О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
1178 Година 2017, 4 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав, на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в закрито
съдебно заседание, на основание чл.267 от ГПК, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова възз. гражд. дело № 940 по описа за 2017г.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.В.В.,
гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № AJN931153, издадена на
10.10.2006г. от ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, с.Особница № 1019, п.к.
38-241 чрез адвокат Л.К. от БАК със съдебен адрес *** против решение №
621/04.05.2017г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр. дело № 6724/2016г.
С това решение съдът е отхвърлил исковете на Й.В. против „Сичес Полска СП. З.
О. О.“, ЕИК: ********* с място на стопанска дейност в България и седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД
за заплащане на следните суми: 8 216,15 лева – възнаграждение за положен
извънреден труд след работно време през периода от 29.08.2013г. – 11.08.2014г.,
ведно с мораторна лихва от 1 914,24 лева за периода от 11.08.2014г. –
02.11.2016г.; 8 987,83 лева – възнаграждение за положен извънреден труд в
почивните дни през периода от 29.08.2013г. до 11.08.2014г., ведно с мораторна
лихва от 2 098,62 лева за периода от 11.08.2014г. до 02.11.2016г.;
1 888,73 лева – възнаграждение за положен извънреден труд на официални
празници през периода от 29.08.2013г. – 11.08.2014г., ведно с мораторна лихва
от 427,51 лева за периода от 11.08.2014г. – 02.11.2016г.; 394,17 лева –
възнаграждение по чл.177 от КТ за времето на използван платен годишен отпуск за
3 дни от 2013г., ведно с мораторна лихва от 89,52 лева за периода от 11.08.2014г.
до 02.11.2016г.; 2 627,80 лева – възнаграждение по чл.177 от КТ за времето
на използван платен годишен отпуск за 20 дни от 2014г., ведно с мораторна лихва
от 596,51 лева за периода от 11.08.2014г. до 02.11.2016г. и 2 233,63 лева
– обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17
дни от 2013г., ведно с мораторна лихва от 507,27 лева за периода от
11.08.2014г. до 02.11.2016г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от подаване на
исковата молба – 03.11.2016г. до окончателното им изплащане. С решението Й.В. е
осъден да заплати на „Сичес Полска СП. З. О. О.“ съдебни разноски в размер на
2 150 лева. Въззивникът иска от съда да отмени процесното решение и да
постанови друго, с което да осъди работодателя „Сичес полска СП.З.О.О“ да му
заплати следните суми: 8 216.15 лева – извънреден труд след работно време
на основание чл.150 от КТ; 8 987.83 лева – извънреден труд през почивните
дни на основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ и 1 888,73 лева – извънреден труд
през официалните празници на основание чл.264 от КТ, ведно с мораторна лихва,
считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на
4 440,37 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба
до пълното изплащане. Претендира разноски в размер на 586,75 лева за първа
инстанция и в същия размер за въззивната инстанция.
В жалбата В. твърди, че решението е
неправилно. Посочва, че в нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил
искането за събиране на свидетелски показания, които да установят положения от
ищеца извънреден труд. Излага обстойни доводи за необходимостта от тези
показания и заявява, че ответната страна съзнателно е създала пречки и не е
предоставила всички, находящи се в нея писмени доказателства. Подчертава, че
при събирането на недопуснатите и непредставените доказателства, решаващият
извод на съда би бил друг. В подкрепа на твърденията си Й.В. прави следните
доказателствени искания:
1.На основание чл.614 от ГПК, вр. с
Регламент (ЕО) № 1206/2001г. на Съвета, вр. с чл.163, ал.1 от ГПК съдът да
изиска директно събиране на доказателство от съд на държава-членка на ЕС като
отправи искане за даване на свидетелски показания от лицата Вацлав Мирославов
Война и Богуслав Станислав Пастерски по въпросите, формулирани в жалбата.
2.На основание чл.190, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.128а, ал.1 от КТ съдът да задължи ответната страна да представи намиращите
се у нея документи във връзка с трудовото правоотношение на г-н Й.В.:
–
книга/и за ежедневния инструктаж съгласно приложение № 1 от Наредба №
РД-07.2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, в която да фигурират подписите, положени от
работника под ежедневния инструктаж в книгата за всички работни дни, в които е
работил, също и извънредните такива – в почивни дни и официални празници;
-
периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството (формани) до
ръководството на „Сичес Полска СП.З.О.О., в които фигурират реално изработените
часове от работниците на фирмата за целия процесен период;
-
заверена справка за Й.В. от карта за достъп до системата за контрол и
управление на достъпа до работното му място, от която да са видни пълните данни
за достъп на работника от 06.08.2013г. до 31.10.2014г., вкл. данни за влизане и
излизане от територията на Лукойл Нефтохимик по дни и часове.
