№ 58970
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110122940 по описа за 2023 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услужи.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжниците в заем е предоставена главница
от 200,00 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Претендираното възнаграждение за допълнителни услуга, видно от описанието й в
заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги.
Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия
договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем
– тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило
договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира
такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
1
на кредита.
Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи
за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски;3.възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски;4.възможност за смяна датата на падежа;5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях
кредиторът няма право да начислява такса, нито да получава възнаграждение, което по
същество съставлява такса, както и да е вписано в договора.
Едновременно с това, такса не се дължи и тъй като в договора не е предвиден
нейния размер / посочен е размер на вноската – 259,22 лева/, а дори да се приеме, че
размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е посочено за коя
услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК. Разпоредбата на
чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по
волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби,
поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание.
Обстоятелството, че страните са сключили отделен договор за допълнителни услуги,
съставлява заобикаляне на закона – разпоредбите, цитирани по – горе, именно за да се
избегне разпоредбата на чл.10а ЗПК.
На собствено основание , доколкото възнаграждението съставлява „общ разход по
кредита“ – съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК и следва
възнаграждението да се включва в ГПР. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е
посочено какво включва 48,90 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено.
Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в
него следва да се включи и това възнаграждение , тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за управлението на кредита. Налице е
заобикаляне на закона защото, за да се избегне да се превиши ГПР, това възнаграждение е
уговорено в друг договор.
Като аритметично се сборува 48,90 % годишен процент на разходите и сумата от
4665,96лева - възнаграждение по договора за допълнителни услуги, е видно, че така
полученият общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната
лихва за забава. Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10
процентни пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата, предвиждаща заплащане
на възнаграждение, е нищожна и на това основание. От своя страна, и разпоредбата,
предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2
ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея. С оглед изложеното,
заявлението следва да се отхвърли за тази сума, както и за държавна такса над 38,15 лева.
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 4665,96 лева възнаграждение
по договор за допълнителни услуги, сключен на 19.10.2020г., както и за заплащане на
държавна такса над 38,15 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3