Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9480 по описа на съда за 2019 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от С.Д.Л. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.12.2018
г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 04.12.2018 г. около 18.00 часа пострадала при ПТП в гр. София. На
посочената дата по ул. „Й.Х.-Д.“ с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул.
„Република“ М.С.М. управлявал л.а. „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ******. След
кръстовището с ул. „Ген. Жостов“ не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила С.Л.. Настъпило ПТП,
при което ищцата получила политравматични увреди. Приели я по спешност в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Клиника по неврохирургия. Установила се открита рана
на други области на главата, с придружаващи заболявания и усложнения –
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.
На 05.12.2018 г. се извършила магнитно-резонансна томография на дясно коляно,
показала частично разкъсване на предна кръстна връзка, пълно разкъсване на
вътрешния менискус и реактивно възпаление на синовиалната ставна мембрана и на
околоставната торбичка. Диагностицирана била и мултисегментна дискогенна
спинална стеноза, патологична гръбначна позиция.
На
07.12.2018 г. Л. почувствала усилващо се главоболие и болки в шията. В
отделение по невротравматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се извършили образни
изследвания на глава и шиен отдел на гръбначен стълб. След поставяне на шийна
яка, на 13.12.2018 г. била освободена от болничното заведение с препоръки за
хигиенно-диетичен режим и домашно лечение.
На
18.12.2018 г. при профилна рентгенография се установили шийна остеохондроза на
нива С3-4, С4-5 и С5-6, остеоартрит на гръбначния стълб и данни за фисура на
горен интервертебрален израстък на С5.
Месеци
наред С.Л. била в тежко физическо състояние. Получените при ПТП на 04.12.2018
г. наранявания довели до трайно главоболие, отпадналост и слабост, болки в
областта на шията, гръбначния стълб и дясното коляно, лесна уморяемост и обща
потиснатост. Възстановяването й настъпвало бавно.
Л.
изпитала и стрес от преживения инцидент – страхувала се да излиза навън, имала
проблеми със съня и проявявала прекомерна чувствителност и раздразнителност.
Търпените болки и страдания оценява на 70 000 лева.
За
управлявания от М.М. автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със З. „Б.и.“ АД.
На
07.12.2018 г. ищцата подала молба до З. „Б.и.“ АД за определяне и изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Тъй като ответникът не уважил молбата на С.Л.,
моли върху претендирания от нея размер на обезщетението да бъде начислена
законна лихва от 08.03.2019 г.
Ответникът
ЗД „Бел инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва описания
механизъм на произшествието. Изключителна вина за настъпване на произшествието
носела пострадалата, която навлязла на платното за движение в момент, когато
ударът е бил непредотвратим. Евентуално възразява за съпричиняване на вредите
от страна на ищцата, която направила ударът непредотвратим за водача М.М..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 07.12.2018 г., към която са приложени констативен
протокол, фактура, резултати от ЯМР, лист за преглед на пациент и удостоверение
за банкова сметка.
***. 432,
ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Рено“, модел „Меган“
с ДК № ****** и З. „Б.и.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между
страните с определение от 05.02.2020 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Относно
обстоятелствата около настъпване на произшествието са ангажирани гласни
доказателства. Въз основа на дадените от свидетелите показания, данните от
констативния протокол и скица на ПТП е изготвена и приета авто-техническа
експертиза. В заключението е описан механизмът на ПТП: на 04.12.2018 г. в
тъмната част на денонощието в гр. София по ул. „Й.Х.-Д.“ с посока от бул.
„Рожен“ към ул. „Република“ към кръстовището с ул. „Генерал Жостов“ се движил
л.а. „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ******, управляван от М.С.М.. Преди да
навлезе в кръстовището за лекия автомобил е бил поставен пътен знак Б3 „Път с
предимство!“, а под него – пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. На нивото на
стойката започвала пешеходна пътека тип „зебра“, очертана с пътна маркировка
М8.1. Водачът М. спрял автомобила неподвижен на 1 м преди началото на
пешеходната пътека, за да пропусне пешеходците. Видимостта от страната на
водача наляво е бил добра и той е могъл да възприеме идващи отляво пешеходци и
автомобили. След като автомобилът потеглил, от лявата му страна пешеходецът С.Л.
навлязла на пешеходната пътека, тичайки. Настъпил контакт между лява челна
половина на автомобила и странична част на десния крак на Лликова в областта на
коляното. След удара пешеходецът е отблъсната напред от челната част на л.а.
„Рено“, след което паднала на дясната му страна. Траекторията на движението на
тялото на Л. (автомобилът я е прехвърлил от другата страна на пътя) е дало
основание на вещото лице да приеме, че тя е ходела бързо или е бягала.
При анализ
на причините за произшествието вещото лице е посочило, че Л. е навлязла върху
пешеходната пътека, без да е сигурна, че водачът я е възприел. Надявала се е,
че автомобилът се движи бавно и, тичайки, ще успее бързо да пресече пешеходната
пътека. От своя страна М. не е възприел пешеходеца при навлизането й на
пешеходната пътека и не е предприел спиране с максимална интензивност.
