№ 78
гр. Варна, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502819 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по (1) въззивна жалба вх. № 296098/11.08.2021г. от „КНМ Груп“ ЕООД
срещу решение № 262340/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 3296/2021 г. на ВРС, с което
е прието за установено в отношенията между страните „Интейк“ ЕООД, „КНМ Груп“
ЕООД, „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, че в полза на „Интейк” ЕООД,
съществува вземане в размер на 1872,30 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014 г.
договор за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, което е съдебно установено
в производството по гр. д. № 9972/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден
изпълнителен лист, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и (2) въззивна жалба с вх. № 296099 от
11.08.2021 г. на „Пи Маркет“ ЕООД срещу същото решение.
В жалбата на въззивника „КНМ Груп“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо,
евентуално неправилно. Твърденията за недопустимост се обосновават с извършена от
жалбоподателя правна квалификация на претенцията като иск за установяване по съдебен
ред на факт с правно значение, който не е предвиден в процесуалния закон; наличие на
изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи правата си; наличие на сила на
пресъдено нещо; липса на правен интерес, както и че ищецът не можел да защити интереса
си с установителен иск. Твърденията за неоснователност на исковата претенция са за
наличие на основания за разваляне на процесния договор поради неизпълнение на
1
задълженията на цесионера „Интейк" ЕООД и отпаднал интерес (липсва възможност
цесионерът да изпълни престацията си). Сочи, че Спогодбата-анекс от 23.12.2014 год. била
нищожна поради липса на основание, следователно исковата претенция на ищеца се
основавала на договор, който не поражда правни последици, поради което е неоснователна.
Моли съда да обезсили, евентуално да отмени решението.
В жалбата на въззивника „Пи маркет“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо,
евентуално неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Сочи, че е нарушено диспозитивното начало като съдът е присъдил повече от
заявеното от ищеца в исковата молба. Искането е било за установяване на титулярство,
докато съдът е постановил съществуване на вземане. Счита, че обжалваният акт съставлява
повторно присъждане на материалното право по вече издаден изпълнителен лист. Сочи, че
не е пасивнолегитимиран ответник по иска, тъй като видно от обстоятелствената част на
исковата молба претенцията касае неизпълнение на задължения по договор, респ.
диспозитив с който се установява съществуване на вземане в полза на „Интейк" ЕООД
срещу „Пи Маркет“ ЕООД при положение, че между тези лица не е налице правоотношение,
е недопустим. Поддържа възражение, че искът се основава на извънсъдебно развален от
цедента „КНМ Груп“ ЕООД договор, следователно е недопустим. По основателността на
иска сочи, че съдът неправилно е приел, че след като има извършено уведомление с по-
ранна дата, то ищецът е единствен легитимен носител на вземането. Оспорва позоваването
на исковия съд на съобщението за цесията до длъжника като счита, че даже и в хипотезата
на неуведомяване същата поражда действие между страните. Въвежда оплакване, че съдът
не е разгледал възражението му за изтекла погасителна давност. Настоява за обезсилване на
решението като постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност за отмяната му
с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалби, въззиваемата страна „Интейк”
ЕООД депозира писмени отговори, в които развива доводи за тяхната неоснователност.
В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалби, третото лице - почагач „Енерго –
Про Продажби“ АД е подало писмени отговори, в които развива доводи за тяхната
неоснователност.
В представена писмена защита управителят на въззивника „КНМ Груп“ ЕООД
поддържа доводите за недопустимост на първоинстанционното решение като се позовава на
фактическото твърдение, че договорът за цесия от 23.10.2014 г. е развален поради
неизпълнение на задълженията на „Интейк“ ЕООД към „КНМ Груп“ ЕООД. На следващо
място поддържа недопустимост на иска, с оглед на твърдението на ищеца, че в хода на
производството по гр.д. № 9972/2014 г. на ВРС е придобил процесното вземане по силата на
договор за цесия, следователно, с оглед на настъпилото в хода на процеса частно
правоприемство решението по посоченото дело има сила на пресъдено нещо и спрямо
частния правоприемник, независимо, че следва своя ход между първоначалните страни. При
това положение, счита за недопустимо завеждането на втори иск, този път установителен, с
2
който да се установяват правата на „Интейк“ ЕООД спрямо длъжника „Енерго – Про
Продажби“ АД.
