Р Е Ш
Е Н И Е №260045
Град Несебър, 10.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1800 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-62 от ЗАНН и е образувано жалба на “А.Ф.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Д.Ж., против Наказателно постановление № 466766-F502231 / 01.10.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. второ, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано и за незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, а описаното деяние е несъставомерно. Не му е ясно как е осъществен състава на посочената като нарушена разпоредба, в която се съдържали няколко хипотези и не разбира за коя от тях е санкциониран. По този начин е нарушено правото му на защита. Евентуално се позовава на маловажност на деянието и излага съображения във връзка с това си твърдение. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита нарушението за безспорно доказано, а твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения не са допуснати. Не счита, че в случая се касае за маловажен случай. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 26.07.2019г. за времето от 21:20 часа до 22:00 часа К.Д.И.и М.Д.Н., двамата на длъжност “инспектор по приходите” в ГД ”Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са извършили проверка на търговски обект, находящ се в к.к. Слънчев бряг, до хотел “Ч.”, и който представлява “Фото”, в което се извършват фотоснимки с екзотични животни – папагали, а за резултатите от проверката съставили протокол за извършена проверка серия АА № 0399186 / 26.07.2019г. Според съдържанието на протокола, търговецът, който стопанисва обекта, е “А.Ф.” ЕООД, ЕИК ........, а проверката е започнала с контролна покупка, изразяваща се в един брой фотоснимка на стойност 20 лева, заплатени от К.И.и приети от Н.Х.К.- фотограф, за което е издаден фискален бон. След легитимация от страна на органите по приходите е изведен дневен отчет “Х” с № 000122 / 26.07.2019г. и е попълнен опис на парите от Н.Х.К.с цел установяване на фактическата наличност на паричните средства в касата към момента на проверката, при която не е установена разлика с разчетената касова наличност от работещото фискално устройство. Отбелязано е, че фискалният бон, издаден при контролната покупка, не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. Наредено било на управителя на дружеството, стопанисващо обекта, да се яви лично или чрез упълномощено лице на 22.07.2019г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за представяне на писмени документи и съставяне и за връчване на АУАН.
На 29.07.2019г. в сградата на ТД на НАП – Бургас се е явил управителят на “А.Ф.” ЕООД – Н.Д.Ж., в чието присъствие е бил съставен АУАН № F502231/29.07.2019г. от М.Д.Н. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, за това, че на 26.07.2019г. в 21:20 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Фото с екзотични животни, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “Ч.”, стопанисван от “А.Ф.” ЕААД, ЕИК ........, е установено, че издадения фискален бон № 000120/26.07.2019г. при извършена контролна покупка на 1 брой фото снимка на стойност 20 лева, от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство с ИН на ФУ DY504118 и ИН на ФП № 36662591, не съдържа задължителните реквизити: наименование на стоката, услугата, код на данъчна група, количество на стоката по видове, закупени стоки или услуги. Според актосъставителя по този начин “А.Ф.” ЕООД е извършил нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по съставянето на акта и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актсъставителят потвърждава констатациите при извършената проверка, като уточнява, че са имали предварителна информация за търговеца, който стопанисва проверявания от тях търговски обект, както и че при проверката в обекта са работили две лица, като единият от работниците е правил снимките, а другият е събирал заплатените от клиентите пари за услугите. Снимките са се правили вътре в обекта, представляващ павилион, в който е имало фототапет за фон на снимките. Снимките пък се правили на флашка, след което се принтирали от друго лице. Вместо липсващите задължителни реквизити, изброени в акта, са изписани инициалите “ДП”, означаващи “департамент”.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията и също е приел, че е нарушен чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 30.10.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 05.11.2020г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно е ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрираното в обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на проверката в обекта.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че дружеството-жалбоподател “А.Ф.” ЕООД ***, е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, тъй като на 26.07.2019г. в стопанисван от същото дружество търговски обект – “Фото” в к.к. Слънчев бряг, хотел “Ч.”, като задължено лице, попадащо в приложното поле на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнил задължението си при издаване на фискална касова бележка от въведено в експлоатация в обекта фискално устройство да въвежда във фискална касова бележка съдържание на реквизити относно количеството и стойност по вид за закупена стока – при извършена услуга и закупена стока 1 брой фото снимка на стойност 20 лева, от въведено и експлоатирано в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DY504118 и ИН на ФП № 36662591, бил издаден фискален бон № 000120/26.07.2019г. с липсващи изискуеми реквизити за количество и стойност по вид за закупена стока – в който фискален бон било изписано като съдържание стойността на закупената стока – 20 лева. Липсата на реквизитите в издадения фискален бон за вида на стоката, количеството, стойност по вид за закупена стока, данъчна група на стоката, с отбелязвания за сума него и сума ДДС, не се и оспорва от наказаното лице “А.Ф.” ЕООД
Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители, присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.
Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 20 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Съгласно чл.63, ал.4 т ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 466766-F502231 / 01.10.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на “А.Ф.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Д.Ж., на основание чл.185, ал.2, изр.второ, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “А.Ф.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Д.Ж., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лв. (сто лева) за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: