№ 7396
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОБ. СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131912 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Ж. ИВ. Р. и Б.И. Б.-А. субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: за Ж. ИВ. Р., сумата в размер на
1127,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № 294707, ведно със законната лихва от 02.02.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер
на 156,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 21.03.2019
г., както и суми за дялово разпределение 23, 62 лв. –
главница за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, и 4,66 лв. – лихва за периода от
31.03.2016 г. до 21.03.2019 г.; за Б.И. Б.-А., сумата в размер
на 1127,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, абонатен № 294707, ведно със законната лихва от
02.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
в размер на 156,66 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
21.03.2019 г., както и суми за дялово разпределение 23, 62
лв. –главница за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата и 4,66 лв. – лихва за периода от
31.03.2016 г. до 21.03.2019 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците Ж. ИВ. Р. и Б.И. Б.-А. са потребители, с
абонатен номер 294707, на топлинна енергия за битови
нужди, при което между тях и ищеца били възникнали
договорни правоотношения при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
2
да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не
били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна
енергия и за дялово разпределение, върху които суми
дължали и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който оспорват предявените срещу тях
искове като недопустими, неоснователни и недоказани. С
отговора правят правопогасяващо възражение за давност.
Ответниците оспорват да са в облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за
битови нужди с ищеца. Твърдят, че са собственици само на
5/6 идеални части от процесния топлоснабден имот.
3
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответниците Б.И. Б.-А. и Ж. ИВ. Р.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Третото лице помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени при наличието
на правен интерес от легитимна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по
описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при
подадени от ответниците възражения срещу исковете по
реда на чл. 414 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
4
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответника има качество потребител
на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
От приетото по делото удостоверение за граждански
брак се установява, че И.Б.И. и Л.И. са сключили
граждански брак на 15.06.1983г., което обосновава извод, че
имота е придобит при условията на СИО, при действието
на СК от 1985г./отм./. Съгласно чл. 19. от СК от 1968г. /отм./
вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити. От приетия
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159 се установява, че лицето Л.Е.И. е
придобила топлоснабдения имот на 30.03.2005г. И.И. е
5
починал на 16.06.2010г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си Л.Е.И., и трите си деца Ж. ИВ. Р.,
Б.И. Б.-А. от брака му с И. и Н. И. И. - дъщеря.
Впоследствие е починала на 09.09.2019г. и съпругата И.,
което обосновава извод, че имота се наследява от
ответниците и лицето Н. И., която не е страна по спора.
Следователно по отношение на топлоснабдения имот,
същият се установи, че е придобит от двамата общи за
страните наследодатели – Л.И. и И.И. в режим на СИО и
след смъртта на И.И. през 2010 г., съпругата му има 1/2
идеална част от този имот /от прекратената със смъртта на
единия съпруг СИО/, а останалата 1/2 ид. част – оставена в
наследство от И.И. се разпределя отново по равно съгласно
чл. 5 и чл. 9 от ЗН между неговите три деца – ответниците –
Ж.И. и Б.И. БеБ. и Н. И. И. и съпругата му, като всички те
получават по 1/8 ид. част. При това наследяване и
получаването на половината от този имот от съпругата, тъй
като е придобит съвместно от нея и съпругът й по време на
брака им преди смъртта на И.И., Л.И. притежава общо 5/8
идеални части от имота, а всеки от двамата ответници и
другата дъщеря на И.И. – по 1/8 ид. част. След смъртта и на
Л.И. всеки от двамата ответници притежава по наследство
от своите преки наследодатели – по 7/16 идеални части от
същия имот, като съдът намира, че това са коректните
идеални части на всеки един от двамата ответници по
делото, и че до този размер се съизмерява отговорността им.
Със заявление – декларация от 25.07.2006г., прието на
6
л.21 по делото покойната Л.И. е поискала да и бъде открита
партида, като е декларирала, че домакинството и се състои
от двама членове.