Процесуалният представител на въззивника „Пи Маркет“ ЕООД представя
нововъзникнало писмено доказателство – молба с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК за прекратяване на изп.д. № 172/2020 г. по описа на ЧСИ С.Д., образувано по молба на
„Пи Маркет“ ЕООД на основание издадения по гр.д. № 9972/2014 г. на ВРС изпълнителен
лист, като счита, че на това основание е отпаднал правния интерес на ищеца „КНМ Груп“
ЕООД. Излага становище по допустимостта на иска и с оглед на твърдение, че договорът за
цесия от 23.10.2014 г. е развален поради неизпълнение на задълженията на „Интейк“ ЕООД
към „КНМ Груп“ ЕООД.
Представените нови доказателства са допуснати и приети от съда като имащи
отношение към допустимостта на предявения иск.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна
„Интейк“ ЕООД поддържа, че прекратяването на изпълнителното дело не води до
погасяване на вземането, поради което правният му интерес от водене на делото не е
отпаднал. Претендира присъждане на сторените разноски. Процесуалният представител на
третото лице – помагач „Енерго – Про Продажби“ АД поддържа неоснователност на
жалбите и моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирани лица срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Необжалвалият другар на въззивниците „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД не е упражнил
право да се присъедини към жалбите и не изразява становище.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по
неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира,
че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК.
По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение,
съставът на въззивния съд намира следното:
ВРС е бил сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено в
отношенията между ищеца „Интейк“ ЕООД и ответниците „КНМ Груп“ ЕООД, „Пи
Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, че ищцовото дружество е носител на вземане
за сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия по издадена от „Енерго – Про Продажби“ АД фактура от 20.04.2010г.,
3
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп“ ЕООД на
„Интейк“ ЕООД, с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 19.03.2019г., на осн. чл.124 от ГПК.
Твърди се, че за вземането по фактурата „КНМ Груп“ ЕООД предявило иск срещу
„Енерго-про продажби“ АД, по който било образувано гр.д.№ 9972/2014 г. на ВРС, като в
хода на делото „КНМ Груп“ ЕООД прехвърлило вземането си на „Интейк“ ЕООД.
Претенцията била уважена и на 19.03.2019 г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД бил издаден
изпълнителен лист за събиране на сумата. След приключване на съдебния спор и
снабдяването си с изпълнителен лист, вместо да легитимира цесионера с право на
принудително изпълнение по прехвърленото вземане, цедентът предоставил титула на
ответника „Пи Маркет“ ЕООД, който го използвал като взискател за да образува
производството по изпълнително дело 172/2020 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Ищецът заявява, че
в качеството му на цедент по договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „КНМ
Груп“ЕООД е уведомил длъжника за цесията в полза на ищеца на 26.10.2014г., а в
последствие със спогодба-анекс от 23.12.2014г цедентът е потвърдил, че все още е титуляр
на процесното вземане. Като сочи, че уведомяването на длъжника за другата цесия е
извършено едва на 20.01.2015г, ищецът счита, че договорът за втората цесия в полза на
взискателя „Пи Маркет“ ЕООД е антидатиран за да увреди интереса на първия
приобретател, като се удостовери дата на сключване преди датата на цесията, ползваща
ищеца. Отделно посочва, че претенции да е придобил същия дълг има и ответникът „Глас
Голд Груп ЕУ“ ЕООД, който също участвал в спогодбата, като посредник между цесионер и
цедент и встъпил като солидарен длъжник на всеки от тях.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, която
съдът извършва служебно, е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни
доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от
характера на спорното право. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. При
констатация, че той е недопустим, следва да прекрати производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
По възраженията на ответниците съставът на ВОС намира, че защитата на ищеца не е
ограничена от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. 9972/2014 г., което действа
между ответника („Енерго Про Продажби“ АД) и ищеца („КНМ Груп“ЕООД), но не и
между самите претенденти – приобретатели на материалното право и техния праводател.
Предмет на настоящото дело е притежанието на дълг, за който спорят трима цесионери като
интересът е обоснован самостоятелно спрямо всеки от посочените от ищеца ответници.
Спорът не е за изпълнението на задължението на цедента по договора му с ищеца, а за
прехвърлителния ефект на цесиите, легитимиращи всеки от претендентите. Затова и искане
за установяване на титулярство, а не за осъждане на цедента или длъжника, е съответно на
4
изложените в исковата молба спорни обстоятелства.
От представените за първи път пред въззивния съд доказателства не се установява
правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист да е реализирано и
вземането предмет на спорната цесия да е погасено, поради което правният интерес на
ищеца не е отпаднал.