Препис от въззивната жалба е изпратен на
„Сичес Полска СП.З.О.О.“, което представя писмен отговор в законовия срок. В
отговора дружеството – работодател оспорва всяко едно от възраженията в жалбата
и настоява за отхвърлянето й. Посочва, че данните от магнитните карти не се
пазят, тъй като са изминали много години и че тези данни не отразяват
отработеното време, а влизането и излизането от територията на предприятията,
която е огромна и предвижването в нея изисква време. Категорично се
противопоставя на твърдението, че дружеството съзнателно е укрило факти от
ответника и на искането да се приложи чл.161 от ГПК. Противопоставя се и на
доказателственото искане да представи описаните в жалбата документи, тъй като
смята, че същите са неотносими към предмета на спора. Поддържа възражението си
за прихващане на сумата от 6 281,67 лева, представляваща стойността на
заплатените от работодателя хотелско настаняване, храна и пътуване, от които
2 577,50 лева с ДДС за хотелско настаняване, 2 491,89 лева с ДДС за
храна и 1 212,28 лева с ДДС за пътуване.
При проверката, извършена по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Препис от решението е връчен на
въззивната страна на 11.05.2017г. Жалбата е подадена на 25.05.2017г. – в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение
поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално
допустима и делото трябва да се внесе в съдебно заседание за разглеждане и
решаване. Едновременно с това, съдът трябва да се произнесе по допустимостта на
доказателствените искания на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства,
които не са били допуснати от първоинстнационния съд поради процесуални
нарушения. В конкретния случай от материалите по делото е видно, че събирането
на гласни доказателства е поискано в исковата молба, но е оставено без
уважение, предвид необходимостта от спазване на принципа на непосредственост,
както и гарантиране възможността на представител на ответника да присъства на
изслушването им.
Настоящият съдебен състав намира, че
искането на въззивната страна за разпит на свидетели по делегация трябва да
бъде допуснато, тъй като исковата молба на Й.В. е отхвърлена поради липсата на
доказателства, които да установя положения извънреден труд. Основателно обаче
се явява възражението на ответната страна, че формулираните въпроси към
свидетелите са лишени от конкретика. Поради това, съдът намира за необходимо да
укаже на страните, че трябва да поставят такива въпроси, които да са свързани
със съдържанието на исковата молба и с предмета на спора.
Неоснователно е искането да се задължи
ответната страна да представи посочените в жалбата писмени доказателства.
Според твърдението на въззиваемата страна, обемът на първите документи е от
около 10 000 страници и отделянето на относимите от тях представлява
значителна трудност, а вторите и третите не са налични. Възражението на
работодателя по допускане на това доказателствено искане е основателно и съдът следва
да го уважи.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, V
въззивен сътав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Й.В.В.,
гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № AJN931153, издадена на
10.10.2006г. от ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, с.Особница № 1019, п.к.
38-241 чрез адвокат Л.К. от БАК със съдебен адрес *** против решение №
621/04.05.2017г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр. дело № 6724/2016г.
ВНАСЯ ВГД № 940/2017г. по описа на
Бургаски окръжен съд в съдебно заседание, насрочено за 13.07.2017г. от 10,20
часа.
ДОПУСКА до разпит свидетелите Вацлав
Мирославов Война и Богуслав Станислав Пастерски, който да се извърши в Районен
съд – Горлице, п.к.38-300, Република Полша, ул.“Биецка“ № 5.
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок на
страните, считано от уведомяването им да поставят подробни въпроси за
провеждане на разпита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя съдът да задължи ответната страна да представи намиращите се у
нея документи във връзка с трудовото правоотношение на г-н Й.В., а именно:
книга/и за ежедневния инструктаж съгласно приложение № 1 от Наредба №
РД-07.2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в която да фигурират подписите,
положени от работника под ежедневния инструктаж в книгата за всички работни
дни, в които е работил, също и извънредните такива – в почивни дни и официални
празници; периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството
(формани) до ръководството на „Сичес Полска СП.З.О.О., в които фигурират реално
изработените часове от работниците на фирмата за целия процесен период;
заверена справка за Й.В. от карта за достъп до системата за контрол и
управление на достъпа до работното му място, от която да са видни пълните данни
за достъп на работника от 06.08.2013г. до 31.10.2014г., вкл. данни за влизане и
излизане от територията на Лукойл Нефтохимик по дни и часове.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, а при необходимост и
на електронен адрес, ако страните или техните процесуални представители са
посочили такъв по делото или ако същият е служебно известен на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.