Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

08.02

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Съдията

КАН

дело номер

162

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ф.С.Ш. от ***, действащ чрез пълномощника адв. М.Ч., против Решение № 65/17.11.2022 г., постановено по АНД № 166/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Ф.С.Ш. от ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства.

Излага съображения, че процесното НП не съдържало факти относно правните основания за издаването му. В наказателното постановление бил посочен само законовия текст, но не и фактическото основание. Респективно като нарушение било посочено „липса на задължителна застраховка ГО“, което фактическо деяние било неотносимо. От съдържанието на НП не се установявало какво точно е извършил жалбоподателят. Административно наказващия орган бил посочил, че регистрацията на управлявания автомобил е прекратена на основание липса на сключена застраховка ГО, което не отговаряла на истината, тъй като към посочената в АУАН и НП дата, управлявания автомобил бил със сключена застраховка ГО, респ. административния орган не бил приложил доказателства относно липсата на такава застраховка, от което по несъмнен начин да се установявало, че водачът е управлявал автомобила без сключена застраховка. Отразените в НП фактически и правни основание, различни от тези, които актосъставителят е установил към датата на съставяне на АУАН, респ. към датата на установяване на нарушението, представлявало съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на обжалваното НП. В случая било нарушено правото на защита на жалбоподателя, а именно: да узнае по кой точно текст е наложено наказанието и за какво фактическо действие- липса на сключена застраховка или нерегистриране на автомобила относно неговата собственост в законовия срок.

Развива доводи за незаконосъобразност на наложените административни наказания. В тази връзка сочи, че АНО е ангажирал отговорността и е стигнал до извода за извършено нарушение само и единствено въз основа на заснемащо устройство, без приложена писмена справка от информационния масив на МВР, от съдържанието на която евентуално да е видно на какво основание е възникнал факта на нерегистрирането, така както е посочено в НП и кога е станало това. Твърди, че видно от показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание, Ф.Ш. бил управлявал МПС с поставени на определеното място регистрационни табели, водача бил бил правоспособно лице и не бил лишаван от право да управлява МПС. Ангажирана била отговорност по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, но наложено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДВП, който текст регламентирал, че отговорност се носи за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. изобщо не е регистрирано. Нямало данни по делото водачът или собственикът на автомобила да е бил уведомяван за прекратената регистрация на МПС, което било задължително условие, поради което и на това основание липсвало виновно поведение от негова страна. Счита, че при това положение нарушението се явявало недоказано от субективна страна.

Релевира съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 65/17.11.2022 г., постановено по АНД № 166/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, като присъди деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.Ч., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждането на деловодни разноски за две инстанции. 

Ответникът по касация – Началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и в съответствие с материалния закон. От събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен и размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е основателна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде отменено и бъде постановено друго, с което бъде отменено процесното НП. Споделя доводите в касационната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения счита, че са налице основания за отмяна на решението на районния съд, както и на издаденото НП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Ф.С.Ш. от ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,   за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че Ф.С.Ш. от *** е извършил процесното административно нарушение, състоящо се в това, че на 19.06.2022 г. в ***, е управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***, което МПС не е било регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 09.04.2019 г. Посочил е, че превозното средство е било закупено от съпругата на жалбоподателя на 09.04.2022 г. като впоследствие било управлявано от жалбоподателя на процесната дата, до която същото не било пререгистрирано и поради това регистрацията била прекратена. Изложил е съображения, че по силата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не се дължало уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Предвид това е приел, че на 19.06.2022 г. описаното превозно средство не е било регистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което нарушението се явявало безспорно. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на НП. Посочил е, че като водач и съпруг на собственика на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си неговото регистриране в законоустановения срок, респ. е бил длъжен да установи дали управляваното от него МПС е регистрирано или пререгистрирано. С оглед това е намерил, че нарушението е установено от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви, че в случая не са налице предпоставките са квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК е налице.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай на Ф.С.Ш. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че 19.06.2022 г., в 10.09. часа, в ***, е управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***, собственост на С. Р. Д., което МПС не е било регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 09.04.2022 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка ГО.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че на 11.06.2022 г. е било постановено служебно прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***, на основание чл. 140, ал. 15 от ЗДвП, поради непререгистрирането му. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от съдържащата се в административната преписка справка от централна база – КАТ по рег. № ***/л. 10 от АНД № 166/2022 г./. При тези данни нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 19.06.2022 г. Ф.Ш. е управлявал процесното превозно средство, описано в АУНН и НП, със знанието, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ ***, на основание чл. 140, ал. 15 от ЗДвП, извършено на 11.06.2022 г. По силата на посочената разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Несъмнено законодателят не е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС, за разлика от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В конкретния случай обаче, видно от приетите в производството пред районния съд доказателства, процесният автомобил не е собственост на Ф.С.Ш. от ***, а на С. Р. Д. Именно последната е посочена като собственик в процесното НП и в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № ***/** от  *** г. на РП – Кърджали, ***, въз основа на което е издадено наказателното постановление. Липсват неоспорими доказателства, от които да установи по несъмнен начин, в каква връзка са помежду си Ф.С.Ш. от *** и С. Р. Д. В цитираното постановление РП е посочено, че лицата били съпрузи, което обстоятелство е било прието за установено от районния съд. В материалите по административнонаказателната преписка, приета в първоинстанционното производство, не се съдържат каквито и да са данни, даващи яснота при какви обстоятелства е било предоставено от собственика на МПС управлението му на жалбоподател, както и дали същият е имал някакво съмнение относно наличието на прекратена регистрация. Впрочем относно субективния елемент при осъществяване на управлението на МПС са налице изложени мотиви от органа на прокуратурата по преписка № **/*** г. по описа на РП – Кърджали, материализирани в горепосоченото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.08.2022 г. на прокурор при РП – Кърджали, ***/л. 7 – л. 9 от АНД № 166/2022 г./, в което са изложени доводи, че липсват данни за наличието на знание/конкретни представи у Ф.Ш., че управлява МПС с прекратена регистрация.

