Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ГАЙДАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НАНКИНСКА
МЛ.СЪДИЯ ТЕОДОРА ШИШКОВА
при секретар Д.В.
прокурор Д.Кайряков ,
като разгледа докладваното
от съдията Гайдаров ЧНД № 956/15г по описа на ВОС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн.
ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на
Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено
въз основа на решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция постановено на 25.06.2014г. от несъдебен орган на издаващата
държава полицията в Скане Кралство Швеция–, влязло в
сила на 25.06..2014г. срещу българския гражданин Д.Н.Д. .
От извършена справка по Наредба № 14
от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население”
се установи, че засегнатото лице е с постоянен адрес ***, поради което компетентен да разгледа и
да се произнесе по представеното
решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Представителя на ВОП счита, че следва да се уважи финансовата санкция.
Адв.С.П. от АК Варна, процесуален представител на
засегнатото лице Д.Н.Д., счита, че не следва да се уважава финасковата
санкция, тъй като по делото не са приложени доказателства за извършените
нарушения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови
санкции се установява, че с Решение за налагане на финансова санкция постановено на 25.06..2014г. от несъдебен
орган на издаващата държава полицията в Скане
Кралство Швеция–, влязло в сила на 25.06..2014г. –,е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 5500 шведски
крони на българския
гражданин Д.Н.Д. за допуснато нарушение на регламента за шофиране и почивка както и неплащане на дължима такса за тежко превозно средство.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава -членка на ЕС,
с което е била ангажирана административнонаказателна
отговорност на българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение
по реда на този закон. С оглед квалификацията на извършеното от Д. деяние,
същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за
които не се изследва двойна наказуемост – а именно поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното административнонаказателно производство Д. е бил запознат с
правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на
издаващата държава.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са
налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и
допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред редовно от външна
страна удостоверение, точно отразяващо съдържанието на решението, предмет на
настоящото производство, като не се установяват отрицателните предпоставки,
обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
Производството по ЗПИИРКОРНФС е строго формално и в закона са описани
изискванията на които следва да отговаря удостоверението въз основа на което е
образувано настоящото производство. В този смисъл искането на служебния
защитник на засегнатото лице за представяне на допълнителни доказателства е
неоснователно.
По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение,
които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция,
което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8
ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на Д.Н.Д. следва да бъде трансформирано в лева
по фиксирания курс (обявен от БНБ) на шведската крона към българския лев, валиден към 25.06.2014г.
(съгласно който десет шведски срони се равняват на
2.13207лв), т.е. равностойността на задължението от общо 5500 шведски крони
възлиза на сумата от 1172.64 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно
изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на изпълняващата
държава – Република България.
Водим от горното, на основание чл.
32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение №120020-********* постановено на 25.06.2014г. от
несъдебен орган на издаващата държава – полицията в Скане
Кралство Швеция– влязло в сила на 25.06.2014г. с което на българския гражданин Д.Н.Д. е наложена финансова санкция в размер на 5500
шведски крони с левова равностойност към момента на влизане в сила на санкцията
от 1172.64лв.,за допуснато нарушение на правилата за движение нарушение на регламента за шофиране и почивка както и неплащане на дължима такса за тежко превозно средство.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на
ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава полицията
в Скане Кралство Швеция (посредством посоченото в
удостоверението лице за контакт), за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова
санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението е подлежи
на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.