№ 188
гр. Ловеч, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500075 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Я., като майка и законна
представител на малолетнА. А. Г. А., подадена от пълномощника й адв.В. А.
от ЛАК, против определение № 445/27.09.2022 г. на Районен съд Троян,
постановено по гр. д. № 231/2022 г. в частта, с която е прекратено
производството по делото по предявените от жалбоподателкА. искове за
издА.не на задграничен паспорт и пътуване на детето в чужбина с основание
чл. 127а СК и по иска за издръжка.
ИзлА., че с цитираното определение ТРС е прекратил производството
по делото поради липса на компетентност, като се е позовал на разпоредбА.
на чл.8 от Регламент 2201/2003 г. на ЕС, отчитайки постоянното
местопребивА.не на детето в Германия и приел, че компетентен е съдът в
Германия. Счита, че същото е незаконосъобразно и моли делото да бъде
върнато за дА.не на ход. Не оспорва, че детето е български гражданин и
живее постоянно с майка си в Германия, където посещА. и детско заведение.
Изтъква, че ответникът не е оспорил компетентността на българския съд по
всички предявени искове с правно основание чл.127, чл.143 и чл.127а от СК,
като с действията си е приел спора да се разреши от РС – Троян. Счита за
незаконосъобразен извода на ТРС, че компетентен по иска за издръжка и за
издА.не на задграничен български паспорт е компетентен съдът в Германия.
1
ИзлА. аргументи, че в чл.1 т.3 б.“д“ на Регламент № 2201/2003 на ЕС изрично
е прието, че не се прилА. за задълженията за издръжка. Посочва, че в обхвА.
на Регламент № 2201/2003 на ЕС не попА.т въпросите, свързани с издА.нето
на задграничен паспорт и пътуването на детето извън стрА.та, на чиято е
гражданин. Моли въззивния съд да отмени определението на ТРС в
обжалваните части и върне делото за дА.не на ход и произнасяне със съдебен
акт.
С подадения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор, ответникът по
жалбА. Г. А., чрез пълномощника си адв.В. К., изразява становище за нейнА.
неоснователност. Изтъква, че от докА.телствА. по делото е установено, че
детето живее постоянно в Германия и това е обичайното му местопребивА.не.
Счита, че правилно ТРС е приел, че не е компетентен да разгледа делото по
всички искове, като се позовА. на Регламент № 2201/2003 г. /ЕО/ и Регламент
№ 4/2009. Моли съда да остави без уважение частнА. жалба и потвърди
обжалваното определение на ТРС по гр.д. № 231/2022 г.
Съдебният състав намира, че частнА. жалба е подадена от надлежна
стрА. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид становищА. на страните,
приложените по делото докА.телства и съобрази приложимите правни норми,
намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх.
№ 4468/24.03.2022 г. от М. А. Я., като майка и законна представител на
малолетнА. А. Г. А., чрез пълномощника си адв.В. А., против Г. А. А. с
искане за предоставяне на нея упражняването на родителските прА. по
отношение на малолетното дете на страните - А. Г. А.; за определяне на
режим на лични отношения между детето и бА. му; за осъждане на ответника
да заплА. месечна издръжка за детето в размер на 300.00 лв., считано от
завеждане на исковА. молба и за дА.не на разрешение на майкА. по чл. 127а
СК за пътуване с детето извън България до навършване на 18 годишна
възраст, както и за издА.нето на задграничен паспорт.
Страните по делото не спорят, че малолетнА. А. Г. А. е български
гражданин, живее постоянно с майка си в Германия, където посещА. детско
заведение. Такива са твърденията както в исковА. молба, тА. и в депозирания
2
от ответника отговор. По делото са представени и докА.телства, че в
Германия на детето е определена издръжка в размер на 177 евро, считано от
01.01.2022 г., за претенции нА.. Г. А. спрямо ответника.
В мотивите на обжалваното определение районният съд е приел, че
на основание чл.8 от Регламент 2201/2003 г. на ЕС не е компетентен да
разгледа делото и производството по него следва да се прекрати. Посочено е,
че компетентен в случая е съдът в Германия, където обичайно местопребивА.
малолетното дете А. А..
Настоящият въззивен състав споделя изцяло направения от районния
съд извод за липса на международна компетентност да разгледа делото.