Възражението на въззивника за недопустимост на иска поради разваляне на договора
за цесия с „Интейк“ ЕООД също е неоснователно. Въпросът дали облигационната връзка в
действителност съществува, или договорът между страните по него е развален с обратно
действие, касае съществото на спора при преценка дали ищецът надлежно е доказал по
делото правоотношение с цедента, от което за него са се породили и съществуват към
момента на приключване на съдебното дирене права.
Всичко изложено обосновава извод за процесуална допустимост на установителния
иск, предявим от „Интейк“ ЕООД.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. е
видно, че „КНМ Груп“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД, като
цесионер, вземането си спрямо длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, за
сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
непотребена електроенергия, за периода от 18.10.2009г. до 15.04.2010г. за обект с абонатен
номер ********** и кл. номер **********, което вземането цедентът е придобил от И.В.К. с
договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г. В договора е посочено, че адв. К.Т. е
действал като пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г. И.В.К., чрез
пълномощника си адв. К.Т., като цедент, прехвърлил вземането си спрямо „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, за сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода от 18.10.2009г.
до 15.04.2010г. за обект с абонатен номер ********** и кл. номер **********, на „КНМ
Груп“ ЕООД.
От приложеното по делото уведомление до „Енерго – Про Продажби“ АД от И.В.К.
се установява, че на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД адресатът е бил уведомен за сключената цесия
между И.В.К. и „КНМ Груп“ ЕООД за процесното вземане на 18.07.2014г.
От изявлението на „Енерго – Про Продажби“ АД, обективирано в покана до
„Интейк“ ЕООД се установява, че на 26.10.2014г. „Енерго – Про Продажби“ АД е било
уведомено от „КНМ Груп“ ЕООД, че процесното вземане е било прехвърлено на „Интейк“
5
ЕООД по силата на договор за цесия. Видно от приложеното съдебно решение от 23.02.2015
г. по гр.д.№ 9972/2014 г. на ВРС уведомлението от 26.10.2014г. е било прието като
доказателство по делото.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2378/2020 гл. на ВРС, със Спогодба-анекс от
23.12.2014 г. към 198 договора за цесия, сключена между ”КНМ Груп” ЕООД, ”Интейк”
ЕООД и ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, е прието между страните, че ”КНМ Груп” ЕООД е
изпълнило задължението си да уведоми по реда на чл. 99 ЗЗД длъжника ”Енерго-Про
Продажби” АД за прехвърлените вземания, с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. Прието е
още, че общата стойност на прехвърлените вземания, е в размер на 299148.15лв., като с
подписването на анекса ”Интейк” ЕООД, се е задължило да заплати на кредиторите на
”КНМ Груп” ЕООД /абонатите на „Енерго – Про Продажби“ АД/ по всичките 198 договора
сумата от 282887.67лв. От ”КНМ Груп” ЕООД, е поето задължение да предаде на ”Интейк”
ЕООД изпълнителните листи, издадени в съдебните производства, чиито предмет са
вземанията по 198-те договора за цесия.
Приобщен по делото е договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., по силата
на който ”КНМ Груп” ЕООД прехвърля на ”Пи Маркет” ЕООД вземания от ”Енерго-Про
Продажби” АД, сред които е и процесното. Съобразно прието уведомление до длъжника
„Енерго – Про Продажби“ АД за тази цесия, последната му е съобщена на 20.01.2015г.
По делото са ангажирани като писмени доказателства преписи от нотариални покани,
ведно с доказателства за връчването им и изготвени протоколи по реда на чл.593 от ГПК.
Първата от тях е от „КНМ Груп“ ЕООД до адв. К.Т. за представяне на 297 договори
за цесия от 23.10.2014г.
С втората, ”КНМ Груп” ЕООД предоставя 14-дневен срок на ”Интейк” ЕООД, да
представи оригиналите от сключените между двете дружества договори за цесия и да
извърши плащане по тях, като в противен случай същите ще се смятат за развалени.
С трета покана „КНМ Груп“ ЕООД е отправило до „Интейк“ ЕООД изявление за
разваляне на договорите за цесия поради неизпълнение, която покана е връчена на адресата
на 06.08.2018г.
