№ 197
гр. Сливен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500254 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно Решение №
130/01.06.2023г. по гр.д. №1357/22г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от Н. Г. К. против „Електроразпределение-
Юг“ ЕАД гр. Пловдив иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 439,64 лв. с ДДС, като недължимо платена по фактура
№********** от 15.11.2022г., представляваща корекция на сметка по допълнително
начислена електрическа енергия 673 kWh за периода от 10.08.2022г. до 29.09.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното е
изплащане. С решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на
360лв.
С Решение №152/26.06.2023г. по гр.д. №1357/2022г. по описа на НЗРС, на
основание чл.248 от ГПК е допълнено Решение №130/01.06.2023г. в частта за
разноските, като е осъден Н. Г. К. да заплати на „Електроразпределение-Юг“ ЕАД гр.
Пловдив допълнителни разноски в размер на 260лв. /депозит за СТЕ и призоваване на
свидетел/.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Н.
1
Г. К. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си Н. К. чрез пълномощника адв. М. Н.а от АК – Сливен посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо
място посочва, че не е спазено правилото на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ за изпращане на
демонтираното средство за търговски измерване на компетентен орган за метрологичен
контрол в срок от 14 от датата на проверката. Счита, че тъй като се касае за технически
неизправен електромер, то това правило следвало да се изпълни. Само в случаите по
чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ – повредата се дължи на форсмажорни обстоятелства, само
тогава операторът не следва да изпраща СТИ за метрологична проверка. Посочва, че
мнението на вещото лице при разпита му пред първоинстанционния съд е че
техническите характеристики на СТИ не съответстват на нормираните. Това било
първата хипотеза, при която електромерът следвало да се изпрати на метрологична
проверка, което обаче не било сторено. Само въз основа на констативния протокол
нямало как да се установи дали повредата на електромера води до неизмерване на
потребената електрическа енергия. На следващо място посочва, че не е спазена
нормативно установената процедура по извършване на проверката. В случая не били
изпълнени изискванията на чл.49, ал.2 – ал.4 от ПИКЕЕ. Ответното дружество не
установило потребителят да е търсен при извършване на проверката, не се установил и
отказ от негова страна. Посочения в протокола свидетел не бил достатъчно
индивидуализиран и същия всъщност бил служител на охранителната фирма, с която
операторът на мрежата работи. Не е изпълнено и изискването по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ
за изпращане на съставения констативен протокол на абоната в 7-дневен срок с
препоръчано писмо с обратна разписка. Протоколът бил съставен на 29.09.2022г., а е
изпратен на 15.11.2022г. Въззивникът посочва, че повредата била констатирана още на
10.09.2022г. от свид. С., а проверката и смяната на електромера били извършени едва
на 29.09.2022г. Счита, че ответното дружество е изчакало 19 дни, за да получи
допълнителна изгода от абоната. Дружеството е следвало да реагира още на
01.09.2022г., когато не са постъпили данните за самоотчет от процесното СТИ. С
бездействието си, дружеството е проявило неправомерно поведение, като се е
обогатило неоснователно за сметка на абоната. С оглед изложеното, въззивника моли
въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови
ново, с което да уважи исковата му претенция. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Електроразпределение-Юг“ ЕАД гр. Пловдив, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
2
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество чрез пълномощника
юриск. К. Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди.
Излага подробни контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с
въззивната жалба. Посочва, че след като не е установено външно въздействие върху
електромера, то същият не следва да се предава в БИМ за метрологична проверка. В
ПИКЕЕ било записано единствено проверка, а не метрологична проверка, която да
установи, че върху електромера не е осъществена външна намеса и че е технически
неизправен. Това може да бъде извършено и при отчет на електромера без извършване
на проверка. Нормата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ не била обвързана с нормата на чл.49,
ал.6 от ПИКЕЕ. Нормата на чл.52, ал.2 от ПИКЕЕ отново посочвала, че
преизчислението в случаите по чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ се извършва без да е необходимо
електромерът да бъде проверяван в БИМ. Освен това само ЕР Юг имало достъп до
паметта на електромера и само то може да направи проверка дали се съдържат данни за
преминали количества електрическа енергия. С такъв достъп БИМ не разполагал.
Вещото лице изрично е заявил това в съдебно заседание. По отношение на периода на
корекцията посочва, че е 50 дни, като началната дата е 10.08.2022г. – датата на
последния отчет на електромера, а последната е датата на демонтажа - 29.09.2022г.
Нормата на чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ била друго самостоятелно правно основание за
извършване на преизчисление на количествата електрическа енергия, като не внася
допълнително изискване корекции по чл.52 от ПИКЕЕ да се извършват само при
наличие на форсмажор. Въззиваемото дружество счита, че са налице всички
предпоставки и правилно е извършено преизчислението на количествата електрическа
енергия по реда на чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ – максимално близо до потреблението на
клиента за аналогични предходни периоди. На следващо място посочва, че от
показанията на свид. Н. се установило, че клиента бил търсен при проверката, но не се
появил при повикванията. По отношение на свидетеля – служител на охранителната
фирма, посочва, че изискването на законодателя било да не е служител на ЕР Юг, а той
не бил такъв, поради което процедурата не била нарушена. Намира твърденията за
неоснователно обогатяване на дружеството за неоснователни, тъй като именно клиента
през този период е ползвал електрическа енергия, която не била отчетена и заплатена.