Вина за
настъпване на произшествието има водачът М.М.. Той е бил длъжен да прояви
внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците (чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП). Липсват данни видимостта му да е била ограничена по начин
да не може да възприеме Л., която е предприела пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека. С поведението си М. е нарушил и нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Водачът на л.а. „Рено“ не се е съобразил и с атмосферните
условия и с конкретните условия на видимост - движение в тъмната част на
денонощието, на мокър път и в близост на училище.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач М.М. за причинените от деянието вреди на ищцата С.Л..
При така
описания механизъм на ПТП пострадалата е получила увреждания, описани в
първоначална и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Безспорно са
установени черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение и контузия с разкъсно-контузна
рана в лява челна област на главата; лицево-челюстна травма – кръвонасядане на
клепачите на ляво око, малка разкъсно-контузна рана в областта на левия външен
очен ъгъл с диаметър около 0.2 мм, контузия с подкожно кръвонасядане в лява
скулна област на лицето, охлузване на лява буза с размери 5,5/6 см, оток в
областта на левия долночелюстен ъгъл с червеникаво-кафеникаво охлузване до лява
страна на шията с размери 5/7 см; травма на гръбначния стълб – множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб; травма на опорно-двигателния апарат – контузия на таза без
рентгенови данни за счупвания на костни структури и растежение на дясна колянна
става с частична лезия на страничната колатерална връзка на ставата. Мозъчното
сътресение и травмата в гръбначния стълб довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а останалите увреди причинили на пострадалата
болки и страдания.
След прием
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ разкъсно-контузната рана е била обработена хирургично
с конци. Проведени са били консултации с неврохирург, травматолог и хирург. При
образните изследвания не е установена травматична увреда на вътрекоремни и
вътрегръдни органи или на свободно подвижна течност в коремната кухина, нито
счупвания на костни структури от опорно-двигателния апарат. Травматични увреди
не са описани и пир образното изследване на лицевия скелет и череп.
Рентгеновата снимка на шиен отдел не е показала счупвания на прешлени,
израстъци или разместване на стави в отдела. Диагностицирано е множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб (дисторзио коли). На пациента е предписано носене на шийна яка
и прием на обезболяващи препарати. От постъпване в болничното заведение до
изписването неврологичният статус на Л. не е показал отклонение от нормата.
Поради
продължаващи шийни болки, на 18.12.2018 г. е проведена консултация с
неврохирург. Оперативно лечение не било предписано поради липса на коренчева
или миелопатна симптоматика и тенденцията към подобрение. Ново
магнитно-резонансно изследване се извършило на 19.03.2019 г. Намерили се данни
за дегенеративни промени в шийния отдел, дехидратирани и снишени дискове на
нива С4-С5 и С5-С6, ексцентрична лява дискова херния на широка основа на ниво
С4-С5, медианна дискова херния на ниво С5-С6, без данни за компресия върху нервни
структури. Според вещото лице д-р П. П. дегенеративните изменения в тези две
нива на гръбначния стълб могат да бъдат причинени от нормално остаряване на
тъканите или от травматична херния, като образа на дисковата патология не се
различава. Обикновено травматичните хернии се съчетавали със счупване на тялото
на прешлен, сублуксация или луксация на стави и клинични данни за контузия на
гръбначния мозък. Явявали се данни и за костно-мозъчен едем в прешленните тела в
съседство на травматичната херния. В случая образните изследвания не давали
основание за извод, че подобна травма е била получена от Л.. Затова счита, че
измененията са дегенеративни и предхождат инцидента.
При Л.
черепно-мозъчната травма е била лека, без данни за изпадане в безсъзнателно
състояние и при правилно проведено лечение и режим максималният срок на
възстановителният период се сочи около пет седмици. От тази увреда не се
очакват трайни усложнения. Разкъсно-контузните рани и охлузвания в лява челна
област на главата са причинили на Л. болки и страдания за около две седмици.
За около
два-три месеца отминавали и болките от растежението на дясна колянна става с
частично разкъсване на странична колатерална връзка, като през първите 15-20
дни болките били с по-висок интензитет.
При
проведения на 29.10.2020 г. личен преглед от вещото лице д-р П. е установено
добро общо състояние на ищцата, без данни за отпадна неврологична симптоматика.
Оплакванията й се изразявали в болка в лява половина на врата, достигаща до
рамото и плешката. Обективно е установен функционален дефицит при флексия и
ротация с ограничение и поява на болка в крайната фаза на движенията. Увредата
в шийния отдел на гръбначния стълб протекла на терена на дегенеративни
изменения. Дясната колянна става е била безоточна, със свободни движения, без
ограничения и самостоятелна походка. Лечението на черепно-мозъчната травма приключило
успешно.
Дегенеративните
изменения в шийния отдел на гръбначния стълб имали постоянен характер, с
тенденция за увеличаването им с напредване на възрастта. Болките, които Л.
изпитвала, се съсредоточавали в лява половина на врата, достигащи до рамото и
плешката и в дясно коляно при промяна на времето, клякане и каране на колело.