Въз основа на описаните факти и по наведените с въззивната жалба оплаквания,
съдът достига до следните правни изводи по съществото на спора:
Въззивният състав намира, че от съвкупният анализ на ангажираните по делото
писмени доказателства, се установява, че на 23.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството
си на цедент, е сключило с „Интейк“ ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за
прехвърляне на вземането от длъжник „Енерго – Про Продажби“ АД, произтичащо от
неоснователно обогатяване, което е било цедирано от потребителя И.В.К. за сумата от
1872,30 лв. – стойност на коригирана електроенергия. Достоверността на датата на този
договор се установява на първо място от материалите по гр.д. № 9972/2014 г. по описа на
ВРС. В рамките на това производство са представени доказателства за цесията от
23.10.2014г., които не са оспорени от „КНМ Груп“ ЕООД. Настъпилото правоприемство в
6
хода на гр.д. № 9972/2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е отразено в
мотивите на съдебното решение.
Изводът за достоверност на датата на договора за цесия с „Интейк“ ЕООД се
подкрепя и от представената и неоспорена покана от „Енерго – Про Продажби“ АД до
„Интейк“ ЕООД, в която е посочено, че на 26.10.2014г. дружеството е получило от „КНМ
Груп“ ЕООД уведомление по чл.99 ЗЗД за тази цесия. Това обстоятелство е отразено и в
спогодбата от 23.12.2014г. с „КНМ Груп“ ЕООД, чиято автентичност не е оспорена.
Отправеното от „КНМ Груп“ ЕООД изявление за разваляне на договорите за цесия с
посочване на конкретната им дата – 23.10.2014г. отново съставлява признание от това
дружество за сключване на договора за цесия именно на тази дата, както и че същият е
породил действие. Същевременно, ищецът своевременно с отговора на
съдопроизводственото действие, в рамките на първоинстанционното производство, е
оспорил достоверността на датата на представения от ответника „Пи Маркет“ ЕООД
договор за цесия от 21.10.2014г., като от ответника не са ангажирани доказателства, които да
обусловят извод, че в действителност на тази дата е сключен този договор. Напротив, от
останалите събрани писмени доказателства се налага извод, че единственият сключен през
2014г. договор за цесия на процесното вземане, е този на „КНМ Груп“ ЕООД с цесионера
„Интейк“ ЕООД. Че този договор е сключен впоследствие, сочи и представеното
уведомление до длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД, което е от дата 20.01.2015г. По
този начин, въззивният състав намира, че конкуренцията на права следва да се разреши в
полза на цесионера, с който по делото е по категоричен начин установено, че първи е
сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, а именно „Интейк“ ЕООД, като
сключеният договор за цесия с „Пи Маркет“ ЕООД не може да породи правни последици
доколкото не се установи от доказателствата по делото да е сключен преди 23.10.2014г.
Като неоснователно съставът на въззивния съд преценява и възражението за
разваляне на договора за цесия от 23.10.2014г. От приобщените по делото покана -
изявление за разваляне от 2018 г. е видно, че „КНМ Груп“ ЕООД е основало това свое
изявление на неплащане по сключените договори за цесия от страна на „Интейк“ ЕООД
конкретно към „КНМ Груп“ ЕООД. В рамките на шестмесечният срок по т .3 от договора за
цесия от 23.10.2014г. обаче, е изменен начинът на плащане със сключена спогодбата от
23.12.2014г. между цедента и цесионера, с която е уговорено, че цената за вземанията ще
бъде заплатена от „Интейк“ ЕООД на абонатите на „Енерго – Про Продажби“ АД. Поради
това, соченото от „КНМ Груп“ ЕООД неизпълнение не е налице и не може да произведе
целената последица разваляне на договора.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради съвпадане крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
7
доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски в размер от
400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед цената на иска и фактическата и
правна сложност на делото възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262340/21.07.2021 г., постановено по гр.д. №
3296/2021 г. на РС - Варна, в частта, с която е прието за установено в отношенията между
страните „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* и „Пи
Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, че в полза на „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, съществува вземане в размер на 1872,30 лв.
(хиляда осемстотин седемдесет и два лева и тридесет стотинки), произтичащо от сключен на
23.10.2014 г. договор за цесия между „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, и „Интейк”
ЕООД, която сума представляваща платена без основание стойност на коригирана
непотребена електроенергия, за периода от 18.10.2009г. до 15.04.2010г. за обект с абонатен
номер ********** и кл. номер **********, което е съдебно установено в производството по
гр. д. № 9972/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден изпълнителен лист, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, конституирано на страната на ищеца „Интейк" ЕООД, ЕИК
*********.
В ЧАСТТА по предявения иск срещу ответника „Глас Голд Груп ЕУ“, ЕИК
*********, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, и „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, да
заплатят на „Интейк" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Г. Ж.“ № 22, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени във
въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9