РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Русе, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело №
20224501000314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Й. Р. от гр. Русе чрез адв. М. Р. –
АК гр. Русе против Решение № 1016 от 18..07.2022 г., постановено по гр. д. №
5198/2021 по описа на РРС, с което е признато за установено съществуването
на вземането на “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. *****, представлявано от управителя Н.П.П. , ЕИК ***** към И. Й. Р.
от гр. Р., ЕГН **********, за сумите 900 лв главница по Договор за паричен
заем “Кредирект” №370630/09.11.2019г., заедно със законната лихва, считано
24.06.2021г. до окончателното изплащане, 92.10 лв договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.11.2019г. до 09.06.2020г. и 82.19 лв
лихва за забава за периода от 11.03.2020г. до 01.06.2021г. Излага подробни
оплаквания за неправилност на съдебния акт като счита същия за постановен
в нарушение на материалния закон. Иска решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани заявените срещу нея претенции, а в случай,
че съдът установи, че са били спазени законовите изисквания, касаещи
1
сключването на потребителски договори за заем от разстояние, то моли да се
приеме, че процесният договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК е
недействителен като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7-12 и 20 и чл. 12, ал.1, т.7-9 ЗПК, съответно не следва да се дължат
плащания за лихва и неустойка, а по отношение търсената сума за главница
да бъде зачетено признатото от ищеца плащане в размер на 502,00 лв.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна “Сити Кеш” ООД е депозирала писмен отговор
по реда и в срока по чл. 263 ГПК, в която развива доводи за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на РРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е основателна.
За да уважи претенцията срещу кредитополучателката Р.
първоинстанционният съд е приел, че същата е сключила с ищеца по делото
„Сити Кеш“ ООД гр. С. съобразно разпоредбите на Закона за електронната
търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
Договор за паричен заем „Кредирект“ №370630/09.11.2019 г., по който е
получила сумата, предмет на договора в размер на 900,00 лв, но не е погасила
изцяло задължението си по него, като е извършила само две плащания общо в
размер на 502,00 лв, като на 09.12.2019г. е преведена сума в размер на 251 лв
и на 15.01.2020г. - сума в размер на 251 лв, след което не са постъпвали суми
за погасяване на дълга и заемът е в просрочие от 11.02.2020 г. Договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент 40.05 %, който формира дължима
фиксирана лихва в размер на 152.18 лв за срок от 7 месеца. Въз основа на
събраните по делото доказателства, вкл. приетата съдебно счетоводна
експертиза, съдът е признал за установено съществуването на вземането на
ищеца за сумите 900.00 лв главница, заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК или от 24.06.2021г. до окончателното
изплащане, 92.10 лв договорна лихва за периода от 10.01.2020г. до
09.06.2020г. и 82.10 лв обезщетение за забава за периода от 11.03.2020г. до
01.06.2021г. За разликата до 115.70 лв обезщетение за забава искът е
2
отхвърлен.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за неоснователно
наведеното от ответната страна възражение за недействителност на договора
поради нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 и
е приел, че в случая липсват доказателства за допуснати съществени
нарушения на цитираната правна норма, довели до ограничаване правата на
ответницата с изпращането на договора за заем от 09.11.2019 г. на
ответницата по електронен път. Приел е за неоснователно и направеното
възражение за нищожност на клаузата за фиксиран лихвен процент като е
посочил, че случая не се установява такова завишаване на лихвата над
предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер както и не се установява
претендираната възнаградителна лихва също да е в завишен процент.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон. По делото не са представени надлежни доказателства за възникналото
облигационно правоотношение по процесния Договор за паричен заем
“Кредирект” №370630/09.11.2019г., по който въззивният жалбоподател е
кредитополучател, а ответникът – кредитор, но за наличието на такъв може да
се съди по извършените две плащания на 09.12.2019 г., когато от страна на Р.
е преведена на „Сити кеш“ ООД сума в размер на 251 лв и на 15.01.2020 г. -
сума в размер на 251 лв, които суми съвпадат с определената месечна вноска
от 251,00 лв в погасителния план.
Видно от представения Договор за паричен заем “Кредирект”
№370630/09.11.2019г., при липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита освен единственият разход - предвидената в договора
възнаградителна лихва, не става ясно как е формиран ГПР от 48.1 %, т.е.
какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент –
40.05%, който освен всичко друго надвишава трикратния размер на законната
лихва.
Съобразно Решение С-453/10 на СЕС използването на заблуждаващи
търговски практики и по-конкретно заблуждаването на потребителя чрез
посочването в договора на годишен процент на разходите, който не е
действително прилагания в отношенията между кредитора и заемателя,
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
ЗЗП.
3
В нарушение на закона в чл. 6.1. от договора е въведено задължение
за заемателя в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да
предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.
33, ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като при
неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 704,82
лв. Така уговорената неустойка касае неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, извън присъщите присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща единствено
постигането на неоснователно обогатяване, което я прави нищожна поради
накърняване на добрите нрави съобразно т.3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС. Видно от приложения погасителен
план, същата е включена в месечната вноска. Чрез нея се заобикаля и законът
– чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
процесния Договор за паричен заем “Кредирект” № 370630/09.11.2019г. не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и 11 ЗПК, с оглед което същият е
недействителен.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира приложение към
спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Чистата стойност на
кредита е в размер на 900,00 лева, по който са платени 502,00 лв,
представляващи сбор от извършените погасителни вноски. От тук следва, че
остава задължение за главница в размер на 398,00 лв, ведно със следващата се
лихва за забава върху тази сума, считано от 24.06.2021 г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на задължението, до който размер искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. В останалата част, исковете на ищеца за заплащане на
92.10 лв договорна възнаградителна лихва за периода от 09.11.2019г. до
09.06.2020г. и 82.19 лв лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до
01.06.2021г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК за частично основателен до посочения размер
от 398,00 лв - част от главницата по издадена заповед за изпълнение, ведно
4
със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. За разликата от тази сума до
пълния заявен размер от 900,00 лв решението на РРС следва да бъде
отменено, както и в частта за уважените претенции за заплащане на 92.10 лв
договорна възнаградителна лихва за периода от 09.11.2019г. до 09.06.2020г. и
82.19 лв лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 01.06.2021г. .
С оглед изхода на правния спор следва да бъдат присъдени в тежест
на ответната страна направените от въззивния жалбоподател разноски по
делото, както и да бъде променено съответно първоинстанционното решение
в частта за разноските съобразно отхвърлената част от претенцията.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1016 от 18.07.2022 г., постановено по гр. д. №
5198/2021 по описа на РРС, в частта, с което е признато за установено
съществуването на вземането на “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. *****, представлявано от управителя Н.П.П. , ЕИК
***** към И. Й. Р. от гр. Р., ЕГН **********, за сумите над 398,00 лв
главница по Договор за паричен заем “Кредирект” №370630/09.11.2019г. до
пълния предявен от ищеца размер от 900,00 лв; 92.10 лв договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.11.2019г. до 09.06.2020г. и 82.19 лв
лихва за забава за периода от 11.03.2020г. до 01.06.2021г. като
неоснователно, за които суми е издадена заповед № 1872/29.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3543/2021 г. по
описа на РС Русе, както и В ЧАСТТА, с която И. Й. Р., ЕГН **********, от
гр. Русе е осъдена да заплати на “Сити Кеш” ООД, ЕИК ***** разноски по
ч.гр.д. № 3543/2021 г. на РРС над сумата от 19,32 лв и разноски по гр.д. №
5198/2021 г. на РРС над сумата от 221,24 лв съобразно уважената част от
исковете, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. *****, представлявано от управителя Н.П.П. , ЕИК
***** срещу И. Й. Р. от гр. Р., ЕГН **********, установителни искове по чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, за сумата над 380,00 лв, представляваща главница по
5
Договор за паричен заем “Кредирект” №370630/09.11.2019г., както и 92.10 лв
- договорна възнаградителна лихва за периода от 09.11.2019г. до 09.06.2020
г. и 82.19 лв лихва за забава за периода от 11.03.2020г. до 01.06.2021 г. за
които суми е издадена заповед № 1872/29.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3543/2021 г. по описа на РС Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1016 от 18.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 5198/2021 по описа на РРС в останалата част.
ОСЪЖДА “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. *****, представлявано от управителя Н.П.П. , ЕИК *****, да
заплати на И. Й. Р. от гр. Р., ЕГН ********** сумата от 203,31 лева,
представляваща разноски в производството пред РОС, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6