Р Е Ш
Е Н И Е
№
278
гр. Враца, 10 .08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 30.07.2020 г. / тридесети юли две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия Коцева исково адм. дело №279 по описа на АдмС –
Враца за 2020г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на В.Т.К.
***, депозирана чрез пълномощника му * М.С., против Областна дирекция на МВР –
Враца за заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение
наказателно постановление, издадено от РУ
– Козлодуй към ОДМВР - Враца, подробно описано в исковата молба. Претендира се
и законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение -
25.04.2016г. до окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че претендираните имуществени вреди са в пряка
причинна връзка с отмененото наказателно постановление, за което се излагат съображения. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски, като адвокатското възнаграждение се
претендира на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1,т.3 ЗА.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител * С.
е депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Ответникът – ОДМВР – Враца, редовно
призован не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Враца дава заключение за основателност на предявения иск, като се посочва, че
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната на наказ.постановление представлява пряка и непосредствена последица
по чл.4 ЗОДОВ.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано е и приложено АНД №472/2015г. на РС – Козлодуй, предмет
на разглеждане по което е било НП № 15-0288-000380/7.07.2015 г., издадено от Началник
РУП към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с Наказателно постановление 15-0288-000380/7.07.2015г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй на В.Т.К. *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.179, ал.2 ЗДвП за нарушение на
чл.47 от същия закон. С Решение № 42 от 31.03.2016г., постановено по
АНД № 472/2015 г. по описа на Районен
съд Козлодуй е отменено наказателното постановление с наложена глоба в
размер на 150.00 лева . Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 25.04.2016г.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие /л. 8 от АНД № 472/2015 г./, с договорена и платена сума в
размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, която
не се оспорва от страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 АПК, за да е допустим искът по чл.203 АПК
във вр. с чл. 1 ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. Административния характер на дейността по издаване на НП, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като
такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно
чл.205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е
издадено от РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, а съгласно чл.37, ал. 2 ЗМВР,
областните дирекции са съответните юридически лица. Предвид това предявеният
иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от
настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП № 15-0288-000380/7.07.2015
г., издадено от Началник РУП към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, отменено с
Решение № 42 от 31.03.2016 г., постановено по АНД № 472/2015 г. по описа на Районен съд
Козлодуй. Този факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието
на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП, което наказаното
лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска
защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при съдебното му
обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски хонорар за
процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца нямаше да е
налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за това. Макар да
не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в
случай, че не е в състояние само да организира защитата си, ангажирането на
професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и
присъщ разход за обезпечаването на успешния изход на
административнонаказателния спор.
Платеният
адвокатският хонорар за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която
е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен
акт и е непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен
относно претендираните имуществени вреди вследствие заплатени разноски за
адвокатска защита във въззивното производство по обжалване на НП и ответникът
дължи репарирането им.
От
представения договор за правна защита и съдействие по АНД №472/2015г. на РС –
Козлодуй се установява, че между ищецът и процесуалния представител е
договорено адвокатско възнаграждение за сумата от 300.00 лева, която ищецът е
заплатил при подписване на договора. В настоящото производство от страна на
ответника не е направено възражение
по отношение размера на иска, поради което съдът намира иска за основателен и доказан до претендирания размер
от 300.00 лева.
Претенцията за заплащане на законна лихва считано от датата
на влизане в сила на решението 25.04.2016г. е
неоснователна, тъй като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е съдебната практика,
установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г.; №
12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г. по АД №
8472/2017 г.; № 11712/03.10.2018 г. по АД
№ 6831/2017 г.; № 7771/11.06.2018 г.
по АД № 1857/2017 г. и др. Законната лихва следва да се заплати от датата на предявяване на
исковата молба- 25.06.2020г., а не от датата на
влизане на решението в сила, тъй
като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане.
При
този изход на делото съдът счита, че искането на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат на основание чл.38, ал.2 ЗА е основателно
и същите следва да бъдат присъдени, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК
и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие и в съответствие с разпоредбата на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно в минимален размер от 300/триста /лева, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност. От страна на ответника не е направено
възражение по отношение на разноските по делото.
По изложените съображения, в полза на процесуалния представител на ищеца * М.С. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в
размер на 300.00 лева. Доказани са и разноските, представляващи заплатената
държавна такса в размер на 10.00 лева от
страна на ищеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.К. *** сумата
от 300.00 (триста) лева
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено НП №
15-0288-000380/7.07.2015 г., издадено от
РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, отменено с Решение № 42 от 31.03.2016 г., постановено
по АНД № 472/2015 г. по описа на Районен
съд Козлодуй, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 25.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на * М.М.С. *** сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждения в настоящото производство на основание
чл.38, ал. 2 ЗА и на В.Т.К. *** разноски по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които
на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: