Решение по дело №1706/2013 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 935
Дата: 23 май 2013 г. (в сила от 6 юни 2013 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20134430101706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2013 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШЕНИЕ

 

гр.Плевен, 23.05.2013.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, ІІ граждански състав, в открито заседание на тридесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА

 

При участието на секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№  1706 по описа  за 2013г, за да се произнесе, взе предвид следното:

В ПлРС е постъпила молба от Дирекция  Социално позпомагане гр.Д.Митрополия,  представлявана от В. *** против А.Т.Й. ***, в която се твърди че   С.О.Й. е дете на А.Й. и О.Й..Твърди се, че на 22.03.2013г. в ОЗД е постъпил сигнал от детето С.Й., в което е посочила че майката не я пуска да ходи на училище, а я кара да гледа детето на сестра си, да носи пари когато излиза, да я бие и обижда. Твърди се, че без нейно съгласие на 01.10.2011г. е била омъжена от майка си в с.Николаево за Зл. ***, а впоследствие разбрала, че е продадена за сумата 1500 лв, че за времето прекарано в с. Николаево е била принуждавана да живее в изолация, върху нея е било упражнявано физическо и психическо насилие. Твърди, се, че на 27.06.2012г. детето е подало сигнал на тел. 112, че е държана насила в с. Николаево и иска да се върне в дома си. Твърди,  че със съдействието на полицията е върната в семейната среда в с. Божурица. Твърди се,ч е на 25.03.2013г. непълнолетната е декларирала пред ОЗД Д.Митрополия, че е обект на тормоз от родителите си, пряко упражняван от майка и А.. Твърди, че на 20.03.2013г. върху нея е упражнено физическо насилие затова, че е отказала да поддържа връзка с възрастен мъж от селото, на когото родителите и дължат пари.Детето твърди, че в продължителен период от време е подложена на психически тормоз от майка си, затова че е прекратила нерегламентираното си съжителство с пълнолетния от с.Николаево и е довела семейството до финансова криза, че родителите и забраняват да ходи на училище, да излиза извън жилището им и я задължават да изпълнява всички домакински дейности. Твърди се, че детето е настанено в Кризисен център за деца преживели насилие в с. Балван ощ. В.Търново. Моли съда да постанови решение, с което да издаде заповед по чл. 5 от ЗЗДН, като задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие, да забрани да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, както и да задължи извършителя да посещава специализирани програми в Сдружение Център Отворена врата Плевен.

Ответницата  в съдебно заседание оспорва изложеното в молбата. Заявява, че не е упражнявал насилие спрямо молителката.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Видно от представената декларация от С.О.Й. е, че  на 20.03.2013г. майката на С. е упражнила върху нея физическо насили, затова че е отказала да поддържа връзка по нейно желание с възрастен мъж от селото, поради което детето за да се спаси е избягало при брат си *** Й..

От представената заповед № 79/02.04.2013г. е видно, че детето е настанено временно за срок от шест месеца в Кризисен център за деца жертва на насилие и трафик – с. Балван, общ.В.Търново .

Представена е и докладна записка от К. ***- ИДПС при ІІ РУП Плевен, от която е видно че от м. октомври 2011г. непълнолетната е съжителствала с лице на име *** *** от с. Николаево.

По делото е представен социален доклад от ОЗД Д.Митрополия, от който е видно че във връзка с постъпилия сигнал от непълнолетната е проведено социално проучване, при което е установено че непълнолетната С. е обект на насилие от страна на родителите си А.Й. и О.Й., които с действията си препятстват нейното нормално психо-физическо развитие, обучение, възпитание, нравствено развитие, квалификация и формиране като личност, с което е създадено непосредствена опасност за живота и здравето на детето.От социалния доклад е видно, че по време на проведените интервюта с непълнолетната  е установено, че С. е с понижен емоционален тонус- плаха, подтисната, объркана, мълчалива, споделила е, че се страхува от родителите си, тъй като се държат грубо с нея и не се чувства защитена и обичана от тях.

В съдебно заседание детето се явява и беше изслушано от съда. При изслушването детето заявява, че в момента се намира в с. Балван, където се чувства добре.Детето заявява, че е била омъжена в с. Николаево, това което са я карали да прави не и е харесвала.Не отрича че това което е написала в сигнала до ДСП Д. Митрополия е така.Същевременно детето заявява, че се отказва от това, което е написала на 22.03.2013г. и иска да се прибере в къщи.Заявява, и че в написаното от нея на 25.03.2013г. е истина, но се отказва от него.

От изложеното се установява, че молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Съгласно  чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не се спори, че  детето С. е дете на ответницата А.Т.Й.. По делото не са представени доказателства, освен твърденията на молителката в представената декларация, че на молителката е причиняван психически тормоз и физически тормоз. От събраните по делото доказателства е видно, че ответницата е  упражнявала психически и физически тормоз върху непълнолетното си дете,  което представлява акт на домашно насилие. Независимо, че по делото не са представени други доказателства, съгласно чл.13 ал.1 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само въз основа на декларация по чл. 9 ал.3 от СК. От изслушването на детето в залата е видно,че детето действително е объркано- от една страна заявява, че се отказва от това което е написала в сигнала, но от друга заявява че написаното отговаря на истината. Заявява, че се чувства добре, обгрижено в Центъра в с- Балван, но иска и да се върне в дома на родителите си. Съдът намира, че това потвърждава изводите до които са достигнали при извършването на социалното проучване представителите на ОЗД, а именно че детето е притеснено и объркано в резултат от случващото се. От друга страна детето заявява, че изложеното в декларацията е истина, поради което съдът приема че ответницата е извършила действия които могат да се квалифицират като домашно насилие, молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени  предвидените в закона мерки  за защита. Според съда най-подходящи мерки за закрила са следните - да се въздържа ответницата  от действия представляващи домашно насилие, да и бъде забранено да приближава жилището  на детето  за срок от  шест месеца, както и да посещава програми  в сдружение “Отворена врата” гр.Плевен. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11 ал., от закона ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлРС и глоба в размер на 200 лв.

          Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОСТАНОВЯВА  МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал.1 т.1от Закона срещу домашното насилие както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН  А.Т.Й. *** ЕГН ********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие върху  С.О.Й. ЕГН ********** ***.Митрополия, в момента в ***

ЗАБРАНЯВА на А.Т.Й. *** ЕГН ********** да приближава жилището на С.О.Й. ЕГН ********** – Кризисен център за деца преживели насилие ***  за срок от  шест месеца .

ЗАДЪЛЖАВА А.Т.Й. *** ЕГН ********** да посещава специализирани програми в сдружение “Отворена врата ” Плевен.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД

ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ А.Т.Й. *** ЕГН ********** да бъде задържана незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗСДН за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. чл.11 ал.1, от Закона срещу домашното насилие     А.Т.Й. *** ЕГН ********** да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200 лв и държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлРС.

На осн. чл. 15 ал.3 от ЗЗДН препис от решението и заповедта да се изпрати на  РУП гр.Д.Митрополия и РУП с. Балван по местоживнеенето на молителката и ответника

          Решението може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено от страните.

                                                                  

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: