Р Е
Ш Е Н
И Е
№137/12.11.2020
г.
Гр.
Ямбол, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Д. Димитрова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа
докладваното от председателя КАНД № 137 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Д.Н.Н. ***, чрез адв. Д. Н. против
Решение № 260044/17.09.2020 г. по АНД № 718/2020
г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0813-001061 от 03.07.2020 г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е
постановено и отнемането на 12 контролни точки.
Сочи
се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на
ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът Н., редовно призован, не се явява. Упълномощеният
от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата.
Ответникът по касацията – ОД на МВР -
Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като не взема и писмено становище по депозираната касационна
жалба.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е
неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
С Решение № 260044/17.09.2020 г. по АНД № 718/2020 г. ЯРС е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0813-001061 от 03.07.2020 г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на касатора
Н. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, като е постановено и
отнемането на 12 контролни точки.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на
процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения
материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На
база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка,
съдът е приел, че касаторът е извършил
нарушението, за които му е
наложено и наказанието. В тази връзка следва да се отбележи, че щом
при постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, касаещи събирането и проверката на доказателствата, касационната
инстанция не може да преценява обосноваността на съдебния акт, тъй като е
недопустима промяна на приетите за установени фактически положения. А от фактите и обстоятелствата такива, каквито
са установени от решаващият съд, следва единствения извод, че касаторът Н. действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната му
отговорност по този текст от закона. Наказанието, които е наложено, е в предвиденият
от закона абсолютно определен размер,
като с оглед забраната, съдържаща се в разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, същото не може да бъде намалявано.
Следва да се отбележи само, че настоящата
съдебна инстанция не приема твърдението на процесуалния представител на касатора, че от
съдържанието на наказателното постановление не става ясно за какво точно
нарушение е наложена санкцията, тъй като в обстоятелствената част било
записано, че е нарушен чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а наказанието е наложено на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Това становище е поддържано и пред
решаващия съд. Изложените от последния съображения се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав. Използваното често в практиката понятие „предложение“
не е съставна част от нормативния акт и
се употребява единствено и само за по-голяма яснота, без обаче да съществува
задължение за административнонаказващия орган
непременно да го посочи при определяне на правната квалификация на извършеното деяние
или пък на санкционната норма.
Що се отнася до твърдението, че
правото на защита на касатора било нарушено предвид
обстоятелството, че не било ясно за какво точно нарушение е санкциониран, съдът
намира същото несъстоятелно. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
изрично е записано, че Н. отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в НП – че
не е изпълнил и предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това описание е достатъчно
ясно и безпротиворечиво и по никакъв начин не пречи
на нарушителя да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде
уважавана. Решението на решаващия съд е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260044/17.09.2020 г. на ЯРС
по АНД № 718 по описа за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ не се чете
2./п/
не се чете