РЕШЕНИЕ
№ 1423
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110206730 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Георгиев АНД №6730 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
1
Обжалвано е наказателно постановление №542/06.04.2022 г. на
директора на Териториална дирекция Митница София, с което на „И****”
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В депозираната пред съда жалба на „И****” ООД, се твърди, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, била
изтекла давността по чл.34 от ЗАНН.
Развиват се доводи за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание „И********” ООД, редовно призовано, се
представлява от адв.И., която поддържа жалбата, претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.В*****, който счита жалбата за неоснователна и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На основание резолюция на директора на ТД Митница София върху
докладна записка с рег.№32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел
„Митническа дейност“, митнически служители от отдел „Митническа
дейност”, сектор „Митнически разрешения и процедури“ при териториална
дирекция Митница София извършили проверка на „И*****” ООД за периода
от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
При проверката било установено, че съгласно разрешение за общо
обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в
съоръжения за временно складиране за проверявания период, на
„И******* ООД е разрешено да предостави общо обезпечение в размер на 30
000 лева, равен на 30 % от референтния размер, възлизащ на 100 000 лева, за
операции в съоръжения за временно складиране.
Била изискана информация от дружеството, като били предоставени
справки, в които са налични данни за размер на публични държавни
вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в съоръжения за
временно складиране.
След анализ на справките било установено, че в отделни дни и за
различни периоди от по няколко дни е налице превишаване на определения в
разрешението за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
2
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране референтен размер,
както и че на 04.05.2020 г. е подадена декларация за временно складиране, по
която публичните държавни вземания възлизат на 8995,90 лева (874,16 лева
мито и 8121,74 лева ДДС). Към тази дата свободният размер на обезпечението
е по-малък от размера, необходим за обезпечаване на тази митническа
декларация и с подаване на същата е превишен разрешения референтен
размер на обезпечение с 7406,80 лева.
Превишаването е продължило до 05.05.2020 г., като за този период
размерът на необезпечени публични държавни вземания е варирал от 350,88
лева до 43 525,98 лева.
„И*****” ООД не е уведомило митническото учреждение по
обезпечението териториално управление Югозападна, понастоящем Митница
София) и митническото учреждение на поставяне на стоките под режим,
митническо бюро Летище София, за констатираното превишаване на
определения в разрешението за общо обезпечение на митнически задължения,
които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране
референтен размер.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаната св.Р. М..
Съдът кредитира показанията на св.М. и събраните по делото писмени
доказателства като непротиворечиви.
Страните не са посочили други относими към делото доказателства.
Ето защо предвид изчерпателността на събраните по делото доказателства,
съдът намери същото за изяснено от фактическа страна.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
3
Установените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие по
несъмнен начин.
Съгласно чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза (МКС),
титулярят на разрешението е длъжен да изпълнява задълженията,
произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите органи за всяка
промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе
върху продължаването на действието му или върху съдържанието му. По
чл.156 от РИ (ЕС) 2015/2447 относно определения референтен размер,
титулярят на разрешението следва да гарантира, че размерът на
обезпечението, който може да стане дължим, не надвишава референтния
размер. Лицето следва да уведоми незабавно митническото учреждение по
обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно
за покриване на неговите операции.
По чл.238, ал.1 от Закона за митниците всяко нарушение на нормативни
актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от
митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с имуществената
санкция по чл.235, ал.1, а именно от 500 лв. до 2000 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Тъй като е определена минималната по размер санкция, предвидена за
съответното нарушение, съдът намира, че тя не може да бъде намалена.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до нарушаване на правото на защита.
Доводите изложени в жалбата са неоснователни.
От обективна страна деянието е доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че постановлението е издадено от надлежен орган.
Съдът не намира основание за приложението на разпоредбата на чл.28 от
4
ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.
Деянието е на просто извършване и не предвижда съставомерни вреди.
Касае се за типично нарушение, което по нищо не се различава от
аналогичните деяния от този вид.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „И***** ООД да заплати 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Агенция „Митници”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №542/06.04.2022 г. на директора на Териториална
дирекция Митница София като законосъобразно.
ОСЪЖДА „И*****” ООД, ЕИК ********* да заплати 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г*
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5