Районният съд е обосновал извършването на процесното административно нарушение от субективна страна с доводи, че като водач и съпруг на собственика на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си неговото регистриране в законоустановения срок, респ. е бил длъжен да установи дали управляваното от него МПС е регистрирано или пререгистрирано. Според настоящия касационен състав в конкретния случай извършването на нарушението от субективна страна не може да се презюмира, а е следвало да бъде доказано в производството пред районния съд, което не е установено от доказателствата по делото.

С други думи, в производството пред районния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, аргументиращи обратния извод. Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание или предположение от страна на жалбоподател, който не е собственик на процесното МПС, за прекратената служебно регистрация на процесния товарен автомобил по реда на чл. 140, ал. 15 от ЗДвП, взето в съвкупност с обстоятелството, че на релевантната дата товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег.№ *** е бил с поставени регистрационни табели на определените за това места, обосновават извода за липса на умисъл у Ф.С.Ш. при осъществяване на административното нарушение, респ. решението на районния съд се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. С други думи, в производството пред районния съд не са били налични каквито и да са данни, че в конкретния случай Ф.С.Ш. е управлявал процесния лек автомобил със съзнанието или предполагайки, че посоченото МПС е с прекратена регистрация.

Обстоятелството, че жалбоподателят е съпруг на собственика на МПС, за който факт според настоящия състав са налице косвени данни, но не и безспорни такива, не би могъл сам по себе си да обоснове установеност на административното деяние от субективна страна. Такъв извод би могъл да бъде изграден единствено въз основа на конкретни данни за конкретни комуникации между съпрузите във връзка с придобиването и предоставянето на товарния автомобил, вкл. при наличието на доказателства, че жалбоподателят е участвал при изповядване на покупко-продажбата в качеството си на пълномощника на купувача, каквито данни или доказателства, не се съдържат в материалите по АНД № 162/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

За прецизност следва да се отбележи, че в Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, са налице съществени противоречия, неясноти и очевидно неотносими фактически основания, въведени при описанието на административното нарушение, което обосновава извода за нарушение на чл. 57 от ЗАНН. На първо място, описано е, че автомобилът/който не е индивидуализиран с рег. №, номер на рама или др./, е с прекратена регистрация от 09.04.2022 г., което очевидно не отговаря на действителността, тъй като регистрацията на МПС е служебно прекратена на 11.06.2022 г., т.е. 8 дни преди датата на деянието. На следващо място, в НП е отразено, че регистрацията на ППС е прекратена поради липсата на задължителна застраховка ГО, което очевидно несъответства на съдържанието на справката от база данни КАТ, видно от която регистрацията е прекратена на основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Служебното прекратяване регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, се осъществява на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която хипотеза очевидно не е налице в конкретния случай.

Предвид горното и след като не е извършил преценка на обсъдените релевантни по делото доказателства, районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от Ф.С.Ш. от ***, действащ чрез пълномощника адв. М.Ч., против Решение № 65/17.11.2022 г., постановено по АНД № 166/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за основателна, поради което и решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Ф.С.Ш. от ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,   за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на деловодни разноски за две инстанции, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на Ф.С.Ш. от ***, разноски за две инстанции, а именно в размер на 800 лв., от които 400 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в производството пред районния съд, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2022 г. и 400 лв., представляващи част от заплатеното възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2022 г., представен в касационното производство. Във връзка с горното следва да се отбележи, че в производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства за  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При заплатени в касационната инстанция 600 лв., с оглед надлежно въведеното възражение за прекомерност от страна на юрисконсулт М. П., предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящата инстанция отчита като ниска и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в минималния предвиден размер – 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 65/17.11.2022 г., постановено по АНД № 166/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0303-000351/15.09.2022 г., издадено от началник РУ – Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Ф.С.Ш. от ***, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,   за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на Ф.С.Ш. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски за двете инстанции в размер на 800 лв.  

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                         2.