Установява се, че с Решение на ОС на ЕС, с
административен адрес в /АДРЕС/ идентичен с /АДРЕС/,
съгласно приетото на л.20 по делото удостоверение на СО,
район В., обективирано в Протокол от ОС на ЕС от
19.11.2001г., приет на л.27 по делото, е взето решение да се
сключи договор с /ФИРМА/ за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”, като е упълномощено конкретно
лице да сключи от името на ЕС договор с фирмата за
дялово разпределение. Към договора е приложен списък с
имената на собствениците на самостоятелни обекти в СЕС,
с подписите на които е удостоверено гореното решение.
Списъкът е подписан от праводателя на Л.И. – Г.Г.,
обстоятелство, което не бе оспорено в хода на настоящото
производство. Като необжалвано решението е влязло в сила
и обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в
СЕС, включително и техните правоприемници. Въз основа
на решението е подписан от упълномощеното от ОС на ЕС
лице договор № 1107/08.01.2002г. за извършване на
услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/, приет на л.25-
26 по делото. В раздел VI, чл.21 от договора страните са
договорили, че същият се сключва за срок от една година,
като е договорено, че договора може да се прекрати само
при неизпълнение на задълженията на някоя от страните,
7
или с писмено предизвестие, дадено един месец преди
датата на извършване на годишните отчитания. По делото
няма данни да е отправено такова предизвестие.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона чл.150 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
8
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта. Следователно пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията за доставена
топлинна енергия е собственикът или ползвател на имота.
Ответниците, като наследници на И., след смъртта и през
2019г., при условията на универсалното правоприемство
наследяват и задълженията и за доставена и незаплатена
топлинна енергия, доколкото по делото не се твърди, те да
са се отказали от оставеното им от И. наследство, а и към
днешна дата те са съсобственици на топлоснабдения имот
при съответните квоти. По изложеното ответниците, всеки
до размера на притежаваната от него идеална част в
9
съсобствеността са пасивно легитимирани да отговарят по
настоящите искове.
Съдът приема и че между третото лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/ и ЕС е
валидно възникнало правоотношение по договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”, което
обстоятелство се установи и от изслушаната и приета по
делото съдебно-техническа експертиза.
От изслушаната по делото СТЕ се установява, че ФДР
/ФИРМА/ е извършвало разпределението на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на СЕС. В рамките на процесния период реално
ФДР е отчитала уредите в имота, като са изготвени главни
отчети, които според вещото лице са коректно отразени в
изравнителните сметки. Според приетите по делото
писмени доказателства, за отчитане на уредите в имота, в
последния има две отоплителни тела, съответно монтирани
два топлоразпределителя, като в имота се ползва топла
вода и е монтиран водомер. Според експертизата имота има
отопляем обем от 106,08 м3, съгласно Акт за разпределение
на кубатурата в жилищната сграда от 06.05.1988г., като въз
основа на последния са изчислени и дължимите суми за
сградна инсталация, които според експертизата за периода
01.05.2015г. до 30.04.2018г. са изчислени от ФДР по
формула, съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от
10
Наредба № 16-334.. Съгласно експертизата изчисленията са
коректни, изготвени съгласно методиката, като са
отчислявани технологични разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Съгласно експертизата
топломера в АС на СЕС е бил годно за измерване средство
в рамките на процесния период, съгласно изискванията на
ЗИ.
ССчЕ е установила, че по партидата на ответника за
процесния период няма постъпили плащания. Вещото лице
е посочило, че след изравняване дължимата сума за
отопление на имота и БГВ е в размер на 2254,98 лева. На
абоната са начислени и такси за дялово разпределение в
периода м.02.2016г. до м.04.2018г. в общ размер на 47,25
лева. Вещото лице е посочило, че законната лихва върху
главницата от 2254,98 лева, за периода от 15.09.2016г. до
21.03.2029г. е в размер на 313,37 лева, а върху главницата
от 47,25 лева в размер на 9,27 лева, за периода от
31.03.2016г. до 21.03.2019г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР., а преди м.06.2016г. ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово
11
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/. Според чл. 145, ал.
1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. За процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвало
именно от третото лице – помагач /ФИРМА/, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно
техническата експертиза.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми
действително се основават на съставени от него частни
документи – извлечения от сметки и съобщения към
фактури, които не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през
релевантния период за процесния имот. В същото време,
обаче, за установяване на факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на
12
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и
начинът на неговото определяне се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено в съответствие със събраните по
делото писмени доказателства, включително в
съответствие с представените индивидуални сметки за
дялово разпределение за имота през процесния период.
Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
разпределена между всички потребители. В имота през
процесния период имало 2 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО. За имота е начислена ТЕ за отопление от
сградна инсталация, отопление на имота, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема
кубатура, съответно върху нейната корекция, както бе
посочено по-горе, съгласно акт за разпределение на
кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтиран
един брой водомер за топла вода, който е отчетен. При
анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. Вещото лице е
13
посочило детайлно как са формирани сумите за БГВ,
отопление на имота и отдадена от сградна инсталация ТЕ,
като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал
сумите за доставена топлинна енергия в имота съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. По делото са представени констативните протоколи
за извършен отчет, от които се установява, че за процесния
имот е осигурен достъп в имота. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и
професионално изготвено. СТЕ сочи, че изчисленията на
ФДР са в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в
сграда в режим на етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част
по своето предназначение съгласно изричната норма на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от
която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава
сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал.
2 ЗЕ, която в случая не е налице. Спазен е принципът,
залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от
абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти
14
на потребителите преминават топлопроводи, от които се
отдава топлинна енергия, за която също се дължи
заплащане.
В предвид горепосоченото и гореустановеното за съда
не остава съмнение в основателността на главния иск за
главница за отопление на имота.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез
процесуалния си представител са направили
правопогасяващо възражение за давност, което съдът
намира за частично основателно. С оглед разпоредбата на
чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на
цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
15
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. Следователно вземането за цена за потребената
енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето
число на втория месец, следващ отчетния за процесния
период. Заявлението за издаване на заповед на изпълнение
на парично задължение е подадено в съда на дата
02.02.2021г., когато давността е прекъсната, а впоследствие
е спряла да тече. Това означава, че претендираните от
ищеца и изискуеми вземания преди дата 02.02.2018г. са
погасени давност. Това на практика е фактурираната сума
до м.12.2017г., тъй като за м.01.2018г. давността е
прекъсната с подаване на заявлението, а впоследствие е
спряла да тече преди петнадесето число. Това според
вещото лице е сума в размер на 1918,88 лева, която сума
следва да бъде сторнирана от общо претендираната сума за
главница за доставка на топлинна енергия.
16
Следователно главният иск за главница за доставена
топлинна енергия е доказан до размера на сумата от 336,10
лева, установена със ССчЕ, но вследствие установените
квоти на двамата ответници, съдът намира, че те следва да
отговарят до размера на сумата от 294,08 лева, тоест
главният иск за доставена топлинна енергия следва да бъде
уважен до размера на сумата от 294,08 лева, а за сумата от
1960,90 лева, разликата над уважената сума от 294,08 лева
до размера на пълно предявената от 2254,98 лева следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искът за главница за такси за дялово
разпределение е частично основателен, доколкото е доказан
по основание, но за периода от 01.02.2016г. до м.12.2017г.
сумите са погасени по давност, в предвид гореизложеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение. Съгласно
чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
17
продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – стойността на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост се заплаща от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По гореизложеното
съдът намира иска за главница за такси за дялово
разпределение за доказан по основание, а по размер, следва
да бъде съобразен, както се посочи по-горе с
гореустановените квоти на ответниците и уважен до
размера на сумата от 6,12 лева, а за сумата от 41,12 лева,
разликата над уважената сума от 6,12 лева до размера на
пълно предявената от 47,25 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал.
1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. За процесния период – 15.09.2016 г. –
21.03.2019 г., намират приложение Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да
18
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок 45 дни от
срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че /ФИРМА/ не
начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Без значение е дали
фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага
извод, че /ФИРМА/ начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия
е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет страницата на ищцовото дружество – решение от
03.05.2022 г. по в. гр.д. № 6245/2021 г. по описа на СГС,
решение от 16.07.2021 г.по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др. Сумите за лихва се претендират коректно с
изтичане на 45 дни от издаване на обща фактура №
**********/31.07.2016г. Относно размера на сумите, съдът
19
се съобразява с вещото лице и установените от съда квоти
на ответниците, като намира, че искът за законната лихва
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 15,44 лева, и отхвърлен за
сумата от 297,88 лева, разликата над уважената сума от
15,44 лева до размера на пълно предявената от 313,32 лева,
а върху главницата за такси за дялово разпределение до
размера на сумата от 0,60 лева, а за сумата от 8,72 лева,
разликата над уважената сума от 0,60 лева до размера на
пълно предявената от 9,32 лева, следа да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни. При този изход на спора право на разноски се
поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК. Така на ищеца в заповедното производство следва
да му бъдат присъдени разноски в размер на 12,35 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски, както
следва: 52,50 лева държавна такса, 450,00 лева за
експертизи, като на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и цената на исковете. Или на ищеца
съобразно уважената част от исковете в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер
на 78,61 лева.
20
На ответниците също им се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.Ответниците претендират за
присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
лева и за двамата, за реалното заплащане на което са
налице доказателства на л.50 по делото, съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така на ответниците съобразно отхвърлената част от
исковете следва да им се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 703,62 лева.
Водим от горното, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени от /ФИРМА/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/
срещу Ж. ИВ. Р., ЕГН **********, че Ж. ИВ. Р. дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 147,04 лева /сто четиридесет
и седем лева и четири стотинки/, представляваща главница
за доставена топлинна енергия, за периода от 01.01.2018г.
до 30.04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, абонатен номер 294707, сумата в размер на 3,06
лева, представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г.,
21
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
02.02.2021г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в
размер на 7,72 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия, за
периода от 15.09.2016г. до 21.03.2019г.,сумата в размер на
0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
31.03.2016г. до 21.03.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена топлинна енергия в имота за сумата
от 980,45 лева, разликата над уважената сума от 147,04 лева
до размера на пълно предявената от 1127,49 лева, за
периода от 01.05.2015г. до м.12.2017г., иска за главница за
такси за дялово разпределение за сумата от 20,56 лева,
разликата над уважената сума от 3,06 лева до размера на
пълно предявената от 23,62 лева, за периода от 01.02.2016г.
до м.12.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата
за отопление на имота, за сумата от 148,94 лева, разликата
над уважената сума от 7,72 лева до размера на пълно
предявената от 156,66 лева, и иска за мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение, за
сумата от 4,36 лева, разликата над уважената сума от 0,30
стотинки до размера на пълно предявената от 4,66 лева, и
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
22
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД, предявени от /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/ срещу Б.И. БеБ. - А., ЕГН **********, че Б.И. БеБ. - А. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 147,04 лева /сто четиридесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер 294707, сумата в размер на 3,06
лева, представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.02.2021г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в
размер на 7,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2016г. до 21.03.2019г.,сумата в размер на 0,30 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за
периода от 31.03.2016г. до 21.03.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена
топлинна енергия в имота за сумата от 980,45 лева, разликата над уважената сума от 147,04
лева до размера на пълно предявената от 1127,49 лева, за периода от 01.05.2015г. до
м.12.2017г., иска за главница за такси за дялово разпределение за сумата от 20,56 лева,
разликата над уважената сума от 3,06 лева до размера на пълно предявената от 23,62 лева, за
периода от 01.02.2016г. до м.12.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за отопление
на имота, за сумата от 148,94 лева, разликата над уважената сума от 7,72 лева до размера на
пълно предявената от 156,66 лева, и иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение, за сумата от 4,36 лева, разликата над уважената сума от 0,30 стотинки
до размера на пълно предявената от 4,66 лева, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Ж. ИВ. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата от 6,17 лева, разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.И. БеБ. - А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата от 6,17 лева, разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. ИВ. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата от 39,31 лева, разноски в исковото производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.И. БеБ. - А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата от 39,31 лева, разноски в исковото производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
23
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б.И. БеБ. - А., ЕГН **********
и на Ж. ИВ. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 703,62 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/ФИРМА/ – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24