Поради
оспорване на заключението на вещото лице д-р П., и в частност относно генезиса
на дисторзио коли, е допусната повторна съдебно-медицинска експертиза. Вещото
лице д-р С. също е извършила личен преглед на С.Л.. От образното изследване на
19.03.2019 г. се явили данни за изгладена физиологична лордоза, с оформяне на
кифоза на ниво С4-С5.
При
последващите прегледи неврологичен дефицит обективно не е установен. За
елиминиране на болковия синдром в шийния отдел е препоръчана физикална терапия
и лечебна физкултура. От октомври 2019 г. до момента на прегледа при д-р С. не
е налице травма, налагаща друг вид терапия.
За
лечение на растежението на дясно коляно и на разкъсването на колатералната
връзка е препоръчана еластична имобилизация на дясна колянна става и
кинезитерапия.
От
заключението на вещото лице д-р С. се потвърждава изводът на д-р П., изготвил
първоначалната съдебно-медицинска експертиза, че оплакванията в шийния отдел на
гръбначния стълб се дължат на дегенеративни промени с неопределена и по-голяма
давност, а болковата симптоматика не е свързана с преживения инцидент.
За
търпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателства. В
показанията на разпитания свидетел, съпруг на С.Л., се установява, че
качеството на живот на пострадалата е бил качествено влошено. Търпяла е
дискомфорт, интензивни болки, предимно в главата и в лявата половина на тялото
и това е попречило да води обичайния си начин на живот. Имала е нужда от помощ
в грижите за децата и домакинството, което е ангажирало допълнително съпруга й.
Преживяла е психологически шок, съпроводен със страх от пресичане на улици и
опасения за детето, чийто път към училище налага то да пресича пешеходната
пътека, където се е случило произшествието на 04.12.2018 г.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Като
съобрази заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и данните за
страданията на ищцата от показанията на свидетеля Ц.Л., както и възрастта на
пострадалата – 35 г. към датата на ПТП, лимитите на застрахователните суми,
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент – 04.12.2018 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите, съдът намира, че 8 000
лева е справедлив размер на обезщетението. То не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за ищцата, а да репарира действително получените
увреди, при съобразяване и на трайните последици за здравето на пострадалия,
каквито в случая не се установиха.
Черепно-мозъчната
травма е лека по степен, лечението не е налагало продължителен болничен
престой, а болките в шийния отдел на гръбначния стълб се дължат предимно на
дегенеративни промени. Животът на ищцата не е бил поставен в опасност, но
травмите са предизвикали временно разстройство на здравето и болки с висок
интензитет в първите две седмици от произшествието. Лицевите травми са наложили
хирургична обработка, а растежението в дясна колянна става и разкъсването на
менискуса са затруднили временно движението. Освен видимият цикатрикс над лява
вежда, трайни последици с негативен характер за здравословното състояние на
ищцата липсват. Младата й възраст е спомогнала за сравнително бързо
възстановяване, като към момента състоянието й е добро и няма функционален
неврологичен или ортопедичен дефицит.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която предприела пресичане, без да се погрижи за собствената си безопасност.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията.
Възражението съдът намира за недоказано. Л. е пресичала
на пешеходна пътека. Поради това водачът М.М. е бил длъжен да предприеме
намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на автомобила в
изчакване пешеходецът да завърши предприетото пресичане на пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 04.12.2018
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 9/2017 г.) вменява в задължение на пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по пешеходни
пътеки, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират
без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост
и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре.
Ответникът не доказа с поведението си Л. да е осъществила
някой от съставите на нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
поради което определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано.
По така изложените съображения съдът намира искът за
обезщетяване на неимуществените вреди на С.Л. при ПТП на 04.12.2018 г. за
основателен за сумата от 8 000 лева и подлежащ на отхвърляне за горницата
до 70 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищцата е
сезирала ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение на 07.12.2018 г. Тримесечният срок по чл. 497, ал.
1 от КЗ е изтекъл на 07.03.2019 г. и до тази дата, включително в хода на
производството З. „Б.и.“ АД не е определил, нито изплатил обезщетение на
пострадалата.
По така изложените съображения
съдът намира, че законната лихва върху обезщетението от 8 000 лева следва да се
присъди от 08.03.2019 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС сумата от 320 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е
заплатила 1 050 лева разноски. Съразмерно на уважената част от иска,
ответникът дължи да й заплати сумата от 120 лева.
Адвокат
В. О. е оказал безплатна правна помощ на С.Л.. Минималният размер на хонорара с
ДДС е 3396 лева, от които му се дължат 388.11 лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от 5 400
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.,
възнаграждението възлиза на сумата от 3 396 лева. Извършените по делото
процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на спора и броят
на проведените съдебни заседания не предполагат определяне на хонорар в размер
над минималния от 3 396 лева. На ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 3 007.89 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.и.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Д.Л., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 04.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 320 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 120 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3 007.89 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат В.В. *** сумата от 388.11 лева адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: