№ 3918
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500145 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 19321 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 17810/2023 г. по описа на
СРС, 63- ти състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Л. К.
сумата от 100 лева – главница – частичен иск от сумата от 4139.54 лева – неплатен остатък
обезщетение за имуществени вреди – по щета № 0801-006909/2022-01, представляващи
действителна стойност на л. а. марка „Смарт“, модел „Форту купе“, с рег. № ****, претърпял
тотална щета вследствие на ПТП, настъпило на 15.11.2022 г. по вина на водач на л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Мултиван“, с рег. № ****, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с излагане на
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът не е
доказал основанието на претенциите си при условията на пълно и главно доказване, поради
което исковете следва да се отхвърлят в цялост. Изтъква се, че съдът е кредитирал
единствено доказателствата, подкрепящи твърденията на ищеца, като същевременно не е
отчел доказателствата, подкрепящи поддържаната от ответното дружество теза. В тази
1
връзка се посочва, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. А., от които се
установява, че МПС марка „Смарт“, модел „Форту“ с рег. № **** е навлязло в неговата
лента за движение и е предизвикало процесното ПТП. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. Л.
К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат
налице на следните материалноправни предпоставки: застрахован при ответника водач
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника застраховател.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи посочените предпоставки, освен вината на
прекия причинител, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за
липса на вина, както и погасяването на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 15.11.2022 г., около 22:30 ч. в гр. София е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Мултиван“ с рег. №
****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, който се движел
по ул. „Чепинско шосе“ с посока от ул. „Езерата“ към ул. „Минерален извор“, и насрещно
2
движещия се лек автомобил „Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № ****, собственост на
ищеца, като л. а. „Фолксваген“, модел „Мултиван“ ударил с предната си лява част странично
също в неговата предна лява част л. а. „Смарт“, модел „Форту Купе“, в резултат на което на
последния били причинени имуществени вреди, както и че ответникът е изплатил
обезщетение на ищеца в общ размер на 635,28 лева.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът по вина на кой от двамата водачи е
настъпило процесното ПТП.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л. а. „Фолксваген“,
модел „Мултиван“, който в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП е
управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре при възникване на
препятствие, а именно – пресичане на траекторията на двата автомобила.
Както вече беше посочено, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на прекия
причинител се предполага и при релевирано от страна на ответника възражение за липса на
вина, на основание чл. 154 ГПК негова е тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи вината на застрахования при него водач, като в разглеждания случай по делото
не е проведено пълно и главно доказване на твърдяното поведение на водача на л. а.
„Смарт“, модел „Форту Купе“, собственост на ищеца, който при нарушение на правилата за
движение по пътищата да е предизвикал настъпване на процесното ПТП.
Депозираните от св. А.И. А. /водач на застрахованото при ответника МПС/ показания,
в които се съдържат твърдения, че водачът на автомобила, собственост на ищеца, е навлязъл
в неговата лента за движение, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП, не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив, същите се
опровергават не само от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилите
мястото на произшествието представители на МВР и подписан от водача на застрахования
при ответника лек автомобил /св. А./, в който е посочено, че последният е шофирал с
несъобразена скорост, но и от показанията на св. С.Х.Х., която твърди, че възприемайки
приближаващият се л. а. „Фолксваген“, модел „Мултиван“, е придържала управляваното от
нея МПС вдясно, като дори се е опитала да го отбие, въпреки което насрещно движещият се
лек автомобил, застрахован при ответното дружество, е ударил управляваното от нея МПС
„Смарт“, модел „Форте Купе“. В действителност св. Хинкина се намира в близки роднински
отношения с ищеца, но при преценка на показанията й при условията на чл. 172 ГПК
въззивният съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани като последователни,
непротиворечиви и логични. Същевременно същите не разкриват недостоверност,
преднамереност и/или непълнота.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че в депозираните от св. А. показания се
съдържат твърдения, че същият след настъпване на процесното ПТП е бил задържан за 24
часа, а свидетелството му за управление на МПС е било отнето, както и че му е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, което обстоятелство се
потвърждава и от отбелязването в този смисъл в процесния протокол за ПТП в графа „Взето
3
административно отношение“, срещу който АУАН св. А. сам признава, че не е възразил. В
действителност по делото не се установяват основанието, на което св. А. е бил задържан,
нито основанието, на което свидетелството му за управление на МПС е било отнето. От
друга страна обаче с оглед депозираните от последния свидетелски показания може да се
направи обоснован извод, че предприетите спрямо него действия /задържане и отнемане на
СУМПС/ се намират във връзка с настъпилото ПТП, доколкото са осъществени
непосредствено след реализирането му. Отделно от това, от поведението на св. А.,
изразяващо се в неоспорване на съставения му акт, за което обстоятелство той сам
свидетелства, може да се направи обоснован извод, че същият се е съгласил с фактическите
констатации на длъжностите лица и е признал виновното си поведение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай по
делото се установява, че произшествието е настъпило в резултат на действията на водача на
застрахованото при ответника МПС, който в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2
ЗДвП е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре при възникване
на препятствие, а именно – пресичане на траекторията на двата автомобила.
Във връзка с горното и доколкото по делото ищецът успешно е доказал наличието на
всички предпоставки от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, исковата претенция се явява
основателна, както е приел и първоинстанционният съд.
Между страните във въззивното производство не е формиран спор относно размера
на дължимото обезщетение, поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269, изр.
II ГПК, въззивният съд не разполага с правомощия да го измени без изрично наведени
доводи в този смисъл.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 480 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19321 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. №
17810/2023 г. по описа на СРС, 63- ти състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1
да заплати на М. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 480 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5