О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 30.05.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ- ри гр. състав, в закрито
съдебно заседание на 30.05.2019 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 299 по описа на ОС - София за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.
№ 22/20.03.2019г. в Пирдопския районен съд, подадена от
Е.Ч. срещу непроизнасянето на този съд по искането й по чл. 127, ал. 3 от СК за
определяне на привременни мерки в производството по гр.д. № 64/2017г. по описа
на ПРС, както и срещу недопълването на постановеното по делото съдебно решение
в този смисъл. Жалбоподателката описва хронологията
на събитията, касаещи постановяване на привременни мерки. Твърди, че, по подадена
от нея молба по този въпрос, първоинстанционният съд
не се бил произнесъл в открито съдебно заседание, а отложил произнасянето до
постановяване на решение по съществото на спора, но такова произнасяне липсва.
Въпреки това, в отговор на нова нейна молба за допълване на постановеното
съдебно решение, съдът й бил указал, че вече се е произнесъл по това искане. Жалбоподателката счита, че тези действия на съда
представляват отказ от правосъдие. Навежда доводи в подкрепа на молбата си за
изменение на постановените привременни мерки, аргументи по възможните начини за
допълване на първоинстанционното решение, както и съображения
във връзка с друго съдебно производство (гр.д. № 719/2018г.) между същите
страни по реда на ЗЗДН.
Препис от жалбата е бил връчен на
насрещната страна на 08.04.2019г., но в определения от съда едноседмичен срок
не е постъпил отговор.
От фактическа страна, съдът констатира, че гр.д. № 64/2017г. по описа на Пирдопския районен съд е било образувано по искова молба по
чл. 127, ал. 2 от ГПК, подадена от Е.Ч..
В хода на производството съдът е постановил привременни мерки по чл. 127,
ал. 3 от ГПК, с които е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата Ц. и Е. на ответника Е.Х., определил е режим на лични
контакти между децата и майка им Е.Ч., както и е осъдил последната да им
заплаща месечна издръжка в размери съответно 140 лв. и 130 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2018г., ищцата е
представила молба за изменение на привременните мерки, която е била оспорена с
молба от ищеца, постъпила в съда на 07.12.2018г.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2018г., процесуалният
представител на ищцата е настоял за произнасяне по молбата за изменение.
В отговор, ПРС е изложил мотиви, че на този етап следва да остави молбата
без уважение, като е счел, че, с оглед настъпващите празници, вкл. ученическа
ваканция, исканото изменение не би било в най- добър интерес на децата, и е
разяснил на страните, че ще се произнесе по предмета на спора с решението си.
С решение № 196/14.01.2019г., постановено по гр.д. № 64/2017г. по описа
на ПРС,
упражняването на родителските
права и задължения по отношение на малолетните деца Ц. и Е. е било предоставено
на майка им Е.Ч., като съдът е постановил, същите да живеят при майка си, и е
осъдил ответника Е.Ц.Х. да им заплаща месечна издръжка в размери от по 200 лв.
и 150 лв., както и е определил режим на лични отношения между бащата и децата.
Със същото решение е отхвърлен насрещният иск на Х. по чл. 127, ал. 2 от СК.
Решението е било съобщено на страните на 15.01.2019г., а на 28.01.2019 в
ПРС е постъпила въззивна жалба срещу него от Е.Х..
На 12.02.2019г. Е.Ч. е подала молба по чл. 250 от ГПК за допълване на това
решение с изрично произнасяне по молбата й за изменение на постановените
привременни мерки.
Съдът не е администрирал молбата, а е обективирал
ръкописно изявление върху нея в смисъл, че вече се е произнесъл в съдебно
заседание на стр. 143 от делото, втори абзац, като е оставил искането за
привременни мерки без уважение.
Във връзка горното е подадена жалба вх. № 22/20.03.2019г. в Пирдопския районен съд, с която жалбоподателката
настоява за произнасяне по молбата й за изменение на привременните мерки, или
за връщане на делото на първоинстанционния съд със
задължителни указания.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав е
затруднен да даде правна квалификация на спора, както и да определи съдебния
акт, срещу който е насочена жалбата. От една страна, същата съдържа както
съображения в подкрепа на молбата за изменение на привременните мерки, така и
доводи за отказ от правосъдие, а от друга страна първоинстанционният
съд не се е произнесъл с изричен диспозитив нито по
поисканото изменение на тези мерки, нито по молбата за допълване на първоинстанционното решение. Също така, независимо от
озаглавяването й като „жалба“, петитумът на същата не
съдържа искане за отмяна на конкретен съдебен акт, а искане за произнасяне по
молбата на жалбоподателката за изменение на
привременните мерки.
Във връзка с горното, съдът направи следните констатации и заключения:
На първо място, липсва произнасяне по молбата за изменение на
привременните мерки. Независимо от подаването й в открито съдебно заседание на
29.11.2018г. и изричното искане в този смисъл на процесуалния представител на Ч.
в открито съдебно заседание на 13.12.2018г., първоинстанционният
съд е заявил, че „на настоящия етап“ следва да остави молбата без уважение,
като се е мотивирал с непосредствено предстоящите празници и ученическата
ваканция. Така формулирано, изявлението му следва да се квалифицира като мотиви
към съдебен акт, и налага извод, че произнасянето по този въпрос е само
отложено, доколкото съдът изрично е обвързал съображенията си само с конкретния
етап от развитието на производството и ги е обосновал с краткотрайна временна пречка.
Освен това, независимо от формулираните в горния смисъл мотиви, липсва изричен отхвърлителен диспозитив по
молбата за привременни мерки в съответствие с тях – дори само за съответния
етап от производството. Поради това следва да се приеме, че ПРС въобще не се е занимавал
със същността на този въпрос и не е формулирал правновалидна
воля, а е отложил произнасянето си по него за в бъдеще.
На второ място, даденото на стр. 143 от първоинстанционното
дело разяснение, че съдът ще се произнесе по предмета на спора с решението си,
макар и обективно вярно, е било излишно, тъй като и без него съдът е бил длъжен
да се произнесе по предмета на спора с акт по същество, а именно – съдебно
решение. От друга страна, не може да се приеме, че така направеното от съда разяснение
касае привременните мерки, тъй като именно привременният им характер, а също и различният
ред за тяхното обжалване (респ. влизане в сила), категорично ги разграничават
от предмета на спора, по който предстои постановяване на съдебно решение и който
съдът е визирал в разяснението си. В подкрепа на този извод е и отделната правна
регламентация на исковете и на привременните мерки – съответно в чл. 127, ал. 2
и ал. 3 от СК. Същевременно, не може да се приеме, че произнасянето по
съществото на спора по чл. 127, ал. 2 от СК замества произнасянето по
привременните мерки по чл. 127, ал. 3 от СК, тъй като последните са необжалваеми и влизат в сила незабавно, докато исковете по
ал. 2 подлежат на триинстанционно разглеждане. Наистина,
няма пречка, произнасянето по привременните мерки да бъде инкорпорирано в
решението по същество, но това не прави двете произнасяния идентични,
еквивалентни или взаимозаменями.
На трето място, неясна е останала волята на ПРС и по молбата на Ч. от 12.02.2019г.
по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното решение с произнасяне по искането
й за изменение на привременните мерки. Освен че погрешно е посочил, че вече се
е произнесъл по това искане, съдът отново не се е постановил изричен диспозитив по молбата. С оглед съдържанието на ръкописното
изявление върху нея, както и обективирането му още на
14.02.2019г. без същата да е била администрирана, настоящият съдебен състав
намира, че най- вероятно ПРС е изразил намерение да я остави или без
разглеждане или без уважение. Липсата на диспозитив в
някой от тези два смисъла, обаче, не позволява да се направи категоричен извод
по този въпрос.
Поради горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е постановил диспозитиви
(а следователно – и съдебни актове) нито по молбата на жалбоподателката
за изменение на постановените привременни мерки, нито по молбата й за допълване
на съдебното решение.
С оглед гореизложеното и доколкото липсва годен за обжалване съдебен акт,
подаденият от Е.Ч. документ с вх. № 22/20.03.2019г. в Пирдопския
районен съд не може да има характера на жалба, независимо че е наречен именно
по такъв начин. От друга страна, обаче, съдържащото се в петитумната
му част искане е основателно, тъй като първоинстанционният
съд е бил надлежно и своевременно сезиран с искане за изменение на
съществуващите привременни мерки, но не се е произнесъл по него – нито в хода
на производството (по реда на чл. 127, ал. 3 от СК), нито след постановяване на
съдебното решение (по реда на чл. 250 от ГПК). Поради това делото следва да
бъде върнато на този съд за постановяване на съответен съдебен акт, с който или
се уважава или се отхвърля искането за изменение на постановените привременни
мерки.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 299 по описа на ОС - София
за 2019 г.
ВРЪЩА делото на Пирдопския
районен съд за произнасяне по молбата за изменение на привременните мерки по реда
на чл. 127, ал. 3 от СК, подадена на 29.11.2018г. в открито съдебно заседание от
Е.Ч..
След постановяване на съдебен акт по молбата, делото
да се изпрати отново на ОС- София във връзка с въззивната
жалба на Е.Х. срещу решение № 196/14.01.2019г., постановено по гр.д. №
64/2017г. по описа на ПРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.