по-късно разпознава като
подсъдимата К. К. – слязла да зареди колата и се подпряла неестествено на
задния капак, като заредила гориво за около 21 лева. Когато се приближила до
гишето, за да купи и енергийна напитка Редбул, от момичето се носел мирис
на алкохол и търсела пари или банкова карта, но не могла да намери, за да
плати. При директен въпрос дали е пила, подсъдимата К. отговорила, че е „
пийнала малко, но няма проблем“, при което се засмяла и свидетелката А.
усетила дъха й да мирише на алкохол. Понеже преценила, че клиентката е в
нетрезво състояние, А. първо задействала паник-бутона. След минути на
място пристигнал екип на СОТ 161, който посъветвал свидетелката А. да се
обади на телефон 112. Дошлите на място полицейските служители
разговаряли с подсъдимата, проверили я с техническо средство и след като
уредът отчел над 1,2 промила алкохол, а именно 1.62 промила, решили да я
задържат. Тези показания съдът е приел за достоверни и ги е съпоставил с
останалите доказателства, като същите се намират в пълна корелация с
показанията на охранителите К. и Н. и полицаите Б. и С.. Твърдяното
6
разминаване от страна защитата за това дали автомобилът е забелязан още
при влизането в бензиностанцията или едва при спирането на колонка № 3 е
несъществено, като основните факти остават еднозначни, че именно
подсъдимата е управлявала автомобила.
Разпитаните по делото свидетели Б.Б. и С.С. – полицаи и И.К. и Е.Н. -
охранители потвърждават, че подсъдимата е била във видимо нетрезво
състояние след употреба на алкохол. Като общата оценка на тези показания
съвпадат с показанията на свидетелката А., че подсъдимата управлявала
автомобил, след като е употребила алкохол. Свидетелските показания
категорично свързват подсъдимата К. с управлението на колата през
инкриминираната нощ и с нейното нетрезво състояние, като изтъкнатите от
защитата доводи за разминаване в описанието на посоката на движение не
засягат същността на извършеното – че именно тя е била в колата и е била
видимо пияна, като тези доказателства изцяло подкрепят обвинението по
чл.343б ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е изградил фактическата обстановка върху
взаимно допълващи се доказателства - показанията на служителката А., на
охранителите К. и Н., на полицейския екип Б. и С., заключението на ВТЕ,
разпечатката от дрегера, АУАН, талон за изследване, както и отказа за кръвна
проба. Тези доказателства са ценени в тяхната съвкупност, съгласно чл.13 и
чл.14 от НПК. Версията на подсъдимата и свидетелят К., обосновано е счетена
за негодна да разколебае посочената съвкупност, не е кредитирана, като нито
видеозаписът, нито свидетелката А. установяват „бутане“ на автомобила,
обратно – записът фиксира движение на собствен ход, а А. категорично
посочва подсъдимата да слиза от мястото на водача. В тази връзка въззивният
съдебен състав не приема версията на подсъдимата и свидетеля К. за
достоверна, като същата не кореспондира с други доказателства по делото.
В наказателния процес доказателственият анализ не се основава върху
субективната преценка на страните за това дали едни или други доказателства
въплъщават собствената им представа за обективната истина стечение на
обстоятелствата, тъй като доказателствата не се кредитират от гледна точка на
логиката на обикновените житейски ситуации и техният анализ не е
конкуренция на житейски гледни точки. Доказателственият анализ винаги
стъпва върху обективни правила, похвати и норми на формална логическа
дейност, чрез които единствено и обективно е постижимо разкриването на
обективната истина. В случая процесуално допустимия подход при проверка
на доказателствената съвкупност и в частност на обясненията на подсъдимата
и показанията на свидетелят С. К. установява, че твърденията им, че на
инкриминираната дата подсъдимата не е управлявала МПС и че същото е
било придвижвано от подсъдимата към мястото му за спиране на
бензиностанцията чрез бутане, не се потвърждават от никакви други
доказателства.
Видеозаписът, обективиран във видеотехническата експертиза, изцяло
кореспондира с казаното от свидетелите. Назначената експертиза изследва
записите от охранителните камери на бензиностанцията, като на видеото се
вижда именно автомобилът на К., който навлиза в бензиностанцията, паркира
7
на колонка №3 и след това подсъдимата излиза през предна лява врата като
зарежда колата с гориво. На видеозаписът се констатират действията като
управление, спиране, излизане от шофьорската седалка и зареждане на
гориво. Вижда се как същата пристига със запалени фарове на автомобила,
което е индиция, че МПС е бил със запален двигател. Това потвърждава
твърдението, че тя е била зад волана и е управлявала автомобила.
Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че от
обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
управление на моторното превозно средство, тъй като в понятието
„управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите
или приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното
средство е в покой или в движение (Постановление № 1/1983 година на
Пленума на ВС).
Аргументът, че АУАН бил съставен по „сведения“ на лице, което не било
очевидец, е фактически неточен. Актът е съставен от свидетеля Б. след лична
проверка на място, който е отразил както показанията на А., така и
възприятието на полицейския екип относно състоянието на подсъдимата. И
дори да се приеме, че актът няма материална доказателствена сила, описаните
в него факти са потвърдени чрез гласните доказателства и видеотехническата
експертиза.
Отказът на подсъдимата да даде кръвна проба не може да бъде тълкуван
в нейна полза, тъй като чл.6 ал.9 от Наредба № 1/2017 изрично предвижда, че
при отказ употребата на алкохол се установява въз основа на отчета от
техническото средство. Следователно концентрацията 1,62 промила е
надлежно установена, отсъства какъвто и да било процедурен пропуск при
проверката на дрегера.
Аргумента на защитата относно квалификацията като малозначително
деяние е лишен от основание. Практиката на Върховния касационен съд е
последователна, че шофирането след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда не
представлява малозначителност на деянието, освен при съвкупност от
изключителни факти, които да сведат обществената опасност на
престъплението до минимум. В настоящия случай липсват такива, тъй като
съдържанието на алкохол е чувствително над минималния праг, управлението
на автомобила се е осъществило в населено място, на главна улица и на
бензиностанция в ранните часове на денонощието, като настоящият съдебен
състав се солидаризира с първостепенния съд, че хипотезата на чл.9 ал.2 от
НК е неприложима.
Показанията на свидетелите И.К., Е.Н., Н. А., Б.Б. и С.С. са
непротиворечиви и от тях се изяснява причината за пребиваването на
подсъдимата на мястото, където впоследствие й е била извършена проверка с
техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта й, поведението й и
факта на управление от нейна страна на процесното моторно превозно
средство и неговата марка. Тези показания напълно съответстват и на
отразеното в писмените доказателствени източници - акт за установяване на
административно нарушение и протокол от медицинско изследване, както и от
8
техническите показания на дрегера и негова проверка. Тази доказателствена
съвкупност, в унисон и със заключението на ВТЕ, е напълно достатъчна да
обоснове извода за пълна доказаност на авторството на подсъдимата в
осъществяване на деянието по обвинението, за което е предадена на съд.
Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите
констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни
изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направения от
първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като освен, че
анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е
установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка,
която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се
споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е
невиновно по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в
това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е
ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това
Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на обективната истина.
Събраните писмени, гласни и веществени доказателства, а така също и
заключението на приетата експертиза очертават една константна логична
верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен
начин се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и
начин на извършване, така и съпричастността към същото на подсъдимата,
обратно на въведените във въззивната жалба твърдения за липса на
достатъчно доказателства, от които да се изведе категоричен извод за
участието на подсъдимата в инкриминираното деяние.
Сериозни основания за осъждане на подсъдимата се откриват и в
приложения по делото видеозапис от охранителните камери на
бензиностанцията, надлежно приобщен като веществено доказателство,
където ясно, недвусмислено и категорично е обективиран процеса по
управление на лекия автомобил от подсъдимата. Това веществено
доказателство явно е останало извън полезрението на защитата, която не го
коментира по никакъв начин. На въпросния видеозапис ясно и безспорно се
вижда управлението на автомобила още по ул.“Слатинска“, преди да навлезе в
района на бензиностанцията. Автомобилът е с включени светлини и се движи
с бавна, контролирана и равномерна скорост, което показва, че същият не се
движи по инерция, а със собствена мощност и тяга. Нещо повече,
автомобилът в нито един момент не се вижда да спира или пък да бъде бутан,
което е в крайно противоречие с обясненията, дадени от подсъдимата.
Видеозаписът обективно показва пристигането на автомобила на
бензиностанцията, контролираното му спиране на колонката, изгасването на
светлините и излизането на подсъдимата от шофьорското място. В тази насока
няма абсолютно никакви съмнения. Тези факти се подкрепят изцяло и от
коментираните показания на св.А., която едно към едно пресъздава заснетото
от охранителните камери. В този смисъл абсолютно неоснователни се явяват
9
възраженията на защитата както за доказателствената обезпеченост на
обвинението, така и за мястото, авторството и механизма на деянието.
Очевидно е, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин на
база събраните множество еднопосочни и непротиворечиви гласни, писмени и
веществени доказателства, в това число и ВТЕ. Обясненията на подсъдимата и
св.К. се явяват недостоверни, поради и което същите не следва да бъдат
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Престъпленията, регламентирани в чл.343б от НК в раздел
„Престъпления против транспорта“, се характеризират като общоопасни.
Обект на престъплението по чл.343б ал.1 от НК са обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспорта.
Субект на престъплението по чл. 343б НК е всяко наказателноотговорно
лице, което управлява моторно превозно средство.
Престъплението по чл. 343б ал.1 от НК инкриминира управлението на
моторно превозно средство с над определена концентрация на алкохол в
кръвта на 1,2 на хиляда.
По отношение на управлението на моторно превозно средство след
употребата на алкохол по първата алинея е налице трайна еднопосочна
съдебна практика. Изпълнителното деяние управление на моторно превозно
средство е непосредственото изпълняване на функциите на водача както по
време на движението на моторно превозно средство, така и в покой,
включително и присъствието на водача в автомобила, който и макар да не е в
движение, е с включен двигател, предстои непосредственото му привеждане в
движение. Възможно е изпълнителното деяние да се изразява не единствено в
действията, които въздействат върху двигателя, а и в тези, които са в
състояние да доведат до механичното му преместване, поради и което се
включват в управлението.
Деянието е довършено в момента, в който лицето, употребило алкохол в
кръвта със съответната концентрация, привежда в движение моторното
превозно средство. За довършването му няма значение колко дълго деецът е
управлявал същото, не е необходимо да настъпят вредни последици (например
ПТП, телесни увреждания и др.)
В случая се касае за деяние на формално извършване, а престъпният
резултат при извършването му се изразява в поставяне на опасност за живота,
здравето и имуществото на гражданите.
Законодателят е инкриминирал това състояние на водача на моторно
превозно средство, при което концентрацията на алкохол в кръвта му е над 1,2
на хиляда, като е без значение произходът на алкохола, включително и дали е
поет чрез употребата на медикаменти.
Надлежният ред, по който следва да бъде установена тази концентрация,
е регламентиран в подзаконов нормативен акт, към момента – Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
10
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 година.
От субективна страна деянието е осъществимо при форма на вината
пряк умисъл.
В конкретния случай от целия събран и проверен доказателствен
материал категорично се установява, че на инкриминираната дата, час и място
подсъдимата К. е управлявала лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег.
№ *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,62 на хиляда.
От субективна страна, подсъдимата К. е извършила престъплението с
пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целяла този резултат. Подсъдимата е съзнавала, че управлява моторно
превозно средство след употребата на алкохол, като пряко е целяла това свое
поведение.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на
подсъдимата К. инкриминирано деяние.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343б ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева,
както и лишаване от правоуправление и отнемане на моторното превозно
средство, когато е собственост на дееца.
Относно индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания
въззивната инстанция изразява съгласие с първата за отчетените от нея
смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на К., липсата
на данни за други нарушения по ЗДвП и относително добрите
характеристични данни.
Въззивният съд се солидаризира с изведените от първостепенния съд
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящата инстанция намира определените от първоинстанционния
съд при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания:
„лишаване от свобода“ към минималния размер от една година и три месеца,
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева и наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година и три месеца за справедливи.
Наложените наказания съответстват съвкупно на обществената опасност на
деянието и на личната опасност на дееца. Така определените наказания са от
характер да постигнат генералната и индивидуалната превенция на
наказанието, заложени в чл.36 от НК.
На следващо място, първоинстанционният съд обосновано е отложил
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години на
11
основание чл.66 ал. 1 от НК. Формалните предпоставки за налице, като
въззивният съд счете, че ефективното изтърпяване на наказанието би се явило
несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимата К.. Съдебната практика е
константна и последователна в разбирането си, че решаващият критерий при
преценката на съда дали да отложи изпълнението на наложеното наказание е
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи. Доколкото
подсъдимата К. не представлява личност с висока степен на обществена
опасност и съдебното й минало не е обременено, за поправянето и
превъзпитанието й не се налага изолирането в пенитенциарно заведение.
Законосъобразно е и решението на първоинстанционния съд да
приспадне от така наложеното наказание лишаване от правоуправление
времето, през което подсъдимата е била лишена от това право по
административен ред.
Правилно и законосъобразно е решението на първостепенния съд да
отнеме ползваното превозно средство, ведно с 1 бр. автоключ, собственост на
подсъдимата, съгласно актуалната редакция на чл.343б от НК.
С присъдата първата инстанция правилно се е разпоредила и с
веществените доказателства по делото, както и на основание чл.189 ал.3 от
НПК, законосъобразно е възложила в тежест на подсъдимата направените по
делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Определените наказания не са явно
несправедливи и съответстват на обществената опасност на престъплението и
дееца.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.11.2024 година, постановена по
НОХД № 8316 от 2024 година, Софийски районен съд – Наказателно
отделение (СРС – НО), 11-ти състав.
12
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13