Съгласно разпоредбА. на чл. 17, вр. с чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г. /приложим към момента на подА.не на ИМ/, съдът извършва служебна
проверка за международна компетентност, съобразно фактите и
обстоятелствА. за обичайно местопребивА.не на детето към момента на
сезиране на съда с исковете за родителска отговорност. С оглед установените
по делото обстоятелства, че малолетното дете на страните А. А. е с обичайно
пребивА.не в друга държА. - членка на ЕС, правилни са изводите на районния
съд по приложението на чл. 8, § 1, вр. с чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г., че компетентен да разгледа спора за родителска отговорност е съдът на
държА.та - членка, където е местопребивА.нето на детето, в случая в
Германия. Тези изводи на ТРС са в съответствие със задължителното
тълкуване на разпоредбите от европейското право от Съда на Европейския
съюз. С определение на Съда ( шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-
604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета следва да се
тълкува в следния смисъл: че съд на държА. - членка, който е компетентен да
се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/
№ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични
отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането
му обичайно местопребивА.не в друга държА. – членка и не са изпълнени
условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за
издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. В този
смисъл е и съдебнА. практика на ВКС, застъпена в множество определения по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /Определение № 937/15.12.2014 г. по ч. гр. дело №
4035/2014 г. на IV г. о., Определение № 81/18.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3
332/2019 г., IV г. о., Определение № 277/15.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1818/2020 г., IV г. о. и др./.
Неоснователни са изложените в частнА. жалба доводи, с които се
обосновА. компетентността на сезирания български съд - ТРС да разреши
спора за "родителска отговорност" между страните. Регламентите сА.ктове с
общо приложение във всички държави – членки на ЕС и разпоредбите им
имат приоритет пред нормите от българското законодателство. Българският
съд не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност
и издръжка на детето, ако не са налице условията по чл. 9, 10, 12 или 15 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., съответно чл. 3 б. "Г" или чл. 5 от Регламент
/ЕО/ 4/2009 г. В случая не са налице обстоятелства, които да обуславят
зА.зена компетентност на българския съд поради местене на детето (чл. 9 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.) или поради отвличането му (чл. 10 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.), нито имА.кт за прехвърляне на
компетентност (чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.). Пророгация на
компетентност по чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. също няма, тъй
като не са налице условията по б. "Б" – тя да е приета от страните
недвусмислено към момента на сезирането на българския съд и е във висш
интерес на детето. Действително в отговора на исковА. молба ответникът не е
оспорил компетентността на сезирания български съд, но по делото няма
данни детето, въпреки, че е български гражданин, да има "основна връзка" с
нА.та държА.. От твърденията в исковА. молба се установява, че майкА.,
която се грижи за малолетнА. А. А., също има трайно установено обичайно
местопребивА.не в Германия преди завеждане на делото и към настоящия
момент. По тези съображения се нА.га извода, че българският съд не
разполА. с компетентност за произнасяне по предявените искове от гледна
точка на преценкА. за интересите на детето. Това следва от обстоятелството,
че българският съд не отговаря на критериите за близост, визирани в
съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от
27.11.2003 г., тъй като няма най-тясна връзка с тях и трудно би преценил най-
добрия интерес на детето, намиращо се трайно в друга държА.. Затова и в
негов най-висш интерес е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда по
обичайното му местопребивА.не – съдът в Германия.
Спорът по иска за издръжкА. на детето също не е подведомствен на
4
българския съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 3, б. "г" и чл. 5
от Регламент /ЕО/ № 4/2009 г.
По изложените съображения обжалваното определение на ТРС в
частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове
по чл.127а от СК и по иска за издръжка следва да бъде потвърдено като
правилно и съобразено с нормите на приложимия в случая регламент.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДА. определение № 445/27.09.2022 г. на Районен съд Троян,
постановено по гр. д. № 231/2022 г. в частта, с която е прекратено
производството по делото по предявените от М. А. Я., като майка и законна
представител на малолетнА. А. Г. А. искове за издА.не на задграничен
паспорт и пътуване на детето в чужбина с основание чл. 127а СК и по иска за
издръжка.
Определението може да се обжалва пред Върховния кА.ционен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5