Отчета на електромерите се извършвал не от ЕР Юг, а от друго дружество и данните от
отчета постъпвали след определен период от време, като било необходимо и време за
анализа им. Нямало нормативна уредба, която да изисква незабавна проверка след като
отчетникът е констатирал, че електромерът не работи, както и такава, която да ги
задължава на определен период от време да извършват проверки на собствените си
електромери. На следващо място посочва, че 7-дневния срок за изпращане на
констативния протокол на клиента е инструктивен, неспазването му не опорочава
цялата процедура и цитира съдебна практика в тази насока. Посочва, че след като дори
3
при липса на ПИКЕЕ /цитирана практика на ВКС/ операторите на
електроразпределителните мрежи имат право да извършват преизчисление на
количествата електрическа енергия като докажат претенцията си в рамките на
съдебното производство, то и при пропуски в процедурата, ЕР ЮГ можело да докаже
основателността на претенцията си чрез всички допустими доказателствени средства и
процедурните пропуски не представляват пречки за дължимостта на корекцията.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивника.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивника Н. Г. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. М. И. - Н.а, която поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Развива подробни
съображения, аналогични с изложените във въззивната жалба. Претендира присъждане
на разноски пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з., въззиваемото дружество „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, гр. Пловдив,
редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от
процесуален представител по пълномощие юриск. Н., който посочва, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че
атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо
от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
4
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за връщане на получена без
основание от „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, гр. Пловдив парична сума в размер на
439,64 лв. по фактура №********** от 15.11.2022г., представляваща корекция на
сметка по допълнително начислена електрическа енергия 673 kWh за периода от
10.08.2022г. до 29.09.2022г., с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната
квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо,
някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено
разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от
страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от
ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на
полученото от ответника.
В случая, твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за
допълнителна ел. енергия, начислена без правно основание от ответното дружество за
минал период - за периода от 10.08.2022г. до 29.09.2022г., като извършена едностранна
корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.
Въз основа на установената от районния съд въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен.
Между страните не се спори, че ищеца Н. Г. К. е потребител на електрическа
енергия, доставяна от „Електроразпределение-Юг“ ЕАД за процесния обект.
С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително
количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с
Решение №10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от
5
9.07.2021г.
Както в ЗЕ, така и в действащите ПКЕЕ е предвиден ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като титуляр на вземането е оператора.
Съдът намира, че в случая установения от закона и подзаконовия акт ред за
извършване на процесното преизчисление на количеството електрическа енергия за
обекта на ищеца – въззивник за процесния период е спазен.
Следва да се посочи, че според актуалната съдебна практика формалното
нарушение на правилата за преизчисляване на консумирана енергия не е основание
само по себе си за уважаване на иск предявен срещу оператора, след като задължението
е установено по съдебен ред. Такова доказване в случая е проведено от ответното
електроразпределително дружество – оператор на мрежата.
За извършеното преизчисляване няма значение, каква е причината за
неизмерване на електроенергията и дали е налице намеса на самия потребител или
друго лице. Последното би могло само да даде основание за прилагане нормата на чл.
58 от ПИКЕЕ.
Във връзка с възражението във въззивната жалба, че ответното дружество не е
спазило реда по чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, изискващ задължително /с изключение
форстмажорни обстоятелства/ изпращане на електромера за метрологична проверка на
компетентен орган на БИМ, следва да се посочи, че съдът намира същото за
неоснователно.
Демонтираното при проверката по чл.49 от ПИКЕЕ СТИ следва да се изпрати на
компетентния орган за метрологичен контрол в случаите, изрично посочени в чл.49,
ал.5 от ПИКЕЕ – „Когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент…“. Настоящият случай не попада в нито една от
цитираните хипотези. Видно от констативния протокол, СТЕ и показанията на
разпитаните по делото свидетели, е била налице хипотезата, предвидена в чл.52, ал.1
от ПИКЕЕ, тъй като е констатирано, че електромерът е с повреден дисплей,
показанията не се четат, без да е установено външно въздействие върху СТИ. Налице е
технически проблем във визуализацията и регистрацията на показанията на СТИ,
състояние, при което електромерът не измерена и не регистрира потребената от
абоната електрическа енергия. В този случай е приложима разпоредбата на чл.52 от
ПИКЕЕ, като ал.2 на разпоредбата препраща към съставяне на протокол по чл.49, ал.1
от ПИКЕЕ, но и към процедурата по чл.49,ал.5 от ПИКЕЕ, т.е. не е било налице
основание за изпращане на СТИ на метрологична проверка на орган на БАМ. По
делото, противно на твърденията на въззивника не се установи някоя от хипотезите на
6
чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ.
На следващо място, във връзка с възраженията относно процедурата по
съставяне на протокола по чл.49, ал.1 от ПИКЕЕ, следва да се отбележи, че
действително са налице отделни, чисто формални нарушения при съставянето му, но
спазването на процедурата по съставянето му като цяло и възникването на
задължението на валидно правно основание е установено с допустимите
доказателствени средства в съдебното производство.
Действително, в констативния протокол не е отметнато квадратчето относно
причината за подписване на протокола от свидетел, но от събраните гласни
доказателства се установи, че е допусната техническа грешка, а причината е
неоткриване на абоната или негов представител на адреса. Установи се от показанията
на свид. Н., че преди проверката на електромера, извършена по подадена им заявка, са
търсили абоната, но същият не бил открит на адреса. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като те са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от
събраните писмени доказателства. Оборващи ги доказателства не са ангажирани.
Констатациите при проверката и отразяването им в протокола било извършено в
присъствието на свидетел, чийто имена са отразени в протокола, носещ и подписа му.
При разпита на свид. Н. е установено, че този свидетел не е служител на ЕР ЮГ, а на
охранителната фирма „Кремък“, осъществяваща дейност по охрана на обекти на
дружеството. Във връзка с възраженията на въззивника в тази насока, следва да се
посочи, че с оглед действащата към момента на проверката нормативна разпоредба на
чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ, свидетелят не е служител на оператора и не може да се приеме,
че разпоредбата е нарушена.
По отношение на изпращането на констативния протокол на абоната,
действително същият е изпратен не в срока по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ – 7-дневен срок
от съставянето му, а едва месец и половина след това.
Съдебната практика обаче приема, че срока по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ е
инструктивен и неспазването му не опорочава процедурата. Този срок е свързан с
правото на абоната да научи, че вследствие на проверка по реда на ПИКЕЕ е съставен
протокол с определени констатации. Липсват процедури в нормативните актове по
оспорване на протокола, поради което неизпращането му, неполучаването му или
неспазване на срока за това, не ограничава правото на защита на абоната и не
опорочава процедурата по съставяне на протокола. Защитата на абоната може да се
реализира в пълна степен в исковия процес, независимо от спазването на срока по
чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ или неизпълнението на това задължение.
В случая, макар и след инструктивния срок, абоната е уведомен за
констатациите при проверката и за предстоящото коригиране на сметката му с каква
сума, на какво правно основание и за кой период.
7
По отношение на датата на извършване на проверката, съдът намира
твърденията на въззивника за бездействие на ответното дружество с евентуална цел за
допълнително обогатяване чрез включване на допълнителен период при корекцията на
сметката, съдът намира за неоснователни. От показанията на свид. С. се установява, че
предаването на информацията на оператора става от отчетника след като приключи
отчитането на електромерите на даденото село, като не е установено в случая кога е
извършено и че се касае за умишлено бездействие на оператора. От показанията на
свид. Н. се установява, че проверките се извършват по подаден сигнал в рамките на
един месец. В случая и самият ищец в исковата молба е посочил, че извън отчетника и
самият той на 25.09.2022г. подал сигнал до оператора за неработещия електромер.
Проверката е извършена четири дни след това – на 29.09.2022г. Поради това съдът не
констатира неоснователно бездействие, забавяне от страна на служители на ответното
дружество. Проверката е извършена в рамките на приетия 1-месечен срок, респ. почти
веднага от получаване на сигнала от страна на абоната.
Констатациите в протокола относно факта, че процесният електромер е с
повреден дисплей, се потвърждават в съдебната фаза на производството от
заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза.
Що се касае до самата корекция, въззивният състав намира, че същата е
правилно осъществена, както по отношение на приложената методика, стойността на
допълнително начислената сума за ел. енергия, така и относно периода на корекцията.
Вещото лице по назначената СТЕ е заключило, че методът за отчитане на неотчетената
електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно,
така, както са заложени в чл.52, ал.1, т.2 и чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, което прави по
принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена
електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката.
По отношение на периода, за който е направена корекцията – 50 дни от
10.08.2022г. до 29.09.2022г., следва да се посочи, че същия е правилно определен.
Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му
продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай, следва да става
на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са
определени според законоустановените критерии. В случая началната дата е датата на
последния отчет на електромера, а крайната – датата на демонтажа. Именно в този
период електромерът не е отчитал преминалите количества електрическа енергия.
Поради това съдът приема, че ответникът е извършил основателно и правилно
преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно,
надлежно е доказано наличието на задължението на ищеца за посочения период. Не е
налице неоснователно разместване на имуществени блага. Плащането от ищцата на
сумата от 439,64лв. е станало при наличие на законово основание. Поради това
8
предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ответника в
първоинстанционното производство направените от него разноски в пълен размер.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да
бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както
са направени и да заплати на въззиваемото дружество, сторените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в определения от съда по реда на НЗПП размер от
100лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №130/01.06.2023г.,
постановено по гр.д.№1357/2022г. по описа на Новозагорски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** от *** да заплати на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща направени във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9